Определение по дело №4/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 от ГПК.

С Решение 54/10.07.2009г., постановено по гр.д. N 1047/2006г., Кърджалийският районен съд еотхвърлил предявеният от Р. М. М. от С., О., Ф. М. М. от С., О., С. М. Ю. от с. Охлювец, О., Г. М. М. от С., О., А. М. М. от С., О. и Ш. М. М. от с. Ж., О., против Д. Б. Б. от С., О. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено по отношение на ответника, че са собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот- неурегулирано дворно място, находящо се в с. Железник, общ. Черноочене, представляващо имот с пл.сн. № 81 по плана на селото с площ от 1050 кв.м., ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, застроена върху 78 кв.м., масивна стопанска сграда, застроена върху 50 кв.м., паянтова стопанска сграда, застроена върху 30 кв.м. и масивен гараж, застроен върху 18 кв.м., при граници на имота: от две страни - път, Б.М.Б. и И.М. и за осъждане на ответника да им предаде владението на имота, като неоснователен и недоказан. С решението ищците са осъдени да заплатят на Д. Б. Б. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Р. М. М., Ф. М. М., С. М. Ю., Г. М. М., А. М. М. и Ш. М. М., които чрез пълномощÝика си го обжалват. Сочат, че решението е неправилно – бил нарушен материалния закон и били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат подробни съображения. Молят да се отмени първоинстанционното решение и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне от друг състав; алтернативно молят предявеният иск да се уважи. Сочат нови гласни доказателства. Претендират деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание се представляват от адв.Б., който поддържа жалбата.

Въззивяемият Д. Б. Б. чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба. Не сочи нови доказателства. Моли съда да остави в сила атакуваното решение.

Окръжният съд, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените оплаквания, констатира следното:

Жалбта е подадена в срок, от лица, имащи интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с искова, подадена от Р. М. М. от с. Ж., О., обл.Кърджали, Ф. М. М. от С., О., С. М. Ю. от С., О., Г. М. М. от С., О., А. М. М. от С., О., обл.Кърджали и Ш. М. М. от С., О.. Сочи се в същата, че ищците били собственици по давност и наследство на недвижим имот - неурегулирано дворно място, находящо се в с. Железник, О., представляващо имот с пл.сн. №81 по плана на селото с площ от 1050 кв.м., ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, застроена върху 78 кв.м., масивна стопанска сграда, застроена върху 50.00 кв.м., паянтова стопанска сграда, застроена върху 30 кв.м. и масивен гараж, застроен върху 18 кв.м., при граници на имота: от две страни - път, Б.М.Б. и И.М.. Твърдят, че за описания недвижим имот, техният наследодател - съпруг и баща М.Ш.М., починал на 16.05.2006г., притежавал нотариален акт №43, том I, дело № 153/1997г. по описа на нотариуса при РС-Кърджали. Сочат, че през лятото на 1997г. М.Ш.М. заминал за Турция. Тогава той възложил на ответника Д. Б. Б. грижата и поддръжката на процесния недвижим имот, срещу което му позволил да го ползва, без да плаща наем. По този начин в продължение на около осем години, за периода от 1997г. до 2005г. ответникът ползвал този имот не като свой, а при ясното условие, че имотът е собственост на М.Ш. М.. Твърдят също, че техният наследодател не бил прехвърлял собствеността върху имота на ответника, нито му бил делегирал каквито и да е правомощия да се разпорежда с него. През 2005г. ответникът Д. Б. Б. неправомерно се бил снабдил с нотариален акт за собственост на процесния имот, на основание чл. 483 от ГПК по давностно владение - НА №167, том VIII, рег. № 11964, дело № 1567/2005г. по описа на нотариус К.Димитров. По този начин било засегнато правото им на собственост. Ответникът никога не бил владял имота като свой, а също не бил упражнявал фактическата власт върху имота десет години, за да придобие имота по давност. Ответникът упражнявал фактическата власт върху имота от 1997г. и до снабдяването му с нотариален акт били изтекли около осем години. Към момента на подаване на исковата молба ответникът владеел собствения им недвижим имот без правно основание и демонстрирал несъществуващи вещно-правни претенции. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния недвижим имот - неурегулирано дворно място, находящо се в с. Железник, общ. Черноочене, представляващо имот с пл.сн. № 81 по плана на селото с площ от 1050 кв.м., ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, застроена върху 78 кв.м., масивна стопанска сграда, застроена върху 50 кв.м., паянтова стопанска сграда, застроена върху 30 кв.м. и масивен гараж, застроен върху 18 кв.м., при граници на имота: от две страни - път, Байрямали Мехмедали Б. и Исмаил Мюмюнов и да осъди ответника да им предаде владението на имота. Молят също на основание чл. 431, ал.2 от ГПК /отм./ при уважаване на иска да се отмени НА №167, том VIII, рег. № 11964, дело № 1567/2005г. по описа на нотариус К.Димитров, легитимиращ ответника Д. Б. Б. като собственик на имота.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че М.Ш. М. от с. Ж., обл.Хасково с ЕГН * е бил признат на 13.02.1997г. за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: неурегулирано дворно място, находящо се в с. Железник, общ. Черноочене, представляващо имот с пл.сн. № 81 по плана на селото с площ от 1050 кв.м., ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, застроена върху 78 кв.м., масивна стопанска сграда, застроена върху 50 кв.м., паянтова стопаÝска сграда, застроена върху 30 кв.м. и масивен гараж, застроен върху 18 кв.м., при граници на имота: от две страни - път, Б.М.Б. и И.М., за което бил съставен НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност №43, том I, дело 153/97г. на нотариуса при КРС. М.Ш. М. е починал на 16.07.2006г. в дома си в Османгази, РТурция, видно от препис-извлечение от акт за смърт №8/10.07.2006г. на община Черноочене. След смъртта си същият е оставил наследници – ищците по делото Р. М. - съпруга, Ф. М.-дъщеря, С. Ю. - дъщеря, Г. М. - дъщеря, Ш. М. -син и А. М. - син.

На 29.12.2005г. ответникът Д. Б. Б. е бил признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот, за което му бил съставен НА за собственост на недвижим имот по давностно владение №167, том VIII, рег. № 11964, дело № 1567/2005г. по описа на нотариус К.Димитров.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че имотите, описани в посочените по-горе НА №167/2005г. и НА №43/97г. са идентични и представляват един и същи имот с пл.сн. №81 по кадастралния план на с. Железник, общ. Черноочене, одобрен със заповед № 38/20.03.1993г. Разликата в площта в размер на 10.00 кв.м. и площите на сградите се дължало на това, че изчислението било правено според графични данни, извлечени от кадастралния план, които били допустими при извличане на данни от плановете в М = 1:1000 в какъвто мащаб бил изчертан кадастралния план на С.. Заключението не е оспорено от страните и се кредитира от съда изцяло.

От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че в процесния имот ищците живели до 1995г., когато заминали за РТурция. От тогава в имота живеел ответника Д., за който свидетелите знаели, че го купил от М.Ш. М. и е платил за него 5 000 долара. От 1995г. ответникът живеел в къщата със семейството си и ползвал дворното място. Разпитаните по делото свидетели не били виждали ищците да отсядат в имота при идванията си в България. Свидетелят М.А.М. твърди в показанията си, че ищците разпродали всичко в България и тогава заминали за Турция, и това станало през 1995г. Св. Р.С.А. сочи, че Д. купил процесната къща и всички в селото знаели за това; Д. се нанесъл в къщата през 1995г. и оттогава живеел там заедно със семейството си и започнал да прави ремонти. Когато М. идвал в България, отсядал при св.М.д и нямал никакви претенции за къщата. Пред настоящата инстанция е разпитан св. Б. М.А.д – брат на починалия наследодател на ищците. Твърди, че брат му заминал за Турция през 1996г.-1997г. и не бил чувал къщата да е била продадена на Д.. Той знаел, че имало уговорка Д. да живее в къщата и да се грижи за имота.

По делото е приобщено като доказателство НАХД № 6/2008г. по описа на Кърджалийския районен съд. От влязлото в сила решение по същото се установява, че Р.Ш.М. от С., О., А. К.И.т от с.с. и М.А.М. от с.с. са признати за невиновни в това, че на 29.12.2005г. в гр.Кърджали умишлено станали причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ – протокол №251/29.12.2005г. за разпит на свидетел, съставен от нотариус К.Димитров с №20 с район на действие РС-Кърджали по нотариално дело №1567/2005г., съставен съгласно установения ред, поради което същите са били оправдани.

На базата на така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция намира предявеният иск за неоснователен. Безспорно се установява, че между ответника по иска и наследодателя на ищците е имало уговорка за закупуването на процесния имот от отв.Д. Б.; и макар по делото да няма безспорни данни дали тази покупко-продажба се е осъществила, установява се, че ответникът заживял със семейството си в имота от 1995г., поради което по отношение на него е изтекла 10 годишната придобивна давност и същият е станал негов собственик на основание давностно владение. Съдът не кредитира показанията на св.Б. А. с оглед на обстоятелството, че същият като близък роднина на ищците е заинтересован от изхода на делото. Още повече, че самият той не посочва точно годината, когато брат му е заминал за Турция, но посочва, че след заминаването му за Турция Д. се нанесъл в имота.

Като съобрази изложеното, въззивната инстанция намира, че с атакуваното решение първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е отхвърлил предявените субективно съединени искове против Д. Б. Б., поради което следва решението да се остави в сила.

При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбодателите за деловодни разноски, те следва да останат в тяхна тежест така, както са направени.

Водим от изложеното, и на осн.чл.208, ал.1 от ГПК /отм./ съдът

Р ЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение N54/10.07.2009г., постановено по гр.д. N1047/2006г. по описа на Кърджалийският районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.