Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Т. Вутева, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. д. № 383 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета
година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 38/06.03.2019 г., постановено по гр. д. № 307/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин, е допуснато да
се извърши съдебна делба между П.И.А., Р.И.А. и К.И.А. на втори жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда – западен близнак, който етаж представлява
самостоятелен жилищен обект със застроена площ от 66.20 кв. м., състоящ се от
входно антре, всекидневна – трапезария с кухненски бокс, хол, стая, баня и
тоалетна; която двуетажна жилищна сграда е построена в УПИ … – … в кв. .. по плана на
с. Н. Х., община Е. П., одобрен със заповед № …./….г., изменен
със заповед № .. – ../….. г., с площ
от … кв. м., при
съседи по скица: улица, УПИ …. – …, УПИ .. – …, УПИ .. – …,УПИ … – …, при
следните права: за П.И.А. – 4/6 ид. ч., за Р.И.А. –
1/6 ид. ч., и за К.И.А. – 1/6 ид.
части. С решението е отхвърлен иск за делба на УПИ ….– … в кв. .. по плана на
с. Н. Х., община Е. П., одобрен със заповед № …./…. г., изменен
със заповед № .. – ../…. г., с площ
от …кв. м., при
съседи по скица: улица, УПИ …. – …, УПИ .. – …, УПИ .. – …,УПИ … – …; ведно с находящите се в него едноетажна жилищна сграда,
представляваща лятна кухня със застроена площ от 34.73 кв. м. и затворена
тераса към нея, гараж със застроена площ от 22.10 кв. м. и баня от 7.02 кв. м.,
изградена до северната страна на лятната кухня, както и иска за делба на първия
жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, който етаж представлява
самостоятелен жилищен обект и е със застроена площ от 92 кв. м., като се състои
от затворена тераса, коридор, спалня, баня с тоалетна, дневна с кухня – бокс,
втори коридор и втора спалня. С решението е отхвърлен и иск за делба на мазе
към сутеренния етаж, на помещение за парно отопление, на помещение за баня към
сутеренния етаж и на таван – подпокривно пространство
на процесната двуетажна жилищна сграда.
Решението на районния съд е обжалвано от съделителите Р.И.А. и К.И.А. само в частта, в която исковете
за делба на първия жилищен етаж, на таванското помещение, на помещението за
парно отопление, на мазето към сутеренния етаж и на помещението за баня към
сутеренния етаж са отхвърлени. Жалбоподателите считат, че е недоказано
възражението на ищеца за липса на съсобственост между страните поради придобиването
по давностно владение на първия етаж от процесната сграда. Същевременно считат решението за
неправилно, защото съдът е разгледал възражение за давност без да е бил сезиран
с такова. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване
на нов акт по съществото на спора, с който да се допусне извършването на
съдебна делба между страните на първия жилищен етаж, на таванското помещение,
на помещението за парно отопление, на мазето към сутеренния етаж и на
помещението за баня към сутеренния етаж при посочените в исковата молба квоти.
Насрещната страна оспорва въззивните
жалби с искане за потвърждаване решението на районния съд.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие
следното.
От удостоверение за наследници № … – .. – …../………. г. на
община Е. П. се
установява, че страните са наследници по закон – деца и преживяла съпруга – на
И. С. А., починал на 30.08.2013 година.
С нотариален акт по обстоятелствена проверка № ../…. г. С. А. А. бил
признат за собственик на основание давностно владение
на застроено дворно място от 1 888 кв. м., находящо
се в с. Н. Х., съставляващо парцел …– …, кв. .., при
съседи: И.Т., И. С.,
Й. А. и улица,
заедно с построените в това място жилищна сграда, лятна кухня и навес.
По силата на договор за доброволна делба, сключен на
30.01.1982 г. в писмена форма с нотариална заверка на подписите, наследодателят
на страните И. С. А. придобил правото на собственост
върху западната половина от жилищната сграда, разположена върху 120. 40 кв. м.,
състояща се от мазе в сутерена, бокс в сутерена и помещение за парно отопление
в сутерена; първи етаж, състоящ се от дневна, кухня – бокс, тоалетна и баня; и
втори етаж, състоящ се от две спални, хол и баня.
С договор за дарение, оформен с нотариален акт № ../…. г., ищецът
придобил от С. А. А. и М. П. А. правото на собственост върху
дворно място, находящо се в с. Н. ., С. О., с площ от … кв. м., съставляващо парцел … – …, кв. . по плана на
селото, заедно с ½ ид. ч. от пристройка към
двуетажната масивна жилищна сграда, която пристройка е с площ от 51.50 кв. и се
състои от кухня – столова, спалня и сервизни помещения.
С договор за дарение, сключен на 11.04.2006 г. във
формата на нотариален акт № ../…. г., ищецът придобил от своята майка
М. Я. А. ½ ид.
ч. от следния имот: западната половина от жилищна сграда със застроена площ от 120.
40 кв. м., състояща се от мазе, бокс и помещение за парно отопление в сутерена,
дневна, кухня – бокс, тоалетна и баня на първия етаж, както и две спални, хол и
баня на втория етаж, която сграда е
построена в УПИ … – …, кв. .., по плана на селото.
От заключението на съдебно-техническата експертиза на
вещото лице Г. Г., изслушано в производството пред районния съд,
неоспорено от страните, което съдът като компетентно изготвено кредитира
изцяло, се установява, че както първият, така и вторият етаж от жилищната
сграда, отговарят на техническите изисквания за самостоятелен жилищен обект.
Сутеренният етаж е с площ от 39. 46 кв. м. и се състои от три помещения – маза,
помещение за парно отопление, както и помещение за баня. Съгласно заключението подпокривното пространство представлява заедно с източната
половина на къщата-близнак двускатен вилообразен
покрив.
Във връзка с наведеното от ищеца с писмено становище
от 17.07.2018 г. (л. 62 – 65 от делото на районния съд) възражение
за придобивна давност по отношение искането на ответниците за допускане до делба и на първия жилищен етаж
от сградата, са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. От
показанията на свидетелите А. А., М. А. и Х. Г., които като единни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло, се установява, че ищецът
се установил да живее на първия етаж от процесната
двуетажна жилищна сграда още около 1999 г., като първоначално живеел сам, а
впоследствие след като се оженил и до настоящия момент – заедно със съпругата и
децата си. Ищецът ремонтирал основно етажа, като сменил дограмата, обновил
банята, тоалетната, спалнята, сменил кухненското обзавеждане, както и
електрическата и ВиК – инсталации, направил
отоплителна система на твърдо гориво, сменил подовите настилки в помещенията, изградил
преградни стени и направил отделен самостоятелен вход за етажа. За складово
помещение ищецът ползвал мазето в сутеренния етаж. Ремонтните дейности били
извършвани от 2005 г. – 2006 г. постепенно до 2012 г. – 2013 година. Тези
ремонтни дейности били извършени със знанието на бащата на ищеца, който живеел
в същата къща. Единствено ищецът и съпругата му имали ключове за първия етаж и
без тяхно съгласие никой не можел да влезе в дома им.
При горните факти съдът
обоснова следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на районния съд е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми.
Един от спорните по делото въпроси е
придобил ли е ищецът в периода 2006 г. – 2016 г. правото на собственост в пълен
обем върху първия етаж от процесната двуетажната
жилищна сграда и прилежащото му мазе в сутерена. Във връзка с наведеното от
него възражение за придобивна давност за частта над
придобития по силата на договора за дарение, оформен с нотариален акт № ../…. г., обем
права (1/2 ид. ч.) следва да се отбележи следното. За
да се признае на едно лице право на собственост по отношение на чужд имот,
нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият несобственик следва
да е упражнявал в период, по – дълъг от десет години, фактическа власт по
отношение на конкретна вещ без противопоставяне от страна на невладеещия
собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, тоест поведение,
безсъмнено сочещо, че упражнява собственически правомощия в пълен обем за себе
си. Съобразно установеното от фактическа
страна, съдът приема, че всички действия на ищеца по манифестиране на
основанието на фактическата му власт върху имота са достигнали приживе до
знанието на неговия баща, който живеел в къщата къща, и който се е съгласил с
тази активност. След смъртта му през 2013 г. това фактическо положение е
останало непроменено. Ето защо и при
приложение нормата на чл. 69 ЗС въззивният съдът
приема, че е завършен фактическият състав на придобивната
давност по отношение на ½ ид. ч. от спорния
имот – първи етаж от жилищната сграда - установено в период по – дълъг от 10
години, считано от 12.04.2006 г., постоянно, непрекъснато, несъмнително,
спокойно и явно владение. Поради изложеното съдът приема, че този имот е индивидуална
собственост на ищеца, поради което правилно искът за делба е бил отхвърлен.
По своята същност складовото помещение, каквото е процесното мазе в сутерена, няма самостоятелно функционално
предназначение, а обслужва първия жилищен етаж, поради което представлява принадлежност към жилището на
първия етаж - чл. 37 ЗС. Ето защо то следва собствеността на главната вещ - чл.
98 ЗС, което обуславя извод за неоснователност на иска за поделянето му.
По отношение искането за делба на помещенията в
сутеренния етаж – помещение за парно отопление и помещение за баня, въззивният съд намира следното. Съгласно приетото по делото
заключение на съдебно-техническата експертиза сутеренният етаж не представлява
самостоятелен обект на собственост (защото не отговаря на строителните
правила и норми за жилище), а изградените в него помещение за
парно отопление и баня имат характер на общи части. Тези помещения, предвидени за
парната инсталация и за баня, са общи части по предназначение, защото и без тях
съществуването на сградата е възможно, но те са станали общи по силата на
проектирането на единната сграда и предвидения начин за отоплението на
отделните обекти в нея. Поради това, че подпокривното
пространство е общо (в него не са обособени отделни помещения) и също не
отговаря на строителните правила и норми за самостоятелен обект на собственост,
то съгласно чл. 38 ЗС също има характера на обща част на жилищната сграда - етажна собственост.
По изложените по-горе съображения за
неоснователност на исковете за делба на първия жилищен етаж, на таванското
помещение, на помещението за парно отопление, на мазето към сутеренния етаж и
на помещението за баня към сутеренния етаж решението на районния съд следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/06.03.2019 г., постановено по гр. д. № 307/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин,
в ЧАСТТА, в която исковете за делба
на първия жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда – западен близнак, построена
в УПИ … – … в кв. .. по плана на
с. Н. Х., община Е. П., одобрен със заповед № …./…. г., изменен
със заповед № .. – ../…. г., с площ
от 878 кв. м.; на таванското помещение, както и на помещението за парно
отопление, на мазето към сутеренния етаж и на помещението за баня към
сутеренния етаж са отхвърлени.
В останалите
части решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от съобщаването му на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: