Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 15

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Днес, 02 март 2016 г., в град София, Съдебна палата, етаж 4, зала 18 , в открито съдебно заседание, Софийският военен съд  в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

при секретар К. С., с участието на полк. Байданов – зам. военноокръжен прокурор при Военноокръжна прокуратура София, разгледа АНД № 26/2016г. по описа на СВС, образувано срещу ст. лейт. В.И.Р.от ХХХХХ, предаден на съд с постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК за престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр. чл. 212, ал. 6, вр. ал. 1, алт. 1 НК.

 

         

Въз основа на събраните по делото и проверени в съдебно заседание писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Старши лейтенант В.И.Р. постъпил на служба в БА на 27.07.2012г. във ХХХХХ, а от месец юли 2013г. служи във ХХХХХ на длъжност ХХХХХ. По време на службата си изпълнявал функционалните си задължения в пълен обем, бил взискателен към подчинените си и с висок авторитет сред колегите си. Наказван веднъж по дисциплинарен ред и три пъти поощряван с обявяване на благодарност и парична награда. Неженен. Неосъждан.        

След преместването си на служба от ХХХХХ във ХХХХХ и през 2013г. обвиняемият заживял в ХХХХХ.

Съгласно Наредба № Н-18/20.07.2009г. за определяне на условията и реда за изплащане на еднократно обезщетение при преместване на служба в друго населено място на военнослужещите и на членовете на техните семейства, издадена от Министъра на отбраната, обн., ДВ, бр. 63/07.08.2009г., в сила от 07.08.2009г., изм. и доп., ДВ, бр. 28/13.04.2010г., в сила от 13.04.2010г. /Наредбата/, ст. л-т Р. имал право да получи обезщетение за извършените от него транспортни разходи при преместването му на служба от един гарнизон в друг. В тази връзка, на 04.10.2013г. той позвънил по телефона на св. И.Н.Т. – управител на ХХХХХ и попитал за цената на транспортна услуга „Превоз на багажа му от ХХХХХ до София”. Свидетелката Т. му предложила цена от 600 лева и му обяснила, че за извършването на тази услуга следва да заплати по сметка на дружеството сумата предварително в тридневен срок от издаване на фактурата от страна на ХХХХХ. Обвиняемият посетил офиса на търговското дружество в ХХХХХ, където му била издадена фактура с № **********/04.10.2013г . за превоз на личен багаж от ХХХХХ до София. Не му бил издаден фискален бон, тъй като фактурата била издадена с плащане по банков път. Тъй като по сметките на ХХХХХ не постъпила уговорената с Р. цена от 600 лева, издадената му фактура с № **********/04.10.2013г. била анулирана от дружеството с кредитно известие с № **********/11.10.2013г. /л. 41 дос.пр./ до него и фактически транспортната услуга за превоз на багажа му от гр. ХХХХХ до София не била извършена.

На неустановена дата в периода от 04.10.2013г. до 07.11.2013г., въпреки, че не бил заплатил уговорената цена и транспортната услуга не му била извършена от ХХХХХ, обвиняемият представил във ХХХХХ фактурата с № **********/04.10.2013г. съгласно изискванията на чл. 12, ал. 2 от Наредба № Н-18/20.07.2009г., без изпратеното му кредитно известие за нейното анулиране. Към фактурата Р. приложил необходимите според Наредбата документи - служебна бележка с изх. № 412-1034/28.06.2013г. от ХХХХХ, удостоверение за настоящ адрес с рег. № 1211/08.07.2013г. на Столична община – Район ХХХХХ и удостоверение от ХХХХХ за основно месечно възнаграждение, и същата била утвърдена на гърба от командира на формированието. Въз основа на тази фактура и останалите документи към нея, на 07.11.2013г. на обвиняемия били изплатени 600 лв. от ХХХХХ по негова сметка в Банка Райфайзен Банк с бюджетно платежно нареждане за направените транспортни разходи за превоз на багаж от един гарнизон в друг.

 До приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд Р. възстановил с приходен касов ордер № 54/11.08.2015г. в касата на ХХХХХ получената на 07.11.2013г. сума от 600 лв. по параграф 102022 „Плащания на външен превозвач за транспорт на военнослужещи при превоз на багаж при преместване от един гарнизон в друг”.

Гореописаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия, който се признава за виновен и съжалява за извършеното; от показанията на свидетелите И.Н.Т. и А.Д.А.; от фактура № **********/04.10.2013г. на ХХХХХ; от кредитно известие с № **********/11.10.2013г. - л. 41 дос.пр.; от удостоверение с рег. № 3-1553/11.08.2015г. от ХХХХХ – л. 82 дос.пр.; от списък с рег. 02-364/20.02.2015г. – л. 18 дос.пр.; от бюджетно платежно нареждане от 07.11.2013г. – л. 31 дос.пр; от ксерокопие на факс от 14.07.2015г. – л. 40 дос.пр. и от останалите приложените по делото документи.

С деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр. чл. 212, ал. 6, вр. ал. 1, алт. 1 НК, тъй като чрез използване на документ с невярно съдържание в периода 04.10.2013г. до 07.11.2013г. – фактура с № **********/04.10.2013г. на фирма ХХХХХ, в която било отразено невярното обстоятелство, че е извършен превоз на негов личен багаж от ХХХХХ до София, а в действителност такъв не бил извършен поради незаплащане на услугата, получил без правно основание на 07.11.2013г. чуждо движимо имущество – пари 600 лв., представляваща еднократно обезщетение за транспортни разходи за превоз на багаж, изплащани на основание Наредба № Н-18/20.07.2009г. на Министъра на отбраната, собственост на ХХХХХ, с намерение противозаконно да го присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд полученото имущество е било заместено и случаят е маловажен.

Съдебната практика е константна и непротиворечива / ППлВС №8/78г., изм. и доп. с ППлВС №7/89г./, че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК се изразява в ползването на неистински документи, документи с невярно съдържание или преправени документи, които могат да бъдат както официални, така и частни, и получаване на обществено имущество без правно основание с намерение за присвояване. Документите служат като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа власт върху предмета на престъплението относно основанието за предаването или изплащането му. Тези лица, които са заблудени, действат със съзнанието, че деецът има действително основание за получаване на имуществото. Престъплението е осъществено както когато деецът сам е съставил документа с невярно съдържание, неистинския или преправения документ и после лично го е използвал, така и когато само използва такъв документ, съставен от другиго.

         В настоящия случай от субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал неговия обществено-опасен характер, предвиждал е обществено-опасните последици и е искал настъпването им. Той много добре е знаел, че отразената в инкриминираната фактура транспортна услуга не му е извършена от ХХХХХ и че не е заплащал за нея на фирмата посочената сума от 600 лв., но въпреки това е представил фактурата във военното формирование и е получил по своя сметка сумата.

Престъплението е осъществено и от обективна страна, тъй като документът с невярно съдържание е бил използван от старши лейтенант Р. като средство за заблуждаване на съответните длъжностни лица да се разпоредят с имуществото на формированието. Командирът е утвърдил за изплащане посочения във фактурата като направен от Р. разход от 600 лева за превоз на багаж от един гарнизон в друг, а въз основа на неговото разпореждане лицата от финансовата служба са превели сумата по банковата сметка на обвиняемия. Вторият акт от съставното престъпление е на получаване лично от обвиняемия на чуждото движимо имущество – след превеждането на сумите по банковата му сметка те са преминали в негова фактическа власт и той се е разпоредил с нея в свой интерес.   

Съдът, като се съобрази с чистото съдебно минало на обвиняемия; с отличните му характеристични данни; с размера на получената сума, която е възстановена  и с изразените от него признание, разкаяние и съжаление за извършеното престъпление, приема че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК.

Налице са предпоставките за прилагане на чл. 78а НК – за престъплението по чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр. чл. 212, ал. 6, вр. ал. 1, алт. 1 НК се предвижда наказание „пробация или глоба от сто до триста лева”; обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер; не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, раздел четвърти от НК и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

Прокурорът счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Пледира обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК, като му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.

  Обвиняемият се признава за виновен и съжалява за деянията си. Моли съда да му наложи наказание глоба по реда на чл. 78а НК в минимален размер.

  При определяне размера на глобата следва да се вземат предвид:

- като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на обвиняемия; отличните му характеристични данни; три пъти поощряван по време на службата си;

- като отегчаващи отговорността обстоятелства - наказван веднъж по дисциплинарен ре и високата обществена опасност на този вид деяния.

След като съпостави изложените обстоятелства, съдът намира, че  глобата следва да бъде определена при значителен превес на смекчаващите обстоятелства в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева.

В плик на л. 62 дос.пр. като писмено доказателство е приложен оригиналът на фактура с № **********/04.10.2013г. на фирма ХХХХХ, която след влизане на решението в сила следва да бъде върната на командир ХХХХХ.

 

 

  Поради изложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия старши лейтенант В.И.Р. от ХХХХХ, роден на ХХХХХ г. в гр. ХХХХХ, живущ в ХХХХХ, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН ХХХХХ,

 

за ВИНОВЕН в това че, в периода от 04.10.2013г. до 07.11.2013г., в гр. София, чрез използване на документ с невярно съдържание - фактура с № **********/04.10.2013г. на фирма ХХХХХ, която представил във ХХХХХ, получил на 07.11.2013г. без правно основание чуждо движимо имущество - пари 600.00 /шестстотин/ лева, собственост на същото военно формирование, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд получените пари са възстановени и случаят е маловажен  – престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр. чл. 212, ал. 6, вр. ал. 1, алт. 1 НК.

На основание чл. 78а НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева, която да заплати на държавата в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийския военен съд.

Осъжда обвиняемия да заплати по сметка на Софийския военен съд 5 /пет/ лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

                                                                                                                След влизане на решението в сила, приложената в плик на л. 62 дос.пр. фактура с № **********/04.10.2013 г. на фирма ХХХХХ - оригинал, ДА БЪДЕ ВЪРНАТА на командир ХХХХХ.

Решението може да бъде обжалвано и протестирано в 15 дневен срок от днес пред Военно-апелативния съд на Република България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: