Р Е
Ш Е Н
И Е
№260141
гр. Русе,22.12.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд…гражданска колегия….…в открито заседание на 29 ноември през две хиляди двадесет и първа
година…в състав:
Председател:Галина Магардичиян
при
секретаря Ева Димитрова и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от съдията
Г.Магардичиян гр. дело № 755 по описа за 2020год., за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл.432,ал.1 КЗ.
Ищецът Д.Е.Е. твърди, че на 16.06.2020г
около 9.30часа, л.а.“Опел“, модел „Корса“ с рег № ***, управляван от И.М.Н., се е движил с посока на движение от с.Просена към
с.Николово. В района на км 1+00, водачът губи управлението над автомобила си и
самокатастрофира вляво на пътното платно. При катастрофата автомобилът се
преобръща на дясната си страна. Той е пострадал вследствие на този инцидент в
качеството му на пътник /на задната седалка в средата/ в същият лек автомобил.
Счита, че пътното-транспортно произшествие е настъпило вследствие
противоправното и виновно поведение на водача на лекия автомобил, който не е
съобразил поведението си с конкретните правила на ЗДвП, а именно в
чл.20.Образувано е ДП № 253/20 по описа на ОДМВР-Русе и водена пр.пр. № 3330/20
по описа на РП-Русе. Веднага е откаран за лечение в УМБАЛ“Канев“-Русе със силни
болки, оток, затруднени движения в областта на раменния пояс. След извършени
образни изследвания му е поставена диагноза- счупване на долния край на
хумеруса-закрито. Била му е поставена имобилизираща гипсова шина тип Дезо,
както и предписание за поставяне на студени компреси на мястото на болката,
назначени са и обезболяващи медикаменти, след което е освободен от клиниката за
продължаващо домашно амбулаторно лечение. Болките пред първите две седмици били
значително интензивни. Увредата на рамото е довела до трайно затруднение във
функциите на горния ляв крайник, като възстановителният период е надвишавал 2
месеца. Не е бил в състояние да си служи с ръката си, предвид поставената
имобилизация. Това го поставило в положение да не може самостоятелно да посреща
всекидневните си лбитови нужди-обличане, хранене и други, за които е получавал
помощ от свои близки. Тази зависимост го е накарала да се чувства непълноценен
и в тежест на семейството си още повече, че до инцидента той не е имал
двигателни проблеми и водил нормален за годините си живот, разчитайки на
собствени сили за задоволяване на битовите си нужди. За възстановяването му е
бил необходим дълъг период от време. Поради това, че дотогава не е имал
двигателни проблеми и не водил активен начин на живот, разчитайки на собствени
сили за задоволяване на битовите си нужди, той е изпитвал сериозен душевен
дискомфорт от положението, в което е бил.Започнал да изпитва страх от
автомобили. Станал тревожен без видима причина. Психологическите последици от
инцидента-изживян стрес и душевни страдания, ще го съпътстват до края на живота
му. Лекият автомобил „Опел“, модел“Корса“ с рег № *** е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при „ЗАД Алианц“АД със застрахователна
полица № BG/01/120000056706/20 със срок на действие от
31.05.2020г до 30.05.2021г. Твърди, че
на 30.06.2020г сезирал застрахователя с молба-претенция за изплащане на
обезщетение, по което била образувана щета № 1001/20/217/500005. В 3-месечния
срок за произнасяне по претенцията такова липсва. Иска от съда да постанови
решение, с което да осъди застрахователя да му изплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000лв, ведно със законната лихва от
30.09.2020г-датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне от страна на
застрахователя,предвиден в чл.496 КЗ. Претендира разноските по делото.
Ответникът ЗАД“Алианц България“АД със
седалище и адрес на управление-гр.София, в писмен отговор по реда и в срока по
чл.131 ГПК, оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва
механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие, както и виновното и
противоправно поведение на водача на л.а.“Опел корса“ с рег № ***-И.М.Н..
Твърдените в исковата молба телесни увреждания, претърпени от ищеца, не са в
пряка причинно-следствена връзка с виновно поведение от страна на водача на
лекия автомобил. Причина за настъпване на ПТП на 16.06.2020 е случайно събитие,
което не може да се вмени във вина на водача на лекия автомобил.Загубата на
контрола на автомобила се дължи на обстоятелства, стоящи извън контрола и
възможностите му. Същият не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП. В случай, че ищеца докаже наличието на виновно поведение и
причинно-следствена връзка между събитието и вредите, прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, който от една страна е бил без поставен
предпазен колан, а от друга се е качил при неправоспособен водач, тъй като към
момента на ПТП-то водачът на лекия автомобил е бил на 15 годишна възраст.
Оспорва и по размер претендираното обезщетение, като счита, че същия е
изключително завишен и несъответстващ на претърпените вреди. Оспорва
претенцията за заплащане на лихва от 30.09.2020г, тъй като застрахователят не е
изпаднал в забава, а е налице забава на кредитора. Видно от писмо от 07.07.2020 към предявената претенция
не са представени набол от документи, изискани от дружеството и нужни за
преценката относно основателността и размера на застрахователното обезщетение,
които документи и към настоящият момент не са връчени. Дружеството не е дало повод за завеждане на иска и не е
изпаднало в забава. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Третото лице-помагач на страната на
ответника ЗАД“Алианц България“АД- И.М.Н., действащ лично и със съгласието на
майка си С.И.Д., в писмен
отговор счита, че искът е допустим, но
неоснователен. Твърди, че причината за настъпилото ПТП е случайно събитие, в
следствие на внезапно навлизане на МП в хлъзгав участък от пътното платно,
което е довело до загуба на контрола върху колата от страна на водача. Вината
на водача на МПС не е доказана и поради това, че досъдебното производство е
приключило с Постановление за прекратяване на 22.10.2020 по пр.преписка №
3330/20 по описа на РП-Русе. Прави възражение за съпричиняване като
пострадалият Д.Е. с поведението си е станал съпричинител на деянието, тъй като
е знаел, че водачът е непълнолетен и неправоспособен и не е
направил опит да го спре като по-голям от него по възраст и вече пълнолетен, но
и се е возил в МПС без да постави предпазния си колан. Пренебрегвайки правилата
за безопасност на движението, ищецът не е положил дори и минимална възможна
грижа за себе си. Счита, че е налице съпричиняване и поради това, че
пострадалото лице като пълнолетно и отговорно, не е въздействал възпитателно
спрямо него/14 годишен към момента на ПТП-то/ и не го е възпрял от управление
на МПС, а точно обратното-го е мотивирал. Счита размера на предявеният иск за
силно завишен и несправедлив. Неоснователен е иска за плащане на лихва, считано
от 30.09.2020г.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 16.06.2020г около 04.30 часа на път RSE 1130/Николово-Д.Абланово-Просена,
км. 1+ лек автомобил „Опел корса“ с рег. № ***, собственост на С.И.Д., а
управляван от И.М.Н., роден на ***г, претърпял пътно-транспортно произшествие,
при което е пострадал Д.Е.Е. в качеството му на пътник в същия автомобил.
За пътното-транспортно произшествие е
образувно досъдебно наказателно производство-прокурорска преписка № 3330/20 по описа
на Районна прокуратура-Русе за престъпление по чл.343,ал.1, б.“Б“ пр.2 вр
чл.342,ал.1,т.3 НК, която преписка е прекратена с Постановление от 22.10.2020 и
досъдебното наказателно производство е изпратено на ОбКБППМН по компетентност.
За лекия автомобил е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ЗАД“Алианц“АД със срок на действие
31.05.2020 до 30.05.2021г със застрахователна полица BG/01/120001367633.
Видно от медицинската документация Д. Е.
е получил „счупване на долния край на ляв хумерос, закрито“,
което е удостоверение от направената му ренгенография на 16.06.2020г.
От показанията на св.Д. Х., който е
баща на ищеца, се установява, че синът му е бил с приятели и се е возил в лек
автомобил, които е катастрофирал. Приятелите са му помогнали да отиде до Бърза помощ, където са му гипсирали цялата ръка- от рамото до
китката. Синът му не можел да се самообслужва, изпитвал болки, не можел да спи
от неудобство. Около три-четири месеца го боляло и изпитвал неудобства. Още в
началото гипса се счупил, защото не бил сложен хубаво, и се
наложило да го махнат, за да сложат нов. При тази манипулация синът му
припаднал. С гипс бил два месеца, защото ръката била лошо счупена, след което
около два-три месеца не можел да си държи ръката изправена и я държал свита в
лакътя за период около месец. Тогава отново се наложило той да го обслужва.
Синът му не е ходил на рехабилитация след махане на гипса, защото лекарят така
преценил. След махане на гипса няколко пъти ходил на лекар и по негова препоръка
св.Х. мажел ръката на сина си. Понастоящем можел да си движи ръката, но не
можел да вдига тежко. Ръката го боляла и при разваляне на времето.
Св. В.Л.Г. знае, че И.Н.,
който участва в процеса като трето лице помагач на страната на ответника, е
карал лекият автомобил, който е катастрофирал. Към момента на катастрофата И. е
бил на 14 години. И. му обяснил, че автомобилът внезапно е навлязъл в мокър
пътен участък, след което е настъпила загуба на контрол над пътното транспортно
средство. Според свидетеля,
който е служител от АПИ, пътният участък е с
хоризонтална крива и малък радуис, въпреки че по думите на свидетеля не е
шофирал по този участък, а и не го познава професионално. И.Н. не му е казвал с
каква скорост е управлявал лекия автомобил. От И.Н. знае, че само той и
седящият на първата седалка в дясно от водача, са били с поставени предпазни
колани, а пътниците на задната седалка
не са били с поставени колани. Отново от И. свидетелят знае, че всички в колата
са били от една компания и останалите са знаели той на каква възраст е.
Според св. С.Ф. и св.К.З., се били събрали цялата компания в кв.Дружба 2
в гр.Русе, която освен тях двамата включва и С. А., ищеца Д.Е. и третото лице-помагач И.Н.. И. се
прибрал, но след известно време се върнал с кола. Останалите не знаели, че ще
направи това. Навън било тъмно. И. карал колата и когато слязъл от нея им
казал, че иска да се разкара с нея. Св.Ф. му казал, че няма да кара, защото
няма книжка, защото тогава бил на 15 години, според св.Ф. Казал му да остави колата, но И. не се съгласил и дори
искал сам да тръгне на разходка с нея. Св.Ф. не го оставил и му казал, че той
ще кара, защото бил навършил 18 години и имал книжка. Първоначално отишли да
заредят колата, а след това тръгнали към ул.”Борисова”, за да може И. да яде.
След това отишли на Левента. Според св.К.З. там ги проверили полицаи, които им
казали да приберат тези, които не са навършили 18 години. Не се прибрали , а И. предложил да отидат в с.Просена и тръгнали
натам като св.Ф. карал лекия автомобил. На мястото стояли около 15минути, след
което И. се качил в колата на шофьорското място. Въпреки, че св.Ф. му казал да
стане от него, защото няма книжка и ще направи беля, той не направил това и св.Ф.
седнал отзад в автомобила на седалката зад шофьора. Казвал на И. какво
да прави и да кара бавно, защото валяло и свидетеля мисли, че имало и мъгла.
След като И. тръгнал усилил музиката, а и колата, като карал с 120км/ч.
