ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2418
гр.Плевен, 29.11.2022
год.
Административен
съд - гр. Плевен, ІX ти състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията Николова административно дело №950/2022 г. по
описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по адм.д.№950/2022г.
по описа на Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на
подадена искова молба от Г.В.В. с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Ловеч, против Г. А. Г., Р. Р. и М.
И., и тримата служители в Затвора Плевен.
Известно е на състава,
че срещу Административен съд – Плевен е подадена искова молба от Г.В.В.
на основание чл.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
от правораздавателна дейност в размер на 25 500 лв., като производството по молбата не е
приключило.
Разпоредбата на чл.144 АПК вр. чл. 22 от ГПК гарантира
на страните правото на непредубеден съд по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧОС.
Законът изисква дейността по събирането и проверката на доказателствените
материали и постановяването на завършващия съдебен акт да бъдат осъществени от
лица, напълно освободени от всякакви възможни външни въздействия, поставящи под
съмнение тяхната обективност. Съдебната практика, включително тази на
Европейския съд по правата на човека, по приложението на чл.6 (1) от
Конвенцията приема, че понятието „независимост“ на съда се отнася до връзката между
съдията като представител на съдебната власт и останалите граждани, докато
„безпристрастността“ трябва да съществува по отношение на страните по делото.
За да е налице безпристрастност, от съда се изисква да не е предубеден,
що се отнася до решенията, които му предстои да вземе и да основава съдебния си акт на база фактите,
установени преди и по време на процеса.
В конкретния случай
принадлежността на съдията-докладчик към състава на Административен
съд- Плевен, срещу който е предявен от
същия жалбоподател иск по ЗОДОВ, може да породи съмнение у страните
относно неговата обективност и безпристрастност, поради което състава следва да
се отведе от разглеждане на делото.
В този смисъл е и
практиката на ЕСПЧ (решение по делото „М. срещу
Българияq решение от 05.04.2018 г.
по делото „Б. Г. срещу България“ и др.), в която ЕСПЧ е намерил
нарушение на правото на справедлив процес чрез гарантиране на независим и
безпристрастен съд по чл.6 §1 от Конвенцията, заради това, че съдии от състава
на съда, ответник по иск за вреди, са разглеждали друго производство срещу
жалбоподателя по време на висящия граждански спор по ЗОДОВ.
Постановените решения от
Европейския съд по правата на човека в Страсбург са задължителни за спазване от
всички държави-членки.
Поради гореизложеното и
с оглед гарантиране правото на справедлив процес, чрез осигуряване на независим
и безпристрастен съд в съответствие с чл.6, §1 от Конвенцията,
съдията-докладчик по настоящото дело намира, че следва да се отведе от
разглеждане на правния спор.
Водим от изложеното и на
основание чл.144 от АПК вр. чл. 22, ал.
1 т.6 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Председателя на IX състав съдия Виолета Николова се отвежда от
разглеждане на адм.д. №950/2022г. по описа на
АС-Плевен.
Делото да се докладва на
Председателя на Административен съд Плевен за определяне на друг
съдия-докладчик.
Определението не подлежи
на обжалване.
Съдия-докладчик: /П/