№ 1944
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330104501 по описа за 2021 година
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника Д. ХР. АШ., че последният дължи на
ищеца сумата от 751,09 лв., представляваща неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 08.12.2017 г. –
07.10.2020 г. за обект, находящ се в гр. ********, както и мораторна лихва в
размер на 75,96 лв. за периода 28.02.2018 г. – 30.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в
съда – 26.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за
присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 261235/ 29.10.2020
г. по ч.гр.д. № 13875 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с №
******** в качеството си на ползвател – наемател на ********, на
водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ********. Посочва, че за
процесния период от 08.12.2017 г. – 07.10.2020 г. в обекта на ответника били
предоставяни услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода, за което били издадени фактури. В имота на потребителя количеството
1
предоставени ВиК услуги е определяно съгласно чл.26, ал.2 от ОУ. Поради
незаплащане на дължимите суми, била начислена лихва за забава върху
претендираната главница. Ищецът е поискал издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз
основа на което е образувано ч.гр.д. № 13875 по описа за 2020 г. на Районен
съд Пловдив, IV бр.с. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.
ХР. АШ., чрез назначения особения представител адв. В.Б., със становище за
неоснователност на предявените искове. Намира, че от представените по
делото доказателства се не установява процесното облигационно
правоотношение. Сочи, че не били налице данни за влизане в сила на общите
условия. Твърди, че ответникът не е потребител на услугите, предоставяни от
ищеца, като не е подавал молби за откриване на партидата. Оспорва
представените карнети, тъй като не отговарят на изискванията на Наредба №
4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите. Намира,
че не са спазени изискванията за изчисления на количеството предоставени
услуги. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 13875 по описа за 2020 г. на Районен
съд Пловдив, IV бр. състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № 261235/ 29.10.2020 г. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си. В законовия едномесечен срок е подадена настоящата искова
молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото дело. Затова
2
предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание
чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че
ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта , находящ
се в гр. ********, че ищецът е изправна страна по договора – че е доставил
процесното количество вода, което е отчетено при условията на чл.26, ал.2 от
ОУ, при повреден водомер, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода може да възникне по силата на закона тогава,
когато ответникът има качеството на „потребител“ на услугите на В и К. За да
е налице това качество лицето следва да е собственик или носител на
ограничено вещно право на строеж или право на ползване на жилище – чл.3,
ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. От цитираната разпоредба следва, че за да
възникне качеството на потребител и с него и облигационната връзка между
страните, по силата на закона, следва ответникът да е носител на вещно право
– пълно (на собственост) или ограничено (на строеж или на ползване).
Допустимо е също потребителят да бъде обвързан от договорната връзка, в
случай, че заяви пред водоснабдителното дружество своето изрично желание
да получава предоставените от ищеца услуги. Съгласно чл.59, ал.2 от ОУ В и
К операторът открива партида с потребителски номер на потребителя при
подаване на заявление по образец и представяне на справка на документи,
съдържащи данни за идентификационните белези по ал.1.
В случая, по делото не се доказа от ищеца, който носи тежестта
съгласно чл.154, ал.1 ГПК, ответникът да е потребител на ВиК услуги на нито
едно от посочените по-горе основания. От изложените твърдения в исковата
молба и от събраните писмени доказателства следва, че водоснабденият имот
е собственост на ********. Ответникът е настанен в имота по силата на
заповед № ******** на ***** на Район ********, Община Пловдив. Не са
налице данни наемателят да е подавал заявление до ВиК оператора,
3
посредством което да заяви желанието си да бъде открита партида на негово
име. След като не са изпълнени тези изисквания, между страните не е
възникнала облигационна връзка нито по силата на закона, нито по силата на
изричната воля на потребителя. При тези обстоятелства задължен е не
ответникът – държател на имота, а неговият собственик, доколкото няма
данни между тях да е налице друга уговорка по заплащане на потребеното
количество вода в жилището. Доколкото не се установи първата
материалноправна предпоставка за уважаване на исковете, то те подлежат на
отхвърляне.
За пълнота на изложението следва да се добави също, че дори и да се
приеме, че между страните по някакъв начин е възникнало облигационно
правоотношение, то ответникът не е бил държател на имота през целия исков
период от 08.12.2017 г. до 07.10.2020 г., доколкото е настанен със заповед от
09.10.2019 г.
Предвид отхвърляне на исковете на посоченото основание, не се налага
разглеждане на останалите наведени от ответника възражения.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК
има ответника, но не се доказа да са сторени такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250 обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Д. ХР. АШ.,
ЕГН: **********, адрес: гр. ********, че последният дължи на ищеца сумата
от 751,09 лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на
питейна и отведена канална вода за периода от 08.12.2017 г. – 07.10.2020 г. за
обект, находящ се в гр. ********, както и мораторна лихва в размер на 75,96
лв. за периода 28.02.2018 г. – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.10.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
4
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 261235/ 29.10.2020 г. по ч.гр.д. № 13875 по описа за
2020 г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5