Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.05.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIII въззивен състав, в публично заседание на двадесет
и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
ПЕТЪР
МИНЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Танева и
прокурора Божидара Ганева, като разгледа докладваното от мл. съдия Николова ВНОХД № 370 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ
от НПК.
С присъда от 05.07.2017г., постановена
по НОХД № 12070/2015г. по описа на СРС, НО, 94 състав, съдът е признал Г.Е.Г.,
роден на ***г***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно
образование, живущ ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 14.02.2015 г.
около 14.50 часа, в гр.София, ж.к. "**********, е държал високорискови
наркотични вещества - коноп /марихуана/ с нето тегло 1,62 грама /един грам и
шестдесет и два милиграма/, с процентно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 17%, на стойност 9,72 лева /девет лева и седемдесет и две
стотинки/ и 3,4 метилендиоксиметамфетамин с общо нето тегло 0,74 грама / нула
цяло и седемдесет и четири милиграма/, с процентно съдържание на 3,4 метилендиоксиметамфетамин
48,9%, на стойност 18,50 /осемнадесет лева и петдесет стотинки/ лева, без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ като конопът и 3,4 метилендиоксиметамфетамин са наркотични
вещества от Списък I, включващ «Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина» на Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /обнародвана Държавен
вестник бр. 87 от 2011 г./ на основание изменението на чл. 3, ал. 2 и 3 от
ЗКНВП, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3,
пр. 2, т. 1, пр. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК, поради което и на основание
чл. 78а, ал. 6 НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил
административно наказание „Обществено
порицание”, което да се изпълни чрез прочитане текста на
присъдата пред събранието на етажната собственост по настоящ адрес на
подсъдимия, като на основание чл. 304 от НПК съдът е оправдал подсъдимия за
това, че на 14.02.2015 г., около 18,30ч., в гр. София, ж.к. „**********, вх**********ап.
29 е държал високорискови наркотични вещества - коноп /марихуана/ с нето тегло
7,02 грама /седем грама и два милиграма/, с процентно съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 15%, на стойност 42,12 лева /четиридесет и два
лева и дванадесет стотинки/ и 3,4 метилендиоксиметамфетамин с общо нето тегло
3,96 грама /три цяло и деветдесет и шест милиграма/, с процентно съдържание на
3,4 метилендиоксиметамфетамин 48,9%, на стойност 99,00 /деветдесет и девет/ лева
без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, като конопът и 3,4 метилендиоксиметамфетамин са наркотични
вещества от Списък I, включващ «Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина» на Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични /обнародвана Държавен вестник бр. 87 от
2011г./ на основание изменението на чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗКНВП, както и по квалификацията по чл. 354а, ал. 3
пр. 2 т. 1 пр. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С присъдата Г. е осъден да заплати по сметка на СДВР и държавния бюджет
сумата от 412,86 лева - разноски, направени в хода на досъдебното производство,
и по сметка на съда - сумата от 596,40 лева - разноски, сторени в съдебната
фаза на производството, както и сумата от 5.00 /пет/ лева - държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист. С присъдата предметът на престъплението
- наркотични вещества, предадени с приемо - предавателен протокол №
36034/02.04.2015г., са отнети в полза на държавата и е постановено
унищожаването им, а транспортните опаковки са оставени приложени към делото.
Срещу така постановената присъда в частта, с която подсъдимият е признат
за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от подсъдимия Г.Е.Г.
чрез неговия защитник адв. В.В.. В жалбата са развити съображения за
незаконосъобразност на присъдата, за съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон и за необоснованост. Моли съдът да отмени
присъдата и да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Постъпило е и допълнение към
въззивната жалба, в която са развити конкретни съображения за
незаконосъобразност на обжалвания акт. Жалбоподателят поддържа, че в мотивите
си съдът се бил позовал на протокол за доброволно предаване, който бил съставен
в нарушение на чл. 105, ал. 2 от НПК, тъй като съставителят му не бил орган на
досъдебното производство, освен това бил разпитван като свидетел. Поради тази
причина веществените доказателства не били приобщени по реда на НПК. На
следващо място развива съображения, че не му била предоставена защита при
първоначалното му задържане за 24 часа, а с него били извършени процесуални действия,
включително протокола за доброволно предаване. С оглед обстоятелството, че е
бил непълнолетен, защитата му била задължителна и следвало да му се предостави
право на защита незабавно от провеждането на принудителни действия спрямо него,
поради което правото му на защита било нарушено. Нямало също така яснота по
въпроса, дали предаденото полиетиленово пликче било същото, което подсъдимият
носел в себе си. Първоинстанционният съд не бил отчел също така противоречията
между основната и допълнителната СППЕ по отношение степента на зрялост на
подсъдимия, а експертите от втората експертиза се базирали на саморъчното
обяснение на Г., както и на личен преглед, проведен много по-късно спрямо
деянието. Съдът не следвало да кредитира експертните заключения поради липсата
на социален доклад.
В разпоредително заседание на 29.01.2017
г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или
експерти.
Пред въззивния съд представителят на
Софийска градска прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд била
правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена, като намира, че безспорно
било доказано, че подсъдимият е извършител на деянието, а видът на наказанието
бил определен правилно. По доводите на защитата сочи, че протоколът за
доброволно предаване представлявало писмено доказателствено средство, а не
способ за събиране и проверка на доказателства, както и че правата на
подсъдимия не били нарушени, тъй като към датата на съставяне на протокола,
същият няма качеството обвиняем.
Пред въззивния съд защитникът на
подсъдимия – адв. В.М.– поддържа съображенията, изложени във въззивната жалба,
като акцентира върху допуснати на фазата на ДП процесуални нарушения досежно
протокола за доброволно предаване и неосигурена своевременно защита на
обвиняемия.
В своя защита подсъдимият Г. заявява,
че поддържа казаното от своя адвокат.
В последната си дума подсъдимият моли
да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата и нейното допълнение‚ както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
нейната отмяна или изменение поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за
приобщаването им. Настоящият въззивен състав не установи възможност въз основа
на тези доказателства да се стигне до различни изводи относно фактическата
обстановка, приета от първоинстанционния съд, която се изразява в следното:
Подсъдимият Г.Е.Г. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неосъждан, с добри характеристични данни,
неженен, със средно образование, живущ ***, ЕГН **********.
На 14.02.2015г. около 14.50 часа
подсъдимият Г.Г., който бил непълнолетен, навършил 16 години, се намирал в град
София, ж.к. „Младост 1“, в района пред вход *******. По същото време там се
намирали свидетелите Г. Б., И.П.и Н.И.- полицейски служители към 07 РУ - СДВР,
които били назначени в състава на АП 152. Тримата свидетели забелязали
подсъдимия, поведението му им се сторило съмнително и свидетелите предприели
извършване на полицейска проверка. Тъй като подсъдимият бил неспокоен,
полицейските служители го попитали дали има в себе си забранени от закона
вещества. Подсъдимият заявил, че има в себе си „трева“ и три хапчета, които по
негови данни представлявали марихуана и екстази, след което бръкнал в долните
си дрехи в областта на слабините и извадил от там полиетиленово пликче, в което
се съдържали растителна маса и три броя таблетки.
Подсъдимия Г. бил транспортиран до 07
РУ - СДВР. Там подсъдимият предал намиращите се в него обекти с протокол за
доброволно предаване. Подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа.
Съгласно заключението на назначената
СФХЕ предадената от подсъдимия с протокол за доброволно предаване тревиста маса
представлява коноп с нетно тегло 1,62 грама и процентно съдържание на активния
компонент 17 %, на стойност 9,72 лева. В трите таблетки се установява наличие
на 3,4 - метилендиоксиметамфетамин с общо нето тегло 0,74 грама и с процентно
съдържание на 3,4-метилендиоксиметамфетамин 48,9 %, като трите таблетки са на
обща стойност 18,50 лева.
Съгласно заключението на назначената в
хода на досъдебното производство СППЕ, както и на назначената в хода на
съдебното следствие допълнителна пред първоинстанционния съд СППЕ, въпреки
непълнолетната си възраст при извършване на деянието подсъдимият Г. е разбирал
свойството и значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си и не
е извършил деянието подари лекомислие или увлечение. Съгласно експертите,
изготвили СППЕ на фазата на досъдебното производство, при подсъдимия се
констатира нерискова употреба на марихуана без данни за зависимост.
Тази фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните в хода на производството гласни доказателствени
средства, а именно – показанията на свидетелите Г. И.Б. (дадени пред съда,
както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК); И.Т.П.(дадени пред съда,
както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК); Н.А.И.(дадени пред съда,
както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК); писмени доказателства - протокол
за доброволно предаване, експертна справка, протокол за оценка на наркотични
вещества, приемо-предавателен протокол, справка - характеристика за подсъдимия,
както и представените пред СРС писмени доказателства относно характеристичните
данни на подсъдимия и справка за съдимост за подсъдимия; както и от способите
за доказване - заключенията на назначените в хода на производството физикохимична
експертиза, дактилоскопна експертиза, първоначална СППЕ, приетата от СРС допълнителна
СППЕ.
От показанията на полицейските служители
Г. Б., И.П.и Н.И.се установява по безспорен и категоричен
начин, че наркотичните вещества, поставени в полиетиленово пликче, се е
намирало във фактическа власт на подсъдимия по време на извършената полицейска
проверка на 14.02.2015 г., като след като свидетелите са попитали подсъдимия
дали има в него забранени от закона вещи, последният се е смутил, бръкнал в
долните си гащи и от областта на слабините извадил полиетиленово пликче,
съдържащо тревиста маса и три броя хапчета. На въпрос на свидетелите какво
съдържа пликчето, подсъдимият отговорил, че се съдържа марихуана и екстази. Независимо
от липсата на ясни спомени у свидетелите за събитията на 14.02.2015г. при
проведения разпит пред СРС, която съдът отдава на изминалия период от време, в
показанията си пред съда свидетелите П. и И.са категорични, че по време на
обхода си са видели подсъдимия, който бил притеснен и се въртял, като след като
го попитали дали има наркотични вещества, подсъдимият им ги показал. Посочват
също, че се касае именно за проверка в гр. София, ж.к. „*********. Тези им
показания, както и съставеният протокол за доброволно предаване от 14.02.2015г.
и експертна справка от 15.02.2015г. по недвусмислен начин подкрепят приобщените
по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания на тримата свидетели, в които подробно
пресъздават целия процес по извършване на проверката, и които показания са
ясни, последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал.
С оглед
обстоятелството, че настоящото производство касае единствено първото от описаните
в обвинителния акт деяния, доколкото по второто подсъдимият е оправдан с
постановената от СРС присъда и настоящата инстанция не е сезирана с протест на
СРП, съдът намира за безпредметно обсъждането на показанията на свидетелите Дачев
и Дачева. Последните са поемни лица при извършеното на 14.02.2015г. претърсване
и изземване в дома на подсъдимия и показанията им нямат доказателствена
стойност за процесното обвинение.
Съдът кредитира и
изготвения на 14.02.2015г. в 07 РУ – СДВР протокол за доброволно предаване, с
което подсъдимият Г. е предал на св. Б. един брой полиетиленово пликче,
съдържащо три таблетки и растителна маса. В тази връзка настоящият състав не
споделя развитите във въззивната жалба оплаквания за допуснати процесуални
нарушения във връзка със съставянето му. По отношение на твърдението, че същият
не е съставен по реда на НПК, съдът намира, че доброволното предаване на предмети, имащи
значение за делото, не е от категорията на изрично регламентираните в НПК
процесуално-следствени действия, не изисква предварителна и последваща санкция
от съдия, за разлика от процесуално-следствените действия, ограничаващи права
на гражданите, каквито са претърсване, изземване, личен обиск, задържане и
изземване на кореспонденция и т. н. Доброволното предаване е акт на упражнена
лично и доброволно воля от лицето, което го извършва, като липсва елемент на принуда,
винаги ограничаваща права и свободи. НПК не предвижда специален регламент за
съставяне на този протокол, за разлика от протоколите за извършване на
процесуално-следствените действия. Протоколът единствено удостоверява
предаването на определени предмети, описани в него. Той е писмено
доказателство, представляващо интерес за процеса от гледна точка на
съдържанието си, но не е доказателствено средство (в този смисъл Решение № 304
от 26.06.2014г. по дело №
881 / 2014г. на
ВКС, I НО;
Решение № 228 от 09.06.2014г. по дело №
355/2014г. на ВКС, I НО; Решение № 372 от 17.12.2013г. по дело № 1208/2013 на
ВКС, III НО). Затова и в конкретния случай
съставеният протокол има значение само относно факта на предаване на полиетиленовото пликче
съдържащо три таблетки и растителна маса и тяхното наличие по делото. В тази връзка оплакванията на защитата, че протоколът е съставен в
нарушение на чл. 105, ал. 2 от НПК са неоснователни. Не следва да бъдат уважени
и оплакванията, че протоколът е подписан от лице, което не е орган на ДП по
смисъла на чл. 194, ал. 3 от НПК, доколкото законът не поставя изискване
относно качеството на лицето, приело вещите и е без значение дали се касае за
разследващ полицай или оперативен работник. Респективно липсва и пречка
приелото вещите лице да бъде разпитвано като свидетел, тъй като не е извършвало
каквито и да било действия по разследване и по отношение на него не се
разпростира установената в чл. 118, ал. 2 от НПК забрана. Неоснователно се
явява и възражението, че не било доказано дали предаденият полиетиленов плик е
същият, който подсъдимият е показал при проверката. Подписалият протокола за
предаване св. Б. заявява в разпита си пред СРС, че Г. е извадил вещите (които
до този момент са били в негово владение) и му ги е предал, което съответства и
на отразеното в протокола за доброволно предаване.
Другата група възражения свързани със
съставянето на протокола за доброволно предаване – за липса на осигурен
защитник при съставянето му в хипотезата на задължителна защита по чл. 94, ал.
1, т. 1 от НПК – също са неоснователни. Уредената с посочения текст задължителна
защита възниква с придобиването на процесуалното качество обвиняем, което в
случая е станало с първоначалното привличане на Г. като такъв на 15.02.2015г. в
17.10ч. При задържането му на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, на
14.02.2015г. по силата на заповед за задържане на лице от същата дата, Г. е
имал право на адвокатска защита на основание чл. 72, ал. 5 от ЗМВР, за което е
бил уведомен и е декларирал, че не желае да ползва такава. В случая не може да
се говори за фактическо възникване качеството на обвиняем към датата на
задържането му по реда на ЗМВР, нито за тенденциозно забавяне на привличането
му в това качество от страна на органите на ДП, доколкото към датата и часа на
неговото задържане – 14.02.2015г., 14.50ч. органите на досъдебното производство
не са разполагали с каквито и да било доказателства за виновността на лицето в
извършване на престъпление от общ характер. Извънпроцесуалното признание на
подсъдимия пред тримата служители на 07 РУ – СДВР, че носи в себе си марихуана
и екстази, както и изготвената докладна записка нямат доказателствен характер,
същите могат да бъдат единствено основание за задържането му на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР в допълнение към липсата на документ за самоличност у Г.
при проверката (72, ал. 1, т. 4 ЗМВР). Предпоставките за привличането му като
обвиняем са възникнали едва след установяване на събитията настъпили при
извършване на проверката чрез разпит на свидетелите Г. Б., И.П.и Н.И., както и след установяване характера
на носените от Г. тревиста маса и таблетки чрез експертната справка от
15.02.2015г. Видно от протокола за привличане на обвиняем, органите на ДП са
привлекли Г. в това процесуално качество и са му осигурили възможност да
упълномощи избран от него защитник незабавно след събирането на тези
доказателства, т.е. след като са били налице предпоставките по чл. 219, ал. 1
от НПК.
Съдът кредитира и
експертните заключения по първоначалната СППЕ (назначена в досъдебното
производство) и допълнителната СППЕ, назначена от СРС по въпроса относно
наличието или липсата на лекомислие или увлечение. От тези доказателствени
способи се установява по недвусмислен начин, че въпреки непълнолетната си възраст при извършване на деянието подсъдимият Г.
е разбирал свойството и значението на извършеното и могъл е да ръководи
постъпките. И двете експертни заключения са еднопосочни и категорични по
въпроса, че Г. не е извършил деянието подари лекомислие или увлечение. Също
така, според вещите лица, изготвили първоначалната СППЕ, няма данни за
наркотична зависимост у Г.. Развитите във въззивната жалба оплаквания относно
последователността на констатациите на вещите лица по двете експертизи и
ползваните при изготвянето им документи са неоснователни. Макар
извънпроцесуалните обяснения на подсъдимия да са ползвани при изготвяне на
допълнителното заключение по СППЕ, изводите на експертите не се основават на
тях, а на съвкупната преценка на материалите по делото, като при изготвяне и на
двете заключения е извършен личен преглед и интервю на подсъдимия. При
изготвяне на заключенията си експертите са имали възможността да наблюдават
лично поведението на подсъдимия и да провеждат пряко описаните в СППЕ методи за
установяване на психосоциалната му зрялост, като изводите на експертите са
напълно еднопосочни и сочат по категоричен начин липса на лекомислие или
увлечение при извършване на деянието. Изготвянето на сочения в жалбата социален
доклад е възможност, не и необходимо условие за установяване зрелостта на
лицето, която видно от двете заключения, е ясно установена. Не е налице и
соченото от жалбоподателя противоречие в мотивите на експертите по двете СППЕ.
Както се твърди в жалбата, в първоначалното заключение е записано, че „поради
по-ранната си възраст – 16 години, в средата на периода на пълнолетието е бил
по-незрял в психичен и социален план с недостатъчно изградени волеви задръжки“.
Частта от мотивите по допълнителната СППЕ, която жалбоподателят цитира
откъслечно, гласи в своята цялост следното: „При него (подсъдимия) няма данни за несъответно приспособяване към средата и
понижена спрямо възрастта психосоциална зрялост, които са довели до формирането
на неадекватни по критичност реакции“. Както са посочили и експертите при
проведения на 03.04.2017г. разпит, така изложената част от мотивите на
допълнителното заключение не противоречи на първоначалното, тъй като в
първоначалното е обсъждано нивото на зрялост с оглед възрастта на дееца и е
посочено същото като по-ниско спрямо това на пълнолетен човек поради
непълнолетната му възраст, а във второто е посочено, че деецът не е с по-ниско
ниво на зрялост от нормалното за непълнолетната му възраст. По съществото си и
двете експертни заключения потвърждават, че психосоциалната зрялост на дееца е
в рамките на нормалната за 16-годишен човек – нито по-висока, нито по-ниска.
Правилно първоинстанционният съд е
кредитирал и експертните заключения по назначената физикохимична експертиза и
дактилоскопна експертиза, тъй като същите са пълни, ясни и компетентно
изготвени и се явяват в съответствие с останалите доказателства по делото. Не е
допуснато нарушение и при обсъждането на останалите писмени доказателства по
делото - експертна
справка, протокол за оценка на наркотични вещества, приемо-предавателен
протокол, справка - характеристика за подсъдими, както и представените пред СРС
писмени доказателства относно характеристичните данни на подсъдимия, както и
справка за съдимост на подсъдимия.
От обективна страна подсъдимият Г. на
14.02.2015 г. около 14.50 часа, в гр.София, ж.к. "**********, е държал
високорискови наркотични вещества - коноп /марихуана/ с нето тегло 1,62 грама
/един грам и шестдесет и два милиграма/, с процентно съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 17%, на стойност 9,72 лева /девет лева и
седемдесет и две стотинки/ и 3,4 метилендиоксиметамфетамин с общо нето тегло
0,74 грама / нула цяло и седемдесет и четири милиграма/, с процентно съдържание
на 3,4 метилендиоксиметамфетамин 48,9%, на стойност 18,50 /осемнадесет лева и
петдесет стотинки/ лева, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ като конопът и 3,4
метилендиоксиметамфетамин са наркотични вещества от Списък I, включващ
«Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина» на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични /обнародвана Държавен вестник бр. 87 от 2011 г./ на основание
изменението на чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗКНВП, като случаят е маловажен. По делото
не са събрани доказателства наркотичното вещество да е било предназначено за
продажба и/или друго отчуждаване. Извършеното деяние от подсъдимия Г.
представлява маловажен случай, защото в конкретната хипотеза се касае за
държане на високорискови наркотични вещества в сравнително малко количество и
на ниска стойност, с което извършеното от него деяние се отличава по своята
обществена опасност от други подобни случаи, касаещи държане на високорисковите
вещества в по-големи количества и на по-висока стойност, за които законодателят
е предвидил наказателна санкция съгласно чл. 354а,
ал.3 НК. Държането на високорисковите наркотични вещества – коноп и 3,4
метилендиоксиметамфетамин, от подсъдимия Г. е изначално забранено от закона и
същият към датата на неговото доброволно предаване не е имал надлежно издадено
разрешение съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите да съхранява и
държи въобще дори и това малко количество в себе си. Това е така, защото веществата
са включени в Приложение №
1, към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, Списък І "Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина".
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2
от НК, като подсъдимият Г. е съзнавал общественооопасния характер на деянието и
това, че държането на високорисковото наркотично вещество е без изискваното от
закона надлежно разрешение, съзнавал е забраната на закона за това държане,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Въпреки непълнолетната си възраст при извършване
на деянието подсъдимият Г. е разбирал свойството и значението на извършеното,
могъл е да ръководи постъпките си и не е извършил деянието подари лекомислие
или увлечение.
При определяне на наказанието
първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК
и е освободил подсъдимия Г.Г. от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
За това престъпление законът предвижда
наказание глоба до 1 000 лв. и подсъдимият Г.Г. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност, като от деянието не са настъпили
съставомерни имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 78а ал.1 НК при освобождаване на наказателна отговорност се налага наказание
от 1000 лв. до 5000 лв, а за извършените от непълнолетно лице деяния на
основание чл. 78а, ал. 6, изр. 1 от НК, се налага административно наказание
обществено порицание или възпитателна мярка. Правилно съдът е приел, че след
като подсъдимият вече е навършил пълнолетие към датата на присъдата, налагането
на възпитателна мярка е безпредметно, поради което коректно е индивидуализирал административното
наказание „обществено порицание“, изпълнено чрез прочитане текста на присъдата
пред събранието на етажната собственост по настоящ адрес на подсъдимия. Така
определеното наказание е справедливо и отговаря на установените в чл. 53 от НК
цели.
Правилно първоинстанционният съд е
възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски и
законосъобразно на основание чл. 354а ал.6 НК е отнел в полза на държавата вещественото доказателство -
инкриминираните наркотични вещества.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда в
обжалваната й част, въззивната инстанция не констатира наличието на други
основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Предвид изложено и на основание чл. 334, т. 6
вр. чл. 338 НПК‚
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
05.07.2017г., постановена по НОХД № 12070/2015г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.