Решение по дело №657/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3961
Дата: 15 юни 2018 г. (в сила от 12 юли 2021 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20161100100657
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 15.06.2018 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

 

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №657/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е образувано по искова молба от Г.И.С., която е предявен срещу Х.К.Ю., иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане при удар с врата, причинено на ищеца на 19.01.2011 г.

            Ищецът твърди, че на 19.01.2011 г., около 17:00 ч. пред дома на страните и след словесен конфликт ответникът е изритал силно с крак врата в лицето на ищеца, в следствие на което последният е получил счупване на ностните кости, разкъсано-контузна рана и кръвонасядане на гърба на носа, кръвонасядане по челото. Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди – физически болки и страдания.

            Ответникът оспорва иска по основание и размер, оспорва всички заявени от ищеца фактически твърдения.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Установява се от показанията на свидетеля Б.Б.се установява, че ищецът и ответникът били в конфликт и помежду си имали много спорове. В процесния ден свидетелят получил обаждане от ищеца от Болница „Пирогов“, с молба да отиде до жилището му и да нагледа майка му. Като отишъл в дома на ищеца, свидетелят разбрал, че при поредния словесен конфликт между ищеца и ответника на входа на сградата, в която и двамата живеят, ответникът изритал вратата в лицето на ищеца, от което последният паднал на земята. За събитията свидетелят е научил от лица, присъствали на инцидента – майката на ищцата и техен съсед на имеД., които му разказали какво се е случило.

От представените писмени доказателства, представляващи медицински документи и първоначалната съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 19.01.2011 г. ищецът е получил травматично увреждане - контузия с разкъсно-контузна рана, травматичен оток и счупване на носни кости, довела до деформация (с изместване надясно) на носа, кръвонасядане и отток на ограничена площ по челото в ляво, кръвонасядане на клепачите на двете очи, повече отляво. Травмите се дължат на действие на твърд и тъп предмет и съответстват на описания механизъм – удар от врата в областта на челото в ляво и носа. От Медицинско направление от 19.01.2011 г., издадено от УМБАЛСМ „Пирогов“ (л.81) се установява, че на посочената дата ищецът се е явил за преглед в болницата, където е освидетелстван и насочен за планов прием на 25.11.2011 г. за операция. На 26.11.2011 г. по оперативен път е направено наместване на счупените кости и на следващия ден е изписан от болницата. От допълнителната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – УНГ-специалист се установява, че ищецът е получил вследствие на процесното увреждане състояние след фрактура на носните кости, девиация на носната преграда, хроничен риносинуит, хипоосмия от периферен тип. Усложненията са свързани с посттравматични белези и цикатрикси в лицевата част на главата, изкривяване на носната преграда, намалено обоняние, хроничен риносинуит и цефалгия. Освен това е налице видима деформация на носната пирамида надясно, подкожна подутина с размери около 10/12 мм в лявата фронтална област, кожен цикатрикс с размери около 12-13 мм. Описаните промени, настъпват при заздравяване на разкъсно-контузни рани и хематоми, поради прерастване на съединителна тъкан в увредените и травмирани участъци на кожата и подлежащите тъкани. Според вещото лице д-р А., описаните промени могат да бъдат коригирани единствено чрез операция. Оперативната интервеция - септопластика, би могла да коригира изкривяването на носната преграда и затрудненото носно дишане. Затрудненото носно дишане на ищеца води до намаление на обонянието, лесна уморяемост, задух, главоболие, чести инфекции на горните дихателни пътища, сухота в устата. Операцията се заплаща от Здравната каса, извършва се с пълна упойка и изиска 3-4 дни болничен престой, а болките, синините и оттоците от нея отшумяват за около 2-3 седмици.

По изложените съображения съдът намира, че е налице противоправно деяние, извършено от страна на ответника и представляващо нанасяне на телесно увреждане, от което за ищеца са настъпили болки и страдания. Деянието се установява от разпитания свидетел, който макар да не е очевидец – събитията са му разказани от други, присъствали на инцидента – майката на ищцата и техен съсед на имеД., представлява производно доказателство, което се потвърждава от останалите доказателства. Писмените доказателства – медицински документи, в частта относно начин за настъпване на увреждането, съдържат същото описание – удар с врата. Експертизите приемат, че удар с врата напълно съответства на настъпилите травми и този механизъм добре обяснява вида и естеството на уврежданията. Ето защо съдът приема, че се е осъществил фактическият състав на чл.45 ЗЗД и в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: вида на увреждането – счупване на костите на носа и рани в областта на челото и лицето, естеството на проведеното лечение – операция, интензитет и продължителност на болката и зарастване на счупването в период около месец, наличието на настъпили усложниения - изкривяване на носната преграда, довела до намалено обоняние, хроничен риносинуит и затрудненото носно дишане и белези в лицевата част, както и обстоятелството, че усложненията не са невъзвратими – подлежат на лечение чрез операция, която се поема от Здравната каса и която може да доведе до пълно възстановяване. Като съобрази тези обстоятелства и най-вече вида на счупването, начина на настъпването му и благоприятната прогноза за окончателно възстановяване след извършване на нова операция, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 20000 лв.

 

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебни разноски, съобразно уважената част от иска за сумата от 340 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 800 лв. и направените разноски – в размер на 1830 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Х.К.Ю., ЕГН:**********, да заплати на Г.И.С., ЕГН:**********, както следва:

на основание чл.45 ЗЗД сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане при удар с врата, причинено на ищеца на 19.01.2011 г., заедно със законната лихва от 19.11.2011 г. до окончателното плащане,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 340 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 60000 лв.

ОСЪЖДА Х.К.Ю., ЕГН:**********, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 800 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 1830 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: