ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 139
гр. Търговище, 17.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500116 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от “Профи Кредит България” ЕООД-
гр.София, ЕИК ********* против разпореждане №148/31.03.2022г.,
постановено по ч.гр.д.№222/2022г. на Районен съд-Попово в частта му, с
която е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството в частта му
за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Н. ЕМ. Д. от с.С.,
общ.П. за сумата 52.57 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода
10.08.2***г.-10.02.2***г. по договор за потребителски кредит №****
***/19.02.2***г. С доводи за нарушения на закона и необоснованост,
въззивникът моли за отмяна на разпореж-дането и за уважаване изцяло на
заявлението по чл.410 от ГПК, ведно с разходите за държавна такса и
юрисконсултстко възнаграждение.
След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в посочената част е
обоснован с довод за вероятна неравноправност на договорните клаузи
относно възнаградителната лихва и допълнителните услуги.
По силата на писмен договор за потребителски кредит
№*****/19.02.2***г. с кредитора “Профи Кредит България” ЕООД-гр.София
на ответницата е предоставена сума в размер на 600 лв. за 12 месеца, при
1
ГПР 48.05 % и възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в
общ размер на 480 лв. или срещу сума от 600 лв. ответницата е длъжна да
върне 1 208.35 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от
потребителя-сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита-§1, т.1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му,
като се посочат взетите предвид допускания.
В конкретния случай, в представения договор са посочени отделни
параметри на задължението, но няма информация как се определя ГПР,
предвид чл.19, ал.1 от ЗПК.
А такава информация е необходима, за да се прецени дали в ГПР е
включена или не и стойността на посочените допълнителни услуги,
изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането и възможност за
отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, което
съставлява именно действия по усвояване и управление на кредита и са
присъщи на всеки кредитен договор, условията на който могат да бъдат
изменяни по взаимно съгласие на страните, без да е необходимо това да бъде
оформено като допълнителен пакет услуги и заплащано допълнително от
кредитополучателя.
В тази насока, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, при което е налице не само нелоялна търговска
практика в отклонение изискването за добросъвестност, за което е анга-
жирана отговорността на кредитора в други производства (решение
№10606/08.07.2019г. по адм.д.№13144/2018г. на ВАС), но и посоченото
съглашение, предвид стойността на допълнителните услуги в размер на 480
лв., доближаваща размера на основното задължение от 600 лв., води до
значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на
услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
При тези обстоятелства, искането на заявителя се вероятно се основава
на неравноправна клауза по договора, сключен с потребител по смисъла на
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, поради което отказът на районния съд е постановен в
съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да
2
бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.
Въз основа на изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “Профи Кредит
България” ЕООД-гр.София, ЕИК ********* против разпореждане
№148/31.03.2022г., постановено по ч.гр.д. №222/2022г. по описа на Районен
съд-Попово в частта му, с която е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК
на дружеството в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение
срещу Н. ЕМ. Д. от с.С., общ.П., ЕГН:********** за сумата 52.57 лв.
неплатено договорно възнаграждение за периода 10.08.2***г.-10.02. 2***г. по
договор за потребителски кредит №***/19.02.2***г., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3