Р Е
Ш Е Н
И Е № 146
гр. Габрово, 12.08.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО,
……………….. колегия, в публично
заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ……РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ КАНД №132 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
С Решение №61/21.04.2022г. по НАХД№441/2021г. на РС Габрово е
отменено НП№**********/23.11.2020г. на Директор на РДГ В. Търново, с което за
нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с т. VII от Заповед №814 от 17.11.2015г. на Изпълнителен директор на ИАГ София на Д.Д.К.
***, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
В жалбата си касационния жалбоподател Директор на
РДГ В. Търново твърди, че изложените в обжалваното Решение
доводи не кореспондират с действителното фактическо положени и събраните по
делото доказателства. Решението на РС Габрово било неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановявено при неправилно приложение на материалния закон
и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилно съдът бил
преценил издадената на основание §37 от Закона за горите и чл. 56, ал. 4 от
Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, Заповед №814/17.11.2015г. на
Изпълнителен директор на ИАГ София, като се излагат подробни мотиви за това, че
същата заповед вменявала за субектите задължения. В случая от значение било
наличието на административна принуда и обективираната в акта воля на държавна
власт, издател на същия. В случая процесната Заповед била постановена въз
основа на законово делегирана компетентност съобразно §37 от ПЗР на Закона за
горите/. Неправилен бил изводът на съда, че липсвали данни, които да причислят
жалбоподателя към лицата, посочени в чл. 108, ал. 1 от Закона за горите.
Твърди се
че в случая при провеждане на адмистистративно наказателното производство не
били допуснати нарушения на административно процесуалните правила и правилно
били приложени материалните разпоредби на закона.
Въз основа на тези си съображения жалбоподателят
моли за отмяна на обжалваното Решение, както и за потвърждаване на обжалваното
НП.
Касационният жалбоподател, редовно призован не се
явява, не се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален
представител. Депозирано е Писмено с становище в което се заявява че поддържа
жалбата, както и искането по същество.
Ответната по жалбата страна Д.Д.К., редовно
призован не се явява в съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава
мотивирано заключение за оставяне в сила на обжалваното Решение като правилно и
законосъобразно, като въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално
легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка Административен
съд Габрово, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно
изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Същата не се
оспорва и от страните по делото. АС Габрово споделя като правилни правните
изводи, довели до отмяна на атакуваното
НП.
За да постанови оспореното Решение, РС
Габрово е приел, че административнонаказващия орган неправилно е приложил
материалния закон.
Така постановеното Решение е правилно.
Извършеното от
жалбоподателя Д.К. деяние е
определено като нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с т. VII от
Заповед № 814 от 17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАГ София.
Заповедта е приложена по
делото.
Според
отразеното в нейната титулна част тя е издадена на основание §37 от ПЗР на ЗГ и чл. 56, ал. 4 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите. Разпоредбата на §37,
ал. 1 от ЗГ дава правомощие на автора на заповедта – изпълнителния директор на
ИАГ София, да утвърждава със заповед образци на документи по този закон, ако с
нормативен акт не е предвиден друг ред, чрез която (съобразно ал. 2 от нея) се
определят и условията и редът за предоставяне и отчитане на документите, както
и документите, които могат да бъдат подавани по електронен път. Нормата на чл.
56, ал. 4 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите (Обн. ДВ бр. ДВ, бр.
64 от 19.08.2011 г., изм. и доп., бр. 63 от 16.07.2013 г., в сила от 16.07.2013
г., бр. 72 от 18.09.2015 г., бр. 71 от 1.09.2017 г., изм. и доп., бр. 84 от
29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г.) също се отнася за правомощия на
посочения изпълнителен директор чрез заповед да определя условия и ред за
предоставяне и отнемане на достъп до интернет информационната система на ИАГ
София, както и изискванията, на които следва да отговаря позволителното за сеч
и лицата, които имат право да го издават.
Правилно първоинстанционния съд е стигнал до
извода, че цитираната заповед не представлява подзаконов по прилагането
на ЗГ, тъй като няма нормативен характер.
По своята същност тя представлява един общ
(ненормативен) акт, възлагащ конкретни задължения на неопределен, но определяем
брой адресати. Правилно РС Габрово
приел, че нарушаването на нейните разпоредби не би могло да бъде
свързано с осъществяване на административно нарушение по смисъла на законовото
определение, съдържащо се в чл. 6 от ЗАНН, а по-скоро с поведение, което би
могло да ангажира не административно-наказателна, а дисциплинарна отговорност
на нарушителя във връзка с него. Незаконосъобразното квалифициране на
извършеното като нарушение по посочените текстове е довело до нарушение на
материалния закон, което съставлява безусловно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Споделят се и доводите на първоинстанционния съд
за това, че НП и акта за установяване на нарушение не съдържат описание
на всички обстоятелства, въз основа на които е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с това
нарушение, тъй като в тях няма данни, които да причисляват същия към кръга на
лицата, посочени в чл. 108, т. 1 от ЗГ, както и констатация, че нарушението, за
което е санкциониран, е било извършено от него именно в качеството на такова лице.
Липсата на въпросното описание не само е довела до липса на елемент, който
(поради връзката между него и обективната страна на самото нарушение) се явява
задължителен по смисъла на закона, но и до липса на реквизити, които акта и
постановлението трябва да притежават по силата на предвиденото в чл. 42, ал. 1,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Не е посочена и коректно датата на извършване на
твърдяното нарушение, което обстоятелство също е установено от състава на РС
Габрово и което също е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното Решение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено. Неправилно е постановено обжалваното НП, като същото правилно е
отменено от състава на РС Габрово поради факта, че е допуснато нарушение на
материалния закон.
С оглед изхода на делото, а именно
отхвърляне на касационната жалба,
основателно е искането на санкционирания Д.К. за присъждане пна
разноски. Такива в случая представляват възнаграждение за упълномощения от него
адвокат и следва да бъдат понесени от ответника РДГ В. Търново, който следва да
заплати на Д.Д.К. сума в размер на 300 лева.
На основание изложеното и чл. 221, ал.2, предл. ІІ-от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1 ЗАНН,
Административен съд Габрово,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №61/21.04.2022г. по АНД № 441/2022 г. по описа на Районен съд Габрово,
с което е отменено Наказателно постановление № **********/23.11.2020 година на
Директор на РДГ В.Търново, с което за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с т. VII от Заповед №814 от 17.11.2015г. на Изпълнителен
директор на ИАГ София на Д.Д.К. ***, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА РДГ В. Търново
да заплати на Д.Д.К. *** сума в размер на 300 лева, представляваща разноски по
делото /възнаграждение за адвокат/.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: