Решение по дело №2425/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 505
Дата: 22 април 2020 г. (в сила от 6 юни 2020 г.)
Съдия: Евелина Иванова Попова
Дело: 20197050702425
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

             РЕШЕНИЕ

 

      №.........../...........2020 г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА    

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,

В публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав

 

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

 

При участие на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2425/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен на основание чл. 128а АПК иск на К.П.Б. за обявяване на нищожността на постановеното от Административен съд Варна, ХVІІ състав, решение № 1108/05.06.2019 г. по адм. дело № 171/2019 г., с което е отхвърлен предявеният от К.П.Б. иск за обявяване на нищожността на определение № 5002/26.04.2016 г. по адм. дело № 1738/2015 г. на ВАС РБ.

Искът по чл. 128а АПК е основан на съображения, че в атакуваното решение липсва коментар на Тълкувателно решение № 6 по тълк. дело № 6/2012 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, което според ищеца свидетелствало или за пристрастност, или за отсъствие на ясни критерии за формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав, а оттам и за неговата воля.

В с. з. на 26.02.2020 г. ищецът се е позовал и на твърдение за неправилност на атакуваното решение по съображения, че инкорпорираните в него изводи не съответствали на действителното състояние на обективната истина, тъй като не следвали от събраните по делото доказателства.

Искът по чл. 128а АПК е предявен от процесуално легитимирано лице пред компетентния да се произнесе съд съгласно чл. 128а ал. 2 АПК. На основание чл. 128а ал. 1 АПК той може да се подаде без ограничение във времето. Атакуваното с него съдебно решение не е преминало през инстанционен съдебен контрол, поради което валидността му не е била предмет на вече осъществена съдебна проверка по реда на чл. 218 ал. 2 АПК. В съвкупността си това сочи на извод за процесуална допустимост на образуваното исково съдебно производство, поради което то подлежи на разглеждане по основателността на заявеното оспорване на валидността на атакувания съдебен акт.  

Що се отнася до заявеното в с. з. на 26.02.2020 г. оспорване на правилността на решението с произтичащото от това искане за отмяната му, по него съдът не дължи произнасяне поради отсъствието на компетентност за това. Оспорването на правилността на постановените по реда на АПК първоинстанционни съдебни решения може да бъде заявено единствено с подадена по реда на глава ХІІ АПК и то в срока по чл. 211 ал. 1 АПК касационна жалба, компетентността за произнасяне по която принадлежи изцяло на Върховния административен съд.

По основателността на предявения иск по чл. 128а АПК за обявяване на нищожността на постановеното от Административен съд Варна, ХVІІ състав, решение № 1108/05.06.2019 г. по адм. дело № 171/2019 г. настоящият съдебен състав намира следното:

С атакуваното решение № 1108/05.06.2019 г. по адм. дело № 171/2019 г. Административен съд, Варна, ХVІІ състав, е отхвърлил иска на К.П.Б. за обявяване на нищожността на постановеното от ВАС РБ определение № 5002/26.04.2016 г. по адм. дело № 1738/2015 г., с което е отхвърлена молбата на Б. за допълване в частта за разноските на постановеното по същото дело решение № 1708/17.02.2016 г.

В зависимост от пороците, от които страда съдебното решение, то може да бъде нищожно, недопустимо или неправилно като специално относно третата категория порочни съдебни решения чл. 209 т. 3 АПК изрично сочи като основания за неправилността им нарушението на материалния закон, същественото нарушение на съдопроизводствените правила или тяхната необоснованост.

Що се отнася до нищожните съдебни решения, които предвид предметните предели на повдигнатия за разглеждане правен спор, представляват интерес за настоящото изложение, за тях в АПК липсва изрична регламентация, но в доктрината и в съдебната практика последователно се приема, че това са решения, които са постановени или от некомпетентен съд, респективно от лице, което поначало не разполага с правораздавателна власт, или са постановени по въпроси, надхвърлящи правораздавателните правомощия на съда, или не са в изискуемата писмена форма, респективно не са подписани от съдията, който ги е постановил, съответно от болшинството от членовете на съдебния състав, или са абсолютно неразбираеми по съдържанието си. Става въпрос все за пороци, които са толкова съществени по естеството си, че наличието им обуславя пълната изначална невъзможност за пораждане на правните последици на съдебния акт, респективно за съществуването му в правния мир.

Атакуванато с процесната искова молба съдебно решение № 1108/05.06.2019 г. по адм. дело № 171/2019 г. на Административен съд, Варна, ХVІІ състав, не страда от нито един от изброените пороци. То е постановено в изискуемата от закона писмена форма от местно и родово компетентния да се произнесе съд и от надлежен съдебен състав /същият, който в проведеното съдебно заседание на 16.04.2019 г. е обявил делото за решаване/, подписано е от съдията докладчик, който се е произнесъл по въпрос, изцяло попадащ в обхвата на правораздавателната власт на съда. Волята му е изложена ясно и разбираемо.  

Що се отнася до оплакването на ищеца, че решението не било основано на коментар на Тълкувателно решение № 6 по тълк. дело № 6/2012 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, следва да се има предвид, че подобен въпрос поначало не би могъл да бъде свързан с валидността на решението, а единствено с правилността му. Отделен е въпросът, че тъй като в случая произнасянето на съда с решение № 1108/05.06.2019 г. по адм. дело № 171/2019 г. касае изцяло валидността, а не правилността на атакуваното пред него с иск за нищожност определение № 5002/26.04.2016 г. на ВАС РБ, то поради вече изложените съображения, свързани с преценката за нищожност на съдебните актове, обсъждането на посоченото тълкувателно решение поначало е било безпредметно.

Изложеното в целостта си обуславя извод за неоснователност на иска, поради което той следва да се отхвърли.

Воден от изложеното, съдът

 

     Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.Б. иск с правно основание чл. 128а АПК за обявяване на нищожността на решение № 1108/05.06.2019 г. по адм. дело № 171/2019 г. на Административен съд Варна, ХVІІ състав.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

                                                                              СЪДИЯ: