МОТИВИ ПО НОХД № 435/ 2011 г. по описа на ЧРС
Обвинението е против подсъдимия А.С.И. – ** г., роден на *** ***
Загора, с постоянен адрес – с. М.Д., обл. С.З., настоящ адрес – с. С., обл. С.З.,
понастоящем с мярка за неотклонение „ Задържане под стража „ Затвора С.З..
Български гражданин. С начално образование. Не работи. Не е женен. Осъждан. ЕГН
********** по:
- чл. 152 ал. 3 т. 5 във вр. с
ал. 2 т. 1, във вр. с ал. 1 т. 2 предложение 1 и 2, във вр. с чл. 18 ал. 1, във
вр. с чл. 29 ал. 1 б. “ а “ и “ б “ от НК за това, че на 08. 11. 2011 г. в с. С.,
обл. С.З. е направил опит да се съвкупи със С.И.А., ЕГН ********** *** Загора,
като е употребил за това сила и заплашване, като А. не е навършила 18- годишна
възраст и като деянието е останло недовършено по нзависещи от дееца причини и
представлява опасен рецидив при хипотезата на чл. 29 ал. 1 б. “ а “ и “ б “ от НК.
- по чл. 152 ал. 3 т. 5 във
връзка с чл. 152 ал. 1 т. 2, пр. 2 във
връзка с чл. 18 ал. 1 във връзка с чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б” от НК, затова че
на 08.11.2011г. в с. С., обл. С.З. е направил опит да се съвкупи с Х.С.К., ЕГН:
********** *** Загора, като е употребил за това заплашване, като деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини и представлява опасен
рецидив при хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК.
- по чл. 152 ал. 3 т. 5 във
връзка с ал. 2 т. 1 във връзка с ал. 1 т. 2, пр. 1 и 2 във връзка с чл. 18 ал. 1 във връзка с чл. 29
ал. 1 б. „а” и „б” от НК, затова че на 08.11.2011г. в гр. Ч., обл. С.З. е
направил опит да се съвкупи с Е.Й.В., ЕГН: ********** *** Загора, като е
употребил за това сила и заплашване, като В. не е навършила 18-годишна възраст,
деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и представлява
опасен рецидив при хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК.
- по чл. 152 ал. 3 т. 5 във
връзка с чл. 152 ал. 1 т. 2, пр. 1 във връзка с чл. 18 ал. 1 във връзка с чл.
29 ал. 1 б. „а” и „б” от НКзатова че на 08.11.2011г. в гр. Ч., обл. С.З. е
направил опит да се съвкупи с Р.Г.Д., ЕГН: ********** *** Загора, като е
употребил за това сила, като деянието е останало недовършено по независещи от
дееца причини и представлява опасен рецидив при хипотезата на чл. 29, ал.1 ,б.
„а” и „б” от НК.
Подсъдимият се признава за
виновен по предявеното му обвинение. Относно вида и размера на наказанието
подсъдимият взема становище чрез процесуалния си представител и лично, като
моли съда, след като отчете смекчаващите вината обстоятелства, да му наложи
възможно най- малкото наказание, според това което законът предвижда.
Производството се
разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК.
Представителят на обвинителната
власт поддържа предявеното на подсъдимия обвинение и моли съда да наложи на
подсъдимия наказание, след отчитане на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелствания, за всяко едно от наказанията лишаване от С. за срок средно
предвиденият в закона. Предвид реда, по който се разглежда делото, определените
наказания, да бъдат намалени с 1/ 3, като наказанията, които се наложат да се
търпят ефективно и да бъдат кумулирани на осн. чл. 23 ал. 1 от НК и на
подсъдимият да се определи едно общо наказание в размер на най- тежкото от тях.
Моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК и да увеличи общото
наказание с максималния размер 1/ 2 , който допуска закона. Веществените
доказателства: един брой нож и калъф, следва да бъдат отнети в полза на
държавата, като средства послужили за извършване на престъпното деяние. На осн.
чл. 59 ал. 1 от НК да се зачетете от определеното общо наказание, времето през
което е бил задължан с мярка “ Задържане
под стража “, считано от 09. 11. 2011 г.
От събраните по делото и
приобщени към доказателствения материал по реда на 283 от НПК и чл. 372, ал. 4
от НПК доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство:
обяснения на подсъдимия, показания на разпитаните свидетели, протокол за
доброволно предаване, фотоалбуми, декларация, протокол на живо лице, декларация
за СМПИС, характеристична справка, справки от МП ГД ИН Затвора гр. С.З.,
свидетелство за съдимост, протоколи за разпознаване на лица, СПЕ, СМЕ,
медицинско направление, Протоколно определение по чнд № 420/ 2011 г. по описа
на РС Ч., Заповед за полицейско задължане, протокол за личен обиск на лице,
както и справка за съдимост с рег. № 1036/ 23. 11. 2011 г., изд. от РС Ч. и от
направените самопризнания на подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.С. ***.
Подсъдимият А.С.И. е осъждан за извършени
престъпления от общ характер, както следва:
1. С Присъда № 37 от 20.02.1989г. по НОХД № 46 /
89 г. на РС Пловдив за извършено през м.08.1989г. престъпление по чл. 252 ал. 1
пр. 1 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 26 ал. 1 във връзка с чл. 63
ал. 1 т. 3 от НК е осъден на 3 месеца лишаване от С. „условно” с изпитателен
срок от три години. Присъдата е влязла в сила от 06.03.1989г.
2. С Присъда № 7 от 02. 04. 1996г. по НОХД № 23 /
96 г. на РС Ч. за извършено на 17.04.1995г. престъпление по чл. 198 ал. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК е осъден на 7 години лишаване от С. „ефективно” при
първоначален „строг” режим, а за извършено престъпление по чл. 150 от НК е
осъден на две години лишаване от С. „ефективно” при първоначален „строг” режим.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК на И. е определено общо наказание в размер на 7
години лишаване от С. „ефективно” при първоначален „строг” режим. Присъдата е влязла
в сила от 16.04.1996г.
3. С Присъда № 17 от 23.04.1996 г. по НОХД № 52 /
1996 г. на РС Ч., потвърдена с Решение № 88 от 10.10.1996г. по ВНОХД №
223/1996г. на ОС С.З., за извършено на 11.02.96г. престъпление по чл. 198 ал. 1
от НК е осъден на 9 години лишаване от С., а за извършено престъпление по чл.
152 ал. 1 т. 2 от НК е осъден на 7 години лишаване от С.. На основание чл. 23
ал. 1 от НК е определено общо наказание в размер на 9 години лишаване от С.
„ефективно” при първоначален строг режим. На основание чл. 24 от НК така
определеното общо наказание е увеличено с три години лишаване от С.. Присъдата
в сила на 10.10.1996г.
С Протокол от 05.12.1996г. на РС Ч. на основание
чл. 25 ал. 1 от НК така определеното и увеличено наказание е кумулирано с
наказанието по НОХД № 23/96г. на РС Ч., като е определено общо наказание в
размер на 12 години лишаване от С. „ефективно” при първоначален „строг” режим.
4. С Протоколно определение № 2 от 17. 01. 2001 г.
по НОХД № 430 / 2000 г. на РС Пловдив за извършено на 28.07.1995г. престъпление
по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 от НК е осъден на 1 година
и 6 месеца лишаване от С., а за извършено на 19.02.1996г. престъпление по чл.
194 ал. 1 от НК е осъден на 1 година лишаване от С.. На основание чл. 23 ал. 1
от НК е определено общо наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от С.
„ефективно” при първоначален „общ” режим. Определението в сила от 17.01.2001г.
С Протокол от 10.03.2001г. на РС Пловдив на
основание чл. 25 ал. 1 от НК така определеното наказание е кумулирано с
наказанията по НОХД № 23/96г. и НОХД № 52/96г. – и двете на РС Ч., като е
определено общо наказание в размер на 12 години лишаване от С. „ефективно” при
първоначален „строг” режим. На основание
чл. 25 ал. 2 от НК приспада времето, през което е бил задържан под стража,
считано от 10.04.1996г. Протоколното определение е влязло в сила на
03.04.2001г. Видно от писмо на затвора С.З. определеното общо наказание е изтърпяно
от И. на 29.08.2007г. с помощта на 5 месеца и 21 дни от работа в негова полза.
5. С Присъда № 2 от 24.02.2009г. по НОХД № 5
/2009г. на РС Ч. за извършено на 12.10.2008г. престъпление по чл. 152 ал. 3 т.
5 вр. чл. 152 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 29 ал. 1 б. „А” от НК и чл. 55
ал. 1 т. 1 от НК е осъден на 2 години 11 месеца лишаване от С. ефективно при
първоначален строг режим; за извършено на 12.10.2008г. престъпление по чл. 150
предложение 1 хипотеза 2 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б от НК е осъден на
пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 2 години, задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 2 години, безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа
годишно, който да се положи за период от 2 години. На основание чл. 23 ал. 1 от НК е допусната и извършена кумулация на наказанията, като е определено едно
общо наказание в размер на 2 години 11 месеца лишаване от С. ефективно при
първоначален строг режим. На основание чл. 59 ал. 1 от НК зачита времето, през
което е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от
14.10.2008г. Присъдата е в сила от 11.03.2009г. Видно от писмо на Затвора С.З.
наказанието е изтърпяно на 29.08.2011г. с помощта на 15 дни работа в негова
полза.
През деня на 08.11.2011г. в обедните часове на
деня подсъдимият А.С. ***. В часовете около 13,00-14,00ч. подсъдимият И. влязъл
в къщата на брат си в с. С., обл. С.З., в която живеела и непълнолетната
свидетелка С.И.А.- родена на ***г. Свидетелката А. живеела на съпружески начала
със сина на брата на подсъдимия. Като шетала, свидетелката А. забелязала, че
подсъдимият е влязъл в коридора на къщата.
Подсъдимият решил да се възползва от
обстоятелството, че свидетелката А. е сама в дома си и да осъществи полов акт с
нея. Неочаквано за свидетелката А., той запушил устата й с ръка, хванал я и
принудително я завлякъл в стаята. Извадил нож и като го насочил към нея, й
казал да мълчи и да не вика, защото ще я бие. Започнал да сваля долното й бельо
( гащи ) и тъй като се противопоставяла, подсъдимият й ударил няколко шамара по
бузите и я съборил на леглото.
В същото време свидетелката С.Н.Х. – баба на
свидетелката А. влязла в стаята. Подсъдимият се стреснал, прибрал бързо ножа в
канията на кръста си и бързо излязъл от стаята, като казал на свидетелката Х.,
че ако издаде на някого това което е видяла ще я заколи. Свидетелката А. се
разплакала и се хвърлила в прегръдките на баба си, като й разказала, че
подсъдимият я заплашил с нож и искал да прави секс с нея.
За случилото се свидетелките А. и Х. ***.
Междувременно подсъдимият И., след като напуснал
дома на брат си, отишъл до дома на свидетелката Х.С.К., който се намирал в
съседство. Влязъл в къщата й и я попитал къде е мъжът й. Свидетелката К. му отговорила,
че е на работа и подсъдимият излязъл от къщата. Веднага след това обаче се
върнал, като решил да се възползва от отсъствието на мъжа на свидетелката, за
да осъществи полов акт с нея. Подсъдимият влязъл в стаята при свидетелката К. и
като извадил ножа от канията на кръста си, го насочил към нея и й казал да не
вика. При рязкото изваждане на ножа, кожената кания на ножа паднала върху
леглото. Подсъдимият опрял ножа в областта на шията на свидетелката К.. Същата
се изплашила, но блъснала ръката, на подсъдимия, държаща ножа, след което го
захапала силно за лявата ръка в областта на палеца и скочила през отворения
прозорец на къщата на двора. При падането от прозореца на едноетажната къща, в
която живеела, свидетелката К. си наранила крака и ръката.
По същото време свидетелката С.М.И.– съседка на
свидетелката К. излязла на двора и видяла скачането й от прозореца на къщата и
падането на земята. Видяла също мъж да излиза от къщата и да се отдалечава
бързо по улицата. Свидетелката И. пак погледнала към съседката си и видяла, че
последната се опитала да се придвижи из двора, но не успяла и седнала на
земята. Отишла при свидетелката К. и я запитала какво се е случило, при което
последната й отговорила, че мъж от селото, който познават с името А. и прякор
„Мечо”, който наскоро е излязъл от затвора е влязъл в къщата й и като я
заплашил с нож поискал „да ходи с нея”.
За случилото се свидетелката К. ***.На място
пристигнала следствено – оперативна група при РУП – Ч., която извършила оглед
на местопроизшествие. При огледа в дома на свидетелката К. бил намерен и иззет
1 бр. кожен калъф – кафяв на цвят с размери 18,5 см х 5,5 см.
Според заключението на назначената съдебно - медицинска
експертиза на живо лице № 365/2011г., при прегледа на пострадалата К. се
установяват: порезни рани в областта на лявата длан, ІІІ пръст на лявата ръка и
лявата предмишница; разкъсноконтузна рана на долната устна на устата; кръвонасядания
по предната повърхност на гръдния кош; счупване на глезенния израстък на
дясната малкопищялна кост. Според заключението на експертизата описаните
травматични увреждания с изключение на порезните рани на лявата предмишница и
лявата ръка, са от действието на твърди тъпи предмети. Порезните рани са от
действието на предмет с режещ ръб, какъвто е ножът. Травматичните увреждания
отговарят да са получени по време и начин, отразени в предварителните сведения.
Счупването на глезенния израстък на дясната малкопищялна кост е причинило на
пострадала трайно затруднение на движението на десния долен крайник. Останалите
травматични увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Междувременно подсъдимият И. ***, вървейки пеш, се
придвижил до гр. Ч. и в около 21, 10ч. се намирал в централната част на гр. Ч..
Същият бил до жилищен блок на ул. „Я.К.”
№ 9, когато забелязал влизащо във вход Б на същия блок младо момиче и решил да
осъществи съвокупление с него. Момичето било непълнолетната свидетелка Е.Й.В. -
родена на ***г., която живеела на квартира в същия вход и се прибирала в дома
си.
Когато свидетелката В. пристъпила към първата
стълба на входа, подсъдимият се пресегнал с лявата си ръка и запушил устата й,
след което я придърпал към себе си. Свидетелката В. се опитала да се изскубне
от ръцете му, като приклекнала. Опитала се да извика, но подсъдимият запушвал
устата й. Той продължил да притиска с лявата си ръка свидетелката В., а с
дясната си ръка извадил ножа си и като й го показал, й казал да пази тишина.
После започнал да я дърпа към стълбите, водещи за избените помещения на входа.
Свидетелката В. хванала ръката му, с която притискал устата й и в момента, в
който подсъдимият леко разхлабил захвата си, извикала силно „Помощ”.
Подсъдимият се изплашил да не се отзове някой съсед на вика на момичето, пуснал
го и избягал.
Свидетелката В. бързо се прибрала в квартирата си
и в последствие сигнализирала за случилото се РУП – Ч..
Междувременно, след като напуснал жилищния блок на
ул. „Я.К.” № 9, подсъдимият избягал в района на Медицински център „Д-р Николай
Тошев” – гр. Ч.. В около 21,30ч. подсъдимият забелязал на около 25м. от
паркинга на центъра да се движи по тротоара жена. Тъй като по улицата по същото
време нямало минувачи, подсъдимият решил да осъществи полов акт с жената. Той
се насочил към нея и като я наближил, я запитал дали има часовник.
Свидетелката Р.Г.Д. казала на подсъдимия колко е
часа и в същия момент, той се пресегнал с дясната си ръка, за да я хване за
гърлото. Свидетелката Д. се изплашила, но сложила ръце пред лицето си, за да се
защити. Тогава подсъдимият я блъснал силно и я съборил на земята. Свидетелката Д.
започнала силно да вика „Полиция”, при което подсъдимият се изплашил и побягнал
из гр. Ч.. За случилото се свидетелката Д. ***.
В резултат на оперативно – издирвателните
мероприятия на РУП – Ч. подсъдимия бил установен като извършител на посочените
престъпления.С Протокол за доброволно предаване от 08.11.2011г. подсъдимият
предал доброволно в РПУ Ч. 1 бр. оксидиран в черно нож – тип „Рамбо”.
С Протоколно определение от 10.11.2011г. по ЧНД №
420/2011г. по описа на РС Ч. по отношение на подсъдимия И. е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража”.
От заключението на назначената съдебно-
психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият А.С.И. страда от
личностово разстройство, коморбидно с алкохолна злоупотреба. Тези нарушения са
с дългогодишна давност. Лицето е в състояние правилно да възприема,
възпроизвежда и запаметява фактите, имащи значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Според заключението на експертизата
освидетелстваният е разбирал свойството и значението на извършеното от него и е
бил в състояние да ръководи постъпките си при извършване на деянието – предмет
на производство, може да участва в наказателното производство и да изтърпява
наказание.
По така описания начин с деянията си от обективна и
субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав на престъпление по
чл. 152, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК - като на 08.11.2011г.
четири пъти е направил опит да се съвокупи с лице от женски пол, като е
употребил за това по отношение на свидетелката А. сила и заплашване; по
отношение на свидетелката К.- заплашване; по отношение на свидетелката В. –
сила и заплашване и по отношение на свидетелката Д. – сила, като деянията са
останали недовършени поради независещи от извършителя причини.
Предвид обстоятелството, че към
момента на извършване на деянията свидетелките А. и В. не са имали навършени 18
години, деянията на подсъдимия по отношение на тези пострадали представляват
опит за изнасилване чрез употреба на сила и заплашване по отношение на лице от
женски пол, ненавършило 18 – годишна възраст и следва да се квалифицират като
престъпление по чл. 152 ал. 2 т. 1 във връзка с ал. 1 т. 2, пр. 1 и 2 във
връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.
Предвид осъжданията на подсъдимия
И. по НОХД № 430/2000г. на РС – Пловдив и НОХД № 5/2009г. на РС Ч. за тежки
умишлени престъпления на лишаване от С. не по – малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, деянията му, предмет на
настоящото наказателно производство се явяват опит за изнасилване, извършен в
условията на опасен рецидив при хипотезата на чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК.
Поради това извършените деяния от
подсъдимия следва окончателно да се квалифицират по следния начин :
Извършеното по отношение на
свидетелката А. следва да се квалифицира като престъпление по чл. 152 ал. 3 т.
5 във връзка с ал. 2 т. 1 във връзка с ал. 1 т. 2, пр. 1 и 2 във връзка с чл.
29, ал. 1 б. „а” и „б” във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, по който текст съдът
го признава за виновен.
Извършеното по отношение на
свидетелката К. следва да се квалифицира като престъпление по чл. 152 ал. 3 т.
5 във връзка с ал. 1 т. 2, пр. 2 във връзка с чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б” във
връзка с чл. 18 ал. 1 от НК, по който текст съдът го признава за виновен.
Извършеното по отношение на
свидетелката В. следва да се квалифицира като престъпление по чл. 152 ал. 3 т.
5 във връзка с ал. 2 т. 1 във връзка с ал. 1 т. 2, пр. 1 и 2 във връзка с чл.
29, ал. 1 б. „а” и б ”б” във връзка с чл. 18 ал. 1 от НК, по който текст съдът
го признава за виновен
Извършеното по отношение на свидетелката
Д. следва да се квалифицира като престъпление по чл. 152 ал. 3 т. 5 във връзка
с чл. 152 ал. 1 т. 2, пр. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 б. „а” и б. „б” във
връзка с чл. 18 ал. 1 от НК, по който текст съдът го признава за виновен.
От субективна страна престъпното
деяние е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал
обществено- опасния характер на деянията, предвиждал е и е искал настъпването
на обществено- опасните последици от престъпните деяния.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателно-
правната ни система, а имено принципа на законоустановеност и принципа на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първия принцип на
наказателно- правната ни система в специалния текст на чл. 152, ал. 3, т. 5
предложение 1 от НК се предвижда наказание лишаване от С. в размер от 3 до 15
години.
При индивидуализация на
наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и
дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината,
както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на
Закона.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът взе предвид, направените в хода на наказателното
производство пълни и искрени самопризнания, самокритичността му към извършените
от него престъпни деяния, обстоятелството, че страда от личностово
разстройство.
Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът приема предишните му осъждания извън тези определящи
правната квалификация на деянията, лошите характеристични данни и проявената от
подсъдимия упоритост при извършването на четири последователни, и то в кратък
период от време, опита за “ изнасилване 4.
Предвид тези обстоятелства, съдът
счита, че на подсъдимия- А.С.И. следва да бъде наложено наказание при баланс на
смекчаващи и отегчаващите вината обстоятелства, отчитайки и обстоятелството, че
се касае за опити, както следва:
- за деянието по отношение на
сведетелката С.А., при приложението на чл. 58а ал. 1 от НК, в размер на 6 /
шест / години и 6 / шест / месеца лишаване от С., като намалено така
определеното наказание с 1/ 3 / една трета / става в размер на 4 / четири /
години и 4 / четири / месеца лишаване от С., което наказание да изтърпи в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл. чл. 60 ал. 1 от Закон
за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при първоначален строг
режим, съгл. чл. 61 т. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под
стража.
- за деянието по отношение на
сведетелката Х.С.К., при приложението на чл. 58а ал. 1 от НК, в размер на 6 /
шест / години и 6 / шест / месеца лишаване от С., като намалено така
определеното наказание с 1/ 3 / една трета / става в размер на 4 / четири /
години и 4 / четири / месеца лишаване от С., което наказание да изтърпи в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл. чл. 60 ал. 1 от Закон
за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при първоначален строг
режим, съгл. чл. 61 т. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под
стража.
- за деянието по отношение на
сведетелката Е.Й.В., при приложението на чл. 58а ал. 1 от НК, в размер на 6 /
шест / години и 6 / шест / месеца лишаване от С., като намалено така
определеното наказание с 1/ 3 / една трета / става в размер на 4 / четири /
години и 4 / четири / месеца лишаване от С., което наказание да изтърпи в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл. чл. 60 ал. 1 от Закон
за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при първоначален строг
режим, съгл. чл. 61 т. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под
стража.
- за деянието по отношение на
сведетелката Р.Г.Д., при приложението на чл. 58а ал. 1 от НК, в размер на 6 /
шест / години лишаване от С., като намалено така определеното наказание с 1/ 3
/ една трета / става в размер на 4 / четири / години лишаване от С., което
наказание да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл.
чл. 60 ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
при първоначален строг режим, съгл. чл. 61 т. 2 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържане под стража.
Съдът счита, че на основание чл.
23 ал. 1 от НК следва допусне и извърши кумулация на наказанията наложени на
подсъдимият А.С.И. по настоящото НОХД № 435/ 2011 г. по описа на РС Ч., като
следва да бъде определено едно общо наказание, най- тежкото от всички, а именно
4 / четири / години и 4 / четири / месеца лишаване от С., което наказание да
изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл. чл. 60 ал. 1
от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при
първоначален строг режим, съгл. чл. 61 т. 2 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържане под стража.
Предвид обстоятелството, че се
касае до четири деяния, в кратък период от време, съдът счита,че в конкретния
случай следва да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК и да увеличи така
определеното общо наказание с 1 / една / година и същото става в размер на 5 /
пет / години и 4 / четири / месеца лишаване от С., което наказание подсъдимият
да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл. чл. 60 ал.
1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при
първоначален строг режим, съгл. чл. 61 т. 2 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържане под стража.
На осн. чл. 59 ал. 1 от НК следва
да се приспадне времето, през което подсъдимият А.С.И. е бил задържан с взета
мярка за неотклонение „ Задържане под стража „, считано от 09. 11. 2011 г.
На осн. чл. 53 ал. 1 б. „ а „ от НК следва да отнеме в полза на държавата вещественото доказателство: 1 бр. нож,
1 бр. калъф за нож.
Съдът счита, че с така
определеното и наложено на подсъдимия наказание ще се постигнат целите на
наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата
на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счита, че следва да възложи направените
по делото разноски върху подсъдимия.
Причините за извършване на
престъпното деяние се коренят в ниското обществено съзнание на подсъдимия,
незачитане на половата неприкосновеност на пострадалите, както и от явното
незачитане на моралните и правни норми на обществото.
Водим от изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: