Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………….., 13.07.2020 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, на втори юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 635 по описа за 2019 г.,:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за
установяване съществуване на вземане.
В исковата молба,
ищеца твърди, че на 06.12.2017 г., ответника М.Р.Н., като Кредитополучател, е
сключил договор за кредит „Бяла карта“ с № 522676 с „Аксес Файнанс“ ООД, като
Кредитор. Съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да
предостави на длъжника договорена сума под формата на револвиращ потребителски
кредит в максимален размер на 800 лв., с разрешен кредитен лимит по
международна кредитна карта, а длъжникът се е задължил да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Кредиторът е изпълнил задължението си
да предостави максималния кредитен лимит, уговорен в договора посредством
зареждане на картата с тази сума в момента на активирането й, а именно на дата
06.12.2017 г. От усвоените суми по предоставения кредитен лимит чрез кредитната
карта, ищецът сочи, че към настоящия момент дължимата главница е в размер на
793.52 лв. Ищецът твърди, че върху усвоената по кредита сума, ответника –
длъжник дължи договорна лихва, която в случая е в размер на 61.78 лв. за
периода от 08 декември 2017 г. – датата на първата транзакция по кредитната
карта, до 06 април 2018 г. – датата на настъпване на предсрочна изискуемост.
Твърди се, че поради допуснато неизпълнение, ищецът дължи и договорна неустойка
в размер на 158.70 лв., разходи за извънсъдебно събиране на задължението в
размер на 197.50 лв. и обезщетение за забава за периода 07.04.2018 г. до
03.03.2019 г., в размер на 74.55 лв.
В исковата молба ищеца излага, че
на 16.10.2018 г., е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК
********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. ЕИК *********,
по силата на който вземането спрямо ответника М.Р.Н., е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло, с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че на 03.05.2019 г., е
подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 03.05.2019 г., между „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата
на който вземането, произтичащо от сключения между М.Р.Н. и „Аксес Файнанс“ ООД
договор за кредит „Бяла карта“ № 522676/ 06.12.2017 г., е прехвърлено в полза
на ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. Ищецът твърди, че съгласно чл. 4.5 от Договора за цесия от
03.05.2019 г., ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, се задължава от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления до длъжниците за
извършената цесия. Ищцовото дружество твърди, че е упълномощено за извършване
на посоченото по-горе действие съгласно изрично пълномощно от „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД. В изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, до ответника е
изпратено Уведомително писмо с Изх.№ ЛД-С-АКПЗ-АФ/522676 от
22.05.2019 г., от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството на преупълномощен за
станалата продажба на вземания на основание Договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Изпратено до ответника е и Уведомително
писмо Изх. № УПЦ-С-АКПЗ-АФ/522676 от 22.05.2019 г. от страна на „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД, чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД за извършената на дата 03.05.2019 г. цесия между „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД. Сочи се, на 07.10.2019 г. до ответника отново са изпратени
уведомителни писма с Изх. № ЛД- С-АКПЗ- АФ/ 522676 от 07.10.2019 г. от страна на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД в качеството на преупълномощен за станалата продажба на
вземания на основание Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016
г., сключен между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД. Също така е изпратено до ответника и Уведомително писмо
Изх. № УПЦ- С-АКПЗ-АФ/ 522676 от 07.10.2019 г. от страна на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за
извършената на дата 03.05.2019 г. цесия между „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Поради
неизпълнение на задължението по договора, ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, е депозирала заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М.Р.Н., което е уважено и е издадена заповед
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 168/ 2019 г. по описа на РС – Белоградчик.
Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по
отношение на ответника, че имат съществуващо вземане за следните суми: 793.52
лв.
– главница по
договор за кредит; 61.78 лева – договорна лихва за периода от 08.12.2017 г. до 06.04.2018
г.; 158.70 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, начислена за периода от 06.01. 2018 г. до
06.04.2018 г.; 197.50 лева – разходи за извънсъдебно
събиране на задължението; 74.55 лева – обезщетение за забава за периода от 07.04.2018 г. до 03.03.2019
г., както и законна лихва
за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Молят
съда да им присъди и направените по заповедното производство и по настоящото
дело разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока
по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответника не е постъпил.
Ответникът не се явява и не изпраща
свой представител в съдебно заседание.
Към делото е приложено ч. гр. д.
№ 168/ 2019 г. по описа на РС – Белоградчик.
В депозирана
Молба от ищеца, получена в РС – Белоградчик на 19.05.2020 г., е направено искане
делото да се гледа в отсъствие на ищеца, както и за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл. 238 ГПК, в случай, че са
налице законовите предпоставки за това.
Съдът намира за установено от
фактическа и правна страна :
Предвид направеното искане от
страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в о.с.з.
на 02.07.2020 г., съдът, прие, че са налице всички изискуеми законови
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съгласно
чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно : ответника не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК
отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща представител в първото по
делото заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. От своя страна, пълномощникът на ищеца е направил искане за постановяване
на неприсъствено решение спрямо ответника и е представил писмени доказателства
с исковата молба.
Съдът прие, че са налице са и
предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването
му в съдебно заседание /с връчването на съобщението, разпореждането на съда и
призовката за делото/, връчена на ответника в усл. 41 ГПК.
Налице са и предпоставките на чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно – така предявения иск е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените множество
писмени доказателства.
В случая, съвкупността от фактите наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да
обосноват основателността на заявената искова претенция. В тази връзка са представени убедителни писмени
доказателства.
Съдът приема за безспорно доказано
възникването на облигационно правоотношение между страните по силата на
сключения договор за кредит „Бяла карта“ № 522676 от 06.12.2017 г. Ответникът –
кредитополучател, е получил предоставения й кредит, но не е изпълнил
задължението си да върне заетата сума в уговорените срокове на заемодателя.
Доказа се надлежно прехвърляне на вземането спрямо ответника по силата на
договори за цесия на ищцовото дружество, представени по делото. С договора са
уговорени лихви и неустойки, дължими в случай на неизпълнение.
При тези мотиви, съдът приема, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, с оглед изложените
обстоятелства и представените писмени доказателства.
При
горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и уважава
предявения положителен установителен иск, като предвид разпоредбата на чл. 239,
ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва, че решението се основава
на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По иска за законни лихви.
Предвид на това, че съдът уважава главният иск, то
основателен се явява и акцесорния такъв – за законните лихви за забава върху
главницата. Съдът приема, че ответника е изпаднал в забава в плащанията си,
считано от датата на депозиране на Заявлението подадено по реда на чл. 410 ГПК
пред РС – Белоградчик, на 21.03.2019., по което е образувано ч. гр.д. № 168/
2019 г. С депозирането на заявлението, от страна на ищеца е отправена покана
към ответника за плащане на сумата, поради което и от този момент същия изпада
в забава и дължи законни лихви до окончателното изплащане на главницата.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът
уважи изцяло предявения иск, то ответника е страната в процеса, която следва да
понесе в своя тежест направените от ищеца разноски по заповедното производство
и в настоящия процес, а именно: 51.44 лв. – държавна такса (25.72 лв. – по заповедното
производство ч. гр.д. № 168/ 2019 г. на РС – Белоградчик и 25.72 лв. по
настоящото исково производство), както и 450.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение (150.00 лв. – по заповедното производство
и 300.00 лв. по настоящото производства – съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с
чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ), като в претендирания размер за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. по настоящото
исково производство, отхвърля искането.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за
установено по предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника им П.Б. – юрисконсулт, против
М.Р.Н., ЕГН **********,***, ИСК по чл. 422 ГПК, че вземанеТО им СЪЩЕСТВУВА за сумите: 793.52 лв. (седемстотин деветдесет и три
лева и 52 стотинки) - главница по договор за кредит „Бяла карта“ № 522676 от
06.12.2017 г.; 61.78 лева (шестдесет и един лева и 78 ст.) - договорна лихва за периода от
08.12.2017 г. до 06.04.2018 г.; 158.70 лева (сто петдесет и осем лева и 70 ст.) - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, начислена за периода от 06.01.2018 г. до 06.04.2018 г.; 197.50 лева (сто
деветдесет и седем лева и 50 стотинки) - разходи за извънсъдебно събиране на задължението; 74.55 лева (седемдесет и
четири лева и 55 ст./) - обезщетение за забава за периода от 07.04.2018 г. до 03.03.2019 г., както и законна лихва за забава върху главницата, считано от 21.03.2019 г. (датата на подаване на заявлението по ч. гр.д. № 168/ 2019 г. на РС –
Белоградчик), до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.Р.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника им П.Б. – юрисконсулт,
направените по делото разноски, както следва: 51.44 лв. – държавна такса (25.72 лв. – по заповедното
производство ч. гр.д. № 168/ 2019 г. на РС – Белоградчик и 25.72 лв. по
настоящото исково производство), както и 450.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение (150.00 лв. – по заповедното производство
и 300.00 лв. по настоящото исково производство – съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК, във
вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ), като в
претендирания размер за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
350 лв. по настоящото исково производство, отхвърля искането.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК,
решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :