Р Е Ш Е
Н И Е № 27
гр. Сливен,
26. 02. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Сливен,
касационен състав, в съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретар Николинка
Йорданова и с участието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното
от съдия Бозукова КАНД № 5/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба, подадена от процесуален представител на Териториална дирекция
на Национална агенция по приходите Бургас срещу решение № 260149/25.11.2020 г.,
постановено по административнонаказателно дело № 978 по описа за 2020 г. на Районен съд Сливен, с
което е отменено като незаконосъобразно НП № 491422 - F 527657/21.01.2020 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, с което на М.Д.В. *** за нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание на основание ч.185 ал.3 от ЗДДС - глоба в
размер на 100 лева.
Касаторът счита
решението за неправилно и излага подробни съображения. Сочи, че допуснатите от
АНО нарушения при издаване на НП не са съществени и не ограничават правото на
защита на наказаното лице. Не били налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт, като по същество се потвърди
наказателното постановление.
В открито съдебно
заседание касаторът, редовно призован, чрез
упълномощен представител – ст. юрк. С.Д., поддържа
касационната жалба на изложените в нея основания.
Ответникът по касация – М.В.
***, редовно призован, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба,
като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила
решението на РС Сливен.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Сливен дава заключение за основателност на касационната жалба и за
отмяна на първоинстанционното съдебно решение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд Сливен приема, че касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение
състав на Районен съд Сливен е отменил наказателно постановление (НП) № F491422
- F 527657/21.01.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, с което на М.В. ***, е наложена глоба
в размер на 100 лв. на основание чл.185 ал.3 от ЗДДС. За да постанови решението
си първостепенният съд е приел, че е извършено вмененото нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, но при издаване на НП е
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно
посочване на мястото на нарушението, а именно гр. Ямбол, вместо гр. Сливен,
което нарушава правото на защита на наказаното лице. Първоинстанционният
съд е приел още, че нарушението на чл. 118, ал.1 от ЗДДС е незначително, представлява
изолиран случай и следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната съдебна
инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на
фактическите констатации, приети от първоинстанционния
съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата
и констатира, че съдът е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт.
От фактическа страна е
установено, че на 15.11.2019 г. в 12.50ч. инспектори по приходите в ТД НАП–Бургас,
извършили проверка в търговски обект – а., находящ се
в гр.Сливен и стопанисвана от ЕТ „В. В.“. Те осъществили контролна покупка на санитарни
материали, като заплатили за тях в брой сумата от три лева, която била приета
от М.В. – магистър фармацевт. Последната не издала фискална касова бележка, въпреки че в обекта имало
монтиран ЕКАФП, който бил изправен и в
работен режим. Проверяващите съставили протокол за извършена проверка №0339067/15.11.2019г.,
в който отразили установеното фактическо положение. На 20.11.2019 г., в
присъствието на В. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № F527657/20.11.2019 г., в който В. вписала, че ще депозира
възражение. В 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН същата подала възражение срещу
констатациите, съдържащи се в АУАН, посочвайки, че фискален бон не е издаден
поради разсеяност и натискане по невнимание на клавиш „изтриване“, вместо
клавиш „въвеждане“. Административнонаказващият орган
е приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, в което
посочил , че нарушението е извършено в търговски обект в гр. Ямбол, като на М.В.
била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС. В процесното
НП било посочено, че подлежи на обжалване пред РС Ямбол.
Обжалваното решение е
правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав.
Районният съд е формирал изводите си въз основа на изяснената от него
фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните гласни и писмени доказателства, както и наведените
от жалбоподателя доводи и възражения. Районният съд не е нарушил процесуалните
правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства и е попълнил делото с такива, установяващи наведените
като спорни в производството пред него факти.
Решението на районния
съд не е постановено в нарушение на закона. Споделя се изводът на първоинстанционния съд, че между АУАН и НП е налице
противоречие относно на мястото на извършеното нарушение. Въпреки че в НП е
описан подробно фактическият състав на нарушението, установеното от актосъставителя място на нарушението гр.Сливен, бул.“Ц. О.“
№ . не е възпроизведено в наказателното постановление, където е посочено, че
нарушението е извършено в гр.Ямбол, а НП подлежи на обжалване пред РС Ямбол. Така
установеното нарушение при издаване на НП прави невъзможна проверката за
установяване на мястото на извършеното нарушение, като ограничава правата на
нарушителя в процеса и винаги представлява съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяна на НП.
Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, фискалната касова бележка /фискалният бон/ е хартиен
документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект,
по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта
или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в
експлоатация фискално устройство от одобрен тип. По силата на законовата
делегация от чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на
фискални касови бележки се определят с
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 3, ал. 1 от същата
наредба,
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/,
освен в изрично посочените в същата норма случаи, какъвто не е разглежданият. Съгласно
чл. 25, ал. 1 от наредбата, лицата, задължени да използват фискално устройство,
издават фискална касова бележка за всяка
продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, като
фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането. В разглеждания случай правилен е изводът на решаващия
състав, че чрез неизпълнението на цитираното нормативно установено задължение,
безспорно установено по делото, фармацевтът е осъществил от обективна страна
състава на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 185, ал.3 от ЗДДС. Деянието е обявено за наказуемо
по административен ред с приложената санкционна норма на ЗДДС, съгласно която,
в приложимата й редакция, на физическите лица, които фактически са били длъжни
да издадат документ за продажба, се налага глоба в размер от 100 до 500 лева.
В решението си районният
съд е изложил мотиви за ниската обществена опасност на деянието и на извършителя.
Съдът е обосновал приложението на чл.28 от ЗАНН с обстоятелството, че
нарушителят не е извършвал други нарушения на данъчното законодателство, а стойността
на неотчетената продажба е ниска, които изводи се споделят изцяло от настоящия
състав и съдът не следва да ги преповтаря.
При извършената на
основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната
инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното
решение, а като постановено в съответствие с действащите правни норми, същото
следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр.
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административният съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260149/25.11.2020 г., постановено по административнонаказателно
дело № 978 по описа за 2020 г. на
Районен съд Сливен.
Решението не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: