Р Е Ш Е Н И Е

№

 

02.04.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2717 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. І ЗАНН

 

С Наказателно постановление №15-1502919/09.07.2014г. на ДИРЕКТОР на Д. „И.П.Т.“ - П. *** БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, за извършено нарушение по чл.63 ал.1 и ал.2 КТ вр.чл.4 ал.3 от НАРЕДБА № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство и счита, че не е налице твърдяното административно нарушение по чл.63 ал.1 и ал.2 КТ вр.чл.4 ал.3 от НАРЕДБА № 5 от 29.12.2002 г. Алтернативно, счита, че е следвало административнонаказващият орган да приложи привилегированата разпоредба на чл.415в КТ. На тази основа, пледира алтернативно - или за отмяна на издаденото НП, или – за намаляване размера на имуществената санкция от 1500 – на 100 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя и упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения като допълват, че в процесния случай е изтекла и предвидената в Закона абсолютна давност.

За ответната страна – ДИРЕКТОР на Д. „И.П.Т.“ – П. представител не се явява.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което е допустима.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът съобрази следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 15 – 1502919/04.06.2014г. от страна на М.С.А. – гл.инспектор при Д. „И.П.Т.“ – П. в присъствието на свидетелите М.Д.П. и А.А.Г., както и на управителя на „***. Съставен е за това, че на 31.05.2014 г. в 12.10 часа, на място в обект заведение за бързо хранене *** находящо се на пл*** и при преглед на документи на 04.06.2014 г. в офиса на *** е изяснено, че работодателят *** е допуснал до работа в обекта лицето *** ЕГН: ********** да изпълнява трудова дейност като готвач, преди да му връчи заверено от ТД на НАП копие-справка по чл.62, ал.3 КТ; предоставената справка от ТД на НАП е от 31.05.2014г. с час 13:20 часа-след проверката на място. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.63 ал.1 и ал.2 КТ вр.чл.4 ал.3 от НАРЕДБА № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. При съставянето на АУАН не са направени възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е приел описаната вече фактическа обстановка. На тази основа, издал е обжалваното НП, с което на „*** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, за извършено нарушение по чл.63 ал.1 и ал.2 КТ вр.чл.4 ал.3 от НАРЕДБА № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно – издадено, от компетентни лица /л.38 - 51 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът намира издаденото Наказателно постановление за формално законосъобразно.

По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М.С.А., М.Д.П., А.А.Г., В.С.В., както и писмени доказателства /л.20 – 24, л.34 – 36, л.53 от делото/. Изцяло в потвърждение на изложената в АУАН фактическа обстановка са показанията на свидетелите М.А., М.П. и А.Г.. На свой ред, в показанията на св.В.В. се излагат обстоятелства, до определена степен различаващи се от споменатата фактическа обстановка, без обаче да влизат в съществено противоречие със същата. Според показанията на св.В., към момента на посещение на органите на *** на 31.05.2014г., с работника *** /“готвач“/ е имало сключен трудов договор, който не бил заверен от ТД на НАП – ПЛЕВЕН, но същевременно – ** все още не бил започнал своята работна смяна /считано от 13:30 часа на същия ден/, а му бил извършван инструктаж от страна на В.В.. По отношение на тази версия не се събраха нито надлежни доказателства в нейно опровержение, нито – в нейно потвърждение; в тази връзка, представения в съдебното следствие заверен препис на график за месец май 2014г. не съдържа достатъчно индивидуализиращи признаци /в т.ч. – три имена и длъжност на лицата, сочени в графика/, от които да се направят убедителни изводи в една или друга насока. Отделно от това, независимо дали му е бил извършван инструктаж, както твърди св.В., по същество *** обективно е бил допуснат до работа, към момента на извършване на проверката от органите на ***“. Следователно – и при липсата на надлежно оборване на презумпцията по чл.416 ал.1 изр.2 КТ – Съдът преценява изложената в съставения АУАН /и възпроизведена впоследствие в издаденото НП/ фактическа обстановка за доказана по убедителен начин и няма да я преповтаря.

На следващо място, съобразно чл.63 ал.1 КТ, „Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.“, а съобразно чл.63 ал.2 КТ, „Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.“. Следователно – и при съобразяване на приетата от Съда фактическа обстановка – работодателят „***“, в нарушение на забранителната норма на чл.63 ал.2 КТ, е допуснал до работа ***, без да му е предоставил всички документи по чл.63 ал.1 КТ. В този смисъл, извършено е нарушение по чл.63 ал.2 вр.ал.1 КТ вр. чл.4 ал.3 от НАРЕДБА № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, недостатъчно прецизно квалифицирано в АУАН и НП като такова по чл.63 ал.1 и ал.2 КТ вр.чл.4 ал.3 от НАРЕДБА № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Същата непрецизност обаче е несъществена, още повече че не води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, ето защо Съдът приема, че правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на имуществена санкция в съответствие с чл.414 ал.3 КТ – в размер от 1500 до 15 000 лв. В съответствие с обстоятелството, че се касае за първо нарушение, правилно размерът на имуществената санкция е определен в самия минимум, т.е. – 1500 лева. Разпоредбата на чл.415в ал.1 КТ не би могла да намери приложение в настоящия случай, тъй като чл.415в ал.2 КТ изрично изключва от предметния обхват на ал.1 нарушенията по чл.63 ал.1 и ал.2 КТ.

Следователно, издадено е както законосъобразно, така и правилно Наказателно постановление, което подлежи на потвърждаване като такова. Същевременно обаче, Съдът отчита, че считано от 31.05.2014г. /времеизвършване на административното нарушение/ е изтекъл срок, по-голям от този на абсолютната погасителна давност по чл.11 ЗАНН вр. чл. 81, ал. 3 и чл. 80, ал. 1, т. 5 НК – четири години и шест месеца / Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд/. Следва да бъде подчертано, че този срок е изтекъл още на 30.11.2018г. Заслужава да бъде отбелязано, че обжалваното Наказателно постановление е било връчено на санкционираното лице едва на 19.10.2018г., като по представената административнонаказателна преписка липсват каквито и да било данни за правени опити за връчване на Наказателното постановление в периода 09.07.2014г. – 19.10.2018г. Дали се касае за умишлено или друго бездействие на компетентни длъжностни лица – настоящият съдебен акт няма за предмет да изследва. Безспорно е обаче това, че връчването на Наказателното постановление едва на 19.10.2018г., на практика и предопределя съдбата му – същото подлежи на отмяна поради изтичане на предвидената в Закона давност, а административнонаказателното производство следва да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №15-1502919/09.07.2014г. на ДИРЕКТОР на Д. „И.П.Т.“ - П. с което на „*** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, за извършено нарушение по чл.63 ал.1 и ал.2 КТ вр.чл.4 ал.3 от НАРЕДБА № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда и на основание чл. 11 ЗАНН вр. чл. 81 ал. 3 и чл. 80 ал. 1 т. 5 НК ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №  15 – 1502919/04.06.2014г. срещу „***, поради изтичане на предвидената в Закона давност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: