Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 12.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юли
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Мариана
Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№2749 по описа
за 2019
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Д.Р.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв. Й.А. ***, срещу ЗАД
„ОЗК-Застраховане“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А. п.л. и Р.К.Д., иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 10019.59лв. /след предприетото изменение в размера на иска/, частичен иск от
общо 10 300.16 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на: врата предна лява, врата задна лява, облицовка праг
ляв PVC, праг ляв метален, калник заден ляв, праг ляв, колона „В" лява,
колона „С" лява, рамка леви врати, основа праг ляв, под купе лява част,
панти задна лява врата - 2бр, PVC облицовка долна колона „В" лява, PVC
облицовка вътрешен ляв праг, уплътнение задна лява врата, водобранна лайсна
никел задна лява врата, стъклоповдигащ механизъм задна лява врата, стъкло задна
лява врата, основа дръжка задна лява врата, филтър картер скоростна кутия PVC,
спойлер задна броня и кора под скоростна кутия на собствения на ищеца л.а. марка БМВ 530 Д, с рег.№ *****, причинени в резултат на
реализирано на 25.12.2018г., ПТП в *********", което ПТП е реализирано по
вина на водача на лек автомобил марка *****, застрахован по договор
за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-19.02.2019г., до окончателното изплащане.
Твърди се в
исковата молба, че на 25.12.2018г., около 2.20 часа, в гр.Варна, кв. *****",
е бил блъснат личният л.а. на ищеца марка БМВ 530 Д, с рег.№ *****.
Твърди се, че ПТП е
настъпило при следните обстоятелства: На 24.12.2018г., около
18.00 часа, ищецът е паркирал личния си автомобил марка БМВ 530 Д, с рег.№ *****
в гр.Варна, *****на паркомясто. Около 2.20 часа на 25.12.2018г.,
*****, управлявайки с несъобразена скорост личния си л.а. марка ***** блъска
автомобила на ищеца Д. *****Й.. Твърди се, че за настъпилото
ПТП били уведомени контролните органи, които са посетили мястото на
произшествието и са съставили Протокол за ПТП № 1656561. Сочи се, че в Протокола за ПТП като виновен водач е посочен *****,
управлявал л.а. марка *****, а като причина за произшествието, че същият при управление с несъобразена
скорост блъска лекия автомобил на ищеца. Сочи се, че автомобилът на
виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със
застрахователна полица № BG/23/118002629442 от застрахователна компания ЗАД
„ОЗК - Застраховане", със срок на действие 04.09.2018г.-03.09.2019г.,
която полица е действаща към датата на ПТП. Сочи се, че за
настъпилото ПТП ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач, като същият
на 27.12.2019г. е извършил оглед на автомобила,
изготвил снимков материал и е съставил опис по щета с № 0410-900-0275/2018г. След разглобяване на
автомобила, застрахователят е извършил допълнителен оглед на 03.01.2019г. Като застрахователно
обезщетение ищецът получил сума в размер на 2 199.84 лв., като
се сочи, че същата е била много малка и не е могла да покрие щетите. Твърди се, че в тази връзка ищецът извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт
и възстановяване на увредени автомобили за това колко ще струва ремонтът на автомобила. Твърди се,
че сумата необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на 12 500 лв. Твърди се, че увредените части са били оригинални и следва същите
да бъдат подменени също с оригинални. Сочи се, че
ответникът неправилно е определил дължимото застрахователно обезщетение.
След приспадане на заплатената до
момента сума в размер на 2 199.84 лева, застрахователят следва да му заплати 10
300.16 лева. Моли се за
уважаване на предявените искове по изложените съображения и присъждане на
сторените по делото разноски, като се посочва начин на плащане - в брой. В
открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“, депозира писмен отговор на исковата молба, в който
счита иска за допустим, но неоснователен, като го оспорва и по размер. Твърди се, че не са налице
предпоставките, необходими за ангажиране на отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност" за допълнително заплащане на исковата
сума над вече изплатеното застрахователно обезщетение. Не се оспорва, че към 25.12.2018г. между *****и
ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по
застрахователна полица № BG/23/118002629442 от 04.09.2018г. за застраховка
„Гражданска отговорност" на лек автомобил марка „Пежо", модел
„307" с peг. № *****, със срок на застраховката от 04.09.2018г. до
03.09.2019г., както и факта на осъществилото се на 25.12.2018г. пътно
-транспортно произшествие. Сочи се, че на 27.12.2018г. ищецът е подал
уведомление за регистриране на щета до застрахователя. Застрахователят е
извършил опис и техническа експертиза по щета № 0410-900-0275/2018, огледи на
27.12.2018г. и на 03.01.2019г., изготвен е и снимков материал. Сочи се, че са констатирани посочените в
исковата молба повреди по МПС. Твърди се, че след датата на подаване на
исковата молба, с която е инициирано настоящото производство, с молба с вх. №
56/22.02.2019г. ищецът е поискал допълнителен оглед, който е извършен на
27.02.2019г. Установени са още два повредени детайла при ПТП, а именно колан
водач и облицовка тапицерия под /текстил/.
Твърди се, че в резултат на извършена калкулация на необходимата за
ремонт сума, в съответствие с разпоредбите на КЗ и Наредба № 24 от 08.03.2006г.,
застрахователят ЗАД "ОЗК Застраховане" АД надлежно е изплатил на Д.Й.
сума в общ размер от 2280,41 лв., от които 2199,84 лв. на 14.02.2019г. и 80,57
лв. на 16.04.2019г., с което е изпълнил в цялост задължението си за
обезщетяване. Сочи се, че неясни са използваните от ищеца метод и критерии при
определяне размера на обезщетението, което се претендира да е дължимо от
ответника. Същото е произволно определено в общ размер от 12 500 лв. Съгласно
чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по
застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука"
на пътниците в средствата за обществен превоз, издадена от Комисията за
финансов надзор, обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя
по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства съгласно приложения № 1 - 6 от Наредба № 24 от
08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства.
Съобразно § 3, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 49 от 16.10.2014г., Наредба №
24 от 08.03.2006г. се отменя с изключение на чл. 15, ал. 4 и приложения № 1 -
6, в които именно се съдържа установената методика за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Съгласно
константната касационна практика, методиката представлява указание за
изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. Само ако пострадалият представи
доказателства за причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие
имуществени вреди и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното
поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те
отразяват реалната възстановителна стойност. Застрахователното обезщетение
следва да репарира действителните вреди към датата на процесното ПТП и не
следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на
застрахователя. Искът е предявен в прекомерен общ размер и не кореспондира с
действително претърпените вреди. Посочената стойност на разходите, необходими
за ремонт на увредените части и детайли на МПС, е завишена като не е съобразена
с действителните цени на материали и труд.
Твърди се, че при наличието на щети на посочената от ищеца стойност
-12500 лв., необходимо е да бъде съобразена разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ,
съгласно която тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Следователно, застрахователят ще следва да репарира
претърпените вреди при условията на тотална щета, което от своя страна влече
като последица възникване на задължение за пострадалия по чл. 390, ал. 1 от КЗ,
а именно да представи на застрахователя удостоверение от компетентните органи
за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална
щета. Инициирането на административната процедура не е поставена в зависимост
от това, дали застрахователят е изискал документа за дерегистрация или не.
Предприемането й е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в
негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства.
Изпълнението на това задължение, както и установяването на стойността на
запазените части, възли и агрегати, предпоставят правилно начисляване и
изплащане на застрахователно обезщетение при условията на „тотална щета".
Предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на
МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му.
Следователно, изпълнението на административната процедура обуславя плащането.
Към настоящия момент такова удостоверение не е представяно на застрахователя, а
и не е приложено към исковата молба и съответно не е извършвана и оценка на
запазените части на автомобила. Моли се
за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото
разноски. В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа наведените с отговора на исковата молба възражения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
На основание
чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК с доклада по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, между страните: че ПТП се е осъществило на
посочените в исковата молба дата, час и между посочените участници; че л.а. марка *****, е бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" със застрахователна полица № BG/23/118002629442 от
застрахователна компания ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ", със срок на действие
04.09.2018г.-03.09.2019г., която полица е действаща към датата на ПТП; че
застрахователят е изплатил на ищеца сумата от 2280,41 лв.
Приобщено е
свидетелство за регистрация на л.а. БМВ 530 Д, с рег.№ *****, от
което е видно, че превозното средство е собственост на ищеца Д.Р.Й. /л.4/.
В протокол за ПТП №1656561/25.12.2018г.
е отразено, че на същата дата, в 02:20 часа, в гр. Варна, на ул. *****, посока
център на кв. Аспарухово, водачът на МПС 1 – ***** управлява
с несъобразена скорост, вследствие на което се блъска в МПС 2 – л.а. БМВ 530 Д, с рег.№ *****, който е
паркиран на място. Протоколът е подписан от участник
1, като е съставена и схема на ПТП /л.5/.
От ответника са ангажирани
следните писмени доказателства, част от застрахователната преписка: застрахователна
полица № BG/23/118002629442 от застрахователна компания ЗАД "ОЗК -
Застраховане", със срок на действие 04.09.2018г. -03.09.2019г. /л.22/;
уведомление за щета на МПС от 27.12.2018г. от Д.Р.Й. до застрахователя /л.23 и
24/; Описи по щета №0410-900-0275/27.12.2018г., №0410-900-0275/03.01.2019г.;
№0410-900-0275/27.02.2019г. /л.25, 26 и 29/, както и експертни оценки за сумата
от 2199.84лв. и впоследствие за обща сума от 2280.41лв. /л.27 и л.30/.
Приобщено е на л.75 удостоверение
за техническа изправност на автомобил „БМВ 530Д" с ДК N:В0100НМ от
16.07.2019г.
Съобразно
приетото по делото заключение по назначената автотехническа – експертиза
/л.65-85/, вещото лице описва механизма на ПТП идентично на отразеното в
протокола за ПТП и приема установените от оглед при застрахователя увреждания. Уврежданията, който са
установени по автомобила при извършаният оглед от представител на
застрахователя и видими на предоставения снимков матариал са в странична и
задна лява част на автомобила в зоната на удара или са вследствие на деформация
и изместване на увредени детайли. Установените увреждания е възмржно да са причинени
по степен и вид от настъпилото ПТП. Общата стойност на щетите на автомобила поотделно и
като обща сума по средни пазарни цени за оригинални части към датата на ПТП,
като се определи кажва е средната пазарна цена на труда необходима за
възстановяване на автомобила към датата на произшествието, са в размер на 14 850.02лв. Общата стойност на сумата, необходима за ремонт на
увредените чарти и детайли на процесния лек автомобил марка „БМВ 530 Д", с
година на производство: 2004г., съгласно Приложения N:
1-6 от Наредба N:24 от 08.03.2006г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методикатга
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, е в размер на 6
789.84лв. Общата
стойност на сумата, необходима за ремонт на увредените части и детайли на
процесния лек автомобил по средни пазарни цени на резервни части от
алтернативни доставчици и по средни пазарни цени на труд като се направи
справка с поне три сервиза, които не притежават европейски сертификат за
качество, е в размер на 12 574.24лв.
Действителна пазарна
стойност на автомобил „БМВ 530Д" с ДК N:В0100НМ
към датата на застрахователното събитие - 25.12.2018г. е в размер на 14 500лв. Действителна пазарна стойност на л.а. „БМВ 530 Д" с ДК N:0100HM към датата на застрахователното събитие с намаляване на офертната цена
- 25.12.2018 г. е в размер на 13 800лв. По
отношение на л.а. „БМВ 530 Д" с ДК N:0100HM, е налице „тотална щета",
стойността на разходите за необходимия ремонт, които са в размер на 12 574.24 лв., надвишават 70 на сто от действителната му стойност,
която е 14 500лв. и са 86.721% от
нея. Цената за предаването на
автомобила за скрап е 450лв., а при извършване на проучване при собственици на
пунктове за изкупуване на излезли от употреба МПС, без да са извършили оглед на
уврежданията на процесния автомобил, биха предложили цена за изкупуване на
автомобила в размер на 1500лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ, ищецът следва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение
между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на
увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на
чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от
водача на марка „Пежо", модел „307" с peг. № ***** ПТП/ при твърдяния
в исковата молба механизъм на ПТП, от което като пряка и непосредствена
последица са настъпили твърдяните имуществени вреди в правната сфера на ищеца в
заявените размери.
В тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на претърпените
вреди /включително твърдението за извършено плащане/, или направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното
обезщетение.
Както беше посочено
по-горе, безспорно е, че ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба
дата, час и между посочените участници; че л.а. марка *****, е
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със
застрахователна полица № BG/23/118002629442 от застрахователна компания ЗАД
„ОЗК - Застраховане", със срок на действие 04.09.2018г.-03.09.2019г.,
която полица е действаща към датата на ПТП; че
застрахователят е изплатил на ищеца сумата от 2280,41 лв. Няма спор по делото и че в резултат на ПТП са
настъпили именно описаните в исковата молба щети.
Безспорно
водачът на л.а. марка ***** е лице от кръга на изрично посочените в чл.477, ал.2 КЗ. Гражданската
отговорност на виновния в случая водач на МПС за причинените от него
имуществени вреди на л.а. на ищеца е покрита от от
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по сключения
застрахователен договор.
Твърдяният
в исковата молба механизъм на ПТП се установява при съвкупния анализ на
приетите по делото писмени доказателства – същият е описан в съставения
протокол за ПТП, подписан от виновния водач без възражения и полицейски
служител, чието съдържание изцяло се подкрепя от неоспореното заключение на
вещото лице по приетата автотехническа експертиза. Респективно, се установява, че с поведението си, водачът на л.а. марка *****
*****, е нарушил правилата за движение. По силата на предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция, вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното.
Настъпването
на щети по процесния л.а. „БМВ 530Д" с ДК N:В0100НМ, а оттам и на имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов
собственик не е спорно и се установява както от съставения протокол за ПТП,
опис по щетата, а така и от заключението на вещото лице, което ответникът не е
оспорил. От същото се достига до извод и за наличие на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на виновния водач.
Безспорно е по
делото изплащане на застрахователно обезщетение до размер от 2280,41 лв.
По отношение
размера на претенцията, съдът изцяло кредитира неоспореното заключение на
вещото лице като обективно и компетентно дадено от лице, което разполага с
необходимите специални знания, като намира, че за обезщетяване на вредата
следва да вземе предвид дадената от вещото лице като средна пазарна стойност
към датата на ПТП от 13800лв., намалена със сумата от 1500лв., която може да се
реализира от изкупуването на автомобила, или стойност от 12300лв.
По възражението на
ответника,
че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по методиката,
утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 год. за
задължително застраховане, съдът намира, че следва да
посочи, че в практитката си ВКС /решение № 52/08.07.2010 год. на ВКС по т.д. № 652/2009 год., І т.о./
се е произнесъл в кои случаи се прилага Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС въведена с чл.1 ал.3 от Наредба №
24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. Съпоставяйки нормите на чл. 2 и чл.
4 от Методиката със законово установеното правило, че
обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща
действителната стойност на причинената вреда /чл. 273,
ал. 2, пр. 1 КЗ /отм./,
сега чл. 386, ал. 2 КЗ/, чийто
размер е ограничен до застрахователната сума по договора /чл. 386, ал. 1 КЗ/, ВКС е приел, че Методиката
не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната
разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество,
т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ),
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага
коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
действителна стойност /в този смисъл и решение № 209/30.01.2012 год. на ВКС по т.д. № 1069/2010 год., ІІ т.о., решение № 79/02.07.2009г. на
ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о., решение № 6/02.02.2011г. на
ВКС по т. д. № 293/2010г., I т. о. и др./. С оглед даденото
разрешение съдът не споделя възражението на ответника относно приложимост на
методиката при определяне на дължимото застрахователно обезщетение.
По възражението за непредставяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията поради наличието в случая на тотална щета, следва да се посочи,
че според чл.390, ал.1 КЗ
заплащането на застрахователно обезщетение при наличие на ”тотална
щета”, е обвързано от ангажирането на доказателства
за дерегистрация на процесния автомобил, а имено представяне на удостоверение
от компетентните регистрационни органи, в което е отбелязано, че прекратяването
на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. За да се
представи обаче такова удостоверение, съответно за да се изпълни
административното задължение за дерегистрация, съобразно действалата към момента на определяне на
застрахователното обезщетение редакция на чл.18а ал.2 т.1 от Наредба
№I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
собственикът на увредения автомобил следва да се легитимира с удостоверение от
самия застраховател. В конкретния случай, при определяне на размера на
обезщетението по предявената извънсъдебна щета, застрахователят не
е поддържал становище, че е налице “тотална щета“, не е определял обезщетението при условие на „тотална щета“, респективно
не е искал от увредения представяне на удостоверение за дерегистрация на
автомобила, нито му е предал такова издадено от него, за да се извърши
дерегестрацията. Това изключва възможността за прекратяване
на регистрацията на увреденото МПС по посочения ред. В
резултат, с поведението си самия застраховател
се е поставил в забава за заплащане на обезщетение, респективно то се дължи без
допълнителни условия.
С оглед на горните
мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки, и след приспадане на
заплатената сума от 2280,41 лв., предявеният пряк иск за изплащане на
застрахователно обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в
претендирания частичен размер от 10019.59лв., като сумата бъде присъдена ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 19.02.2019г., до
окончателното изплащане на задължението доколкото към датата на завеждане на
делото срокът по чл.498, ал.3 вр.с чл.496 КЗ е бил изтекъл с оглед представяне
на всички доказателства на застрахователя и с оглед обстоятелството, че
застрахователят е отказал пълно плащане на основание, различно от предвиденото
в чл.380, ал.3 КЗ. Също така, безспорно ответникът е разполагал с банкова сметка
***, по която е превел частично изплатеното застрахователно обезщетение преди
завеждане на делото, а процесуалното задължение чл.127, ал.4 ГПК е изпълнено
съобразно изискването на ГПК, което позволява посочване и на друг начин на
плащане, различен от банкова сметка.
***,
своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ
размер от 1550.78лв., от които 400.78лв. заплатена държавна такса в дължимия й
размер, 1000лв. адвокатско възнаграждение и 150лв. депозит за проведена
експертиза.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:***,
да заплати на Д.Р.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 10019.59лв. /десет хиляди и деветнадесет лева и петдесет и девет стотинки/, частичен иск от общо
10 300.16 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на: врата предна лява,
врата задна лява, облицовка праг ляв PVC, праг ляв метален, калник заден ляв,
праг ляв, колона „В" лява, колона „С" лява, рамка леви врати, основа
праг ляв, под купе лява част, панти задна лява врата - 2бр, PVC облицовка долна
колона „В" лява, PVC облицовка вътрешен ляв праг, уплътнение задна лява
врата, водобранна лайсна никел задна лява врата, стъклоповдигащ механизъм задна
лява врата, стъкло задна лява врата, основа дръжка задна лява врата, филтър
картер скоростна кутия PVC, спойлер задна броня и кора под скоростна кутия на
собствения на ищеца л.а. марка БМВ
530 Д, с рег.№ *****, причинени в резултат на реализирано на 25.12.2018г. ПТП в гр.Варна, кв. „Аспарухово", ул.
„Кирил и Методий", по вина на водача на лек автомобил марка *****, застрахован
по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба-19.02.2019г., до окончателното изплащане,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Р.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1550.78лв. /хиляда петстотин и петдесет лева и седемдесет и осем
стотинки/, представляваща сторени по
делото разноски, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
Указва на ответника, че присъдената сума може да бъде
заплатена по посочения от ищеца начин – в брой.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: