О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II - 252 22.01.2020
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и втори януари през
две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 105 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение №
3142 от 21.11.2019г., постановено по
гражданско дело № 6086/2019г. по описа на Бургаския районен съд са отхвърлени исковете
на В.П.Г. ***, ЕГН - **********, за осъждане на ГД „Гранична полиция“ при МВР,
с адрес: гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на ищеца сумата
от 1360.93 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от
196.77 часа, положен в периода 26.07.2016 год. - 26.07.2019 год., ведно с
мораторна лихва в размер на 167.18 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение
за извънреден труд за периода от съответния падеж до 25.07.2019 год., както и
законната лихва върху главницата, начиная от 26.07.2019 год. до окончателното й
изплащане. С горепосоченото решение В.П.Г. е осъден да заплати на ГД „Гранична
полиция“ при МВР деловодни разноски в размер на 100 лв.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от В.П.Г., ЕГН – **********, чрез адв.Е.Д., съдебен адрес: ***. Жалбата е
подадена в срок, от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение
е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че атакуваното
решение е в противоречие с практиката на съдилищата по идентични дела, с
практиката на ВКС, както и със собствената практика на състава, постановил
решението. Сочи, че съдебният състав очевидно не изключва приложението на
методиката, но счита, че преобразуването на часовете нощен труд в дневен има
отношение единствено към заплащането, но не и към натрупването на часове, представляващи
извънреден труд.
Извършеното от съда тълкуване на нормативната уредба е
в противоречие с основни принципи, залегнали в Конституцията. Цитира практика
на ВКС, с която върховният съд дава отговор на въпроса намират ли субсидиарно
приложение разпоредбите на чл.67 от ЗДСл за заплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в системата на МВР.
Твърди, че по време на процесния период са действали
три наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи, а именно: Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., като само в Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014г., в нормата на чл.31, ал.2 е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време, положеният нощен труд за отчетния период
се умножава по 0,143. В последващите
наредби, липсва такава норма,
За част от процесния период, а именно от 26.07.2016г.
до 02.08.2016г., с оглед приложимостта на Наредба № 8121з-407 е налице
основание за преизчисление на часовете нощен труд в дневен. За останалата част
от периода, тази празнота в действащите наредби, следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Сочи, че следва да се има предвид и статута на ищеца,
който е държавен служител и съгласно чл.67, ал.3 от ЗДС, размерите на
допълнителните възнаграждения, включващи и нощния труд, не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Безспорно е установено, че допълнителното
възнаграждение за отработен час е нощен труд е в размер на 0,25 лв., което е
по-ниско от определения в трудовото законодателство. ЗДС и ЗМВР уреждат
специфични отношения, но не може да поставят лицата, чиито правоотношения
регулират, в по-неблагоприятно положение от работещите по трудови
правоотношения.
Намира за правилна практиката н Бургаски окръжен съд
относно преобразуването на часовете нощен труд с коефициент 1,143.
Сочи, че според чл.9г от НРВПО, отработените часове от
работника в края на периода, за които е
установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ
без превръщане на нощните часове в дневни. В последствие думите „без превръщане
на нощните часове в дневни“ се заличават, от което следва, че волята на
законодателя е да признае за извънреден труд часовете получени след
преобразуване на нощните часове в дневни.
Независимо, че
горното изменение на НРВПО е направено по време на процесния период, то през
целия период е действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, според която при
сумирано изчисляване на работното време, броят на отработените дни се
установява, като отработените часове през месеца след превръщане на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното
време. Цитира и нормата на чл.9, ал.5 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, според която нощните часове труд
също се превръщат в дневни.
Иска от съда решението да бъде отменено, и да бъде
постановено ново, с което предявените искови претенции да бъдат уважени. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
Липсват доказателства за учредена представителна власт
на адв.Д. за подаване на въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд. Към въззивната
жалба е приложен единствено договор за правна помощ, но не и пълномощно.
Приложеното пред първата инстанция пълномощно не е попълнено, като от него не
може да се направи обоснован извод, че се отнася до всички съдебни инстанции.
На страната следва да се даде възможност да отстрани тази нередовност, като
приподпише подадената жалба, като по този начин потвърди извършените без
представителна власт действия от адв.Д..
В законоустановения срок не е постъпил отговор на
жалбата от ответната страна – ГД „Гранична полиция“ при МВР.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна
жалба от В.П.Г., ЕГН – **********, чрез адв.Е.Д., съдебен адрес: ***.
УКАЗВА на въззивника в срок до съдебното заседание да
потвърди действията по подаването на въззивната жалба от адв.Е.Д., извършени
без представителна власт,като приподпише въззивната жалба.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: