Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

05.08.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

22.07

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

61

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от С.А.Д. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.В.М., против Решение № 68/21.02.2020 г., постановено по АНД № 8/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 18-1300-000939/14.09.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „ПП“, с което на С.А.Д. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. на основание чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, за извършено на 20.08.2018 г. в гр.Кърджали, нарушение на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Сочи, че АНО бил реализирал отговорността на жалбоподателя едновременно като водач на лек автомобил и като длъжностно лице, без по отношение на него да е било изяснено и дори да е посочено служебното му качество. За установяване на качеството му на длъжностно лице, не били извършени никакви проверки от актосъставителя и наказващия орган. Констатираното разминаване в словесното описание на нарушението създавало пълна неяснота относно повдигнатото административно обвинение и санкционирането по същото, поради което нарушителят бил лишен от възможността да разбере, в какво качество е извършил нарушението.

В АУАН и НП не били конкретизирани и индивидуализирани обективните признаци на нарушението, което водело до невъзможност да се установи, за какво конкретно нарушение е наказано лицето. В тази връзка твърди, че не ясно, посоченият участък от пътя ул.„***“, дали е част от републиканска пътна мрежа или от общинска такава. Липсвала конкретизация и на населеното място, в което жалбоподателят следвало да контролира изправността и състоянието на пътната настилка. Счита, че в случая е направен и опит да се съчетаят елементи от фактическия състав на деянието от обективна страна, посочени в три различни разпоредби на закона – чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 167, ал. 1 от ЗДвП и чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП.

На следващо място твърди, че АНО не е конкретизирал релевантния за производството и нормативно установен начин за сигнализиране на препятствието, с което съществено било нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Оспорва изцяло мотивите на районния съд, с които е прието, че С.Д. е осъществил процесното административно нарушение. В тази връзка сочи, че съгласно утвърдената за длъжността, която е заемал в Община Кърджали, същият е следвало да осъществява следните дейности: ръководство и контрол по време на строителна дейност при извършване на строителство на сгради, улична мрежа и съоръжения на техническата инфраструктура на Община Кърджали, контрол за качество на строителни материали, за спазване на стандартите по време на извършване на строителния процес, контрол за качество на изпълнение и действителни строителни дейности.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 68/21.02.2020 г., постановено по АНД № 8/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество като отмени Наказателно постановление № 18-1300-000939/14.09.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „ПП“, с което на С.А.Д. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. на основание чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП.

В съдебно заседание чрез адв.М. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост на атакуванато решение, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 18-1300-000939/14.09.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „ПП“, с което на С.А.Д. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. на основание чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, за извършено на 20.08.2018 г. в гр.Кърджали, нарушение на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението административно нарушение. Посочил е, че към датата на деянието 20.08.2018 г. жалбоподателят е заемал длъжността *** към дирекция „АСУТ“. Той е бил запознат и с длъжностната си характеристика на 06.02.2017 г., според която основната цел на длъжността била ръководство и контрол при поддържането на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на територията на община Кърджали. Предвид това именно С.Д. се явявал субект на установеното административно нарушение. Административнонаказателната отговорност била ангажирана на основание чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, който текст предвиждал глоба от 2 000 до 7 000 лв. за длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението. От доказателствата по делото се установявало, че на инкриминираното място в *** е имало дупка на пътното платно, което означава, че там е съществувало препятствие на пътя. Безспорно било обстоятелството, че тази дупка не е била отстранена или обезопасена и за нея не е имало каквато и да е сигнализация, което е довело и до настъпване на ПТП с материални щети. Именно жалбоподателят бил лицето, което е следвало да изпълни задължението по сигнализиране или отстраняване на препятствието на пътя, което той не е сторил и затова правилно била ангажирана отговорността му на основание чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП.

Налице било съответствие между обстоятелствата на описаното в акта и наказателното постановление нарушение с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на С.А.Д. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Съгласно разпоредбата на  чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението се наказва с глоба от 2 000 до 7 000 лв. Легалното определение на понятието „длъжностно лице“ се съдържа в нормата на чл. 93, т. 1 от НК, а именно: „длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: служба в държавно учреждение, ръководна работа или работа свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец, ...“.

Предвид изложеното, за да са налице предпоставките за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо С.А.Д., за описаното в АУАН и НП административно нарушение, следва: 1 . Същият да е служител на Община Кърджали; 2 . В съответствие със служебните си задължения да има пряко отношение, респ. задължение по контролиране изправността и състоянието на процесния пътен участък, както и да отстранява и сигнализира на неизправности или препятствия на пътното платно; 2. Ул.„***“ в *** да е общински път по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Наличието на посочените предпоставки за налагане на административното наказание се установява от събраните в производството пред първоинстанционния съд доказателства. Безспорно е, че към релевантната дата Д. е заемал длъжността *** в Община Кърджали, която длъжност изпълнявал съгласно Трудов договор № ***/*** г. и Допълнително споразумение към трудов договор № ***/*** г. Видно от длъжностната му характеристика, основната цел на длъжността включва, следното: всички дейности, свързани с инвеститорски контрол и отчитане, свързани с поддържането, основния ремонт, реконструкцията и модернизацията на сградния фонд, улична и пътна мрежа и съоръжения на техническата инфраструктура в общината. Несъмнено едно от основните задължения на жалбоподателя, описани в длъжностната характеристика, е: „да осигурява ръководство и контрол при поддържането, основния ремонт, реконструкцията и модернизацията на техническата инфраструктура и комуникационно транспортните мрежи и съоръженията на територията на общината и последващ контрол на правилната експлоатация на същите“, което логично включва и предприемането на действия за своевременно отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението. С други думи, така обсъдените доказателства обосновават извода, че именно С.А. е длъжностното лице, което е следвало да предприеме действия по обезопасяване и сигнализация на възникнала деформация на пътната настилка по общинските пътища в Община Кърджали. Следва да се отбележи, с оглед въведените доводи в касационната жалба, че районният съд не е изложил никакви мотиви относно това, дали процесният участък – ул.„***“ в *** е част от републиканска пътна мрежа или е общински път, респ. в коя от хипотезите на чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата попада. Независимо от това обаче, тъй като посочената улица е общински път и по силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата управлението на пътя се осъществява от кмета на общината, този пропуск на първоинстанционния съд не се явява от съществено значение за изхода на делото, тъй като не променя извода за законосъобразност на наложеното наказание.

Касационният съд намира за неоснователни и въведените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на административнонаказателния процес. В тази връзка счита, че в конкретния случай в АУАН и НП е налице описание на нарушението в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Обстоятелството, че в постановлението съществува изразът „като водач на МПС“ не обосновава наличието на допуснато нарушение на правото на защита жалбоподателя да разбере, какво конкретно нарушение е извършил, за което му е наложено административно наказание. Както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е описано, че административнонаказателната отговорност на С.А.Д. е ангажирана за това, че в качеството му на длъжностно лице към Община Кърджали, отговорен за поддържането на пътя не е изпълнил задължението си по обезопасяване и сигнализация на възникнала деформация на пътя (дупка) на пътната настилка. Налице и описание на мястото, където е било препятствието на пътя и е следвало да бъде поставена сигнализацията – ул.„***“ в ***, до ***.

Така възприетата от контролните органи и районния съд фактическа обстановка на административното деяние правилно е подведена под санкционната норма на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, съдържаща в себе си и състав на нарушение, която разпоредба предвиждаща наказание глоба 2 000 до 7 000 лв., за длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на С.А.Д. за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68/21.02.2020 г., постановено по АНД № 8/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.