Р Е Ш Е Н И Е
№ 238
гр.
Хасково, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева
от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 820 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Ю.Г.Ш.
***, подадена чрез пълномощник - адв. М.Б., с посочен съдебен адрес: ***, против
Решение №53 от 29.06.2021 г., постановено по АНД №569 по описа на Районен съд –
Хасково за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд било неправилно, поради нарушение на материалния
закон и необосновано – касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и 2
от НПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. На първо място се сочи, че така
потвърденото с обжалваното решение наказателно постановление за извършено
нарушение по чл.63 ал.4 и чл.63а от Закон за здравето не отговаряло на
императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, тъй като било налице
несъответствие между словесното описание на нарушението и посочената правна
квалификация. Доколкото в описателната част на процесния акт било записано, че
жалбоподателката „не изпълнява въведените противоепидемични мерки, описани в
т.7 – в момента на проверката лицето не е с поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата, на закрито
обществено място, която се използва съгласно Приложение №3 от горецитираната
заповед“, то като нарушени правни норми били посочени и чл.63 ал.4 от ЗЗ, и чл.63а
от ЗЗ. Всяка от двете цитирани разпоредби имала самостоятелно правно значение,
в зависимост от това обявена ли е извънредна епидемична обстановка в страната
или не. Посочвайки едновременно двете разпоредби, за жалбоподателката не
ставало ясно дали посоченото нарушение било извършено по време на обявена
извънредна епидемична обстановка в страната или не. С оглед строгия формализъм
на административнонаказателното производство, извършеното нарушение било
съществено и нарушавало правото на защита на нарушителката. Мотивите в тази
насока на въззивната инстанция били насочени единствено към тълкуване на
разпоредбата на чл.63 ал.4 от ЗЗ, като липсвала обосновка за кумулативното
наличие на разпоредбата на чл.63а от ЗЗ. Посочването като нарушена и на
разпоредбата на чл.63а от ЗЗ без никаква конкретизация на съдържащите се в нея
алинеи, задължавала от друга страна АНО едновременно с конкретната епидемична
мярка, която била нарушена, да посочи и нейния териториален обем и срока, за
който същата била въведена, предвид временния характер на тези мерки. На
следващо място се навеждат доводи, че разпоредбата на чл.63 ал.4 от ЗЗ,
посочена както в акта, така и в наказателното постановление като нарушена от
жалбоподателката, не съдържала каквото и да било дължимо поведение, а посочвала
правомощие на министъра на здравеопазването при определени обстоятелства да
въведе със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
здравен инспектор за територията на страната или за определена област. Едва в
процесното наказателно постановление като основание за налагане на
административно наказание била посочена нормата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ,
бланкетна по своя характер. Но към момента на съставяне и връчване на АУАН, за
жалбоподателката не било ясно какво нарушение ѝ се вменява и съгласно коя
разпоредба на закона, а това от своя страна рефлектирало и върху възможността
ѝ да ангажира адекватно защитата си. Моли се за отмяна на решението на
районния съд. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Ответникът, в представено чрез
процесуален представител писмено становище оспорва касационната жалба, като
счита същата за неоснователна. Намира решението на Районен съд – Хасково за
правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково намира жалбата за неоснователна, а решението на Районен съд – Хасково
за правилно и законосъобразно, и предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С проверяваното решение състав на
Районен съд - Хасково е потвърдил Наказателно постановление №РД-05-18 от 26.04.2021г.,
издадено от Директор на ОД на МВР – Хасково.
Преди да провери правилността на
обжалваното съдебно решение на основанията, посочени в жалбата, съдът следва да
провери валидността и допустимостта на същото. Съгласно чл.218, ал.2 от АПК,
приложим въз основа на чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, относно процесуалните
правила пред касационната инстанция при проверка на съдебни актове, постановени
по административно-наказателни дела, надзорната инстанция извършва контрол по
посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като за валидността,
допустимостта и съответствието на съдебния акт с материалния закон следи
служебно. При извършената проверка на контролираното решение досежно неговата
валидност и допустимост, настоящата инстанция намира същото за недопустимо по
следните съображения:
Видно от подадената пред Районен съд
– Хасково жалба от Ю.Г.Ш., въз основа на която е образувано АНД №569/2021г. по
описа на Районен съд – Хасково, предмет на обжалване е Наказателно
постановление № РД-05-18 от 26.04.2021г., издадено от Директор на РЗИ –
Хасково. Именно с Наказателно постановление №РД-05-18/26.04.2021г., издадено от
Директор на РЗИ – Хасково, на Ю.Г.Ш., за нарушение на чл.63, ал.4 и чл.63а от
Закон за здравето и на основание чл.209а, ал.1 от Закон за здравето, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
С проверяваното решение Районен съд –
Хасково е постановил своя диспозитив по отношение на Наказателно постановление
№РД-05-18 от 26.04.2021г., издадено от Директор на ОД на МВР – Хасково, т.е. потвърдено
е наказателно постановление, по отношение на което районният съд не е сезиран,
нито се доказва да е издавано такова. Действително разликата при
идентификацията на обжалваното наказателно постановление и това, което е потвърдено
с контролираното решение, се състои в един единствен елемент, касаещ издателя
на НП. Вероятно се дължи на допусната техническа грешка, но касационната
инстанция не може да поправи допусната явна фактическа грешка в решението на
първоинстанционния съд и единствен процесуален способ за възстановяване
законосъобразността на съдебния акт остава обезсилването му, като недопустим по
реда на инстанционния контрол. Доколкото в случая касационната инстанция не
установява недопустимост на самата жалба, с която е сезиран районният съд, след
обезсилване на Решение №53 от 29.06.2021 г., постановено по АНД №569 по описа
на Районен съд – Хасково за 2021 г., делото следва да се върне за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Предвид разпоредбата на чл. 226, ал.
3 от АПК, по направеното от жалбоподателката искане за присъждане на деловодни
разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане
на делото.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.3 от АПК, вр. с чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №53 от 29.06.2021 г.,
постановено по АНД №569 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.