РЕШЕНИЕ
№ 840
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20225330112644 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. П. Г. против „Сити Кеш" ООД, с която се
предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че договор за паричен заем № *****/29.07.2021 г.,
сключен между страните е недействителен поради нарушение на императивните
изисквания на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.
С депозираната искова молба е предявен и установителен иск при условията на
евентуалност - ако съдът приеме, че целият договор за кредит не е недействителен, то
да признае за установено в отношенията между страните, че клаузата за неустойка
обективирана в договора за паричен заем № ****/29.07.2021 г, сключен между страните
е нищожна като противоречаща на добрите нрави и нарушение на императивните
изисквания на ЗПК и ЗЗП.
В исковата молба се излагат съображения, че на 29.07.2021 г. страните са сключили
договор за потребителски кредит № *****/29.07.2021, по силата на който на ищеца била
предоставена сумата в размер на 1300, която същият следвало да върне на 21 месечни
вноски, при договорен лихвен процент в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 49.64 %. В
договора било посочено, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 1561.59 лева. Била
постигната договореност съобразно чл.5 от договора, че задължението по договора следва да
бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или
1
поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговарят на редица
изисквания. В чл. 11 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за
представяне на обезпечение, кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на
1441.41 лева – разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора. От правна страна се
излагат съображения, че сключения т договор за 1 Този файл е копие на електронно
подписан документ кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, предвид
обстоятелството, че в същия липсва описание кои точно разходи се включват в посочения
ГПР. По този начин потребителят бил в невъзможност да разбере по какъв начин е
формирано оскъпяването по кредита. Посоченият ГПР не включвал и неустойката. С
добавянето на същата се достигало до нарушение на нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Отделно от
посоченото, клаузата определяща размера на годишния лихвен процент от 40.05 %
противоречала на добрите нрави. Нарушена била и нормата на чл. 143 ЗПК, доколкото клауз
ата за определяне на неустойка била неравноправна, респ. нищожна. Поради изложеното
предявява исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Сити Кеш“ ООД. В
него не се оспорва обстоятелството, че е между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ****/29.07.2021 год. за сумата от 1300 лева, както и заемните
средства за предоставяни на ищцата съобразно посочените в договора условия. Оспорват се
твърденията, че посоченият в договора фиксиран годишен лихвен процент не е
действително приложеният, както и че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави. Поддържа, че възнаграждението, което кредиторът
получава от отпускане на кредита, не зависи от осъществяването на някакво условие,
каквото е клаузата за неустойка. Сочи, че функцията на неустойката не е възнаграждение,
което кредиторът ще получи при усвояване на сумата по кредита от потребителя, а цели да
обезпечи вземането по договора за кредит при съблюдаване икономическото състояние на
длъжника. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е
преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, следва да се предостави
обезпечение от длъжника. Счита, че при сключване на договора ищцата е договаряла
недобросъвестно в нарушение изискванията на чл. 12 ЗЗД, доколкото е бил наясно, че не
може да предостави исканото от кредитора обезпечение. Твърди, че не е налице заобикаляне
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като счита, че заобикаляне на закона не може да бъде
осъществено чрез невалидно съглашение, в каквато насока са твърденията на ищеца.
Оспорва твърдението, че действително приложеният в договора ГПР е различен от
посочения в него. Поддържа, че вземането за неустойка не следва да се включва при
формиране на ГПР по договора, доколкото не попада в общите разходи, като не може да се
взема предвид при изчисляване на ГПР и не може да се приравнява на възнаградителна
2
лихва. Твърди, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
С определение на съда от 15.11.2022 год. като безспорно и ненуждаещосе от
доказване е отделено, че между „Сити Кеш" АД и М. П. Г., е сключен Договор за
паричен заем № **** от 29.07.2021 г., по силата на който на ищеца е предоставена
сума в размер от 1300 лева при фиксиран годишен лихвен процент е 40,05 %, а
годишният процент на разходите е 49,64 %, както и че между страните е постигната
договореност, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от
следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство, при неизпълненето на
което от ищеца се дължи сумата от 1441.41 лева като неустойка.
Съобразно чл. 5 от Договора, в тридневен срок считано от сключването му,
длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1 )
банкова гаранция за всички дължими суми по договора или 2) едно или две лица-
поръчители, които да отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания,
разписани в чл. 9, ал. 2 от Общите условия на кредитора: при един поръчител- същият
да има осигурителен доход в размер на най- малко 7 пъти размера на минималната
работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния
доход на всеки един от тях трябва да е поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не
са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя;
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. При неизпълнение в
срок на горепосоченото задължение, съобразно чл. 11 от договора, длъжникът следва
да заплати на кредитора неустойка в размер от 1441.41 лева.
По правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното между страните е възникнало правоотношение по повод
предоставянето на паричен заем в размер от 1300 лева. Заемодателят е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при
3
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата
на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от
ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11
ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи (арг. чл. 23 ЗПК).
Съгласно чл. 11 от договора, при непредоставяне от страна на потребителя в
срок обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и
неустойка в размер на 1441.41 лева – разсрочено, заедно с погасителната вноска по
договора. Разпоредбата на чл. 5 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури
едно измежду следните обезпечения: едно или две физически лица- поръчители ( които
следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания съобразно
чл. 5, ал.1, т.2.1 от договора, при които ответникът предоставя кредитно финансиране )
или банкова гаранция. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 11 и чл. 5 от
договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем,
налага разбирането, че по своето същество „неустойката" представлява скрито
възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата на чл. 6 от договора
възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината
на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и
житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция за целия размер на вземането по договора ( за
което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или физически
лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени
изисквания към тях. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са
неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати.
Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
4
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси". Предвид изложеното, следва, че в ГПР е необходимо да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно
ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.64 %, но от съдържанието на
договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано,
предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати
неустойка за непредставяне на обезпечение, то същата е с характер на сигурен разход и
следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се
поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на
допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху
обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му
включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор
дали да сключи договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение
спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и
чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер
на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка
5
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да
го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10
от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР.
С оглед приетото по-горе и доколкото се констатира, че в процесния договор е
налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че Договор паричен заем №
**** от 29.07.2021 г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че така предявеният
иск за признаване за установено в отношенията между страните, че процесният договор
за кредит е недействителен, се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не следва да се произнася по
предявения в условията на евентуалност.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда
право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, на ищеца
са предоставени правни услуги от адв. М., като съобразно Договор за правна защита и
съдействие /л. 13/, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
Закон за адвокатурата. Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и цената на
иска, която е в размер н 1561.59 лева /общата сума за плащане по договора за
потребителски кредит/ ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв.
М. сума в размер от 339.31 лева, при съобразяване на редакцията на нормативния акт
към датата на сключване на договора.
Допълнително, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищеца в лично качество сумата в размер на 57.66 лева, представляваща заплатена
държавна такса в настоящото производство.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. П. Г., ЕГН: *****, срещу
6
„Сити Кеш" ООД, ЕИК *********, установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, че Договор за паричен заем № **** от 29.07.2021 г, сключен
между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Сити Кеш" ООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Г. Л. М., ЕИК
**** , АК - гр. П., със служебен адрес: гр. П., бул. „Й. Г." № **, партер, в качеството
му на пълномощник на ищеца М. П. Г., ЕГН: ****, сумата в размер на 339.31 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно
представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по
реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Сити Кеш" ООД, ЕИК ********* да заплати на М. П. Г., ЕГН:
****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 57.66 лева, представляваща
сторени разноски в рамките на настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7