Р Е Ш Е
Н И Е
03.07.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр.
отделение
Районен съд – Дупница състав
28.06. 2019
на Година
Иван
Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1811 2018
дело № по описа за г.
„ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, е предявило
срещу М.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит,
съединен при условия на
евентуалност с осъдителни искове по чл.79 ЗЗД. Искането е: за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца вземане в размер на 4582, 48 лв. /четири хиляди петстотин
осемдесет и два лева и 0.48/, представляващо номинал по ДПК № **********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението; при условията на
евентуалност, ако съдът прецени, че претендираните с исковата молба договорно
възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги не са
предмет на издадената заповед за изпълнение, са предявени осъдителни искове, за
осъждане на М.П.М. да заплати на ищеца на основание неизпълнение на ДПК №
********** сумите: - 824.52 лв. /осемстотин двадесет и четири лева и петдесет и
две стотинки/, представляваща неизплатено договорно възнаграждение и 1791.60
лв. /хиляда седемстотин деветдесет и един лева и шестдесет стотинки/,
представляваща неизплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни
услуги. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че се е намирал с ответника в договорни
правоотношения, тъй като по силата на договор за потребителски кредит от
12.07.2016 г. е отпуснал на М.П.М. кредит в размер на 2150 лв. за срок от 24
месеца с размер на месечната вноска 132, 92 лв. и общо дължима сума по кредита
3190, 08 лв., и избран и закупен допълнителен пакет услуги с възнаграждение
2149, 92 лв., с размер на вноската 89, 58 лв. Общият размер на задължението на
ответника възлиза на 5340, 56 лв., а на вноската, дължима до 15-то число на
месеца – 225, 50 лв. Общият размер на договорената възнаградителна лихва
възлиза на 1040, 08 лв.
Договорът за кредит и пакетът от допълнителни услуги са
подписани при Общи условия, които са неразделна част от договора и
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, предадени са на
клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието
им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва; Общите
условия са подписани от клиента.
Ищецът изпълнил задълженията си по договора, като превел
сумата 888, 64 лв. /остатъчна сума след вътрешно рефинансиране/ по посочена от
длъжника банкова сметка ***.07.2016 г.
На 17.12.2015 г. страните подписали анекс за отлагане на
вноски № 4 и № 5.
Ответникът направил 3 пълни вноски и преустановил
плащанията, като е заплатил: по задължението за главница – 183, 64 лв.; за
договорна възнаградителна лихва - 215, 56 лв.; по закупения пакет допълнителни
услуги – 358, 32 лв. След изпадането му в забава съгласно чл.12.3 от Общите
условия към договора, на 03.01.2017 г. договорът е прекратен поради просрочие
на месечна вноска с повече от 30 календарни дни.
След прекратяването на договора целият кредит е станал
предсрочно изискуем и задължението на длъжника по договора възлиза на 4582.48
лв. /четири хиляди петстотин осемдесет и два лева и четиридесет и осем
стотинки/: - неизплатена главница, представляваща отпуснатата сума по заема, в
размер на 1966.36 лв.; - неизплатено договорно възнаграждение в размер на
824.52 лв.; - неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 1791.60 лв.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по
чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Впоследствие получил
указания по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.
В постъпилия отговор искът се оспорва като неоснователен.
Направено е възражение за нищожност на: чл.4 от ОУ, с който е уговорено
възнаграждението на кредитора на основание чл.143, т.5 ЗЗП, като заобикаляща
изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК и противоречаща на добрите нрави; на споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 12.07.2016 г. поради
противоречие на добрите нрави и на чл.10а ЗПК и заобикалящо изискванията на чл.19,
ал.4 ЗПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено
следното:
Ищецът
е представил договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт от 12.07.2016
г., сключен между него
и М.П.М.. На четвърта страница от договора е посочено, че неразделна част от
него са общите условия, предадени при подписването му, с които клиентът е запознат и ги приема; всички страници от
договора и общите условия са подписани от клиента. В т.VІ – „Параметри ” е
посочена сума на кредита – 2150 лв., срок – 24 месеца, размер на месечната
вноска – 132, 92 лв., ГПР 49, 90 %, годишен лихвен процент – 41, 17 %, общ
размер на задължението – 3190, 08 лв. По сключеното на същата дата споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е посочено дължимо
възнаграждение 2149, 92 лв. с размер на погасителната вноска 89, 58 лв.
В чл.12, ал.3 от Общите условия е
уговорено автоматично прекратяване на договора при просрочване на една месечна
вноска с повече от 30 дни, без да е необходимо уведомление до длъжниците.
Представен е погасителен план към
договора, подписан от ответницата, в който месечната вноска е обособена по суми
за главница, лихва и вноска по закупен допълнителен пакет от услуги, както и
извлечение за постъпилите плащания по договора, последното от които на 15.11.2016
г.
Ищецът
е представил преводно нареждане от 12.07.2016 г. за предаването на М.П.М. на сума в размер на 888, 64 лв. –
остатък след извършеното съгласно договора рефинансиране на предходно
задължение към същия кредитор.
Приложено е
ч.гр.д. № 899/2018 г. по
описа на ДРС, по което са дадени указания по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК и са
приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на
иска по чл.422 ГПК. Видно от заявлението и издадената въз основа на него
заповед за изпълнение, претендираното вземане е за главница в размер на 4
582.48лв.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска
по чл.422 ГПК:
Предявен
е установителен иск, в производството
по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 899/2018
г. по описа на РС – Дупница. В
тежест на ищеца е да докаже
съществуването на вземането -
сключването на договора за кредит и за закупуване на пакет от допълнителни
услуги, предаването на сумата по договора за кредит на ответника, поемането на
задължение от него да върне посочената в договора сума. В тежест на ответника е
установяването на обстоятелствата, на които основава своите възражения.
С доклада по делото е прието за
безспорно сключването между страните на договор за потребителски кредит от
12.07.2016 г. и на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
от 12.07.2016 г.
С представеното от ищеца преводно
нареждане от 12.07.2016 г. се установява и предаването на М.П.М.
на сума в размер на 888, 64 лв. – остатък след извършеното съгласно договора
рефинансиране на предходно задължение към същия кредитор.
Възражението за нищожност изцяло на договора за кредит е
неоснователно предвид представените от ищеца
доказателства за сключването му, предаването на сумата по него и липсата на
конкретни доводи за твърдяната нищожност.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК се установява дължимостта на
сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е
претендирана със заявлението и на което заповедта е издадена. Поради това
следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и
установителния иск.
В конкретния случай общият размер на претендираните суми
по заповедното и установителното производство съвпада, но е налице разлика в
основанието, на което се претендират сумите. По заповедното производство не е
претендирано вземане, основано на договорно възнаграждение и вземане за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, което води до извод за неоснователност на иска за
установяване на такива вземания, за които няма издадена заповед за изпълнение.
Следователно предявеният иск за признаване за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца вземане по договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от
12.07.2016 г. в размер на 4582, 48 лв. /четири хиляди петстотин осемдесет и два
лева и 0.48/ - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, следва да се уважи за сумата 1966, 36 лв., а за разликата до 4582,
48 лв. да се отхвърли.
По предявените при условия на евентуалност осъдителни
искове:
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на
уговорения в процесния договор лихвен
процент и годишен процент на разходите – те не надвишават ограничението,
въведедно с чл.19, ал.4 от ЗПК (ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014
г.). Не е спорно, че неплатеният остатък от договорното възнаграждение възлиза
на 824, 52 лв., поради което искът за осъждане на ответника да заплати
посочената сума е основателен.
Основателно е възражението за нищожност на споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 12.07.2016 г. поради противоречие
на добрите нрави, на чл.10а ЗПК и като заобикалящо изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Понятието
"управление на кредита" следва да се схваща като дейност, извършвана
от заемодателя по фактическото реализиране на задължението по договора за
кредит, дейност за събиране и осчетоводяване на вземането и събиране на информация
за движението на сумите по сметката на заемополучателя, проследяване на
постъпленията и други подобни дейности, свързани с обслужването на задължението
и събирането на вземането. Поради това таксата за допълнителни услуги е по
управление на кредита, независимо от наименованието й.
От представеното споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги не се установява конкретното съдържание на вида, размера и
действието, за което е начислено допълнителното възнаграждение. Съгласно § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл посоченото
допълнително възнаграждение се явява нищожно поради противоречие с императивна
правна норма и е недължимо.
С т. нар. "споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги" не са уговорени допълнителни услуги, тъй като
кредиторът не поема никакво конкретно задължение. За клиента е предвидена
възможност да получи улеснена процедура, като отпускането на следващ кредит и
условията по него се уговарят "по съгласие на страните" /чл.15.5.1/ -
т.е. кредиторът може да откаже да предостави кредит, без да търпи негативни
последици и без някакви права на клиента в тази хипотеза. Следователно срещу заплащането
на тази "услуга" клиентът не получава насрещна престация. Затова тази
клауза е нищожна поради липса на основание и поради липса на достатъчно
определено съгласие на страните. Останалите допълнителни услуги са свързани
пряко с договора за кредит - приоритетно отпускане на кредита, възможност за
отлагане/намаляване на вноски, възможност за смяна на падежа. Поради това
възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за
кредит и съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези разходи
не са включени в обявения от кредитора ГПР, като по този начин е нарушен ЗПК;
те са част от ГПР и така той надхвърля значително максималния размер по чл.19,
ал.4 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК клаузите, които предвиждат
възнаграждения за допълнителни услуги, надвишаващи регламентираните в ал.4 от
същата разпоредба, са нищожни. По тези съображения вземането по споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не съществува, което обуславя
отхвърляне на иска за осъждане на ответника да заплати сумата 1791, 60 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни
услуги.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса – 91, 65
лв., юрисконсултско възнаграждение – 100 лв., възнаграждение на назначения
особен представител на ответника – 550, 74 лв./ съразмерно с уважената част от
исковете в размер общо на 445, 43 лв.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по
ч.гр.д. № 899/2018 г. по
описа на ДРС /в размер на 91, 65 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение/ съразмерно с уважения установителен иск в размер на 60, 90 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.М., ЕГН **********, че
дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 1966, 36 лв. – главница по договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от
12.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане на сумата; ОТХВЪРЛЯ иска за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца вземане
за главница по договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №
********** от 12.07.2016 г. за разликата от 1966, 36 лв. до 4582, 48
лв.
ОСЪЖДА М.П.М.,
ЕГН **********, да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 824.52 лв.
/осемстотин двадесет и четири лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
неизплатено договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт № ********** от 12.07.2016
г.
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на М.П.М., ЕГН **********
да заплати на ищеца на основание неизпълнение на ДПК № ********** сумата 1791.60
лв. /хиляда седемстотин деветдесет и един лева и шестдесет стотинки/,
представляваща неизплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни
услуги.
ОСЪЖДА М.П.М.,
ЕГН **********, да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, разноски по водене на делото съразмерно
с уважената част от исковете в размер на 445, 43 лв., както и разноски по
ч.гр.д. № 899/2018 г. по
описа на ДРС съразмерно с уважения установителен иск в размер на 60, 90 лв.
Присъдените суми да се преведат по банковата сметка на
„Теленор България" ЕАД при ЮРОБАНК И Еф Джи България АД - ВG94
ВРВI 7940 1057 3790 02 или при Алианц Банк
България АД - ВG ВUIN 95611000316183.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: