Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
18.06.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 9430
по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 10.05.2018г. по гр.д. № 82806/2017г. Софийски районен съд, 35 състав
осъдил „П.Б./Б./“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на Г.Х.С., ЕГН **********, на
основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС /отм./ сумата 2 266.69 лв.,
представляваща стойността на четири на брой неразрешени платежни операции –
тегления на пари от банковата сметка на ищеца, открита при ответника, извършени
на 09.09.2017г. чрез терминално устройство /банкомат/, посредством използване
на дебитна карта, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба в съда на 23.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 541
лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „П.Б./Б./“ ЕАД,
който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Неправилно първоинстанционният съд приел, че не е доказано
наличието на груба небрежност от страна на ищеца и съответно – че не е налице
хипотезата на чл. 58 ЗПУПС /отм./ за освобождаване на банката от отговорност. Този
извод противоречал на събраните по делото доказателства, в частност на приетата
СТЕ, съгласно която технически е възможно за час и половина третото лице,
придобило платежния инструмент, да извърши трансакция при знанието на ПИН кода.
Съдът приел констатацията на вещото лице, че технически е възможно чрез компрометиране
на банкомата, напр. с камера, да се узнае ПИН кода, но за да бъде приет същия
за приложим в случая следвало да се приеме, че на същия ден е било направено от
ищеца теглене чрез банковата карта от банкомат, на който има нерегламентирано
поставена камера и че картодържателят е проследен от лицата, узнали чрез
камерата неговия ПИН код, а след като го лишили от държането на картата са
направили четирите трансакции. Други тегления на 09.09.2017г. обаче не се
установили. Освен това неправилно СРС дал вяра само и единствено на показанията
на съпругата на ищеца, че последният не е съхранявал данните на ПИН кода в
портфейла си, без да цени показанията съвкупно с останалите доказателства. Безспорно се доказало, че
местоположението на ищеца към момента на извършване на процесните 4 бр.
трансакции от дебитната му карта съвпадало с местонахождението на ПОС и АТМ
устройствата, от които били извършени трансакциите. От заключението на СТЕ се
установило, че при извършване на трансакция се изисква наличие на чип картата и
верен ПИН код, както и че е технически невъзможно за срок от час и половина да
бъде сканиран ПИН кодът по начин, позволяващ използването му. Поради това по
делото била доказана проявена от ищеца груба небрежност при съхраняване на ПИН
кода, в нарушение на задължението му съгласно ОУ на договора, което изключвало
отговорността на банката при условията на чл. 58, ал. 2 ЗПУПС /отм./. Не било
отчетено от районния съд и установеното по делото противоречие на събитията,
описани в исковата молба и тези описани в приложената към нея жалба, входирана
в 21.30 ч. италианско време /20.30 ч. българско време/ и съобразно
установеното, че обаждането до системата за онлайн обслужване на клиенти е
станало след 21 ч. българско време, което според въззивника означавало 22 ч.
италианско време. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски
за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прав евентуално
възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна Г.Х.С. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда
да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за
въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС /обн. ДВ бр. 23/2009г.,
в сила от 01.11.2009г., отм. ДВ бр. 20/06.03.2018г./.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата въззивният съд го
намира за правилно по следните съображения:
От фактическа страна не е спорно, че между ответната банка и ищеца е бил
сключен рамков договор от 19.07.2017г. при общи условия, във връзка с който на
ищеца е издадена банкова дебитна карта, като средство за извършване на
разплащания по откритата банкова сметка. ***, че на 09.09.2017г. в гр. Неапол,
Италия, между 18.00 и 19.00 ч. местно време платежният инструмент е бил отнет
от владението на ищеца, което се установява и от приетото и неоспорено удостоверение
в превод на български език на Квестура на Неапол, служба „Обща сигурност“,
както и от показанията на свидетелката В.С.. Не е спорно и че във времето от
19.24 ч. до 19.37 ч. с банковата карта са извършени 4 бр. трансакции от АТМ и
ПОС устройства на обща стойност 2 266.69 лв. Според неоспореното
заключение на СТЕ, след няколко неуспешни опита за свързване с колцентъра,
обслужващ банката, съобщението за открадване на картата и за блокиране на
същата е постъпило в 21.26 ч. българско време /т.е. 20.26 ч. италианско време,
а не както неправилно се поддържа от въззивника 22.26 ч./. Вещото лице от СТЕ е
посочило още, че за извършването на 4-те трансакции съобразно вида на картата е
било необходимо едновременно прочитането на чипа и въвеждане на правилен ПИН
код. Вещото лице е посочило още, че за час и половина е технически невъзможно
да бъде сканиран ПИН кода, обработен по начин, позволяващ използването му. Процесът
на обработване на данните от платежни картови инструменти /ПКИ/ с цел
издаването на незаконен дубликат /копие на съдържанието на магнитната лента и
узнаване на ПИН кода при неправомерно монтирана камера върху АТМ терминал/ като
цяло не изисква повече от 10 – 20 минути, но сваляне на неправомерно
монтираните сканиращи устройства от АТМ устройства, последващото им свързване с
компютърна система, снабдена с необходимия софтуер за прочитане на данни от
ПКИ, може да отнеме няколко часа. Теоретично е възможно да се извършат
процесните трансакции в посочения интервал, ако данните от ПКИ вече са свалени,
изпратени чрез интернет свързаност до лице, находящо се на територията на
Италия, лицето от своя страна да създаде дубликат на ПКИ и предприеме действия
за теглене. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че технологично е
възможно чрез компрометиране на банкомата с камера ПИН кодът да се узнае от
трето лице.
Разпитаният по делото свидетел В.С.,
съпруга на ищеца установява, че по време на престоя им в Италия през м.
септември, при влизане в автобус от градския транспорт някой ги избутал и
застанал пред апарата за билети, започнал да казва, че не работи и направил
суматоха. Други трима заобиколили ищеца и не му дали възможност да мине.
Предполага, че те са отворили чантата на съпруга й и са взели документите с
портфейла. Разбрали за кражбата едва когато се прибрали в квартирата, започнали
да търсят колцентър в Б., за да блокират картата. След блокирането на картата
отишли в полицията, за да подадат жалба. От банката отговорили със закъснение.
Казали им, че е теглено, но не могат да им кажат точно каква сума. На
колцентъра се обаждали ищецът и дъщеря им. Ищецът помнел кодовете на картите си
наизуст, не ги държал записани в портфейла си.
С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира
предявения иск за основателен.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗПУПС /отм./, платежната операция е
разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при
липса на съгласие платежната операция е неразрешена. Разпоредбата на чл. 57 ЗПУПС
/отм./ предвижда задължение за банката да възстанови стойността на неразрешена
платежна операция, извършена без нареждане на ползвателя на платежната услуга.
Законът е уредил намаляване или изключване отговорността на банката само в
случаите, в които картодържателят е допуснал небрежност при използване на
платежния документ, като при допусната лека небрежност отговорността е намалена
/чл. 58, ал. 1 ЗПУПС отм./, и изцяло изключена - при условията
на чл. 58, ал. 2 ЗПУПС /отм./ - при допусната груба
небрежност или умисъл. Следователно правилото е банката да възстанови
стойността на неразрешената операция, защото картодържателят не е проявил
небрежност при използване на платежния инструмент. В останалите случаи, според
вида на проявената вина, се прилагат разпоредбите на ал. 1 или ал. 2 на чл. 58 ЗПУПС /отм./. Същевременно чл. 58, ал. 4 предвижда, че
ако доставчикът на платежни услуги не осигури подходящи начини
за уведомление по всяко време за изгубен, откраднат или незаконно присвоен
платежен инструмент съгласно изискванията на чл. 54, ал.
1, т. 4, платецът не носи отговорност за имуществените вреди, произтичащи
от използването на този платежен инструмент, с изключение на случаите, когато
платецът е действал чрез измама.
Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗПУПС /отм./, когато ползвателят на платежна
услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция,
доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при
установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа
повреда или друг недостатък, а според ал. 3 на същия член, когато ползвателят
на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция,
регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент
не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца
или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба
небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 53.
И по общите правила на доказването, установени в чл. 154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
от които черпи благоприятни за себе си последици, поради което в тежест на
ответника е било да ангажира категорични доказателства, че операциите са
наредени от ищеца, респ. че е проявил груба небрежност при използване на
платежния инструмент, като не е изпълнил задължението си по чл. 53, т. 3 ЗПУПС /отм./ - след получаване на платежния
инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите
персонализирани защитни характеристики, вкл. да не записва каквато и да е
информация за тези характеристики върху платежния инструмент и да не съхранява
такава информация заедно с платежния инструмент.
В случая по делото се установи, че
ищецът е изпълнил задължението си по чл. 53, т. 2 ЗПУПС /отм./ да уведоми
доставчика на платежни услуги/упълномощено от него лице за кражбата
на платежния инструмент, като, противно на поддържаното в жалбата, не е налице
противоречие във времето на уведомяване, сравнено с времето на подаване на
жалбата за кражбата и дадената от ищеца пред органа на полицията информация, че
картите са блокирани /обаждането до колцентъра е в 21.26 ч. българско време,
т.е. 20.26 ч. италианско време, а жалбата е регистрирана в 21.30 ч. италианско
време, т.е. 22.30 ч. българско време/. При доказателствена тежест за ответника,
същият не е установил при условията на пълно и главно доказване узнаването от
третите лица на ПИН кода на картата да се дължи на твърдяната груба небрежност
от страна на ищеца. Вещото лице от СТЕ изрично е посочило, че и за час и
половина технологично е възможно узнаването на ПИН кода от трето лице, поради
което не може да се направи категоричен и единствено възможен извод за
неизпълнение от картодържателя на задължението му по чл. 53, т. 3 ЗПУПС /отм./.
В подкрепа на извода за липса на проявена небрежност от ищеца са и показанията
на св. Савова, правилно кредитирани от районния съд след преценка по реда на
чл. 172 ГПК като кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства. Както правилно е посочил
и районният съд, да се приеме за осъществен твърденият от ответника факт би
означавало да се формира неосновано на доказателствата предположение.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за
настоящата инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са
в размер на 650 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой, съгласно
удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие. Съобразно
обжалваемия интерес от 2 266.69 лв., минималното възнаграждение,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение възлиза на 388.67 лв. Пред настоящата
инстанция делото не е усложнено от фактическа и/или правна страна, поради което
възражението за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, а
възнаграждението следва да бъде намалено на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 10.05.2018г., постановено по гр.д. № 82806/2017г. на Софийски
районен съд, 35 състав.
ОСЪЖДА „П.Б./Б./“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.Х.С., ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата 400.00 лв.
/четиристотин лева/, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.