№ 130
гр. Разград, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500181 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ГЮЛС. ИСМ. Ч. против Решение № 56/ 09. 05. 2022 г.
по гр. д. № 87/ 22 г. по описа на РС Кубрат, с което съдът е отхвърлил предявените от
въззивницата искове за изменение на постановените с влязло в сила на 19. 11. 2013 г.
Решение № 131/ 31. 10. 2013 г. по гр. д. № 345/ 2013 г. по описа на РС Кубрат мерки,
относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения между
родителите и детето и издръжката на непълнолетното дете М. М.Х.а, чрез определяне на
нови по силата, на които да определи местоживеенето на детето, да предостави
упражняването на родителските права на майката, да осъди бащата да заплаща издръжка на
детето ежемесечно по 200 лв., за определяне на режим на лични отношения между бащата и
детето, като неоснователни. Изложени са подробни доводи, че обжалваното решение е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е постановил решението в нарушение на
материалния и процесуалния закон, приемайки, че не е налице изменение на
обстоятелствата, при което е взето Решение № 131/ 31. 10. 2013 г. по гр. д. № 345/ 2013 г.,
относно упражняването на родителските прав.
Въззиваемата страна МЮХ. Х. Б. чрез пълномощник е депозирала писмен отговор на
въззивната жалба. Оспорва същата като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и
след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
1
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата, депозирана срещу него е
неоснователна. Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения,
приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че с
Решение № 131/ 31. 10. 2013 г. по гр. д. № 345/ 2013 г. по описа на РС Кубрат
упражняването на родителските права по отношение на детето М. М.Х.а е предоставено на
бащата МЮХ. Х. Б., а на майката ГЮЛС. ИСМ. Ч. е определен режим на лични отношения с
детето с право да го вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9. 00 ч.
в събота до 16. 00 ч. в неделя и 30 дни през лятото на всяка година, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на бащата. Майката е осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 80
лева месечно. От 2013 г., когато се разделили двамата родители на детето, за него полага
грижи бащата в дома им в с. Божурово, общ. Кубрат. Видно от извършената справка в НБД
„Население“, майката има родено друго дете през 2019 г. от връзка с друг мъж. С Решение
№ 108/ 15. 12. 2021 г. по гр. д. № 713/ 2021 г. по описа на РС Кубрат е прието за установено,
че на 25. 11. 2021 г. в с. Божурово бащата е извършил акт на домашно насилие спрямо
детето, като е упражнил физическа и психическа принуда и временно за срок от 6 месеца
местоживеенето на детето е определено при неговата майка в гр. Кубрат. Детето М. е родено
на 23. 10. 2006 г. и понастоящем е на 15 – годишна възраст.Ученичка е в ПГСС „Ангел
Кънчев“ гр. Русе, където през учебните дни живее в ученическо общежитие. Според
изготвения и приет пред настоящата инстанция социален доклад, бащата МЮХ. Х. Б. полага
грижи за детето от фактическата раздяла с майката. Стреми се да задоволи материалните и
социалните потребности на подрастващата с помощта на своята майка. Привързан е към
дъщеря си и желае да продължи да е ангажиран с непосредствените грижи по отглеждането
и възпитанието й. Майката разполага с необходимите битови условия за отглеждане на
детето. Класният ръководител на М. е изразил становище, че същата е социализирана в
класа, справя се с усвояване на учебния материал. Двамата родители отделят необходимото
внимание за образованието й, като поддържат контакти с класния ръководител. М. е
привързана и към двамата си родители, но е изразила предпочитание да прекарва и общува
повече време с майка си. Пред социалния работник, извършил проучване, възложено му от
районния съд във връзка с образуваното дело за защита от домашно насилие, класния
ръководител е заявил, че има негативна промяна в поведението на М., тъй като станала по-
несериозна към учебния процес и към съучениците си. Според същия социален доклад, за
бащата не били постъпвали сигнали, че е пияница, майката използва груб и нецензурен език,
държи се агресивно. М. копира поведението на майка си, облича се провокативно –
разголена. Майката знаела, че М. е ходила във Варна и е правила секс. Бащата не одобрявал
това поведение на М., тъй като бил по-консервативен и от там тръгвали конфликтите с
майката.
2
Изслушана пред въззивния съд, М. също изразява предпочитание да живее при майка си,
добре се разбирали с нея, докато с баща си не се разбирали. Като се напиел ставал дразнещ,
говорел й за майка й, че не я е гледала. На село нямала приятели, само една приятелка. Баща
й я ограничавал и вечер не я пускал да излиза. Липсвала й майка й, искала да навакса
годините, през които не е била с нея. Тя я ограничавала вечер, имала вечерен час. Според
гласните доказателства, посочени от ответника и събрани пред районния съд, през времето
на пребиваване при майката, М. отсъствала за 1 седмица – била с по-възрастен мъж в гр.
Варна, с когото имала интимни контакти. Използвала нецензурни думи, заедно с майка си
посещавали питейни заведения до късно през нощта. Злоупотребявала с доверието на баща
си. Според показанията на посочената от ищцата св. П., М. се чувствала добре при майка си
и братчето, помагала в домакинството. Работила няколко дни като сервитьорка от 18. 00 до
22-23. 00 ч. , но се отказала. Знаела от М., че бащата злоупотребява с алкохол.
При тези данни, съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Според разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК, при изменение на обстоятелствата, съдът
може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови, относно упражняването
на родителските права. В чл. 59, ал. 4 СК са изброени критериите, спрямо които съдът
преценява на кого да възложи упражняването на родителските права и да определи режима
на лични отношения с другия родител - възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите,
привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможност за помощ
от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности, като изброяването е
примерно, а не изчерпателно. Такова е изброяването и в ППВС № 1/ 1974 г., тъй като съдът
може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира
значението им по отношение на спора при кого да живее детето, кой да упражнява
родителските права и режима на лични отношения. Изброените в ППВС № 1/ 1974 г.
обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-
добрия интерес на детето (по смисъла на пар. 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на
Закона за закрила на детето) и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от
тях дава предпочитание на някой от родителите. Т.е. съдът следва да следи служебно за най-
добрия интерес на детето, като в този смисъл да преценява всички относими обстоятелства
при произнасяне относно родителските права и определения режим на лични отношения.
Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства,
според примерно изброените в т. 5 на същото постановление, може да касае промяна на
родителските, на възпитателските или на моралните качествата на упражняващия мерките,
на социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, както и на
жилищните или битовите условия. Във всички случаи- обстоятелства, които засягат
положението на детето са: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото то е
предоставено или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в
невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване
на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето.
3
Изложеното е съобразено от районния съд и в този смисъл, доводът изложен във възивната
жалба е неоснователен.
М. е на 15-годишна възраст и през последните 8 години е била отглеждана от баща си.
От събраните по делото гласни доказателства и изготвените социални доклади пред двете
съдебни инстанции, се установява, че бащата е личност с по-консервативни разбирания и
при отглеждането и възпитанието на детето налага ограничения в социалното му
функциониране, съответстващи на възрастта. Полага необходимите грижи за отглеждането
и възпитанието на детето, подкрепян от своята майка. Детето живее в благоприятна среда, в
която се чувства обичано, обгрижено, развива се динамично и правилно за възрастта си.
Според гласните доказателства и социалния доклад, представен пред районния съд, майката
е с по-разкрепостено поведение и не упражнява необходимия контрол, което оказва
негативно въздействие върху детето и в периода, през който детето е било настанено при нея
е настъпила отрицателна промяна във възпитанието му. Отношенията между бащата и
детето са се влошили, предвид провокираното от майката нежелание на детето да спазва
определения режим на лични отношения с нея, за да има неограничена свобода на
поведението. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява ,че
не е настъпила промяна и ищцата не доказва, че има необходимия родителски капацитет за
отглеждане и възпитание на детето, за да може да полага качествена и адекватна грижа за
него.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело
районния съд до неправилни изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е
налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и
преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи. По изложените съображения, решението на районния съд
следва да бъде потвърдено. Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция, ГЮЛС.
ИСМ. Ч. следва да заплати на МЮХ. Х. Б. разноските по делото пред въззивния съд в
размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56/ 09. 05. 2022 г. по гр. д. № 87/ 22 г. по описа на РС
Кубрат.
ОСЪЖДА ГЮЛС. ИСМ. Ч. да заплати на МЮХ. Х. Б. разноските по делото пред
въззивния съд в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС .
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5