Определение по дело №113/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 115
Дата: 3 февруари 2020 г.
Съдия: Уляна Куманова Савакова
Дело: 20203100600113
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

     

                  

Варненският окръжен съд                               Наказателно отделение

На  тридесет и първи януари                            две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА  

                                                                ЧЛЕНОВЕ:СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА  

                                                                               ПЕТЪР МИТЕВ

 

   като разгледа докладваното от съдия Савакова  ВЧНД № 113 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид:

 

        Производството по реда на Глава 22 от НПК.

       Настоящото производство е образувано по депозиран частен протест прокурор от ВРП срещу  определение от 13.01.2020г., постановено в разпоредително заседание по чл.248 от НПК по НОХД № 4813/2019г. по описа на РС Варна , 6ти състав.

         Със същото определение ,постановено на основание чл.248 ал.5 т.1 от НПК вр. с чл.249ал.1 и чл.248 ал.1 т.3 от НПК по посоченото дело,съдът е прекратил съдебното производство по посоченото НОХД по внесен от ВРП обвинителен акт срещу А. А. за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК и е върнал делото на прокурора ,като е приел че при внасянето на обвинителния акт прокуратурата е извършила съществени процесуални нарушения,довели до нарушаване на правото на защита на подс.А. , изразяващи се в непосочване на място на извършване на престъплението в обстоятелствената част на ОА ,както и не били посочени факти за  обективната съставомерност на деянието и дали подс. е разполагал със средства за заплащането на издръжката,както и не били изложени факти  за субективната съставомерност на деянието .

         В протеста се оспорва законосъобразността и обосноваността на съдебния акт с оглед горното моли съда да отмени определението  на ВРС и да постанови ново . 

        При преценка на материалите по делото настоящият състав на съда намира протеста  за допустим,  тъй като има за предмет, подлежащ на въззивно обжалване  съдебен акт, депозирана от активно легитимиран субект.

 

        НОХД № 4813/2019г. на ВРС е било образувано по внесен обвинителен акт срещу А. А.  за престъпление по чл.183 ал.1 от НК .

         С атакувано определение  в разпоредително заседание, съдът е приел от една страна ,по отношение на подс. в ОА липсвали факти за мястото на престъплението ,както и такива описващи в достатъчна степен престъплението, за които е повдигнато обвинението,изразяващи с в това, че от обстоятелствената част на обвинителния акт не ставало ясно какви действия е извършил А. от възприетото от прокуратурата като изпълнително деяние, което правело обвинението неясно и същият не би могъл  да разбере в какво точно е обвинен. ВРС е изложил съображения, че в обвинителния акт не са описани фактическите действия дали подс. е знаел за подписаната спогодба и развода по взаимно съгласие или не и откога е възникнало задължението за плащане и влизане в сила на съдебния акт по отношение на подс.Посочил е също ,че липсват факти за обективна или субективна невъзможност за изпълнение на това задължение ,както и че не било посочено мястото на извършване на престъплението.

Съдът в настоящият състав счита, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 В нормата на чл. 249ал.4т.1 от НПК е изрично изброено от законодателя кои процесуалните нарушения са съществени. Такова е нарушението на правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е обвинен. Видно от материалите по делото, по отношение на подс.А.  е повдигнато обвинение по чл.183,ал.1 НК, като в диспозитива на същото, както в постановлението за привличането му в качеството на обвиняем, така и в обвинителния акт се съдържат всички фактически и юридически признаци от състава на това престъпление.

В обстоятелствената част на обвинителния акт на стр.1ва  /л.3 НОХД/ са описани подробно действията, които прокуратурата счита, че се отнасят към изпълнителното деяние, което съгласно доктрината може да осъществява  състава на престъпление. ТР № 2/2002г. на ВКС, ОСНК е актуално и към настоящият момент, като възприетите в него правни положения не са изгубили правното си значение. Според същото, за да отговаря обвинителният акт на формалните изисквания на чл.246 от НПК следва в обстоятелствената  му част прокурорът задължително да е посочил фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му и по- конкретно-  времето, мястото, начина на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на посочване на тези факти съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като би довело до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. Това е така, тъй като обвинителния акт определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и поставя основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В случая, видно от обстоятелствената част на обвинителния акт,  са описани всички действия на подсъдимия, които според прокурора обосновават повдигнатото обвинение и не е нужно същите да се преповтарят . Посочени са времето, мястото и начина на извършване на деянието, участието на подсъдимия в същото,  което е достатъчно, за да очертае предмета на доказване, в рамките на който ще се осъществява доказателствената дейност на съда и страните. Дали тези факти обосновават конкретен състав на престъпление е въпрос на доказване и по същество на делото.

Настоящият състав не е длъжен да навлиза в съществото на делото,но следва се посочи ,че в ДП има събрани доказателства,отнасящи се и до имотно състояние и до знание на фактите от подс. относно влизане в сила на решението по гр.дело и др. които са предмет на разглеждане по съществото на делото.

Отделно от това, следва да се посочи ,че съдът е приел неправилно изписаната дата  на спогодбата в абзац 2ри на ОА за съществено нарушение.Това не е  така ,защото и в обст. част и в диспозитива е посочена точната дата на съдебното решение ,постановено след спогодба между страните .

Друг въпрос е ,че все пак ако съдът е решил,че са налице очевидни фактически грешки в ОА и посочената дата не е коректно изписана ,то същата следва да се отстрани по реда на чл. 248а от НПК.       

            По  изложените съображения  обжалваното определение, срещу което е подаден протеста   е неправилно, поради което  следва да бъде отменено.

      Воден от горното и на основание чл. 345 ал. 1 от НПК, Варненският  окръжен съд

                                            О П Р Е Д Е Л И :

 

     ОТМЕНЯ  определение от 13.01.2020г., постановено в разпоредително заседание по чл.248 от НПК по НОХД № 4813/2019г. по описа на ВРС Девня, 6ти състав,  като  уважава  протеста на ВРП .

       Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.