Свидетелят гледал километража и казвал на И. на намали скоростта, но тогава той
направил обратното-увеличил още и музиката и скоростта. На един остър десен
завой в близост до с.Нисово колата се обърнала на дясната си страна, защото
нямало никаква реакция от страна на И.. Пътят бил мокър, тъй като преди това
било валяло. И според двамата свидетели имало мъгла. Преди катастрофата, според
св.Ф., валяло слабо. Тогава, според св.Ф., се “омятали”. Св.К.З. бил седнал
отпред до шофьорското място. И. и св.З. били с поставени предпазни колани. На
задната седалка седяли св.Ф., зад шофьорското място, до него в средата бил Д. и
на дясната задна седалка бил С. Нито един от
тримата на задната седалка нямал поставен предпазен колан. Когато колата се
обърнала настрани всички изпопадали надясно като св.Ф. бил върху останалите
двама. Катастрофата станала около 04.00 през нощта и И. наближил завоя с около
140км/ч, а самият завий взел с около 130км/ч. Според св.З., И. се паникьосал
като видял завой и просто пуснал волана. Преди да се обърне колата преминала
през храсти или ниски дървета, според св.З.. След катастрофата излязли от
колата като Д. излязъл последен, защото се оказал най-отдолу, нищо че преди
това се возел посредата. Оплакал се, че го боли ръката от към рамото. Никой не
е звънял на 112, а св. К.З. звъннал на свой познат да дойде да ги вземе и да
закарат Д. в болницата. Всички били в болницата, а св.Ф. изчакал Д. да излезе
от кабинета. Цялата му ръка била вързана с бинт и пристегната към тялото.
Оплаквал се, че го боли и дори му станало лошо. Според св.З. се оплаквал, че не
си чувства ръката и чувства парене. Св.З. и С. го изпратили до дома му и останали с него докато заспи, защото се
оплаквал от болки в ръката. Една-две седмици след това се оплаквал, че го боли
ръката и му е тежко.
Според приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, Д.Е. е получил “ счупване на лява раменна кост;
охлязвания на челото; кръвонасядане в лява слепоочна област; кръвонасядане на
дясно рамо; оток кръвонасядане и охлузване на дясна подбедрица; кръвонасядания
на лява подбедрица.” Тези увреждания представляват трайно затрудняване на
движенията на ляв горен крайник, за срок от повече от тридесет дни. При подобни
счупвания болките са най-силни непосредствено след получаването им и са със
значителен интензитет до обездвижване на крайника и прилагане на обезболяващи
средства, след което постепенно намаляват в рамките на няколко денонощия. Болки
със значителен интензитет се усещат и в процеса на раздвижване на крайника,
след отстраняване на имобилизацията. Болки с по-слаб интензитет, но с
продължителен характер, могат да се усещат за дълъг период от време-месеци и
години, особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия.
Според вещото лице, по делото липсват данни да не е настъпило пълно
функционално възстановяване при ищеца. Според заключението уврежданията, които
е получил Д.Е., могат да бъдат получени от съприкосновения както с елементи на
интериора на купето на автомобила, така и с телата на другите пътници, намиращи
се в автомобила. Според вещото лице функцията на предпазния колан е да задържи
тялото на пътника към седалката, на която се намира, с цел да нямали
вероятността за съприкосновения със закрепени части от интериора на автомобила
и да предотврати изпадането му от него. При конкретният механизъм на
пътното-транспортно произшествие- излизане на автомобила от пътното платно и
преобръщане, при което Д.Е. е седял на задната седалка по средата и от двете му
страни е имало и други пасажери, то установените увреждания теоретично могат да
се получат и с поставен предпазен колан. Според устното заключение на вещото
лице в съдебно заседание, самите увреждания отговарят да са получени без
поставен предпазен колан.
Според приетата по делото
автотехническа експертиза, при движението на автомобила на 16.06.2020 около
3.30часа в тъмната част на денонощието в посока от с.Просена към с.Николово,
област Русе, когато управляваният от неправоспособния И.Н. се е намирал на
около 600метра преди знака за край на с.Николово/данните за това вещото лице е
взел от приложената преписка по ДП № 253/20 по описа на ОД на МВР-Русе/,същият
се намирал в десен за него завой. Скоростта му към този момент е била около
100-110км/ч. При извършване на завоя от лекия автомобил същият е загубил
напречната си устойчивост и същият е напуснал платното за движение в ляво.
Преминал е през храсти и дребни дървета и е преустановил движението си обърнат
по таван / според вещото лице/ в района на левия банкет. Причината за
поризшествието е загуба на напречната устойчивост на автомобила със скорост
около 100-110км/ч при извършване на десен завой и последвалите-напускане на
платното за движение вляво, преобръщането на автомобила и преминаване приз
дървовидна разстителност. Установена е
видима пътна маркировка-единична непрекъсната линия. Участъкът, гледано по
посоката на движение на автомобила / към с.Николово/ е десен завой с наклон на
спускане. Според вещото лице от анализа на материалите по делото, няма други
данна за препятствия на пътя, които да са в причинно-следствена връзка с
настъпването на произшествието. При огледа на произшествието не са установени
знаци в района на произшествието. Пътната настилка е изградена от асфалт. Към
момента на огледа пътната настилка е била сума, но според свидетелите, към
момента на произшествието е била влажна и е имало мъгла. Процесният лек
автомобил “Опел корса” е 5 местен. На предните седалки, къкто и на задните
места вляво и вдясно е стандартно оборудван с триточкови колани. В материалите
по делото няма данни за типа на колата на мястото на средната задна седалка,
където се е намирал пострадалия. Вещото
лице е установило, че съществуват автомобили както с триточкови, така и с
двуточкови колани на мястото в среданата на задната седалка. Двуточковите са
изградени от тип с надбедрена част.
Според вещото лице в констретният случай, ако пострадалия е бил с
правилно поставен предпазен колан до момента на преобръщането на автомобила е
било възможно да се ограничи придвижването и ударите на пострадалия в предната
му част. При излизането на автомобила от пътя вляво, при преобръщането му и
преминаването през дървовидната растителност не е било възможно да се ограничат
ударите в страничните части на пострадалия и крайниците му, тъй като от двете
му страни са се намирали С. А. и С. Ф.
На 30.06.2020 Д.Е. е отправил до
Застрахователно акционерно дружество Алианц“АД претенция за изплащане на
обезщетение. С писмо от 07.07.2020г застрахователят го е уведомил какви
документи следва да представи във връзка с отправената претенция.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя чрез пряк иск от увреденото лице, включва следните елементи,
които следва да се установят в процеса от страна на пострадалото лице:
1.
Провеждането
на рекламационно производство по чл. 498, ал. 1–3 КЗ, а именно, че като
увредено лице е отправила към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и
застрахователят е отказал да изпрати застрахователно обезщетение.
2.
Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, който обхваща следните две групи предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищцата, като й е причинил имуществени
или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и застрахователя - ответник.
При наличието на тези предпоставки увреденото
трето лице има право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на
договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че
отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение е
функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахованото лице. При
настъпване на застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя на това основание, в
доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, основаващо се на
нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат субективните права,
имуществото и телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД задължение за
поправяне на вредите има обезщетителен характер. На обезщетение подлежат всички
вреди- както имуществените, така и неимуществените, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като последните се определят от съда
по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното
увреждане, регламентирано в цитираните норми е сложен юридически факт,
елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Установяването наличието на елементите от фактическият състав на непозволеното
увреждане е в тежест на ищеца. За да бъде ангажирана обезщетителната
отговорност за неимуществени вреди, в
процеса следва да се установят горепосочените елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното доказване- т.е.
оборването на законоустановената презумпция за виновност.
По
делото са представени писмени доказателства, установяващи, че пострадалият е отправил към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и
застрахователят не е присъдил такова, а е
изискал допълнителни доказателства за виновността на
застрахования в дружеството водач за настъпване на ПТП-то. По делото не е представен изричен отказ на
застрахователя да присъди застрахователно обезщетение, както и не са
представени доказателства за отговор по претенцията в предвиденият от КЗ
тримесечен срок.
С оглед изложеното предявеният иск е процесуално допустим.
Установен е и фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице. От писмените и гласни доказателства, както и от заключението по приетата
автотехническа експертиза, се установява по категоричен начин, че
неправоспособният И.Н./ към момента на произшествието е бил на 14 години/ е
управлявал лекият автомобил като при извършване на десен завой, намиращ се на
около 600 метра от табелата за край на с.Н., на път 1130/с.Николово-с.Просена/,обл.Русе,
със скорост около 100-110км/ч., а според св.Ф. около 130км/ч. по мокър път,
губи напречната устойчивост на амтомобила, вследтвие на което напуска платното
за движение вляво, преминава през вървовидна растителност и автомоблила се
преобръща. При управление на лекият автомобил водача на същия е нарушил правила
на Закона за движение по пътищата- чл.20 и чл.21 ЗДвП „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, както и „водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, както
и да съобразяват скоростта си с посочената в чл.21 ЗдвП. Нарушен е и чл.150 ЗДвП според който „всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач“, а съгласно правилото на чл.150а ЗДвП „ за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“, а съгласно чл.151
ЗдП минималната възраст на водача за управление на моторно превозно средство за
управление на лек автомобил е 18 години.
По делото е безспорно, че И.Н. към момента на произшествието ,а и към
настоящият момент няма навършени 18 години, съответно не притежава свидетелство
за управление на лек автомобил. От доказателствата по делото е установено, не
само противоправното поведение на водача на лекия автомобил И.Н., но и неговата
вина за настъпване на пътното-транспортно произшествие , както и наличие на
причинно-следствена връзка между противоправното му поведение и настъпилите
увреждания за Д.Е., който се е возил в същия лек автомобил към момента на
произшествието и който вследствие на катастрофата е получил „ счупване на лява
раменна кост; охлязвания на челото; кръвонасядане в лява слепоочна област;
кръвонасядане на дясно рамо; оток кръвонасядане и охлузване на дясна
подбедрица; кръвонасядания на лява подбедрица.”. В този смисъл възраженията на
ответника и третото лице.помагач, че се касае за случайно събитие, са напълно
неоснователни.
От друга страна е установено наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика на лекия автомобил, ,управляван от И.Н.
и застрахователя – ответник, действащо към момента на ПТП-то.
От събраните по делото гласни
доказателства и приетата съдебно-медицинска експертиза е установено, че Д.Е. е
вследствие на получените от катастрофата увреждания и заради счупването на лява
раменна кост му е поставена „гипсова шина топ „дезо“, която според разпитаните
по делото свидетели е носил в период от два месеца, а поради недоброто й
поставяне скоро след поставянето й се е счупила и се е наложило махането на
стария гипс и поставяне на нов, която процедура е била болезнена на Е. и същият
е припаднал. През този период от време същият е изпитвал болки, за което са му
назначени обезболяващи средства, който според вещото лице са били най-силни
веднага след получаване на контузията и в рамките на няколко денонощия селед
имобилизацията, както и в процеса на раздвижване. През този период от време
докато е бил с гипс се е налагало в ежедневието му да бъде подпомаган от баща
си –св. Х. Дори и след махане на гипса около месец държал ръката си свита,
защото го боляла, но не е ходил на рехабилитация, защото според лекарят такава
не е била необходима. След това е настъпило пълно възстановяване на обема на
движение на крайника, но според св.Х. не може и понастоящем да вдига тежко,
защото изпитва болки и неудобство, както и изпитва болки при разваляне на
времето.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда по
справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано
с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на
отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Съдът като
съобрази конкретните увреждания, които е получил ищеца, интензитета на болките,
които е имала във връзка с тези увреждания, както и срока, които и е бил
необходим за възстановяването й, неудобствата, които е изпитвал в ежедневието
си докато настъпи възстановяването, всички описани по-горе в решението, намира,
че справедливият размер на обезщетението, което би репарирал тези болки и
страдания е в размер на 8 000лв.
Застрахователят и третото лице-помагач
обаче са направили възражение за съпричиняване, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата, а именно липсата на правилно поставен предпазен
колан и обстоятелството, че се е качил в лекият автомобил като е знаел, че
водачът му е направоспособен. Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,
че Д.Е. е знаел, че И.Н. няма навършени 18 години, респективно няма право да
управлява лек автомобил, както и че постраданият не е бил с поставен предпазен
колан, намира възражението за основателно до размер но 50%. По този начин пострадалият с поведението си сам се е
поставил в ситуация, в която е нарушил правилата за движение по пътищата, с
което е допринесъл за настъпване на вредоносния за него резултат. С оглед на
горното съдът намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени от Е. неимуществени вреди следва да
бъде намален с определеното от съда съпричиняване и същият е основателен и
доказан до размер на 4 000лв. До този
размер искът следва да се уважи, а над него до предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв следва да се
отхвърли като неоснователен.
Върху
присъденото обезщетение се дължи лихва за забава. В новият КЗ е изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по
чл.429,ал.2,т.2 КЗ, т.е застрахователят отговоря за лихвата за забава когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл.84,ал.2 ЗЗД. Въпреки това в чл.429, ал.3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахованият по ал.2, т.2, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този
случай застрахователят плаща само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или предявяването на
застрахователната претенция от увреденото лице, в зависимост от това, коя от
датите е по-ранна. В случая ищцата е претендирала лихва за забава, считано от изтичане
на тримесечния срок, в който застрахователят следва да се произнесе по
претенцията- 30.09.2020г
В тежест на ответника са направените от
ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска му. В случая това е
единствени адвокатско възнаграждение за упълномощеният от него адвокат, тъй
като правната защита е осъществявана при условията на чл.38 ЗА.Съдът определя
това възнаграждение при спазване на правилата на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1
/2004 за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 510лв, което следва
да се изплати на адвоката пълномощник на ищеца адв.И.Д.
В тежест на ищеца са направените от
ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска й. Предвид
направените разноски в общ размер на лв, според представеният списък за
разноски и доказателства за извършването им, с оглед отхвърлената част на иска,
в полза на ответника следва да се присъдят разноски само в размер на 1851лв.
В тежест на ответника е и държавна
такса,съобразно уважената част на иска, в размер на 160лв
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД“Алианц“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление-гр.София, бул.“*** да плати на Д.Е.Е., ЕГН **********
*** сумата от 4 000лв / четири
хиляди лв/, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ вр чл.45 ЗЗД вр чл.52 ЗЗД
за причинени му неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 16.06.2020г,настъпило
вследстиве виновното и противоправно певедение на И.М.Н., ЕГН **********,
управлявал като неправоспособен водач лек автомобил „Опел“, модел „корса“ с рег
№ ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.09.2020г
до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 4 000лв до 30 000лв и иска за присъждане на лихва за забава върху тази
сума, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД“Алианц“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, бул.“*** да плати на адв. П.Д. ***, на основание чл.38 ЗА,
адвокатско възнаграждение в размер на 510лв.
ОСЪЖДА Д.Е.Е., ЕГН ********** *** да
плати на ЗАД“Алианц“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, бул.“*** сумата от 1851лв, представляваща направени в настоящото производство
съдебни разноски
ОСЪЖДА
ЗАД“Алианц“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.София,
бул.“*** да плати по сметка на РОС държавна такса в размер на 160лв
Решението е постановено с участието на
трето лице помагач на страната на ответника ЗАД“Алианц“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление-гр.София, бул.“***- И.М.Н., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на майка си С.И.Д., ЕГН **********,***.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд-гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Окръжен съдия :