РЕШЕНИЕ
№ 2562
гр. Бургас, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120105347 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Производството е образувано по подадена искова молба от И. Д. И. с
ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Т. Я. от БАК, с която е предявен
иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на Агенция „Пътна
инфраструктура“, да заплати на ищеца сумата от 1280 лева /хиляда двеста и
осемдесет/ главница, представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в
несвроевременна сигнализация на съответната неизправност – необезопасена
неравност на пътното платно – дупка на път I-9 км. 226 от гр. Поморие към кв.
Сарафово, общ. Бургас, с което е нарушено задължението на ответника по
чл.30, ал.1 от Закона за пътищата.
Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил „Шкода Октавия“ с
рег.№*** Упълномощил е синът му да управлява посочения лек автомобил в
страната и в чужбина. Твърди, че на 27.11.2023 г. около 6, 30 ч. сутринта Д И.
И. – неговия син, пътувал от гр. Поморие към гр. Бургас, отивайки на работа.
Колата е хлътнала в голяма дупка на път I-9 км. 226 от гр. Поморие към кв.
Сарафово срещу Военно – почивния дом – Сарафово, вследствие на което се
спукали двете десни гуми на управляваното от него МПС. Тази дупка не била
обезопасена с пътна лента или друг, означаващ опасност предупредителен
знак. За същата дупка имало подадени две жалби към телефон 112 от други
пострадали като него водачи на МПС.
Скоро Д. И. сменил гумите на колата, като заплатил сумата в размер на
1
910 лв. за четирите гуми. След инцидента синът му е стоял на пътя с пукнати
гуми на колата, след като се обадил на телефон 112 и на Пътна помощ,
закъснявайки за работа. Съставен бил протокол за ПТП №1791922/27.11.2023
г. на МВР, според който „Участник по време на движението в тъмната част от
денонощието на неосветен участък от пътя – път – I – 9 км. 226 от гр. Поморие
към кв. Сарафово, Бургас навлиза в необезопасената неравност на пътното
платно.
В резултат на това на лекия автомобил, който бил собственост на ищеца,
били нанесени щети, изразяващи се в спукване на двете десни гуми. Синът му
бил принуден да закупи нови гуми за автомобила на стойност 1200 лв.,
съгласно Фактура №**********/29.04.2023 г. и №********** от 25.08.2023 г.
Сочи, че било налице неизпълнение на задълженията на длъжностните
лица при АПИ и по – конкретно Областно пътно управление – Бургас на
задълженията им по поддържане на републиканската пътна мрежа или
несвоевременна сигнализация на съответната неизправност, с което било
нарушено задължението по чл.30, ал.1 от Закона за пътищата и настъпила в
причинна връзка с него имуществена вреда – спукване на двете десни гуми, в
размер на 1200 лв. и заплащане на разходи за пътна помощ в размер на 80 лв.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1280
лева /хиляда двеста и осемдесет/ главница, представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в
несвроевременна сигнализация на съответната неизправност – необезопасена
неравност на пътното платно – дупка на път I-9 км. 226 от гр. Поморие към кв.
Сарафово, общ. Бургас, с което е нарушено задължението на ответника по
чл.30, ал.1 от Закона за пътищата. Претендират се разноски. Представя
доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
страна на ответника, с който исковата молба се оспорва като неоснователна.
Не се установявали законовите предпоставки за ангажиране на
отговорността на АПИ и по – конкретно елементите от фактическия състав на
деликта. Твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗП АПИ
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. Предвид изложените твърдения за бездействие на
АПИ, следвало да се установи задължение за действие. Агенцията сключила
договор за възлагане на обществена поръчка №РД-37-87/09.11.2022 г.,
сключен между АПИ И „БГНОВА“ АД, като на дружеството било възложено
извършването на дейностите по зимно поддържане и възстановителни работи
при аварийни ситуации по републиканските пътища на територията на
Югоизточен район, ОПУ – Бургас.
Ангажираните от ответника доказателства налагали извода, че не е
налице виновно противоправно поведение на АПИ, ОПУ – Бургас или на
трети лица, на които Агенцията възложила отстраняването на препятствия на
пътя, на който настъпило процесното ПТП, а АПИ изпълнила коректно и
своевременно всички свои задължения за осигуряване на поддръжка на
2
републикански път I-9, така както предписвали Закона за пътищата и
подзаконовите нормативни актове, с което се оборва и презумпцията за вина
на причинителя на непозволено увреждане по чл.45, ал.2 от ЗЗД. Също така
описаните вреди не са настъпили поради действия на служители на
Агенцията.
