Решение по дело №100/2021 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 96
Дата: 20 септември 2021 г. (в сила от 20 септември 2021 г.)
Съдия: Ваня Георгиева Бянова Нейкова
Дело: 20217280700100
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

      №96/20.9.2021г.

    гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЯМБОЛ, ВТОРИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ

На девети септември 2021 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ :   ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

 СТОЯН ВЪЛЧЕВ

                                                                                                                                                                       

Секретар   В.Митева

Прокурор   Е.Гоцев

като разгледа докладваното от  съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

КАНД №100 по описа за 2021 г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ОДМВР-Ямбол против Решение № 16 на Районен съд - Елхово по АНД № 20202310200338/2020г.Със съдебния акт е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-0261- 000085 от 21.02.2020 година, издадено от Началника на РУ на МВР Елхово, с което на Д.А.М. ***, ЕГН - **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.Съобразно изхода на спора ОДМВР-Ямбол е осъдена да заплати на Д.А.М. направените по делото разноски пред ЕРС в размер на 300.00 /триста/ лева. Твърди се неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна, съответно да бъде потвърдено издаденото НП за налагане на административни наказания на Д.М. като не се споделят доводите на съда за липса на субективния елемент на нарушението.

Излагат се съображения за това, че законово задължение на водача е да не допуска на път, отворен за обществено ползване, МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Предоставянето на СРМПС от страна на трето лице и предоставянето на автомобила не е доказателство, че същият е регистриран по надлежния ред. Преди да пристъпи към управление на МПС, всеки един водач е длъжен да направи необходимото, за да провери дали МПС е с надлежни документи и регистрации, с платени такси и застраховки и в техническо състояние, отговарящо на нормативните изисквания. Това е задължение, неизпълнението на което води до вероятността лицето да бъде субект на административно нарушение, тъй като неизпълнението на задълженията му за проверка на статута на автомобила и състоянието му, следва да се тълкува като непредпазливост, поради липсата на установеност и увереност за посочените обстоятелства. Именно това е станало и в процесния случай. След като лицето е предприело управление на МПС, без да се е уверило дали същото е регистрирано по надлежния ред, липсва умисъл, но е налице другата форма на вината - непредпазливост по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН. В следствие на проявената от лицето непредпазливост се е стигнало до ангажиране на ресурси на държавата, включително и финансови по провеждане на наказателна производство, а в последствие и на административно-наказателно такова. Наказващият орган правилно е санкционирал лицето, тъй като законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Процесният случай не е такъв, с оглед на което се счита, че решението на съда е неправилно.

В съдебно заседание касаторът ОД на МВР - Ямбол, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касацията Д.А.М., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Участващият по делото прокурор от ЯОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

 

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение на ЕРС е постановено при правилно приложение на закона. Фактите са установени в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства.Крайният извод на съда е съответстващ и с този, формиран в рамките на образуваното досъдебно производство по случая, приключило с Постановление на районния прокурор С.И.от 13.11.2019г. за прекратяване на наказателно производство срещу Д.А.М. на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, с аргумент, че деянието не е осъществено от субективна страна. Споделят се доводите на ЕРС, че не може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил не е надлежно регистриран, тъй като е била прекратена служебно неговата регистрация. М. е управлявала МПС само от няколко дни след като й е било представено от лице, представило се за собственик на МПС и след направена  уговорка тя да закупи автомобила като се прехвърли собствеността по надлежен ред, на същата са били предоставени двете части на СРМПС и тя е установила, че посочения peг. номер на МПС в тези документи съответства на peг. номера на табелите, поставени на самия автомобил. М. не е узнала нито от мъжа, представил се за собственик на МПС, нито по друг начин, че е била прекратена регистрацията на МПС след като приобретателят -  П.не е регистрирала автомобила в срока след придобиване на собствеността с договор за покупко- продажба от 22.10.2018г. За служебно прекратената регистрация при хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП няма изискване за уведомяване на собственика.  Доказателствата сочат, че Д.М. не е осъзнавала общественоопасния характер на извършеното действие по управление на процесния автомобил, не е предвиждала или допускала настъпването на общественоопасните последици, нито пък е била длъжна и е могла да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП прави деянието несъставомерно.

Решението на ЕРС е валидно, допустимо, постановено в съответствие с приложението на закона, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното, касационният състав счита, че решението на ЕРС следва да се остави в сила и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16/30.05.2021г. на Районен съд - Елхово по АНД № 20202310200338/2020г.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете                           ЧЛЕНОВЕ: 1./п/не се чете

 

                                                                                          

 

 

 

                                                                                                                    2./п/не се чете