№ 317
гр. София , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110208538 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от М. СТ. Г., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-4332-007827 от 14.04.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за нарушение на чл.123, ал.1,
т.2, б. „Б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183,
ал.1, т.1, пред.2 от ЗДвП.
С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се твърдения, че
нарушителят не е разбрал за възникналото произшествие и затова не е спрял.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За АНО, редовно призован, не се явява представител.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
1
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 10.01.2021 г., около 19:40 часа, жалбоподателят М. СТ. Г. управлявал лек
автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с рег. (НОМЕР), като се движел в град София по
(АДРЕС)“, в посока от улица „...“ към улица „..“. На кръстовището с булевард „..“
водачът предприел маневра завой наляво, като в този момент кръстовището от ляво на
дясно спрямо посоката на движение на автомобила пресичала пешеходката Н. С. А..
Жалбоподателят не видял пресичащата жена и настъпил лек удар между автомобила и
пешеходеца. Г. усетил нещо като притракване в предната част на автомобила и
помислил, че е минал през дупка, като продължил движението си без да спира.
За произшествието бил подаден сигнал в ОПП-СДВР и бил издирен водачът на
превозното средство, който на 29.03.2021 г. се явил в сградата на ОПП-СДВР, където
му бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 415406 от
29.03.2021 г. за нарушения по чл.123, ал.1, т.2, б. „А“ и „Б“ от ЗДвП и по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, понеже не носел контролен талон към свидетелството си за управление на
МПС. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан от него,
актосъставителя и един свидетел при съставянето на акта. Жалбоподателят не вписал
възражения в съставения АУАН.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 21-4332-
007827 от 14.04.2021 г., с което за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пред.2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля М.Ц., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят Ц. е съставил акта за установяване на административно
нарушение, като си спомня, че водачът е бил открит по регистрационния номер на
автомобила, намерили негов телефон, обадили му се и той се явил в ОПП-СДВР. Там
му бил съставен акт, че е напуснал произшествието без да уведоми органите на МВР и
защото не представил контролен талон към свидетелството си за управление на МПС.
Показанията на свидетеля са последователни, еднопосочни и непротиворечиви, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Думите му напълно съответстват на описаното в
констативния протокол за ПТП, в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него
НП.
Въз основа на изложеното съдът прие за категорично установена описаната по-
2
горе фактология.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
В хода на административнонаказателното производство е било допуснато
съществено процесуално нарушение още при съставянето на акта, което е опорочило и
довело до незаконосъобразност на цялото производство впоследствие.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението,
а според алинея 3 на същия член, при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно няма пречка актът да
бъде подписан от един свидетел, но само, ако същият е бил свидетел присъствал при
извършване или установяване на нарушението. Във всички останали случаи, когато
свидетелят е само свидетел на съставянето на акта, но не и свидетел присъствал при
извършване или установяване на нарушението, то съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН актът
се съставя задължително в присъствието на двама свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. В настоящия казус като свидетел в акта е отбелязано само лицето А.
М. Г. и същият е бил единствено свидетел при съставяне на акта, но не и свидетел при
извършване или установяване на нарушението. Това е така, понеже актът е бил
съставен в ОПП-СДВР почти два месеца и половина след произшествието, не са
установени други очевидци на случилото се освен пострадалото лице и свидетелят Ц. е
съставил акта в служебно помещение само по писмени данни. От тук следва, че е било
нарушено императивното изкисване на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като поради липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, актът
е бил съставен в присъствието само на един свидетел на неговото съставяне. В случая
не може да бъде приложена разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, понеже нарушението
не е установено въз основа на официални документи. Във връзка с всичко изложено до
тук и след като не е било спазено императивното изкисване на чл.40, ал.3 от ЗАНН, то
съставеният АУАН поставил началото на административнонаказателното
производство се явява незаконосъобразен, което е довело до порочност и на
издаденото въз основа на него НП.
Предвид констатираното съществено процесуално нарушение при съставянето
на акта, то обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Само за пълнота на изложението трябва да се отбележи, че АНО не е дал
правилна правна квалификация на първото деяние, тоест извършеното от обективна
страна нарушение не е било подведено под правилната законова разпоредба, което е
3
съществено нарушение и е допълнително основание за отмяна на издаденото НП в тази
му част. По делото категорично се установи, че след настъпване на произшествието
виновният водач въобще не е спрял, а е продължил движението си. Съгласно чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Това е първото
и основно задължение на всеки участник в ПТП и именно то не е било изпълнено в
настоящия случай, тоест нарушен е бил чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а не чл.123, ал.1, т.2,
б. „Б“ от ЗДвП. Последващите задължения на водача в точка 2 и 3 на чл.123, ал.1 от
ЗДвП, касаят неговото поведение след спиране и установяване последствията от
произшествието, като му се вменяват различни отговорности в зависимост дали има
пострадали хора или само материални щети. В случая АНО е квалифицирал
нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗДвП, който гласи, че водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен
когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи. За да се стигне до неизпълнение на това
задължение обаче, трябва водачът преди това да е спрял и установил последиците от
произшествието, тоест да е изпълнил задължението си по точка 1. В случай, че водачът
въобще не е спрял, то няма как да се очаква да остане на мястото на произшествието и
да изчака пристигането на компетентните органи. Следователно по точка 2 е наказуемо
напускането на произшествието след като вече водачът е спрял, установил е
последствията и наличието на пострадали хора, тоест наказва се последващото
напускане, а когато въобще не е спрял, за да установи последиците, то нарушението е
по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Поради изложеното съдът намира, че фактически
осъщественото нарушение от жалбоподателя не е било подведено под правилната
законова разпоредба, което от своя страна води до допълнителна незаконосъобразност
на издаденото НП в тази му част. Необходимо е да бъде отбелязано, че такава
неправилна квалификация на нарушението се забелязва и в съставения АУАН, където
дори е посочена и буква „А“, но вместо същата да бъде отстранена по реда на чл.53,
ал.2 от ЗАНН, то АНО машинално я е пренесъл в издаденото НП.
Освен това по отношението на първото нарушение липсва съставомерност от
субективна страна, тъй като то не е било извършено виновно. Макар жалбоподателят
да е бил длъжен да спре и да установи последиците от произшествието, той обективно
не е могъл да изпълни това си задължение, понеже изобщо не е разбрал за настъпилия
удар с пешеходеца и в съзнанието му не е имало създадена представа, че е налице
произшествие и той трябва да остане на мястото, като е помислил, че е минал през
дупка. По делото не бяха ангажирани някакви допълнителни доказателства от АНО,
които да оборват тези твърдения на наказаното лице, а тежестта за доказване на
4
нарушенията е именно на наказващия орган. Презумпцията е за невиновност и
жалбоподателят може да бъде признат за виновен само при категорична доказаност на
обвинението от обективна и субективна страна, а в случая няма категорични
доказателства за умишлено поведение. Това нарушение може да бъде извършено само
умишлено, тъй като то обуславя на първо място знание за настъпило произшествие и
едва след това неизпълнение на задължението да се остане на мястото, а умисъл в
случая липсва.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, пред.3 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-007827 от 14.04.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗДвП, на М. СТ. Г., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183,
ал.1, т.1, пред.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5