О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е N
гр.
Сливен, 02.06.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д. N 230 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Поизводството е образувано
по частна жалба против определение, с което не е уважено заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а
производството е прекратено поради неизпълнение в срок на указанията на съда, и
се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
С частнатата жалба
на жалбоподателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Развиват се
съображения, че разпоредбата на чл.410 ал.3 от ГПК въвежда изисквания
единствено с цел съдът да следи за неравноправни клаузи при договори с
потребители. В случая е депозирано заявление по реда на чл.410 от ГПК като
целта е да се провери дали вземането е спорно и е достатъчно само твърдението
на заявителя, че вземането съществува. Доказването на факта на прехвърляне на
вземането не е предмет на изследване в това производство по реда на чл.410 –
чл.416 от ГПК. Достатъчно е да са описани обстоятелствата, от които произтича
вземането, за да се провери дали то е спорно. Само при постъпило възражение и
при предявен иск по реда на чл.422 от ГПК, заявителят ще следва да доказва
съществуването на вземането си включително и по отношение на прехвърлянето му.
Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която не е необходимо договорът
за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента, за да
възникне за цесионера качеството на кредитор. В обобщение се иска да бъде
отменен обжалвания съдебен акт и въззивният съд да се произнесе по същество.
В тази хипотеза препис от
частната жалба не се изпраща на насрещната страна.
Настоящият състав намира
частната жалба за допустима, подадена в законовия срок от процесуално
легитимиран субект, разполагащ с право на жалба, чрез постановилия атакувания
акт съд.
Разгледана по същество, тя
е основателна, поради което следва да бъде уважена, а обжалваното определение –
отменено, като делото се върне на заповедния съд за произнасяне по същество по
заявлението.
От фактическа страна е
безспорно, че на
Въз основа на горната
фактология въззивният съд счита, че прекратяването на производството е незаконосъобразно, понеже
основанието за това – неотстраняване в срок на указанията на съда, свързани с
представяне на договор за цесия, са били неотносими към преценката относно
уважаването или не на заявлението.
Действително в
обстоятелствената част заявителят е посочил, че длъжникът е такъв по договор за
потребителски кредит с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
но вземането на дружеството му е било цедирано, което го прави материално и
процесуално легитимиран да предприеме действия за удовлетворяване на същото, на
което вече е титуляр.
Заявлението е подадено по реда на чл. 410 от ГПК.
Вземането
е прехвърлено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено от
новия кредитор /цесионера по прехвърлителната сделка/.
Според разясненията,
дадени в т. 4 г. на ТР № 4/ 2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по
въпросите на заповедното производство, в хипотезата на настъпило частно
правоприемство на страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за
незабавно изпълнение в полза на правоприемника въз основа на документите по чл. 417 от ГПК. Изискването е
към заявлението да се представи нотариално заверен договор за цесия, документи,
установяващи вземането на кредитора и доказателства за уведомяване на длъжника
за прехвърляне на вземането по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Така е
видно, че в настоящия казус не е приложимо това разрешението, тъй като новият
кредитор е поискал издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, поради което
посочените по- горе изисквания не са относими към настоящия казус. Според нормата
на чл. 410, ал. 2 от ГПК заявителят
не е длъжен да прилага към заявлението си писмени доказателства, които
установяват вземането на кредитора или други писмени доказателства, относими
към вземането на кредитора.
Тоест – изискванията
към заявителя, когато се иска издаване на заповед в полза на правоприемник по
договор за цесия, обхващат представяне на доказателства за сключването и
съобщаването на цесията, единствено в хипотезата на чл. 417, т. 2 от ГПК, когато
се постановява незабавно изпълнение на парично задължение, но не и в тази по
чл. 410 от ГПК.
Поради
това заповедният съд не е следвало да поставя това изискване като условие за
редовността на заявлението и неправилно е счел, че неизпълнението на указанията
му чрез непредставяне на поискания договор, са основание за прекратяване на
производството.
Като е сторил това,
заповедният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да
бъде отменено, а делото – върнато на НзРС с указания за продължаване на
процесуалните действия съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, осъществяване
на проверка на разписаните от правната норма изисквания и извършване на
преценка касателно уважаването на заявлението.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение № 195 от
04.03.2020г. по ч.гр.д. № 102/20г. на НзРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА
ч.гр.д. № 102/20г. на НзРС на районен съд – Нова Загора за продължаване на процесуалните действия съгласно горните указания.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: