РЕШЕНИЕ
№ 16143
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:...........
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20221110100554 по
описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца ........, със седалище и адрес на управление ......,
представлявано от ....... – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че ответниците Б. А. Д. с ЕГН ********** и .....А. И. с ЕГН
**********, в качеството си на законни наследници на П. Х. Д. с ЕГН
**********, и Д. Х. П. с ЕГН **********, всички като законни наследници на
....Х. П. с ЕГН **********, дължат посочените в исковата молба суми,
представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 07.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат,
само по отношение на ответниците Б. А. Д. и П. Х. Д., доколкото
производството по отношение на .....А. И. с ЕГН ********** е прекратено с
влязло в законна сила на 21.06.2023 г. определение № 9473 от 11.03.2023 г.
Ответниците Б. А. Д. с ЕГН **********, от ........, и Д. Х. П. с ЕГН
**********, от ............., в срока по чл. 131 са подали отговор на исковата
молба, в който изцяло оспорват исковете като неоснователни и недоказани,
налице е възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач ...........със седалище и адрес на управление
1
..........., не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
А. По отношение на правното основание за конституирането на
ответника Б. А. Д.:
Настоящото дело е предявено срещу ответницата Д. Х. П. с ЕГН
********** в лично качество и срещу наследниците на П. Х. Д. с ЕГН
**********. Ответниците Б. А. Д. с ЕГН ********** и ....А. И. с ЕГН
********** са конституирани с определение от 06.05.2022 г. Съгласно чл. 228,
ал. 1 от ГПК изменяне на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице
е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със
съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по
делото. Съгласно чл. 228, ал. 3 от ГПК ищецът може да насочи иска си срещу
ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, но в този случай искът
срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба
срещу него е постъпила в съда. Ищеца е насочил иска си по реда на чл. 228,
ал. 3 от ГПК против Б. А. Д. и ...А. И. с молба № ........ г. Именно от този
момент – 20.05.2022 г. следва да се считат и предявени исковете против
тримата ответници. С оглед горното съдът счита, че следва на осн. чл. 253 от
ГПК да бъде изменено определение № 11389 от 06.05.2022 г., като в
диспозитива, с който се конституират като ответници против Б. А. Д. и ...А. И.
записаното правно основание „чл. 227 от ГПК“ следва да се чете „чл. 228, ал. 3
от ГПК“.
Б. По отношение предпоставките за уважаване на исковете:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
2
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
3
Ответниците Б. А. Д. и Д. Х. П. оспорват качеството си на потребители,
поради което на първо място следва да бъде изяснен този въпрос по делото. От
приетият и приложен като доказателство по делото Договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ № ............. г., се
установява, че ......Х. П. с ЕГН ********** е закупила топлоснабдения
недвижим имот, чиито наследници след смъртта и са останали нейните сестри
П. Х. Д. с ЕГН **********, и Д. Х. П. с ЕГН **********. След смъртта си на
П. Х. Д. на 06.12.2017 г. същата е оставила като наследници Б. А. Д. и ..А. И.,
като частта на последната, след отказа и от наследство е увеличила частта на
брат и Б. А. Д., поради което и всеки от двамата ответници Б. А. Д. и Д. Х. П. е
наследник на ½ част от топлоснабдения имот. С оглед горното съдът счита, че
е доказано налачието на качеството на потребител на топлинна енергия на
ответниците, и че между тях и ищцовото дружество е възникнало и
съществувало облигационно отношение – по силата на закона и факта, че
ответниците по силата на наследяването са вече собственици на процесния
топлоснабден имот.
С оглед наличието на възражение за давност на част от сумите по делото
е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като същата е приета и
приложена като доказатество по делото, без да е оспорена от страните, и която
съдът напълно кредитира като даваща достатъчно ясен отговор на
поставените задачи. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза общия размер
на задължението възлиза на сумата в размер на 2 755, 79 лева, от които 2 368,
18 лева главница и 387, 61 лева лихва.
В. По отношение на исковете, предявени против ответника Б. А.
Д.:
С молба № 362786 от 18.12.2023 г. ищеца е поискал на осн. чл. 214 от
ГПК да бъде допуснато изменение на размера на предявените искове, като
съдът с определение № 11895 от 19.03.2024 г. съдът е допуснал поисканото
изменение. По същество изменението на исковете засяга единствено
ответника Б. А. Д., като към търсените от него суми с първоначалната молба
са добавени и сумите по предявените срещу .....А. И. искове. Доколкото обаче
същото е направено след датата на изтичане на тригодишен срок от последния
месец от периода – м.04.2020 г., последно на 01.06.2023 г., то исковете за тези
суми следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност изцяло. С оглед
4
допуснатото изменение на основанието за конституиране по реда на чл. 228,
ал. 1 от ГПК исковете против Б. Д. следва да се считат предявени от
20.05.2022 г. Възражение за изтекла погасителна давност е направено в
отговора на исковата молба, същото се явява подадено в срок и следва да бъде
разгледано. Съобразно трайната съдебна практика вземането на дружеството
представлява периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК.
Вземанията за заплащане на потребената топлинна енергия са периодични –
независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт, всяко от
тях е самостоятелно и различно от останалите, от което следва, че предявените
от ищеца главни вземания за периода от м.05.2018 г. до м.03.2019 г., съгласно
изричната разпоредба на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени
с изтичането на тригодишна давност – последно на 01.06.2022 г. За м. 04.2019
г. съдът счита, че не е налице изтекла погасителна давност, доколкото падежа
на задължението е на 31.05.2019 г., същото става изискуемо и започва да течце
лихва от 01.06.2019 г., а молба № 101349 е подадена на 07.05.2022 г. Относно
размера на погасената по давност сума съдът счита, че следва да се определи
така: Видно от експертизата, сумата на главницата за месеците от м.05.2018 г.
до м.03.2019 г. включително възлиза на сумата в размер на 1 438, 40 лева, от
които 1/4 част възлиза на сумата в размер на 359, 60 лева, от което следва, че
като погасен по давност иска следва да бъде отхвърлен за сумата в размер на
359, 60 лева и да бъде уважен за сумата в размер на 226, 65 лева. Главницата
за дялово разпределение, както и мораторната лихва не попадат в периода на
погасителната давност, поради което исковете за тях следва да бъдат изцяло
уважени. По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и иска за мораторна лихва следва да бъде изцяло отхвърлен.
Г. По отношение на исковете, предявени против ответницата Д. Х.
П.:
Възражение за изтекла погасителна давност е направено в отговора на
исковата молба, същото се явява подадено в срок и следва да бъде разгледано.
Съобразно трайната съдебна практика вземането на дружеството представлява
5
периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията
за заплащане на потребената топлинна енергия са периодични – независимо,
че произтичат от общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е
самостоятелно и различно от останалите, от което следва, че предявените от
ищеца главни вземания за периода от м.05.2018 г. до м.11.2018 г., съгласно
изричната разпоредба на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени
с изтичането на тригодишна давност – последно на 01.01.2022 г. За м. 12.2018
г. съдът счита, че не е налице изтекла погасителна давност, доколкото падежа
на задължението е на 31.01.2019 г., същото става изискуемо и започва да тече
лихва от 01.02.2019 г., а иковата молба е подадена на 07.01.2022 г. Относно
размера на погасената по давност сума съдът счита, че следва да се определи
така: Видно от експертизата, сумата на главницата за месеците от м.05.2018 г.
до м.11.2018 г. включително възлиза на сумата в размер на 861, 40 лева, от
които ½ част възлиза на сумата в размер на 430, 70 лева, от което следва, че
като погасен по давност иска следва да бъде отхвърлен за сумата в размер на
430, 70 лева и да бъде уважен за сумата в размер на 741, 81 лева. Главницата
за дялово разпределение, както и мораторната лихва не попадат в периода на
погасителната давност, поради което исковете за тях следва да бъдат изцяло
уважени. По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и иска за мораторна лихва следва да бъде изцяло отхвърлен.
Д. По отношение на разноските по делото:
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски им както
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответниците на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК, по съразмерност с уважената част на исковете. Внесената по делото
държавна такса е в размер на 600 лева, от които 200 лева за исковете,
предявени против .А. Д., 200 лева за исковете, предявени против ......А. И. и
200 лева за исковете, предявени против Д. Х. П.. След прекратяването на
производството против ......А. И., по делото са останали двама ответници, като
всеки от тях отговаря за ½ част от размера на предявените искове. Общия
размер на сторените след този момент разноски възлиза на сумата в размер на
6
505 лева, от които депозит в размер на 400 лева за ССчЕ, 100 лева
юрисконсултското възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 25 от НЗПП към минималния размер, и 5 лева държавна такса
за издаване на съдебно удостоверение, катов секи от двамата ответници
следва да отговаря за ½ част от тях, или за сумата в размер на 252, 50 лева.
Следователно, общия размер на разноските против всеки от двамата
ответници .....А. Д. и Д. Х. П. възлиза на сумата в размер на 452, 50 лева.
Двамата ответници ...А. Д. и Д. Х. П. са представлявани от адв. И. ...от САК,
като видно от представения договор за правни услуги цената на услугата е
заплатена само от Б. Д., в размер на 300 лева, поради което право на разноски
има само този ответник. Общия размер на предявените против .....А. Д. искове
възлиза на сумата в размер на 1 377, 89 лева, като размера на уважените
искове възлиза на сумата в размер на 328, 16 лева, или 24 % от размера, от
което следва, че в тази размер следва да бъдат уважени и разноските за
ответника, тоест сумата в размер на 108, 60 лева. Отхвърлената част от
исковете против него възлиза на сумата в размер на 1 049, 73 лева, или 76 % от
исковете, поради което ответника Д. има право на разноски в размер на 228
лева. Доколкото двете вземания са еднородни и изискуеми – за разноски,
следва да бъде извършено прихващане между тях до размера на по-малкото,
като с оглед горното следва ищеца да бъде осъден да заплати на ответника Б.
Д. сумата в размер на 119, 40 лева.
Общия размер на предявените против Д. П. искове възлиза на сумата в
размер на 1 377, 89 лева, като размера на уважените искове възлиза на сумата
в размер на 944,84 лева, или 68, 5 % от размера, от което следва, че в тази
размер следва да бъдат уважени и разноските за ответника, тоест сумата в
размер на 309, 96 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 253 от ГПК определение № 11389 от 06.05.2022 г.,
като в диспозитива, с който се конституира като ответник Б. А. Д. с ЕГН
**********, от ..........., записаното правно основание „чл. 227 от ГПК“
СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ „чл. 228, ал. 3 от ГПК“.
7
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че доколкото поправката по реда на чл.
253 от ГПК се извършва с настоящото определение, иска против ответника Б.
А. Д. следва да се счита предявен на 20.05.2022г.
ОСЪЖДА Д. Х. П. с ЕГН **********, от .........., да заплати на
........, със седалище и адрес на управление ............ представлявано
от ........... – изпълнителен директор, сумата в размер на 741, 81 лева
/седемстотин четиридесет и един лева и осемдесет и една стотинки/
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
м.12.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва за периода от 07.01.2022
г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 191, 46 лева /сто деветдесет
и един лева и четиридесет и шест стотинки/ - лихва за периода от 15.09.2019
г. до 09.11.2021 г., сумата в размер на 11, 57 лева /единадесет лева и петдесет
и седем стотинки/ главница за дялово разпределение за периода м.10.2018 г
до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 07.01.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 309, 96 лева /триста и
девет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща направените по
делото разноски, съгласно мотивите относно разноските на настоящото
решение.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ........, със седалище и адрес на
управление .......... представлявано от .......... – изпълнителен директор,
против Д. Х. П. с ЕГН **********, от ........., иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ, за сумата в размер на 430, 70 лева
/четиристотин и тридесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 05.2018
г. до м.11.2018 г. ведно със законната лихва за периода от 07.01.2022 г. като
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ...........със седалище и адрес на
управление ........., представлявано от ........ – изпълнителен директор,
против Д. Х. П. с ЕГН **********, .......... иск с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ, за сумата в размер на 2, 34 лева /два лева и
тридесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 09.11.2021
г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б. А. Д. с ЕГН **********, от......., да заплати на ......,
със седалище и адрес на управление ........... представлявано от ............ –
изпълнителен директор, сумата в размер на 226, 65 лева /двеста двадесет и
шест лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща непогасената по
давност част от главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода м.04.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от
20.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 95, 73 лева
/деветдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/ - лихва за периода от
15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., сумата в размер на 5, 78 лева /пет лева и
седемдесет и осем стотинки/ главница за дялово разпределение за периода
м.10.2018 г до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от
8
20.05.2022 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........, със седалище и адрес на
управление ....., представлявано от ........ – изпълнителен директор, против
Б. А. Д. с ЕГН **********, от....... искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата в размер на 586,
25 лева /петстотин осемдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода 05.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва за периода от
20.05.2022 г., за сумата в размер на 359, 60 лева /триста петдесет и девет
лева и шестдесет стотинки/, представляваща главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 05.2018 г. до м.11.2018 г. ведно
със законната лихва за периода от 20.05.2022 г., за сумата в размер на 95, 73
лева /деветдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/ - лихва за периода
от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., и за сумата в размер на 5, 78 лева /пет лева и
седемдесет и осем стотинки/ главница за дялово разпределение за периода
м.10.2018 г до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от
20.05.2022 г. до изплащане на вземането, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от .........., със седалище и адрес на
управление .........., представлявано от ..........– изпълнителен директор,
против Б. А. Д. с ЕГН **********, от ........... иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ, за сумата в размер на 2, 34 лева /два
лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до
09.11.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА .........., със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от ......р – изпълнителен директор, да заплати на Б. А. Д. с
ЕГН **********, от ........, сумата в размер на 119, 40 лева /сто и
деветнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща направените по
делото разноски, изчислени съгласно мотивите на решението досежно
разноските.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - ........., със седалище и адрес на управление г.......
Банкова сметка на ищеца:
.............
.................
.........
Решението, с изключение на частта, в която представлява определение по
чл. 253 от ГПК, подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10