№ 322
гр. Благоевград , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500214 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на въззивна жалба
подадена от П... „М.“, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С., област Б., ул.“Х.
Б.“ №*, представлявана от Председателя В. К., срещу Решение № 908375/27.10.2020г.,
постановено по гражданско дело № 2688/2019г. по описа на РС Благоевград, с което са
уважени предявените от ищцата искове.
В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно, тъй
като при постановяването му не са взети предвид доказателствата и обстоятелствата, които
са от съществено значение за изхода на делото.
Твърди се, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, тъй като
изводите на съда са неправилни и противоречиви.
Излага се, че съдът неправилно е счел, че е следвало да се извърши подбор по чл.329 от КТ,
тъй като процесната длъжност е била заета фактически само от ищцата. Заявено е, че
останалите две лица, за които се твърди, че заемат останалите два щата от процесната
длъжност, фактически не изпълняват същата, тъй като едното е по майчинство, а другото е
със заболяване, поради което същите щатове не са били заети. Поддържа се, че поради
изложеното работодателя не е имал задължение да извърши подбор, като такъв реално не е
извършван.
На следващо място се поддържа, че по делото не са представени щатни разписания, от
които категорично и ясно да се установи броя на щатовете за процесната длъжност. Отделно
от това се излага, че по делото не са събрани и данни, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата процесната длъжност фактически е продължила да съществува
1
реално понеже се е изпълнявала от друго лице, с оглед на което съкращаването на щата е
реално.
С оглед изложеното се твърди, че предявените искове се явяват неоснователни, а
атакуваното решение е незаконосъобразно.
Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено и предявените искове,
да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира се присъждане на разноските във въззивното производство, като се иска съдът
да се произнесе и за разноските пред първата инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия Т. Й.
К., чрез пълномощника й адв. Д..
С отговора е направено искане да бъде оставена без уважение жалбата, тъй като са
неоснователни наведените в същата оплаквания. Излага се, че решението не страда от
визираните в жалбата пороци, като първоинстанционният съд е преценил и възприел
доказателствата и фактите по делото, като е постановил правилен съдебен акт, който не
противоречи на материалния закон и е обоснован.
В отговора е посочено, че изложените във въззивната жалба твърдения са в противоречие с
цялостното поведение на ответника в първата инстанция, като се започне с отговора,
ангажираните доказателства и фактически и правни доводи.
Твърди се, че позицията на жалбоподателя противоречи на всички събрани по делото
доказателства, а именно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
протоколите за извършения подбор, представените писмени доказателства от ответника и
ангажираните гласни такива. Изложено е, че тази позиция влиза в противоречие и с
императивната норма на чл.266, ал.1 от ГПК, която сочи, че във въззивното производство
страните не могат да твърдят нови обстоятелства. С оглед изложеното, се иска да бъде
потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира
се присъждане на направените разноски. Страните не са направили искания за събиране на
доказателства.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивната кооперация не изпраща
представител, въззиваемата се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който изразява становище, че постановеното от първоинстанционния съд
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши
проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима – отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване акт. С оглед извършената от съда служебна проверка
по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на обжалваното съдебното решение в рамките, поставени от въззивната жалба,
съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, счита, че обжалваното
решение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Настоящият състав
намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен
материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.
Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата
молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявените искове, като
такива по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ. Въззивната инстанция счита, че е
2
налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от районния съд, който след
като правилно е квалифицирал претенцията е дал възможност и на двете страни да
ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили
възражения. Осигурил е пълна и равна възможност за защита в производство. Направените
във въззивната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение съдът намира за
неоснователни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на събраните в
производството доказателства, достига до същите правни и фактически изводи относно
основателността на предявените искове.
В производството пред районния съд Т. Й. К. e предявила срещу П... „М.“, с ЕИК **,
обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от
КТ: за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 1/19.07.2019г. на
Председателя на К., с която на основание чл.328, ал.1, т.2, от КТ – съкращаване на щата, е
прекратено трудовото й правоотношение, считано от 30.08.2019 г.; за възстановяване на
заеманата от нея длъжност преди уволнението – „началник склад“ и за осъждане на
ответника да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останала
без работа, в размер на 5042,20 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
поради уволнението, за периода 01.09.2019г. – 01.03.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.10.2019г., до окончателното
погасяване. Ищцата е основала исковете си с твърдения за незаконосъобразност на
уволнението й, поради това, че съкращаването на щата е фиктивно, поради това, че през
месец януари 2019г. Председателя на К. е заявил, че е налице намаляване обема на работа, в
същото време е поискал увеличаване на щатните бройки за тази длъжност, и по решение на
УС на 12.02.2019г. е одобрено предложението като е открита втора длъжност „началник
склад, на която е назначен И. Б., който до месец юни изобщо не е работил на тази длъжност.
През месец април 2019г. без решение на УС за откриване на трета бройка е назначено
лицето Ц. Б. на същата длъжност. Два месеца по късно в заседание на УС на К. проведено
на 28.06.2019г. в точка разни по предложение на Председателя е поискано намаляване на
щатните бройки на същата длъжност от три на две. Ищцата е изложила твърдения, че
реално лицата назначени на втората и третата бройка не са работили нито един ден на тази
длъжност до уволнението на ищцата.
Релевират се доводи, че извършения подбор е абсолютно незаконосъобразен, тъй като е
извършван между ищцата и лица, които не са работили нито една минута на длъжността,
като не е ясно по какви критерии е предложено за уволнение лицето, което единствено е
работило, а останалите които не са работили да останат.
Ответникът П... „М.“ е оспорил исковете като неоснователни, като е поддържал, че
атакуваната заповед е законосъобразна. Изложено е в отговора, че решението за изменение
на щатното разписание е взето на УС на П... „М.“ на свое редовно заседание, по
предложение на Председателя на К., като изложения мотив е намаляване обема на работа,
което е вярно. Поддържани са твърдения, че в периода 2018-2019г. от 12 търговски обекта са
останали да работят само три, като е затворен търговския обект в с.П. ., където в посочения
период е работила ищцата като продавачка. Заявено е в отговора, че след решението на УС,
Председателя е назначил комисия, която да извърши подбор, между тримата служители,
които заемали длъжността. Към момента на извършване на подбора 19.07.2019г., първия и
третия служител се намирали под закрилата на КТ – Ц. Б. е майка на новородено дете, а И.
Б., съгласно решение на ТЕЛК е с 50 % намалена работоспособност, и е трудоустроен и
преназначен на длъжността „началник – склад“.
В производството е безспорно обстоятелството, че между страните е бил сключен трудов
договор № 340/31.05.1983г. Съгласно допълнително споразумение № 3/17.12.2018г. ищцата
е заела длъжността „началник склад“, с код по НКП 4321 2021, с място на работа П... М., с
основно трудово възнаграждение 600 лв. и 155,40 лв. допълнително възнаграждение за
продължителна работа. Ищцата през 2018г. е завършила ПГ по Икономика и мениджмънт.
3
Член е на УС на П... „М.“ от 2017г. и до момента.
С предизвестие изх.№ 44/19.07.2019г. ищцата е уведомена, че с решение на УС от
28.06.2019г. е взето решение за съкращаване на щата на длъжността „началник склад“ от три
на два броя. Посочено е, че на основание чл.328, ал.1, т.2 /съкращаване на щата от КТ, във
връзка с чл.329 от КТ, писмото следва да бъде считано за предизвестие за прекратяване на
трудовия договор, считано от 01.09.2019г. Ищцата е отказала да получи същото на
22.07.2019г. в присъствие на свидетел, като е отразено, че го е получила на 29.07.2019г.
С процесната Заповед №1/19.07.2019г. на работодателя трудовото й правоотношение е
било прекратено на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Посочено е в заповедта, че е спазен чл.329,
ал.1 от КТ, като причините за прекратяване на щата са посочени „съкращаване на щата“.
Заповедта е връчена на адресата 30.08.2019г.
След прекратяване на трудовото правоотношение ищцата се е регистрирала като
безработно лице в Бюрото по труда на 02.09.2019г., видно от регистрационна карта. От
отразеното в трудовата й книжка и от представената служебна бележка изх.№ 60-08-01-
34247/30.06.2020г. е видно, че за периода от 02.09.2019г. до 30.06.2020г. ищцата е
регистрирана като безработно лице.
По делото като доказателство е прието предложение от В. С. К., в качеството на
Председател на П... М., адресирано до Управителния съвет, с което поради намаляване
обема на работа е предложено да бъде взето решение за приемане на структурата и числения
състав в сила от 01.01.2019г., като за длъжността началник склад са посочени две длъжности
по план, от които 1 заета и 1 свободна.
С ново предложение от месец юни 2019г. Председателя на П... М. е предложил на УС да
вземе решение за приемане на структурата и числения състав в сила от 01.07.2019г. като за
длъжността началник склад по план са предвидени 2 броя длъжности, като заетите
длъжности са посочени 3 броя.
С решение по т.8 от протокол № 6 от редовно заседание на УС на П... „М.“, е приета
структурата на П... „М.“ гр.С., в сила от 01.07.2019г. като е увеличен броя на заемащите
длъжността началник склад по план 2, заети 3 броя.
Видно от поименно разписание на длъжностите и работните заплати в сила от 01.12.2018г.
ищцата е заемала длъжността продавач консултант, като на тази длъжност са работили 6
служители. От поименното щатно разписание на длъжностите и работните заплати на П...
„М.“ гр.С., в сила от 01.01.2019г. ищцата е заемала длъжността Началник склад, като за
същата е имало две щатни бройки, другата заета от И. С. Б.. Поименното щатно разписание
към 01.02.2019г., към 01.03.2019г. е идентично на това от месец януари 2019г.
Видно от поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати, към
01.04.2019г. са били заети три щатни бройки за длъжността началник склад, от ищцата, И. Б.
и Ц. Б.. По поименните щатни разписания до 01.09.2019г. са заемали същата длъжност
посочените три лица. От поименно щатно разписание от м.октомври 2019г. е видно, че има
две длъжности началник склад заети от лицата И. Б. и Ц. Б..
С покана № 51 от 11.09.2019г. на основание чл.29, ал.1, т.2 от Устава на П... „М.“ и въз
основа на решение по протокол от 11.09.2019г. поради влошено здравословно състояние на
председателя В. К. е свикано извънредно заседание на управителния съвет на 16.09.2019г. с
дневен ред избор на временно изпълняващ длъжността „Председател" на П... М.. С решение
по протокол № 8 от 16.09.2019г. е избран за временно изпълняващ длъжността
„Председател“ на П... М. члена на УС С. С. П..
4
Установява се от документите в приобщените ЛТД, че И. Б. е назначен за началник склад
от 01.01.2019г., който също е дългогодишен работник в ответната кооперация, заемал е
различни длъжности, последната преди назначаването му за процесната е „снабдител –
доставчик“от 2014г., същият е секретар на Общинския синдикален съюз на К...“П.“,
преизбран на отчетно изборна конференция от 05.12.2019г., като попада под закрилата по
чл. 333 от КТ. Със Заповед № 1/15.01.2019г. на основание решение на ТЕЛК при МБАЛ
Благоевград с №0167/010/15.01.2019г., Б. е трудоустроен 50% за срок от 15.01.2019г. до
01.01.2020г. на същата длъжност която заема „ началник склад“ .
Установява се от документите в ЛТД на Ц. Б., че по силата на трудов договор от
01.04.2019г. на основание чл. 70, ал. 1 от КТ последната е назначена на длъжност
„началник склад“.
Със Заповед № 8/12.07.2019г. на Председателя на К., и на основание Решение на УС от
28.06.2019г. за промяна на структурата и числения състав е определена комисия в състав
която да извърши подбор при съкращаване на щата на длъжността‚ „началник склад“, в срок
до 18.07.2019г., с Председател – Е. С. М., председател на КНСБ, и членове – В. П.,
счетоводител и М. М. – зав. личен състав. С протокол от 19.07.2019г. в заключение
предлага да бъде прекратен трудовия договор с ищцата. При извършване на подбора е
посочено от комисията, въз основа на кои документи – щатно разписание, преглед на ЛТД
на тримата заемащи тази длъжност е извършен подбора, като е посочено, че е извършена
преценка за квалификацията по критерии: образование, знание, умения, трудов стаж и
професионален опит, както и преценено начина на изпълнение на възложените задачи от
тримата работници. Посочено е в протокола, че за взетото решение комисията по подбора
допълнително се съобразила с разпоредбата на чл. 333 от КТ , под която закрила попадат И.
Б. и Ц. Б., първият трудоустроен по болест попадащ под закрила на Наредба № 5, а втората
майка на дете под една година.
В съдебно заседание пред първата инстанция са разпитани членовете на комисията
извършила подбора. От показанията на свидетелката М. М. се установи, че подборът е
извършен след като са прегледали досиетата, като служителката Ц. Б. след назначаването
си една седмица по –късно е излязла в отпуск по майчинство, и затова била назначена, за да
й се помогне, а не да престира труд и изпълнява трудовите си функции. В тази част
свидетелските показания кореспондират със заключението на в.л. по допусната и назначена
съдебно икономическа експертиза, л. 186, в отговор на поставения 5 въпрос, касателно Ц. Б.,
за която е посочено, че има 13 работни дни, и няма издадени фактури и стокови разписки,
като началник склад. Според показанията на свидетелка подборът реално е извършен
между ищцата – Т.К. и И. Б., тъй като Цветелина била родила и е защитена от закона като
същата изобщо не е оценявана по заложените критерии. Свидетелката посочва, че
комисията не е разглеждала и оценявала служителите по критерия ниво на изпълнение на
възложените задачи/кой работи по – добре/, а само по документите съдържащи се в ЛТД. По
отношение служителя И. Б., сочи че страда от заболяване, което му дава основание да се
ползва от закрилата по чл. 333 от КТ, поради което и той бил изключен.
Свидетелката Елена Мавродиева твърди в показанията си, че до януари 2019г. имало двама
служители изпълняващи длъжността началник склад - ищцата и И. Б.. Свидетелката
заявява, че И. Б. и Ц. Б. попадат под закрилата на закона и по този признак подбора
приключил и останала да бъде освободена ищцата К.. Свидетелката установява, че
комисията не е преценявала кой работи по- добре от оценяваните служители.
От показанията на свидетелката П., се установява, че при подбора, който е бил направен е
оставена Ц. Б. на работа, тъй като вече била в болничен, когато се събрала комисията тя
била родила и предвид чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ – закрила на майки, работнички и
служителки с малки деца до 3 години, автоматично отпаднала тя. След като били сравнени
досиетата на другите двама служители, било преценено, че И. Б. е със средно образование,
5
освен това, видно от досието е бил снабдител, работил е като началник-склад с
дългогодишен опит за тази длъжност, познава много търговци, снабдители, доставчици, има
контакти, магазинерите му имат доверие, той работи с тях много години. Съобразили, че той
е трудоустроен, има решение на ТЕЛК и има заболяване, има захарна болест, и съгласно чл.
333, ал. 1, т. 3 КТ и съгласно наредбата, в която са определени болестите, с които работници
са пак под закрила от съкращение и това взели предвид, за да остане на работа.
От заключението на изготвената по делото експертиза, се установява, че трудовото
правоотношение между Т.К. и П... М. е прекратено считано от 01.09.2019г., като за месец
август 2019г. брутната работна заплата получена от К. е в размер на 840,38 лв. вещото лице
е изчислило, че размерът на дължимото обезщетение на ищеца за периода от 01.09.2019г. до
01.03.2020г. е 5 042,28 лв.
Вещото лице е установило, че лицето Ц. Б. заема длъжността „началник склад“ за периода
от 01.04.2019г. до момента на изготвяне на експертизата /28.07.2020г./, като действително
отработените дни за периода от 01.04.2019г. до 17.04.2019г. – 13 работни дни, като за
периода от 01.01.2019г. до 01.09.2019г. няма издавани фактури или стокови разписки от нея.
Същата е била в отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода
от 18.04.2019г. до 02.06.2019г. и в отпуск за бременност и раждане на дете да периода от
03.06.2019г. до 25.09.2019г. По отношение на лицето И. Б. е отразено, че заема длъжността
„началник склад“ от 01.04.2019г. до 17.04.2019г.- 160 работни дни и 25 работни дни е бил в
платен годишен отпуск. За същия период от 01.01.2019г. до 01.09.2019г. няма издавани
фактури или стокови разписки от него, тъй като фактурите свързани с доставки на стоки са
издавани от самите доставчици, а продажните фактури са издавани от счетоводството на П...
М.. Отразено е, че има издавани стокови разписки от Б. като заемащ длъжността „началник
склад“ общо 265 броя.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обосновано.
Събраните доказателства в пълнота са правилно анализирани от първоинстанционният съд.
С оглед на това, настоящият състав намира, че следва да бъдат обсъдени основните
оплаквания, изложени във въззивната жалба. По доводите за неправилност на решението на
БлРС, поради това, че е налице реално съкращаване на щата съдът намира следното: От
доказателствата по делото е установено по безсъмнен начин, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемата К. в поименното щатно
разписание към 01.08.2019г. са съществували три щатни длъжности за длъжността
„началник склад“, които са били заети от ищцата и служителите И. Б. и Ц. Б.. По делото е
представено щатно разписание на длъжностите след извършеното уволнение на ищцата към
01.10.2019г. от което се установи, че след уволнението в щатното разписание съществуват
две щатни бройки за длъжността началник склад, които се заемат от Б. и Б.а.
Прекратяване на трудовия договор от работодателя по чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ
е налице когато има съкращаване в щата, което означава намаляване, премахване за в
бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите.
Причините за това могат да бъдат най-различни: отпадане на необходимостта от
съответните щатни длъжности, рационализирането на работата и разпределянето на
съответната длъжност, разпределението на задълженията по съответната длъжност между
други работници и служители, внедряването на нова техника и др. Наличието на тези
причини се преценява от работодателя и е въпрос на преценка за целесъобразното и
ефективно осъществяване на производствената и служебна дейност в предприятието.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ се преценява винаги с
оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция. То е
приложимо само когато съкращаването на щата е реално -т. е. когато не само е премахната
длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува
като съществено съдържание на отделна длъжност. В случая е намален броя за длъжността
6
заемана от ищцата от 3 на 2, но въззивния съд намира, че съкращаването на щата на
длъжността заемана от ищеца не е реално, тъй като се установи, че длъжността началник
склад е заемана фактически от две лица Б. и К., като след съкращението също са останали
две щатни бройки за тази длъжност. Установи се по безспорен начин, че на първо място
липсва решение на УС за увеличаване на щатната численост от две на три бройки, към
месец април 2019г., когато е назначено лицето Ц. Б., като същата формално е заела
длъжността, чрез посочването й в щатното разписание, като реално същата не е полагала
труд. С оглед изложеното по делото се установи, че фактически преди уволнението
длъжността е заемана от двама служители, като след прекратяване на трудовото
правоотношение с К., видно от поименното щатно разписание също са останали две щатни
бройки. С оглед горното, съдът намира, че съкращаването на щата не е реално, поради което
и извършеното уволнение е незаконно.
На следващо място във въззивната жалба, за първи път са изложени твърдения, че
процесната длъжност е съществувала само в една щатна бройка понеже фактически се е
изпълнявала само от едно лице, като работодателя не е имал задължение да извърши подбор
и такъв реално не е извършван. Тази теза на въззивната кооперация е в пълно противоречие
с поддържаната позиция в подадения отговор в хода на първоинстанционното производство,
както и със събраните пред първата инстанция доказателства, че длъжността е заемана от
три лица и че подбор е извършен между тях.
Установи се от доказателствата по делото, че във въззивната кооперация е имало три щатни
бройки по щатно разписание за длъжността „началник склад“ към датата на извършване на
процесното уволнение, една от които е заемана от въззиваемата К. преди уволнението.
Установи се от представения протокол от 19.07.2019г., и събраните гласни доказателства, че
работодателя, е извършил подбор.
Съгласно чл. 329 КТ при съкращаване в щата работодателят има право на подбор и може в
интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на
които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре. За да е възможно упражняването на „правото на подбор”, трудовата
функция на съкращаваната длъжност трябва да е сходна с тази на несъкращаваните, иначе
не може да бъдат сравнени квалификацията и качеството на работа на заемащия
съкращаваната длъжност със заемащите несъкращаваните длъжности при извършването на
подбора, а и предпочетеният работник от съкратената длъжност няма как да изпълнява
занапред задълженията на уволнения работник от несъкратената длъжност. За да бъде
упражнено „правото на подбор”, трябва да има сходство между трудовите функции на
съкращаваната и несъкращаваните длъжности. С цел доказване надлежното реализиране на
подбора работодателят е представил като доказателство протокол от 19.07.2019г. на
назначената от него комисия. В протокола за подбор е посочено, че в изпълнение на
поставената задача, комисията се е запознала със заповедта на председателя на К.
извършила е преглед на щатното разписание на предприятието и се е запознала с ЛТД на
служителите, като е извършила преценка на квалификацията: образование, знание и умения,
трудов стаж и професионален опит, както и на начина на изпълнение на възложените
задачи. Отразено е, че в резултат на извършената преценка, комисията е предложила да бъде
прекратен трудовия договор на Т.К., като допълнително е взела е съобразила разпоредбата
на чл.333 от КТ, касателно служителите Б. и Б.а.
Съдът споделя изложените доводи в обжалваното решение за незаконосъобразност на
подбора, като намира, че такъв е извършен в разрез с изискванията на закона. С
Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 год. по тълкувателно дело № 3 от 2011 год. на
ОСГК на ВКС е прието че преценката на работодателя по чл.329, ал.1 от КТ – кой от
работниците и служителите има по – висока квалификация и работи по добре подлежи на
съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, при
упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки
7
по законовите критерии по чл.329, ал.1 от КТ на действително притежаваните от
работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Преценката на работодателя, кой от служителите има по - висока квалификация и работи по
- добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ. Съгласно мотивите на същото ТР, задължителни за съдилищата по разрешения с
негов въпрос - Работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона,
прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ /арг. от чл. 21
от Закона за защита срещу дискриминацията/, които независимо от спецификата на всяко
производство или служба трябва да бъдат относими към нормативно регламентираните
критерии. Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за
законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по
чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от
работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на
оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено
съобразно установения правен режим. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни
признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по
ГПК. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки
участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на
законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по
основния въпрос, кои работници и служители имат по - висока квалификация и работят по -
добре. В настоящия казус, работодателя не е извършил подбор законосъобразно. При
преценката за законност на подбора, според ТР, съдът следва да провери обективното
съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните
качества на работника; включени ли са в подбора всички необходими участници,
приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните
показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на работника за
възложената му работа.
За установяване на тези факти са допустими всички доказателствени средства.
В хода на производството пред първата инстанция въззиваемата К. е оспорила истинността
на отразените в протокола за извършен подбор обстоятелства, като в доказателствена тежест
на ответника е възложено да проведе пълно доказване законността на извършения подбор,
включително чрез разпит на свидетели, имащи непосредствени впечатления от нивото на
справяне с работата на участвалите в подбора и да ангажира онези доказателствени
средства, чрез които да създаде абсолютна достоверност, сигурно убеждение на съда в
законността и обективността на извършения подбор. Събраните пред РС Благоевград гласни
доказателства по искане на ответната страна, обосновават извода за пълно несъответствие
със закона и незаконосъобразност на извършения подбор. Длъжността „началник склад“ се е
заемала от 3 лица, при одобрени две щатни длъжности. Работодателят неправилно е
включил всички тях в подбора. Съгласно решение №121/29.10.2020г. постановено по дело
№ 4120/2019г. на ВКС е прието, че при извършване на подбора, работодателят е длъжен да
включи в кръга на съпоставяните работници всички, които реално изпълняват идентични с
тази на съкратената длъжност трудови функции и чието трудово правоотношение е
възможно да бъде прекратено. От правилото, че в подбора следва да се включат всички
работници или служители, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови
функции има изключения. Не се включват в подбора лицата, които не са изпълнявали
трудовите си функции за продължителен период от време /защото са отсъствали дълго време
или са изпълнявали друга длъжност/ и поради тази причина не е възможно да бъдат
съпоставяне техните качества с тези на другите работници както и тези ползващи се със
закрила по чл.333, ал.5 и 6 от КТ. В случая в протокола от подбора е посочено, че в кръга на
лицата са включени, както ищцата, така и служителите И. Б. и Ц. Б.. От доказателствата по
делото е установено, че служителката Б.а фактически не е работила при работодателя, тъй
като е била в отпуск поради временна нетрудоспособност и в последствие в отпуск за
отглеждане на детe, като същата незаконосъобразно е била включена при извършване на
8
подбора.
Установено е от доказателствата, че въпреки включване на тази служителка в подбора,
такъв не е извършван, тъй като за нея свидетелите установиха, че не е съпоставяна с
останалите служители. Работодателя неправомерно е изключил и другия служител И. Б., тъй
като попада под закрила на закона по чл. 333 от КТ, за когото обаче не е поискано
предварително разрешение от инспекция по труда за извършване на съкращаване, въпреки
че е следвало да бъде оценяван.
На следващо място, съдът намира, че липсват доказателства за извършени от назначената
комисия - оценки по няколко приложени критерии като не са налице доказателства за
сравняване качествата на двамата служители и нивото на изпълнение на работата. От
свидетелските показания се установи, че подбор по критерия „кой от двамата служители
работи по добре“ не е направен от комисията.
Съобразявайки нормативно уредените критерии в чл. 329 от КТ, въззивния съд намира, че
по делото не се установи оценката за професионална квалификация, да включва да е
заложено от работодателя освен образованието и квалификационна степен, а и показател за
придобити и съответстващи за изпълнението на длъжността - знанията и уменията,
съобразно изискванията за съответната длъжност. Не е установено и кои от служителите
какво образование има, каква оценка е дадена, какви са изискванията за заеманата длъжност
, и които комисията да е съобразила. Наред с горното, критерия – „ниво на изпълнение на
възложената работа , изобщо не е разглеждан от Комисията по подбор, което на
самостоятелно основание прави същия незаконосъобразно извършен.
Не се установява и последната предпоставка законосъобразност на подбора, а именно
приетите оценки по отделните показатели да се основават на действителните качества на
работниците/служителите, между които е извършен подборът.
Съдебният контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното
прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ, а обхваща проверката на приетите от
работодателя и оспорени от работника/служителя оценки по същите критерии, тяхната
обоснованост и съответствието между поставените оценки и действителните качества на
уволнения служител.
Критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да
бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Когато преценката от подбора е
обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при
оспорване от страна на уволнения работник/служител истинността на отразените в него
обстоятелства подлежи на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или
ангажиране на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните
качества на участвалите в подбора служители, както и обективното съответствие на
оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и
квалификация/подготовка/ на работника/служителя с оглед на възложената работа.
Съдът намира, след преглед и анализ на съставения от комисията по подбора протокол, че
подборът е извършен формално.
Комисията по подбора реално не е оценявала двамата работници/ служители по
критериите квалификация и ниво на изпълнение на работата, които принципно са
законоустановените/чл. 329, ал. 1 от КТ/:
По критерия "квалификация" са оценявани притежаваните от двамата служители - ниво на
образование и квалификационна степен, като не е посочена тежестта им при оценката/т. е.
кое е по-важно - по-високото образование или повечето категории или конкретен вид
9
категория или друго/, а както се посочи по-горе дори не се въвеждат аргументи и доводи за
конкретни изисквания за съответната длъжност – образователно квалификационна степен.
По критерия "ниво на изпълнение на възложената работа" , няма поставени оценки, които
да формират извод на комисията, възприет и от работодателя, че оставащия служител на
работа работи по-добре.
Подборът следва да бъде прозрачен и ясен. Трябва да бъде извършен така, че от него да
става ясно защо работодателят е предпочел едни работници или служители пред други.
Законосъобразното извършване на подбор следва да се базира на поставяне на обективни
оценки по конкретни показатели на всеки, който участва в подбора.
Въз основа на изложеното въззивният съд намира, че работодателят е извършил
незаконосъобразен подбор, който не е съобразен със законовите критерии по чл. 329, ал. 1
КТ, поради което извършеното уволнение правилно е признато от първата инстанция като
незаконно, като е отменена като незаконосъобразна издадената уволнителна заповед.
С оглед основателността на главния иск, правилно са уважени и исковете за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „началник склад“ в
ответната кооперация, като последната е осъдена да заплати на ищцата обезщетение за
оставането й без работа в резултат на уволнението за период от 6 месеца, в който според
доказателствата ищцата е била регистрирана като безработна, за сумата от 5042, 20 лв.
съобразно заключението на вещото лице.
С оглед изложеното БлОС счита, че решението на районния съд с което са уважени
предявените искове е правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззивникът дължи заплащане на
сторените от въззиваемата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 600,00лв. съобразно представен списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за извършване на същите.
На основание изложеното, Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №908375 от 27.10.2020г., постановено по гр.дело
№2688/2019г. по описа на Районен съд Благоевград, като правилно и обосновано.
ОСЪЖДА П... „М.“, със седалище и адрес на управление и призоваване: град С., улица „Х.
Б.“ №*, с ЕИК ** да ЗАПЛАТИ на Т. Й. К., с ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к. „Е.“,
блок *, вх.*, ет.*, ап.* разноски за въззивното производство в размер на 600, 00 /сто / лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване на решението на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11