МОТИВИ по НОХД № 30271/2011г. по описа на
РС-гр. Монтана
Подсъдимият Г.Б.К. xxx е обвинен в това, че на
12/13.09.2006г. в с. Лехчево, обл. Монтана отнел от владението на В. Б. И.
движими вещи-дамски златен пръстен с 3 бр. камъчета/2 бели и 1 червено/, 14
карата, 3 гр., дамски златен пръстен с 3 бр. камъчета, 14 карата, 2 гр., златна
верижка за ръка, 14 карата, 3 гр., 5 бр. златни коронки от зъби, около 3 гр., 20
карата, мобилен телефон, марка”Сони Ериксон”, модел Т-230, комплект с карта
Бикънект, задграничен паспорт, дамска чанта с дълга дръжка и цип, естествена
кожа, на обща стойност 298 лв., без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр. Монтана поддържа повдигнатото обвинение и неговата правна
квалификация. Счита, че същото е доказано по безспорен и несъмнен начин. Подсъдимият
изцяло признава вината си. Част от щетата е възстановена. Изхождайки от
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК счита, че наказанието на подсъдимия
следва да се определи при условията на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. ”б” от НК, като наказанието лишаване от свобода бъде заменено с
наказание пробация, с прилагане на двете задължителни пробационни мерки за срок
от по осем месеца, като първата пробационна мярка бъде изпълнявана два пъти
седмично. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК счита, че
са налице условията за групиране на наказанието по настоящата присъда с
наказанията по НОХД № 344/2010г. по описа на РС-гр. Дупница и по НОХД №
359/2010г. по описа на РСМ, като съдът му наложи общо най-тежко наказание от
три месеца лишаване от свобода, с отлагане на изпълнението за срок от три
години.
Подсъдимият Г.Б.К. разбира в какво е обвинен и
се признава за виновен. Признава фактите отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява
за извършеното. Обещава, че друг път няма да посяга на чуждо имущество.
Служебният защитник на подсъдимия адвокат Т. П.
от АК-гр. Монтана счита, че обвинението е доказано и квалификацията е правилна.
Подсъдимият признава вината си и това кореспондира със събраните на досъдебното
производство доказателства. Предлага на съда, като се има предвид признанието
на подсъдимия, отдалечеността във времето на извършеното престъпление, интелектуалния
багаж на подсъдимия, да постанови присъда при смегчаващи вината обстоятелства и
се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК. Счита, че са налице условията за
групиране на наказанията на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК.
Производството се развива при условията и по
реда на чл. 370, ал. 1 и сл. от НПК-проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени. На
основание чл. 373, ал. 1 от НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да
извършва разпит на свидетелите и вещото лице. Съдът прочете протоколите от
разпита на свидетелите, проведени на досъдебното производство, както и
заключението на извършената съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбата на чл. 301 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият Г.Б.К. xxx. Свидетелката В. Б. И. xxx.
През м. септември 2006г. била безработна и през по-голяма част от времето си стояла
в къщи. На 12.09.2006г. през деня също била в къщата. Обикновено държала
дамската си чанта на хладилника, който се намирал в остъклено помещение, преди
да се влезе в жилището. От това помещение се влизало в стая, която използвали
за кухня. Самият хладилник се намирал до входната врата на остъкленото
помещение, вратата на която не заключвали. Заключвали само входната порта на
двора. Свидетелката И. държала в дамската си чанта различни вещи-златни
пръстени, златна гривна, медицинско злато, задграничен паспорт, хапчета. Мобилният
си телефон, марка “Сони Ериксон” Т. 230, с цветен дисплей, с биканект карта
държала също на хладилника. През целия ден тези нейни вещи се намирали на
хладилника. На 13.09.2006г. сутринта, когато станала свидетелката установила, че
вещите не са на хладилника. Веднага уведомила органите на полицията. При
проведените оперативно-издирвателни мероприятия било установено, че
извършителят на кражбата е подсъдимият Г.К.. В показанията си свидетелката И.
твърди, че още на 14.09.2006г. органите на полицията я уведомили, че лицето Г.Б.К.
е откраднал вещите от домът й. Твърди също, че познава това лице, тъй като
същият на няколко пъти е посещавал домът й заедно с майка си. Последните
предлагали обувки и дрехи за продажба. При тези именно посещения, той добил
представа за разположението на вещите в домът й. Така през нощта на 12/13.06.2006г.
проникнал в домът на пострадалото лице и откраднал посочените по-горе вещи. Впоследствие,
когато бил разкрит от полицаите, заедно с тях и свидетелката И. подсъдимият ги
завел до мястото в края на селото, където изхвърлил вещите от откраднатата
чанта на И.. При изтърсване на вещите от чантата, последният явно не забелязъл,
че вътре в нея имало златни накити и същите били разпиляни по тревата. Тогава
намерили един златен пръстен, който бил с две бели камъчета, златната верижка и
една от коронките от медицинско злато. Хапчетата били разпръснати в тревата, а
чантата не се намерила. От показанията на свидетеля Славейков се установява, че
през инкриминирания период един ден случайно срещнал на улицата подсъдимия. Последният
му казал, че брат му давал мобилни телефони, които да продаде. Извадил от джоба
си три мобилни телефона и ги показал на свидетеля. Два от телефоните били марка
“Сони Ериксон”. Славейков ги харесал и подсъдимият му ги дал за 20 лв., заедно
с едно зарядно устройство. Докато свидетелят Славейков се прибирал към домът си,
след малко бил посетен от служители на полиицята от които разбрал, че
въпросните мобилни телефони са били предмет на престъпление.
С протокол за доброволно предаване свидетелят
предал вещите на органите на полицията. С разписка от 14.09.2006г. мобилният
телефон бил върнат на свидетелката И., а другият мобилен телефон заедно със
зарядното устройство бил върнат на свидетеля Христов. В показанията си Христов
твърди, че подсъдимият му е племенник и често взимал от домът му най-различни
вещи, но после ги връщал, поради което и не счита, че му е била извършена
кражба и няма такива претенции към подсъдимия. Предвид тези нетгови показания, а
и при липса на други доказателства относно виновността на подсъдимия, не му е
било повдигнато обвинение за кражбата на вещите, собственост на Христов.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената и извършена съдебно-оценъчна експертиза, стойността на вещите, предмет
на извършената кражба, отнети от свидетелката И. възлиза общо на 298 лв. Стойността
на върнатите вещи е изчислена на 204.58 лв. Минималната работна заплата за
страната към момента на извършване на деянието е 160 лв. и се нанася 2.1 пъти в
стойността на отнетите вещи.
С оглед на установеното от фактическа страна
съдът намира, че с деянието си подсъдимият Г.Б.К. е осъществил състава на чл. 194,
ал. 1 от НК, като на 12 срещу 13.09.2006г. в с. Лехчево, обл. Монтана, отнел от
владението на В. Б. И. xxx. движими вещи-1 бр. дамски златен пръстен с 3 бр. камъчета-две
бели и едно червено/, 14 карата, 3 гр., 1 бр. дамски златен пръстен с три бр. камъчета,
14 карата, 2 гр., 1 бр. златна верижка за ръка, 14 карата, 3 гр., 5 бр. златни
коронки от зъби, около 3 гр., 20 карата, 1 бр. мобилен телефон, марка”Сони
Ериксон Т. 230”, комплект с карта бикънект, задграничен паспорт, дамска чанта с
дълга дръжка с цип, естествена кожа, дамска синя кърпичка, таблетки “Упсарин
С”330гр., на обща стойност 298 лв., без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да ги присвои.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-съзнавал е
общественоопасния му характерл, предвиждал е общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване.
При условията на чл. 373, ал. 3 от НПК съдът
прие за установени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и
доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице са всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Авторството на деянието е доказано от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и от
приобщените от тях протоколи от разпит на свидетелите. Безспорно доказани са и
останалите обстоятелства за време, място и начин на извършване на деянието. Подсъдимият
е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието и на чл. 58а и чл. 2, ал. 2 от НК-за неговата
индивидуализация.
При индивидуализирането на наказанието и
предвид разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и с
оглед на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието при условията на чл.
58а от НК, в редакцията й преди влизане в сила на изменението на 58а от НК, публ.
в ДВ бр. 26/2010г., в сила от 10.04.2010г., като съобрази датата на извършване
на деянието-12/13.09.2006г. и с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, като
определянето на наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК е
по-благоприятно за подсъдимия.
Като смегчаващи вината обстоятелства се
отчетоха безукорно процесуално поведение на подсъдимия както по време на
досъдебното производство, така и в съдебно заседание, липса на предходна
съдимост, признаването на вината и осъзнаване на извършеното, тежко семейно и
материално положение, липса на средства и доходи с които да се препитава, отдалечеността
на деянието във времето, връщане на по-голяма част от откраднатото имущество. А
като отегчаващи-тежестта на извършеното престъпление.
При тези данни, при превес на смегчаващи
вината обстоятелства и с оглед характера на процедурата, като призна
подсъдимият К. за виновен в извършване на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК, съдът
замени наказанието лишаване от свобода с наказание пробация и на
основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 1 от НК наложи следните
пробационни мерки:1.задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА, която да се изпълнява два пъти седмично в дните понеделник и петък и 2.задължителни
периодични срещи с пробационен служител, за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Тъй като са налице предпоставките на чл. 25, ал.
1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, съдът групира наказанието по настоящата
присъда с наказанията определени по НОХД № 334/2010г. по описа на РС-гр. Дупница
и по НОХД № 359/2010г. по описа на РС-гр. Монтана, като определи едно общо
най-тежко наказание от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът намери, че са налице предпоставките на
чл. 66, ал. 1 от НК-наказанието е до три години лишаване от свобода, към
момента на деянието подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, а и във връзка с целите на наказанието, не е
наложително да изтърпи това наказание, като постанови изпълнението на така
определеното общо най-тежко наказание да бъде отложено за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съдът счита, че така определеното по вид и
размер наказание съответства на тежестта на деянието и степента на обществената
опасност на дееца и е справедлив отговор на извършеното от него.
Така наложеното наказание съдът намира, че е
от вид и характер да изпълни целите на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК, както по отнвошение на подсъдимия, като го мотивира занапред да
спазва законвите и установения правен ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия К. бяха присъдени и същият се осъди
да заплати по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 27 лв. и 5 лв. държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При този фактически и правен разбор на
доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: