Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260013
гр.
Перник, 10.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 10.06.2020 г., ІІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело
№ 00218 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от А.С. против решение № 154/20.01.2020 г. по гр. д. № 04390/2019 г.
на РС - Перник, в частта с която по предявените от „Топлофикация Перник“
АД срещу А.С. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 708.02 лв. от
които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в
размер на 646.94 лв. за апартамент, находящ се на адрес *** за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., както и сумата
от 61.08 лв. законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 09.07.2017г. до 25.01.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК - 11.02.2019г. до
окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед изпълнение на
парично задължение по чл. 410 № 817/14.02.2019 по ч.гр. д.
№ 00989/2019 по описа на Районен съд Перник.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка
с направените оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Оспорват се изводите на РС за наличието на
облигационно отношение между страните, респ. качеството на клиент на ответника
по см. ЗЕ, тъй като не се доказва твърденето на ищеца, че ответникът е
собственик на процесния имот за процесния период, нито да й учредено вещно
право на ползване върху имота за процесния период. Ответникът няма качеството
на клиент на по см. ЗЕ и поради това че същата ползва семейното жилище като
бивш съпруг, доколкото липсват доказателства за сключен между нея и ищеца
договор за доставка на ТЕ за битови нужди. Извод за това не може да се направи
единствено и само от представеното извлечение от сметка за откриването на
партида на името на ответницата. Липсват данни въз основа на какви документи е
открита партидата на името на ответницата, респ. няма доказателства за
постигнато между нея и ищеца съгласие за встъпване в облигационна обвързаност и
оттук – липсва договор за продажба на ТЕ за процесния апартамент. Само при
наличие на такъв договор третото ползващо лице /в случая ползващият бивш
съпруг/, а не собственикът, респ. носителят на вещното право на ползване, ще е
титуляр на задължението за заплащане на цената на доставената ТЕ, съгласно ТР №
2/2017г. от 17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете
изцяло и присъждане на направените пред двете
инстанции
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който
излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в
обжалваната част. Претендира разноски за ю.к. възнаграждение от 200 лв.,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на
обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Спорно между страните пред
въззивната инстанция е единствено обстоятелството дали между страните е съществувало облигационно
правоотношение по продажба на топлоенергия, респ. дали жалбоподателят
- ответник е бил клиент на топлинна енергия
за
процесния имот и период.
Нормативната
уредба през исковия период предвижда две алтернативни основания за възникване
на договорното отношение по продажба на ТЕ - писмен договор по чл. 149 ЗЕ
/която форма не е за
действителност, а представлява форма за доказване/ или
наличие на собственост или на вещно ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда в етажна собственост - чл. 153, ал.
1 ЗЕ, и съгласно възприетото в ТР № 2/2017г. от 17.05.2018г. по
т.дело № 2/2017год. на ОСГК. И в двата случая продажбата на ТЕ се осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от КЕВР /чл.
149, ал. 2 ЗЕ, съответно чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. При
продажба на топлинна енергия за битови нужди, същата се извършва при публично
известни общи условия на топлопреносното предприятие, които ОУ влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, т.е. обвързват всички битови абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите- чл. 150, ал.
2 и 3 от ЗЕ. Договорът за продажба на топлоенергия за битови нужди по аргумент от чл. 150, ал. 1 и чл.
153, ал. 1 ЗЕ се счита сключен с конклудентни действия – с публикуването от страна
на топлопреносното предприятие на одобрените от КЕВР общи условия и с присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа. От приложените по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че ищцовото дружество е
изпълнило процедурата по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като е публикувало Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Перник" АД на потребителите в гр. Перник. Не се спори и
че процесният имот е самостоятелен обект в топлоснабдена сграда в етажна
собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
От
съвкупната преценка в тяхната взаимна връзка и обусловеност на приложените по
първоинстанцинното дело Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 14.09.1990 г., Решение № 519/08.06.1999
г. по гр. 4104/1998 г. на Районен съд Перник и
удостоверение за наследници, настоящият въззивен състав прави извод, че процесното
топлоснабдено жилище е закупено през време на брака на ответницата А.С. с И.О.В.,
т.е. е съпружеска имуществена общност – чл. 19, ал. 1, вр. ал. 2 СК -1985г., приложими
на осн. § 4 от ПР на СК-1985г., при положение, че бракът е прекратен с развод
при действието на СК-1985г., след което и съпружеската имуществена общност е
прекратена на осн. чл. 26, ал. 1 СК-1985г. и разпределена между съпрузите по
равно – по ½ ид.ч. на осн. чл. 27 от СК-1985г., като ответницата А.С.
има ½ ид.ч. от процесното топлоснабдено жилище. След развода, бившите
съпрузи нямат качеството на наследници един на друг, поради което след смъртта
на И.О.В. на *** /преди процесния период/, неговата ½ ид.ч. от процесното
топлоснабдено жилище единствено е наследена общо от двете деца на бившите
съпрузи, на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН.
Това доказва, че в процесния
период между ищеца и ответника А.С.,
в качеството на клиент на ТЕ, по силата на закона /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ са
възникнали и са съществували облигационни отношения относно продажбата на
топлинна енергия при публично известни общи условия на ищцовото дружество. От ответника А.С. не са представени доказателства, оборващи извода, че
в периода, за който ищецът претендира цената на доставена топлоенергия,
ответникът продължава да е съсобственик на този апартамент – напр. доказателства,
установяващи настъпила промяна в собствеността за
процесния период. Липсват доказателства от ответника А.С. и за това друг
съсобственик или трето лице, а не съссобственикът А.С. на топлоснабдения имот,
да е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното дружество по
силата на писмен договор по чл. 149 ЗЕ
и да дължи заплащане на потребената в него топлоенергия. Няма доказателства по
настоящото дело за направено такова предложение от трето лице и/или друг
съсобственик и да е прието от топлопреносното дружество и оттук да е налице
сключен договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабдения имот,
съгласно възприетото в ТР № 2/2017г. от 17.05.2018г. по т.дело № 2/2017год. на
ОСГК. Представената
декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от
двете деца на бившите съпрузи за процесния имот не представлява доказателство
за сключен договор между тях и топлопреносното дружество за продажба на
топлинна енергия за топлоснабдения имот. Напротив, от представеното по делото
извлечение от сметка е видно, че в „Топлофикация Перник“ АД за процесния
апартамент е открита партида единствено на името на ответницата А.С., от което също
следва, че липсва постигнато между трето лице и/или друг съсобственик и
топлопреносното дружество съгласие и оттук - липсва договор за продажба на
топлинна енергия по чл. 149 ЗЕ,
който да дерогира задължението по чл. 153, ал. 1 ЗЕ на съсобственика А.С. на топлоснабдения имот да
заплаща цената на доставената топлинна енергия, поради което ирелевантно в
случая се явява обстоятелството кой фактически е ползвал имота. Без значение е
за конкретното дело, че извлечението от сметка е оспорено от
ответника с отговора на исковата молба, тъй
като това оспорване не е
подкрепено със съответни доводи и
доказателства досежно верността на удостоверяването, че именно ответникът е клиент на
топлопреносното предприятие. Освен това истинността на посочените в
извлечението от сметка обстоятелства, свързани с размера на задължението не се оспорва.
Без
значение с оглед резултата от обжалването е дали възникналото наемно отношение
между бившите съпрузи по предоставянето ползването на семейното жилище –
процесният топлоснабден имот на ответницата А.С. по силата на Решение № 519/08.06.1999 г.
по гр. 4104/1998 г. на Районен съд Перник,
е прекратено или не. В тази връзка следва да се посочи, че така или иначе се
установява категорично, че в процесния период ответницата е съсобственик на
самостоятелен обект в топлоснабдена сграда в етажна собственост - процесният
топлоснабден имот, и по силата на закона /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ същата има
качеството на клиент на ТЕ поради наличието на едното от двете алтернативни
основания за възникване на договорното отношение по продажба на ТЕ – съсобственост
върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда в етажна собственост и
следователно между ищеца и ответника А.С. са възникнали и са съществували договорни
отношения по продажба на ТЕ.
В жалбата не са изложени съответни доводи относно неправилно
определяне размера на дължимата цена за топлинна енергия за процесния период, респ. относно лихвата за забава, поради което въззивната инстанция, съгласно чл. 269, ал. 1 ГПК не дължи произнасяне по
правилността на постановеното решение в тази част. След като въззивникът- ответник е собственик на ½
ид. ч. от топлоснабдения имот, той дължи 1/2 от стойността на
потребената в жилището топлинна енергия за
процесния период, или сума в размер на 646,94 лева, съответно е задължен за 1/2 от търсената мораторна
лихва от 122,17 лв., т.е. за сумата от 61,08 лева.
С решението си първоинстанционният съд в обжалваната
част е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на
въззивния съд и следва да бъде потвърдено включително и в частта за присъдените
разноски по заповедното и исковото производство, правилно разпределени между
страните, съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължат разноски.
Въззиваемото търговско дружество претендира ю. к.
възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на делото и
фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно заседание,
съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона
за правната помощ, вр. чл.25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, които с оглед неоснователността на жалбата, се дължат от жалбоподателя
изцяло.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 154/20.01.2020 г. по гр. д. № 04390/2019
г. по описа на Районен съд – Перник в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение в останалата част като
необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА
А.И.С., ЕГН ********** ***, да заплати на
“Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
Република, сумата 100 лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.