Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.София, 28.11.2017 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА А.
При участието на секретаря Красимира
Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.А., гр. дело №12394 по описа за
2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявени от Л.Н.А. обективно, съединени искове с пр. кв. чл. 2б от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу П.НА Р.Б.за сума в размер на 3000лв. и срещу Софийски районен съд за сума в размер на 26000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на непрекъснат стрес, преживени тревоги, безпокойства, притеснения, страх, неудовлетвореност, разочарование, гняв, влошаване на отношенията с работодателя, причинени в резултат на забавено разглеждане на водено срещу ищеца наказателно производство, неприключило повече от пет години, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, сума в размер на 916,00лв.-обезщетение за забава върху главницата в размер на 3000лв., сума в размер на 7938,66лв.-обезщетение за забава върху главницата от 26000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претендирани от Софийски районен съд, за периода от 10,10,2013год. до 10,10,2016год.
Излагат се доводи срещу ищцата да е водено наказателно производство по ДП ЗМ № 2998/2008год. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. 9814/2008год. на СГП, пр.пр. 47534/2008год. на СРП, по което с постановление от 18,12,2009год. ищцата е привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл. 198, ал.4, вр. ал.1, вр.чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Във връзка с повдигнатото обвинение е образувано НОХД №16137/2010год. по описа на СРС, по което след повече от четири години е постановена оправдателна присъда. Твърди се срещу последната да е внесен протест от прокурор от СРП, във връзка с което е образувано ВНОХД № 3458/2015год., неприключило към датата на ИМ.
Обосновава воденото срещу нея наказателно производство в двете му фази досъдебна- за период около 1 година, и съдебна пред СРС –за период над 4 години, да е в нарушение на чл.6, § 1 от ЕКПЧ. Поддържа вследствие на неразумната продължителност на производството почти 7 години /5год. и 9 месеца от привличането й като обвиняем/ до внасянето му във втора инстанция да е претърпяла гореописаните неимуществени вреди.
Съобразно
изложеното излага становище за основателност на исковата претенция. Претендира
разноски.
Ответникът – П. на Р.Б.в указания законоустановен едномесечен
срок за отговор по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за недопустимост на
исковата претенция по чл. 2б от ЗОДОВ, основана на забавени действия в
досъдебното производство, тъй като посочената разпоредба е в сила от
15,12,2012год., до която дата не е признато от закона защитимо право на
обезщетение за забавено правосъдие. При условията на евентуалност оспорва
исковете по основание и размер. Излага доводи, че продължилото за период от
около една година досъдебно производство не е извън разумния срок. Следва да
бъде взето предвид, че по делото е привлечено и друго лице като обвиняем. Оспорва
твърдените неимуществени вреди и наличието на причинна връзка между тях и
релевираното нарушение на правото за разглеждане на досъдебното производство в
разумен срок. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва размера на претендираното обезщетение.
Ответникът- Софийски районен съд в едномесечния
законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК заявява становище за
неоснователност на исковата претенция по чл. 2б от ЗОДОВ и за недопустимост на
претенцията за лихва за забава, с оглед практиката на ЕСПЧ. Излагат се доводи,
че не е налице забавяне на производството от Софийски районен съд, което да е
довело до нарушаване на правото на ищцата за разглеждане на делото в разумен
срок. Поддържа се за общата продължителност на същото да са допринесли
множество фактори, които не могат да се възлагат в отговорност на СРС, в това
число процесуални действия на страните и на други участници в процеса,
прекомерна натовареност на състава, недостатъчна материална и кадрова
обезпеченост на съда. Оспорва претендираните вреди като недоказани. Поддържа да
липсва причинно-следствена връзка между тях и противоправно поведение на
ответника. Релевира възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, несъобразено с изискването на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва като
неоснователни исковете за мораторна лихва.
Съобразно изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно между страните по делото, а видно и от събраните доказателства се установява ищцата да е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.198, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК с постановление от 18,12,2009год. по пр.пр.№9814/2008год. по описа на СГП.
На 07,12,2010год. е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура София, срещу ищцата Л. Н.А. и В.С.П.като е образувано НОХД №16137/2010год., по описа на районен съд София за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. Разрешено е насрочване на делото в срока по чл.252, ал.2 от НПК. С разпореждане от 16.03.2011год. делото е насрочено в открито съдебно заседание за 04,05,2011год. От приложените по делото преписи от протоколи от съдебни заседания се установява провеждането на тринадесет на брой съдебни заседания. Видно от протоколите необходимостта от провеждането на съдебни заседания е обусловена от извършването на процесуално следствени действия и обоснована от поведение на участниците в производството-разпит на свидетели и изслушване на заключения по допуснати съдебни експертизи. Не се установява ищцата да е препятствала наказателното производство поради неявяване. В с.з. от 26,10,2013год. не се явява служебен защитник адв.М.. В с.з. насрочени за 18,02,2013год. и 14,10,2013год. не е даден ход на делото по причина неявяване на защитника на другия подсъдим –адв.В..
В съдебно заседание проведено на 05,03,2015год. е постановена оправдателна присъда срещу ищцата.
Не е спорно между страните, че същата е протестирана от СРП, поради което е инициирано ВНОХД №3458/2015год. по описа на СГС, НО, ХІІІ-състав. Приложени са преписи от протоколите от проведените съдебни заседания в периода от 01,02,2016год. до 17,10,2017год. като към датата на приключване на съдебното следствие в настоящото производство не е спорно, че наказателното дело не е приключило. Насрочени са 14 съдебни заседания като делото е отлагано по причина неявяване на ищцата в с.з. от 10,05,2016год. и 22,02,2017год., а на 04,07,2017год. по причина неявяване на служебен защитник адв.М..
Не е спорно между страните, че наказателното производство относимо към предмета на исковата претенция, е в периода от 18.12.2009год.-05.03.2015год., от привличане на лицето, в качеството му на обвиняем до постановяване на оправдателна присъда от СРС.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля- В.М.. От показанията на свидетеля се установява, че наказателното производство водено срещу ищцата й се отразило неблагоприятно в личен и професионален план, тъй като ищцата работи в чужбина, а се налага да се връща в Б.за да участва в производството. Изпитвала притеснения за изхода на делото, както и относно това, че производството създавало притеснения за близките й.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По възражението за
недопустимост на производството:
Съгласно разясненията, дадени с
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 3053/2014 г., III Г. О., отговорността на държавата за вреди от
нарушение на правото по чл.6, §1 Конвенцията по висящо производство, заварено
към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 98/11.12.2012 г), се
реализира по реда на ЗОДОВ. В този случай допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ
не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.8, ал.2 от закона
- да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда
на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. По тези
съображения съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на
производството е неоснователно.
По претенцията по
чл.2б от ЗОДОВ;
Съгласно нормата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Релевантните факти обуславящи основателност на исковата претенция са свързани с установяване нарушение на правото на справедлив съдебен процес, една от гаранциите за което е решаване на правния спор или основателността на каквото и да е наказателно обвинение в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Относно преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на делото, съдът изхожда от критериите заложени в чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ като се взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Не е спорно между страните, че относимия период за ищеца относно срока за разглеждане на делото е 11 месеца и 18 дни в досъдебната фаза на производството и 4 години, 2 месеца и 26 дни в съдебната фаза на разглеждане на делото пред СРС. Съобразно материалите по делото съдът намира наказателното производство да не се отличава със съществена фактическа и правна сложност, с оглед характера на престъплението, за което е повдигнато обвинение срещу ищцата–кражба. Обвинението е срещу 2 лица, който факт следва да бъде отчетен при преценка продължителността на производството, с оглед осигуряване правото на защита на всеки обвиняем и предвид формалния характер на производството. Извършени са множество процесуално-следствени действия.
Отговорността на П.
настоящия състав намира да се обосновава, с оглед поведението на органите на
досъдебното производство, продължило в периода от 18,12,2009год. до внасяне в съда на обвинителен акт на
07,12,2010год. Досъдебната фаза продължила за период от около година, съдът
намира да не нарушава принципа за разглеждането на делото в разумен срок,
поради което предвид липсата на елемент от фактическия състав на правната
норма-забавено производство исковата
претенция е неоснователна и е безпредметно разглеждането на останалите елементи
от фактическия състав на чл.2б от ЗОДОВ. Исковата претенция като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
По претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид неоснователността на главната искова претенция, неоснователна е и претенцията за обезщетение за забава в размер на 916,00лв.-обезщетение за забава върху главницата от 3000лв., за периода от 10,10,2013год. до 10,10,2016год.
По претенцията срещу Софийски районен съд:
Отговорността по чл.2б от ЗОДОВ е деликтна. Критериите, въз основа на които съдът прави
преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС са в конкретния случай 1. продължителността на
релевантния период /внасяне на обвинителен акт
в съда и
постановяването на окончателен акт на съда, с който се слага край на
несигурното положение на лицето/ и 2. Преценка за разумност на същия, основаваща се на баланс между интересите на
лицето/подсъдимия/ най - бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното
производство.
Относно разумността на продължителността на
делото, съдът следва да отчете: 1.сложност на делото, 2.поведение на ищеца и 3.поведение на компетентните
органи.
Относно фактическата и правна сложност на
делото настоящия състав намира същото да не се отличава с правна и фактическа
сложност, с оглед фактическия състав на повдигнатото обвинение за едно деяние,
макар и осъществено при условията на съучастие. От друга страна поведението на ищцата не е препятствало хода
на делото. Процесуална пречка по даване ход на делото е констатирано неявяване
на процесуалния представител на ищцата-адв.М. на 26,10,2011год., както и на
процесуалния представител на другия подсъдим адв.В. на 18,02,2013год. и
14,10,2013год., но тези обстоятелства са необосновани от поведението на
ищцата. При преценка критерият дали
компетентните органи са положили необходимите усилия за приключване на делото
вразумен срок, съдът следва да съобрази извършените процесуално следствени
действия. Видно от протоколите за проведени съдебни заседания са разпитани
множество свидетели като последвалото многократно отлагане на делото е по
причина невъзможност за явяване на основен свидетел Д., който се установява да
е бил с местоживеене по време на разглеждане на наказателното производство в
чужбина и разпит на вещи лице по допуснати експертизи. От съществено значение са усилията на съда за ускоряване и приключване на производството,
доколкото е водеща ролята му да полага достатъчно усилия за предотвратяване на
ненужно забавяне. В този контекст съдът
намира, че срокът, в който е протекло наказателното производство пред
първоинстанционния съд не излиза от рамките на разумния, с оглед конкретиката
по делото. Съществен факт обосноваващ
този извод е обстоятелството, че в
съдебно заседание проведено на 07,10,2014год.
държавното обвинение в лицето на П. е изразила становище за приключване
на делото, такова е било становището и на процесуалния представител на другия
подсъдим /с предоставяне на становище на съда/, но по искане на защитата на
подсъдимата е заявено искане за продължаване на съдебното следствие и издирване
на свидетеля М.Д.. Това становище на
защитата е поддържано до 05,03,2015год., когато въпреки искането на адв.М. да
не се даде ход на делото, съдът е дал
хода на делото, заличил от списъка за призоваване търсения свидетел и приключил производството.
Ето защо в периода от 07,10,2014год. до 05,03,2015год. -4 месеца и 26 дни,
както и в периода от 26,10,2011год. до 30,01,2012год.,/когато не е даден ход на
делото поради неявяване на защитника на ищцата/ или общо около 7месеца и 26
дни, поведението на защитата на ищцата е
препятствало по-бързото приключване на делото.
За останалия период, с оглед извършените процесуално следствени действия
–разпит на 9 свидетели, невъзможност да се призове пострадалия поради престой
на последния в чужбина и необходимостта от принудителното му довеждане и с
оглед гарантиране правото на защита на подсъдимите и разкриване на обективната
истина, съдът намира разглеждането на делото в посочения период да не води до
нарушение на чл.6, §1 от КЗПЧОС.
Съобразно изложеното исковата претенция като
неоснователна следва да бъде отхвърлена, без преценка дали за ищцата са
настъпили вреди в причинна връзка и подлежащи на обезщетение.
По претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид неоснователността на главните искови претенции, неоснователна е и претенцията за обезщетение за забава в размер на 7938,66лв.-обезщетение за забава върху главницата от 26000лв., за периода от 10,10,2013год. до 10,10,2016год.
Продължителността на наказателното
производство като цяло подлежи на преценка и при последващо реализиране отговорността
на държавата при наличие на основанията по чл.2 от ЗОДОВ или след приключване
на наказателното производство-чл.2б, ал.3 от ЗОДОВ.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на осн.чл.10,
ал.2 от ЗОДОВ ищецът дължи разноски на СРС в производството в размер на 100,00лв.-юрк. възнаграждение.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Н.А., с ЕГН **********,*** срещу П.НА Р.България, с адрес гр.София, бул.”*******искове с пр. кв. чл. 2б от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 3000лв. представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени в резултат на забавено разглеждане на наказателно производство-ДП№ЗМ№2998/2008год., пр.пр.№9814/2008год. на СГП, пр.пр.№47534/2008г.СРП, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането и за сума в размер на 916,00лв.-обезщетение за забава, за периода от 10,10,2013год. до 10,10,2016год. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Н.А., с ЕГН **********,*** срещу Софийски районен съд, с адрес София, бул.*******искове с пр. кв. чл. 2б от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 26000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени в резултат на забавено разглеждане на наказателно производство-НОХД №16137/2010год., СРС, НО, 97 състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането и за сума в размер на 7938,66лв.-обезщетение за забава, за периода от 10,10,2013год. до 10,10,2016год. като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.Н.А.,
с ЕГН **********,*** да заплати на Софийски районен съд, с адрес София, бул.*******на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ сума в размер на 100,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: