Р Е
Ш Е Н
И Е № 426
гр. Стара Загора, 11.12.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на тринадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря: Ива Атанасова
и
с участието на прокурора: Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 262 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.Ц.М. *** против Решение
№ 277 от 13.05.2019г., постановено по АНД №322/2019г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №18-1228-002824 от
24.07.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна
полиция“ Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност
на решението, като твърденията са за постановяването му при неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Сочи се, че в талона за медицинско
изследване не фигурира подписа на санкционираното лице, т.е. документът не му е
бил връчен от административнонаказващия орган, като същият не е подписан и от
свидетел, каквото е изискването на Наредба №1/19.07.2017г. Оспорва се
достоверността на Протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични
и/или упойващи вещества, както и твърдението, че жалбоподателят е отказал да му
бъде извършена такава проверка, тъй като такъв отказ не е удостоверен в този протокол.
Твърди се, че Наказателното постановление не отговаря на императивните
изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като не е посочено точното
място на нарушението, налице е непрецизност във фактическата и юридическата
формулировка и не е посочена конкретната разпоредба, относима към установеното
административно нарушение. Сочи се и необоснованост на санкционния акт. Въз
основа на изложени в жалбата съображения
е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде отменено издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по касация ОД на МВР Стара Загора, редовно
и своевременно призован, не се явява в
съдебно заседание.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага
съдебното решение да оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на С.Ц.М. *** против наказателно постановление №18-1228-002824 от 24.07.2018г., издадено от Началник сектор към ОД на
МВР, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, с което въз основа на АУАН серия „Д“,
бланков №592493/20.07.2018г., на М. са наложени административни наказания „глоба”
в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца,
на основание чл.174, ал.3, предл.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че С.Ц.М. на
20.07.2018г., около 06:45 часа, в гр.Стара Загора, на ул.Хан Аспарух, в посока
юг-север, срещу бензиностанция „99+“, е управлявал товарен автомобил „Форд
Транзит“, с рег.***, като водачът категорично
отказва в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора да му бъде
извършена проверка с техническо средство „Дръг тест 5000“, с фабричен номер ARJM-0050 за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Издаден и връчен е талон за медицинско изследване
на кръвта №0013675. Водачът не е дал кръв за медицинско изследване. Съставен е
АУАН по данни на очевидци. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на
чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП.
С
обжалваното съдебно решение, Районен съд Стара Загора е потвърдил посоченото наказателно
постановление като законосъобразно. Прието е, че фактическите констатации,
отразени в АУАН и възпроизведени в наказателното постановление, се установяват
от показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, кореспондиращи помежду
си и със съдържането на представения талон за медицинско изследване, поради
което съдът е намерил описаното в санкционния акт нарушение и извършването му
от М. за доказани. Посочено е, че не са констатирани съществени процесуални
нарушения, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на наказателното
постановление, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност и
обуславящи отмяната му. Обосновано е, че жалбоподателят е бил запознат от контролните
органи с възможните два начина за извършване на конкретната проверка, но
въпреки това е отказал и двата, като именно този му отказ съдът е приел, че е
от съставомерно значение. Изложени са съображения, че допуснатото нарушение при
съставяне на талона за изследване не е от категорията на съществените, а
доказателствената му стойност следва да се цени след съвкупната преценка на
всички събрани доказателства. Според първоинстанционния съд наложените
наказания съответстват по вид и размер на предвидените в закона за съответните
нарушения.
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно.
В
разпоредбата чл.5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват
пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение
чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата, в редакцията й,
актуална към 20.07.2018г. - ДВ бр.61/2017г., в сила от 29.09.2017г., при
извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява с тест. Когато лицето откаже
извършване на проверка с тест същото следва да се подложи на алтернативния
способ за изследване, установен в чл.3, ал.2 от Наредбата, а именно
химико-токсикологично лабораторно изследване.
Отговорността
при неизпълнение тези два способа за изследване е регламентирана в чл.174, ал.3
от ЗДвП, където е предвидено, че отказът на водач за извършване на проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
В
случая отказа на М. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества се
установява от непротиворечивите показания на тримата разпитани по делото
свидетели – актосъставителя Т. и полицейските служители К. и Д., като е
обективиран и в протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества от 20.07.2018г. В този документ е отразено, че от страна на М.
е налице „категоричен отказ да бъде тестван“, като отказа му да подпише самия протокол
е установен с подписа на свидетеля К.. Обстоятелството, че отказа на М. да
подпише протокола е удостоверен само с подписа на полицейския служител, като е
пропуснато вписване на имената му, сочат за непрецизност при съставяне на
документа, но не се отразяват на верността на съдържанието му, както се твърди
в касационната жалба, тъй като имената на този свидетел са отразени изрично
като присъствал на проверката в уводната част на протокола. Освен това
съставения АУАН №592493/20.07.2018г., където е посочено, че С.М. отказва да му
бъде извършена проверка с Дръг тест 500, е подписан от проверяваното лице без
възражения. Действително върху представения по делото талон за изследване № 0013675
липсва подпис на М., но фактът, че този документ е връчен на лицето се
установява както от събраните в производството пред въззивния съд гласни
доказателства, така и от съдържанието на констативния акт, който, както се
посочи, е подписан без възражения от М..
При
тези данни настоящият състав намира, че е налице безспорна установеност на фактическите
констатации в санкционния акт, като правилно АНО е посочил за нарушена
разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, която определя като изпълнително
деяние именно отказът на водач за извършване на проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Обстоятелството, че в
мотивната част на наказателното постановление е посочено, че на лицето е
издаден и връчен талон за медицинско изследване на кръвта, както и че водачът
не е дал кръв, не сочи повдигнато от фактическа страна обвинение за
неизпълнение на предписание за медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, а единствено пояснява, че АНО приема за съставомерен направеният отказ
за проверка с тест с оглед липсата на данни, че в определения от контролния
орган период от време, водачът не се е явил в определеното болнично заведение.
В този смисъл съдът намира, че не е налице сочената в касационната жалба непрецизност
във фактическата и юридическа формулировка на вмененото нарушение, тъй като в
санкционния акт е посочено достатъчно ясно описанието на конкретното проявление
на деянието, което съответства и на правните изводи на наказващия орган.
Максимално прецизирано е и посоченото в наказателното постановление място на
извършване на нарушението, като следва да се отбележи, че изисквания за означаване
на точния административен адрес, разстояние в км/м от отправна точка или нещо
друго, не са сред задължителните реквизити на санкционния акт. Поради това
изложените в касационната жалба доводи за нарушение на императивните изисквания
на чл.57, ал.1, т. 5 и т.6 от ЗАНН се явяват неоснователни.
В заключение следва да се
отбележи, че в жалбата се сочи също, че решението на районния съд е
необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН
обаче не въвежда необосноваността на съдебния акт като касационно основание,
следователно това възражение не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен
състав.
При
тези данни се налага изводът, че правилно административнонаказващия орган е
ангажирал административнонаказателната отговорност на ответника по касация,
като е наложил предвиденото в чл.174, ал.3, предл.2-во от ЗДвП наказание. В
случая са налице материалноправните предпоставки за това, а именно – отказ извършване
на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №277/13.05.2019г. по АНД № 322/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.