Решение по дело №8314/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9071
Дата: 30 май 2023 г.
Съдия: Деница Иванова Цветкова
Дело: 20221110108314
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 9071
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110108314 по описа за 2022 година

„е предявило в условията на обективно кумулативно съединяване
против „искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 2404.30 лева, от
която сума в размер от 1585.30 лева, представляваща възнаграждение по
неформален договор, начислено с фактура №**********/16.08.2018 и сума в
размер от 891 лева, представляваща възнаграждение по неформален договор,
начислена с фактура №**********/30.08.2018;сума в размер на 316.18
лева,представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 17.08.2018 до
03.08.2020 и сумата от 159.94 лева, представляваща мораторна лихва,
дължима за периода от 01.09.2018 до 03.08.2020, ведно със законната лихва
върху главниците от подаване на заявлението до окончателно изплащане на
сумите.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен неформален
договор за извършване на услуги-прием на 667.000 кв.м. земни маси
строителство на стойност 1000.50 лева;депониране на 73.100т.строителни
отпадъци смес на стойност 584.80 лева, на обща стойност 1585.30 лева, за
1
което е издадена фактура №**********/16.08.2018;, както и услуга -прием на
546.000 кв.м. земни маси строителство на стойност 819 лева, за което е
издадена фактура №**********/30.08.2018г.Твърди, че посочените суми не са
заплатени от ответника.Поради това е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК.Твърди, че срещу издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено възражение от ответника, поради
което предявява иск за съдебно установяване на вземанията си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни.Оспорва наличието на облигационни отношения между
страните..Твърди, че е неясен предмета на твърдения договор, както и
местоизвършването на услугите.Оспорва акцесорните претенции.Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представена фактура №**********/16.08.2018, издадена от
„Софинвест“ЕООД с получател „Прогрес Инвест“АД за сумата от 1585.30
лева, от която 1000.50 лева за прием на земни маси строителство и 584.80
лева за строителни отпадъци, надвозени към 14.08.2018г.
По делото е представена фактура №********** от 30.08.2018, издадена
от „ с получател „ за сумата от 819 лева- прием на земни маси строителство.
По делото е представено извлечение от счетоводната система, съгласно
което за контрагент 7546 задължението е в размер от 2404.30 лева, от което
сумата от 819 лева по фактура №********** от 30.08.2018 и сумата от
1585.30 лева по фактура №**********/16.08.2018.
По силата на договор от 04.02.2016, сключен между „и , последният се
е съгласил да приеме отпадъци и земни маси собственост на „, като „ще
приеме строителни отпадъци в обем не повече от 17.7 тона сортирани
строителни отпадъци и 1070 куб.метра земни маси
По делото е представена фактура №**********/04.02.2016, издадена от
„Софинвест“ЕООД с получател „Прогрес ИНвест“АД за сумата от 267.10
лева, от които 214 лева -прием земни маси строителство и 53.10 лева –
2
депониране сорт-бетон, асфалт..
Съгласно заключението на ССЕ процесните фактури
№**********/16.08.2018 и №**********/30.08.2018 са осчетоводени при
ищеца, включени са в дневника за продажбите и са подадени в справка –
декларация в ТД на НАП.Съгласно заключението задължението на ответника
възлиза в размер на 2404.30 лева.Съгласно заключението на ССЕ процесните
фактури не са осчетоводени в счетоводството ва ответника и не са включени в
дневника за покупките и в справката –декларация по ЗДДС..съгласно
заключението не са извършени плащания от ответника към ищеца по
процесните фактури.Според вещото лице законната лихва за забава върху
процесните фактури възлиза в размер на 462.84 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Договорът за услуги е неформален договор, при който срещу
задължение за предоставяне на услуги от едната страна, другата страна поема
задължение за заплащане на възнаграждение.
По делото е представена фактура №**********/16.08.2018, издадена от
ищеца „Софинвест“ЕООД с получател ответника„ за сумата от 1585.30 лева,
от която 1000.50 лева за прием на земни маси строителство и 584.80 лева за
строителни отпадъци, надвозени към 14.08.2018г.
По делото е представена фактура №********** от 30.08.2018, издадена
от ищеца с получател ответника „ за сумата от 819 лева- прием на земни
маси строителство.
И двете фактури са подписани само от ищеца, но не и от ответника.
Фактурата удостоверява сключен договор между страните, само когато е
двустранно подписана и когато отразява предмета и стойността на договора.
В случая процесните фактури отразяват предмет и стойност, но не и две
насрещни волеизявления за сключване на договор. Доколкото фактурите са
подписани само от ищеца, но не и от ответника, съдът намира, че не е
постигнато съгласие между страните и не е сключен договор.С оглед на което
страните не са в облигационни отношения.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че процесните
фактури са осчетоводени само в счетоводството на ищеца, но не и при
ответника.По принцип осчетоводяването на фактурите и при другата страна, в
3
случая ответника, би представлявало извънсъдебно признание на
задължението, както и на наличието на облигационно правоотношение между
страните.Доколкото процесните фактури не са осчетоводени при ответника
съдът намира, че ответникът не е признал задълженията и не е в
облигационно правоотношение с ищеца.
По отношение на представения договор, сключен между ищеца и
ответника, същият е от 4.01.2016г. Първоначално ищецът твърди, че
фактурите са издадени въз основа на неформален договор между страните, а
впоследствие сочи, че същите са издадени във връзка с договора от
04.01.2016г.Видно от чл.3 от договора той е сключен за срок от 70 работни
дни, считано от датата на подписването му и същият се прекратява с изтичане
на срока му. Договорът е от 04.01.2016, а фактурите са издадени от 16.08.2018
и от 30.08.2018, т.е след изтичане на срока на договора.В този смисъл съдът
намира, че процесните фактури не са издадени по сключения договор.
Освен това видно от договора негов предмет е прием на не повече от
17.7 това сортирани строителни отпадъци, а по фактурите предмет е приемът
на строителни отпадъци смес.В този смисъл е налице несъответствие както по
отношение на видовете отпадъци –сортирани строителни отпадъци и
строителни отпадъци смес, така п по отношение на количеството, тъй като
ограничението по договора е 17.7 тона, а по фактурата количеството е 73.100
тона.
В допълнение видно от двустранно подписаната фактура от 04.02.2016,
същата е издадена във връзка с договора от 04.01.2016 и е с идентичен
предмет като предмета на договора, а именно: прием на земни маси в размер
от 1070 куб.метра и депониране на сортирани отпадъци -17.7 тона. Съдът
намира, че с изпълнение на дейностите по него и с изтичане на срока от 70
работни дни договорът е преустановил действието си.
Не се установява по делото да са договорени между страните
допълнителни дейности- депониране на повече от посочените в договора
количества земни маси и отпадъци.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не се установява
съгласие между страните за сключване на договор с параметрите, посочени
във фактурите. Договорът от 04.01.2016 е с изтекъл срок към момента на
издаване на фактурите, и не съответства като предмет на посоченото във
4
фактурите.С оглед на което съдът намира, че по делото е останало
недоказано, че ищецът и ответника са в договорни отношения за
предоставяне на услуги с параметри, посочени във фактурите.
Отделно от това предпоставка за уважаване на иска е ищецът да докаже,
че е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на услуги, т.е. че
е изправна страна по него. С определението от 18.08.2022 съдът е указал на
ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е извършил твърдените услуги и че
е изправна страна.Ищецът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил
услугите като приемо-предавателни протоколи и други.
С оглед на което съдът намира, че по делото е останало недоказано
наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответника, и
изпълнение на задължението на ищеца по договора.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
С оглед отхвърляне на главните следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответникът не е реализирал
разноски, поради което не следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ със седалище и адрес на управление:гр.С
със съдебен адрес:гр.София, ул. „Алабин“№31, вх.А, ет.2, чрез адв. Д.,
против „ искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че „ дължи на сума в размер от 2404.30 лева, от която сума в
размер от 1585.30 лева, представляваща възнаграждение по неформален
договор, начислено с фактура №**********/16.08.2018 и сума в размер от
891 лева, представляваща възнаграждение по неформален договор, начислена
5
с фактура №**********/30.08.2018;сума в размер на 316.18
лева,представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 17.08.2018 до
03.08.2020 и сумата от 159.94 лева, представляваща мораторна лихва,
дължима за периода от 01.09.2018 до 03.08.2020.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6