Счита, че в настоящия случай поведението на водача е в причинна
връзка с настъпването на процесното ПТП, като се позовава на разпоредбата
на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Прави се възражение за съпричиняване от страна на
водача на вредоносния резултат.
Претендираните вреди не се явявали пряка и непосредствена последица
от настъпилото произшествие, предвид което оспорвали основателността на
претенцията, както и размера на претендираното обезщетение, като считат
същия за завишен. Във всички, приложени към исковата молба фактури като
получател било вписано търговското дружество „Евро Гипс 2009“ ЕООД,
което не било страна в настоящия спор, тоест приложените към исковата
молба документи установявали покупката на гуми от лице, различно от
ищеца.
Също така и видно от приложените към исковата молба фактура и
фискален бон от 27.11.2023 г. били закупени четири броя автомобилни гуми
на обща стойност от 1120 лв., а в протокола за ПТП се твърдяло увреждане на
два броя гуми. Отделно от изложеното, вземайки предвид датата на
настъпване на ПТП – 27.11.2023 г., сумата от 1120 лв., заплатена на същата
дата за закупуване на четири броя автомобилни гуми, не можела да се приеме
като установен размер на настъпилите по автомобила имуществени вреди,
доколкото посочените като увредени в протокола за ПТП две гуми били
закупени на друга стойност и към момента на произшествието били с
определена степен на износване. По отношение на твърдените вреди в размер
на 80 лв., представляващи заплатена сума за пътна помощ, следвало да се
приеме, че същите са изцяло недоказани.
Моли за отхвърляне на предявения иск от страна на ищеца срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“. Прави доказателствени искания.
Претендират се разноските.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът прави искане за привличане на трето
лице - помагач.
Искането се обосновава с сключения между Агенция „Пътна
инфраструктура“ и „БГНОВА“ АД Договор за възлагане на обществена
поръчка №РД-37-87/09.11.2022 г., с който на дружеството са възложени
дейностите по зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни
ситуации по републиканските пътища на територията на Югоизточен район,
стопанисвани от АПИ, където попада и процесния участък, където се твърди,
че е настъпило и ПТП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
3
Предпоставките, които следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване по делото, за да бъде уважен предявения иск са: 1)
правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по
чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина – последната се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД)/, 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.)
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди действия, с които е причинено
пряко деликтно увреждане. По характера си тя е гаранционно-обезпечителна,
като не се търси вина у възложителя на работата. Съгласно Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно
измежду тях е причинил тези вреди.
От представените по делото доказателства се установява, че в
задължение на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“ е да поддържа в
технически изправно състояние участъка, на който се твърди да е настъпило
ПТП-то. От представените по делото писмени доказателства – констативен
протокол за ПТП №1791922 от 27.11.2023 г. е видно, че мястото на настъпване
на ПТП е на път I-9, км. 226 посока Поморие – Бургас. От представените от
ответника писмени доказателства – Договор за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на дейности по
зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни ситуации по
републиканските пътища на територията на Югоизточен район, за ОП – 1 –
ОПУ Бургас“, както и приложените обобщени месечни отчети, се установява,
че процесният участък е част от републиканската пътна мрежа.
Републиканските пътища са изключителна държавна собственост - чл. 8,
ал. 2 от ЗП, като се управляват от Агенция „Пътна Инфраструктура“ - чл. 19,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП
републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“,
която на основание чл. 30, ал. 1 от ЗП осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В чл. 167, ал. 1 от
ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най – кратък срок. С оглед на това следва да се
приеме, че на АПИ е вменено задължение да стопанисва и поддържа пътния
участък, включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява
дупки по него. Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по
4
чл. 30, ал. 1 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП чрез своите служители или други лица, на
които е възложила изпълнението.
В случая именно бездействието на служителите на ответника, респ.
лицата, на които същият е превъзложил дейностите по поддръжка на
конкретния участък, вкл. тези във връзка с възлагане извършването на
ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им, е довело и
до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът следва да понесе
отговорността за причинените вреди при процесното ПТП. АПИ отговаря за
вредите, произтичащи от действията или бездействията на лицата, натоварени
с извършването на работата, независимо дали е установено кой конкретно
измежду тях е причинил вредата /Така Решение № 122 от 16.11.2017 г. по гр. д.
№ 5185/2016 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС/.
При това положение съдът намира, че е възникнала отговорността на
Агенция „Пътна инфраструктура“ за обезщетяване на настъпилите вреди,
причинени вследствие настъпилото ПТП, поради попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на процесния републикански път. В тази насока са
представените писмени доказателства, както и свидетелските показания,
приети по делото, които като цяло съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви.
Въпреки това, съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен
по съображения, че видно от самите твърдения, изложени в исковата молба,
както и представените по делото доказателства, вредите, вследствие
причиненото ПТП са възстановени, тоест не е налице намаляване на
имуществото на ищеца. По отношение на този въпрос по делото няма спор.
Една от предпоставките, необходими за уважаване на иска с правно основание
чл.49 ЗЗД /а и този по чл.45 от ЗЗД/ е именно установяването на настъпили
имуществени или неимуществени вреди, които да следва да бъдат обезщетени
от страна на ответника, но и да не са били вече възстановени.
Следва да се посочи, че съгласно чл.73 от ЗЗД задължението може да
бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той
има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В случая е налице
именно изпълнение на чуждо задължение по обезщетяване на настъпилите от
деликта вреди от страна на сина на ищеца, както се твърди и в самата искова
молба. С разпоредбата на чл.73 от ЗЗД се реглементират вътрешните
отношения на третото лице и длъжника /в случая длъжник е ответникът/ от
една страна и от друга - установява настъпването на погасителния ефект
/престиране на дължимия резултат/ на изпълнението спрямо кредитора
/ищецът като легитимиран по вземането, възникнало вследствие на
непозволеното увреждане/, като извършеното от третото лице /сина на ищеца/
изпълнение на чужд дълг се приравнява на изпълнение, предприето от
длъжника. В случай, че се установи наличие на правен интерес за
изпълнението от третото лице, това би имало значение във вътрешните
отношения между третото лице, извършило плащането, и длъжника, чието
5
задължение се погасява, и се отнася до възможността на третото лице да се
суброгира в правата на кредитора съгласно чл. 74 от ЗЗД.
Ищецът не установява плащането на стойността на ремонта на
увредения автомобил да представлява предприето от негово име и за негова
сметка действие. Не се твърди също тези суми да са били дарени от третото
лице или ищецът да е поел задължение за тяхното връщане на третото лице.
От изложеното се налага изводът, че третото лице е извършило плащането със
свои средства, а патримониума на ищеца не е намалял с процесната сума,
заплатена за извършените ремонти. Присъждането на сумата в полза на ищеца
би довело до неговото обогатяване, доколкото същият ще бъде репариран два
пъти за същите вреди, което се явява недопустимо. Друг е въпросът, че в
резултат на извършеното от сина на ищеца плащане, между него и ответната
страна е възникнало извъндоговорно правоотношение, доколкото ответника се
е обогатил за сметка на платилия, но разглеждането на този въпрос не е
предмет на настоящото производство, поради което и не се дължи отделното
му обсъждане.
По тези съображения, предявеният иск с правно основание чл.49 във вр.
чл.45 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца не следва да бъдат присъдени
разноски. На ответника следва да се присъдят направените от него разноски.
Последният е бил представляван от юрисконсулт, поради което и на основание
чл.78, ал.8 от ГПК следва да се определи възнаграждение за
представителстовото от такъв. Размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37,
ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100
до 360 лв. Съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение
именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на
претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да
се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Д. И. с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Т. Я. от БАК, иск с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45
от ЗЗД за осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ да му заплати
6
сумата от 1280 лева /хиляда двеста и осемдесет/ , представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди от непозволено увреждане,
изразяващи се в разходи за ремонт на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.
№***настъпили вследствие на реализирано на 27.11.2023 г. ПТП, причинено
от несвроевременна сигнализация на съответната неизправност –
необезопасена неравност на пътното платно – дупка на път I-9 км. 226 от гр.
Поморие към кв. Сарафово, общ. Бургас, с което е нарушено задължението на
ответника по чл.30, ал.1 от Закона за пътищата.
ОСЪЖДА И. Д. И. с ЕГН **********, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер 100, 00
/сто/ лв., представляваща дължимите разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7