Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.08.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 8947 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № ІІ-60-348713 от 27.02.2018 год., постановено по гр.дело № 13970/2016 г. на СРС, ІІ ГО, 60 състав, е допусната да бъде
извършена съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 49,
находящ се в гр.София, ж.к.“ ********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
други сервизни помещения, със застроена площ 84,26 кв.м., при съседи: стълбище,
държавен апартамент № 50, ул.“ Сашо Михов“, държавен апартамент № 28, заедно с
избено помещение № 13, при съседи: коридор, Е.А.С., коридор, заедно с 1,173%
ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху припадащата се част
от терена на стойност 388 лв., а съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 12.10.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1386.2094.1.49, с адрес: гр.София, район „ *******“, ж.к.“ ***********,
находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1386.2094, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта 1,
площ 84,26 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 13, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1386.2094.1.50, 68134.1386.2094.1.28,
под обекта: 68134.1386.2094.1.47, над обекта: 68134.1386.2094.1.52, между
съделителите: Д.С.М., ЕГН **********,***, М.Б.М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, и Л.С.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, при квоти: 1/3
идеална част за Д.С.М. и М.Б.М. в режим на съпружеска имуществена общност; 1/3
за Д.С.М. и 1/3 за Л.С.М..
Срещу решението на СРС, 60 с-в е постъпила въззивна жалба от Л.С.М., подадена чрез
пълномощника адв. К.Б., с искане същото да бъде отменено,
като необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, защото СРС е допуснал делба на наследствен имот между
жалбоподателя Л.С.М. и първия ищец Д.С.М., като бил включил и неучастващо в
наследството лице- М.Б.М.. Твърди се, че нейното право на участие в делбата не
е доказано по делото. В жалбата се излагат доводи също така, че не била
доказана активната легитимация на втория ищец по делото, както и че не било
приложено удостоверение за избрания от ищците, като съпрузи режим на семейна
имуществена общност. В тази връзка въззивника- ответник моли съда да отмени
обжалваното решение и да върне делото на СРС за ново разглеждане.
Въззиваемите страни- ищци по делото Д.С.М. и М.Б.М.,
чрез пълномощника си адв.В.И. оспорват жалбата, по съображения изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Излагат доводи, че
като собственици на 1/3 идеална част от процесния недвижим имот се легитимират
с нот. акт за продажба № 90, том І, рег.№ 1967, нот.дело № 90/ 21.05.1999 г. на
нотариус № 266 на НК, с район на действие СРС, в режим на СИО. Молят жалбата,
като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
-потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на
направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция е
представено от ищците по делото с отговора на въззивната жалба и прието като
доказателство по реда на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК, удостоверение от 18.06.2018
г., издадено от Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието, но със
същото не се променя приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка.
От процесното удосторение от 18.06.2018 г., издадено от Агенция по вписванията
при Министерство на правосъдието, се установява, че в регистъра на
имуществените отношения на съпрузите, за лицето М.Б.М., ЕГН **********, към
18.06.2018 г. не е регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението
е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и
материалния закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Доводите
в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователен е изложеният във
въззивната жалба довод, че съдът е допуснал делба на
наследствен имот между жалбоподателя Л.С.М. и първия ищец Д.С.М., като бил
включил и неучастващо в наследството лице- М.Б.М., както и че правото на
участие в делбата на М.Б.М. не е доказано по делото. При съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, противно на изложеното във въззивната жалба,
съдът приема, че ищцата следва да участва, като страна по делото за делба на
процесния съсобствен между страните недвижим имот, като съсобственик на същия, с
оглед на обстоятелството, че същата е собственик, заедно със своя съпруг Д.С.М.
на 1/ 3 идеална част от имота, придобита в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/ през 1999 год. по силата на договор за покупко- продажба. По
отношение на останалите 2/ 3 идеални части от процесния недвижим имот, допуснат
до делба, съдът приема, че същите са придобити по наследство при равни квоти от
Д.С.М. и от Л.С.М., след смъртта на техните общи наследодатели и родители- баща
С. М. Х./ починал на 16.09.2005 г./ и майка Л.Л.Х.а / починала, като вдовица на
08.02.2014 г./.
В процесния случай, от договор за продажба на
недвижим имот от 21.05.1999 год., обективиран в нот.акт за продажба на недвижим
имот № 90, том І, рег.№ 1967, дело № 90/99 год. на нотариус, вписан в регистъра
на Нотариалната камара под номер 266, се установява, че на 21.05.1999 год., С. М.
Х. и неговата съпруга са продали на своя син Д.С.М., 1/3 идеална част от
следния недвижим имот, а именно: апартамент № 49, находящ се в гр.София, ж.к.“*******“-І/първа/
част, в жилищна сграда- блок *******,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена
площ от 84,26 кв.м., при съседи посочени в нот.акт, заедно с избено помещение №
13, при съседи посочени в нот.акт, заедно с 1,173% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя, за сумата от 5000000/ пет
милиона лева/, която сума продавачите са заявили, че са получили напълно и в
брой от купувача преди подписване на договора. Съдът приема, че доколкото към
този момент / 21.05.1999 год./, купувачът Д.С.М. е бил в брак с М.Б.М./ сключен на 16.11.1975
год./, то приложими за вещноправното положение на придобитата от него 1/ 3
идеална част от процесния недвижим имот са правилата на СК /обн. ДВ, бр. 41
от 28.05.1985 г., отм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г./ –
конкретно чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. Според чл. 19, ал. 1 от СК/ отм./
вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите
през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, а според чл. 19, ал. 3 от СК/отм./ - съвместният принос се предполага до доказване на противното. В
конкретния случай не се твърдят факти, относими към оборване на презумпцията за
съвместен принос, поради което и процесната 1/3 ид. част е придобита в режим на
съпружеска имуществена общност от Д.С.М. и М.Б.М.. В Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г.,
постановено по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т.4 от същото,
е прието, че съпружеска имуществена общност възниква върху вещи и вещни права,
придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос,
независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се
предполага до доказване на противното. Горното разрешение е възприето и в
решение № 30/11.02.2015 г. на ВКС по гр. дело № 4188/2014 г. на ІV г. о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, като в него е посочено, че в случаите на
възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия
съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на
основание чл.21, ал.1 СК /респективно чл.19, ал.1 от СК от 1985 г. – отм./ при
установения режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху
вещи, придобити в резултат на съвместен принос. Съвместният принос се
предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за
покупко-продажба /чл.21, ал.3 СК/. Съгласно презумпцията на чл. 19 ал.1 СК от
1985 г./ отм./, ако по силата на възмездния договор се придобиват вещи или вещните
права по време на брака, в резултат на съвместен принос, който се предполага до
доказване на противното, то вещно-правният ефект се разпростира и в
патримониума на неучастващия по сделката съпруг по силата на законовата
презумпция и приложимия законовия режим на съпружеската имуществена общност при
действието на СК от 1985 г. / отм./. С оглед на което съдът приема, че
процесната 1/3 ид. част от процесния допуснат до делба недвижим имот е
придобита в режим на съпружеска имуществена общност от Д.С.М.
и М.Б.М.. Ищцата М.М., като съсобственик на идеална част от процесния недвижим
имот, заедно със своя съпруг следва да участва в делбата на същия.
На следващо място, противно на
изложеното във въззивната жалба, съдът приема за установено от приложеното
удостоверение издадено от Агенция по вписванията, че в регистъра на
имуществените отношения на съпрузите, за М.Б.М. не е регистриран режим на
имуществени отношения на съпрузите.
По изложените съображения следва да
се направи извод, че процесния недвижим имот е съсобствен между страните по делото
при квотите, установени от първоинстанционния съд- 1/3 идеална част за Д.С.М. и
М.Б.М. в режим на съпружеска имуществена общност, 1/3 за Д.С.М. и 1/3 за Л.С.М..
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК
Относно разноските по производството.
При
този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция, на въззивника-ответник не
се следват разноски. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на
въззиваемите страни- ищци по делото следва да се присъдят своевременно
поисканите разноски за въззивното производство в размер на сумата от 1200 лв.,
представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
приложен договор за правна помощ от
29.03.2019 г. и списък по чл.80 от ГПК. Неоснователно е възражението на
въззивника- ответник за недължимост на разноски в полза на ищците, с оглед
обстоятелството, че има особен режим по делото за делба за присъждане на
разноски на страните. Специалната разпоредба на чл.355 от ГПК,
касае само разноските, направени в първоинстанционното производство по
допускане и извършване на делбата, но не и разноските, направени при въззивно и
касационно обжалване /в тази насока е определение № 101 от 18.04.2013 г. по гр.дело № 671/2012г., Г.К., І г.о.
на ВКС/. За направените при обжалването разноски
важат общите разпоредби на чл.81 и чл.78
от ГПК. Когато е
повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността, правата на
съделителите или способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по
присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените
от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата
на чл. 78 ГПК, която урежда отговорността за разноски като санкция срещу
страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, по повод на който са
сторени разноските – виж т. 9 от Постановление
№ 7 от 28.11.1973 г., Пленум на ВС, в този смисъл и Определение № 4 от
6.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. дело № 542/2010 г., II г. о., ГК, Определение №
47 от 29.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. дело № 6919/2014 г., I г. о., ГК,
Определение № 45 от 27.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. дело № 466/2018 г., I г. о.,
ГК и Определение № 78 от 27.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1521/2018 г., I
г. о., ГК. С
оглед на което въззивника- ответник следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемите страни- ищци по делото сумата от 1200 лв., разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна помощ от
29.03.2016 г.
Така мотивиран Софийски
градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-60-348713 от 27.02.2018 год., постановено по гр.дело № 13970/2016 г. на СРС, ІІ Г.О., 60 състав.
ОСЪЖДА Л.С.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, да заплати
на Д.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, и на М.Б.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 1200 лв./ хиляда и двеста
лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски
/адв.възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок
от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.