Решение по дело №1030/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Н. Х. М. от [населено място], [улица], ***, против Решение №151 от 04.09.2024 г., постановено по АНД №256/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли.

В касационната жалба се твърди, че решението било незаконосъобразно.

Излагат се доводи, че от съда било допуснато грубо нарушение, изразяващо се в това, че той не изпълнил задължението си да събере всички съотносими доказателства и отказа да се приложи клип от устройството, което точно фиксирало местоположението на автомобила. В решението било посочено, че мястото на нарушението е в [населено място], а видно от Електронния фиш касаторът бил наказан за нарушение, допуснато в [населено място], което било на около 15 км. от [населено място]. Твърди се, че това противоречие в мотивите било абсолютно и достатъчно решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Видно било от приложената снимка, че управляваното от касатора моторно превозно средство се намирало в близост до указателна табела за разклона Симеоновград и Овчарово, която била на около 100 м. от началото на населеното място.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено изцяло, и вместо него да се отмени електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът лично поддържа жалбата, както и твърденията си, че колата му била заснета на различно от приетото място, и това било видно от снимковия материал. Сочи, че според снимковия материал колата се намирала на 96-97 метра преди началото на населено място, тъй като била пред табелата за [населено място] и [населено място], движеща се в посока [населено място], а тази табела била на 110 метра от начало на населено място, което пък липсвало.

Ответникът по касационната жалба, ОДМВР Хасково, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С проверяваното решение Районен съд – Харманли е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №8717474 от 26.02.2024 г. на ОДМВР Хасково, с който на касатора Н. Х. М. от [населено място], на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За да достигне този правен резултат, районният съд въз основа на изброените доказателства е приел за установено, че на 26.02.2024 г. в 16.57 ч. е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство №120cd43, на преминало по път втори клас 76 км.52+800 [населено място] в посока на движението към [населено място], МПС „Опел Зафира“ с рег.№[рег. номер], регистрирано на името на Н. Х. М.. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 79 км/ч., при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч и приспаднат толеранс от 3 км/ч. в полза на водача.

Съдът е изложил правни съображения относно законосъобразността на издадения за това Електронен фиш, като е посочил, че според последния мястото на нарушението е в [населено място], а разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране на скоростта да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Съдът е приел, че като е управлявал моторното превозно средство със скорост над допустимата, касаторът е извършил вмененото му административно нарушение, за което правилно е санкциониран с предвидения в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП размер на наложената му глоба. Преценил е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че административното нарушение е установено с техническо средство при спазване на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, а издадения на нарушителя Електронен фиш е в законоустановената форма и притежава всички предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.

Така постановеното решение е съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Възраженията на касатора, че в мотивите на проверяваното решение е допуснато противоречие, представляващо самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение, настоящата инстанция намира за неоснователни. Действително на стр.2 в решението е посочено, че мястото на нарушението е „в [населено място]“, но това посочване следва да се приеме за допусната техническа грешка в мотивите на съдебния акт, доколкото при установяване на фактическата обстановка съдът коректно и в съответствие със събраните по делото доказателства е посочил, че засичането на скоростта на моторното превозно средство на касатора е извършено на път втори клас 76, км.52+800, [населено място], в посока на движението към [населено място]. Именно това е мястото, обозначено на снимката, на която е заснето МПС с рег.№[рег. номер] – локация на запис: път II76 [населено място], а тази локация е обозначена и с GPS координати.

В представения с административно-наказателната преписка Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система №12cd43 с дата на използване 26.02.2024 г. също е попълнено точното местонахождение като път II-76 км.52+800, [населено място], с посока на движение [населено място] – [населено място], с отразяване, че е извършено измерването на скоростта на приближаващ автомобил. Освен това в попълнения по образец Протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е от 50 км/ч – общо ограничение на скоростта, важимо за мястото на контрол – [населено място], а не ограничение на скоростта с пътен знак.

Въз основа на събраните по делото доказателства правилно въззивният съд е приел за място на нарушението [населено място], а посочването като такова на [населено място] не е от характер да заблуди санкционираното лице или да внесе такава неяснота, която сама по себе си да е основание за отмяна на проверяваното решение.

Изложените от въззивния съд съображения относно установената фактическа обстановка и правните му изводи за доказаност на извършеното административно нарушение и законосъобразност на Електронния фиш, са напълно достатъчни да мотивират съдебния акт.

При така попълнените в Протокола данни, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа и възприета от районния съд правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП, предвиждаща, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава изброени стойности на скоростта в км/ч., която скорост за пътно превозно средство от категория В (каквото е процесното) за населено място е 50 км/ч.

Пред касационната инстанция касаторът спори единствено относно обстоятелството, че към момента на заснемането му управлявано от него МПС не се е намирало на територията на населеното място [населено място]. Същите твърдения, основани на елементи от снимковия материал към Електронния фиш, а именно на сниманата табела за разклона за [населено място] и [населено място], касаторът е излагал и пред въззивната инстанция, като в пледоарията си по същество е твърдял, че се е намирал с автомобила на 95 метра преди знака за населеното място. Същевременно пред въззивния съд не е оспорил установеното с координати и посочване на точен участък от пътя местонахождение на заснето МПС, негова собственост, нито е направил доказателствени искания за установяване на своите твърдения, а изрично е посочил в съдебното заседание, в което се е явил лично, че счита делото за изяснено. Ето защо въззивният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е отказал да събере посочени от жалбоподателя допустими и относими доказателства.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно, като напълно споделя изводите за потвърждаване на Електронния фиш.

Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с мобилно по смисъла на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство. Съгласно легалната дефиниция на понятието, мобилните АТСС са уреди за контрол, които могат да бъдат прикрепени към превозно средство, или временно разположени на участък от пътя. Те установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В приложимата към датата на извършване на нарушението редакция (ДВ бр.54 от 05.07.2017 г.), разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.първо от ЗДвП гласи следното: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“

Във връзка с това настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства. Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно е приложена хипотезата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, според която собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Правилен е изводът на районния съд, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния Електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Изложените в касационната жалба основания за незаконосъобразност на постановеното съдебно решение са неоснователни. Безспорно са установени нарушението и административнонаказателно отговорният субект. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 100 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното превишение на скоростта за движение.

Решението на районния съд, с което Електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №151 от 04.09.2024 г., постановено по АНД №256/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно.