Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260025
гр.Р., 18.І.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.нският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на
16 декември през две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
При
секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията А.Георгиева гр.д.№ 253 по описа за 2020
год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл423 КЗ.
Ищцата твърди,че на 14.ІІ.2019
год.при пресичане на пешеходна пътека в
района на ул.“Филип Станиславов“в град Р. била
блъсната от лек автомобил с рег.№ Р 6652 АТ,управляван от С.А.В..Допуснатите от
страна на водача нарушения на правилата за движение по пътищата,в резултат на
които на ищцата са причинени телесни повреди,са установени в одобрено от съда
споразумение по НОХД 141/2020 год.на РРС.Твърди,че към момента на произшествието
за лекия автомобил е сключен и действал договор задължителна застраховка ГО с
ответното дружество,към което отправила писмена застрахователна претенция за
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди.Получила
сумата от 15 хил.лева обезщетение за неимуществени вреди и 1500 лв.за
имуществените.Ищцата не е съгласна с този размер и счита,че действително
претърпените вреди надхвърлят определеното от застрахователя обезщетение.В
исковата молба подробно е описала подробно получените травматични увреждания и
психически травми,проведените лечение и рехабилитация,продължителния и болезнен
период на възстановяване,които според нея обосновават паричен размер на
обезщетението в общ размер на 80000 лева,от които иска от съда да осъди
ответното дружество да й заплати 65 хил.лева обезщетение след съобразяване на
изплатеното вече от дружеството обезщетение.Твърди също,че размерът на
имуществените вреди,изразяващи се в разходи за лечение,рехабилитация и
психологически консултации възлизат на 2088,87 и иска заплащане на сумата от
588,87 лева след спадане на вече полученото обезщетение.
В писмен отговор,постъпил в срока по
чл.131 ГПК,ответното дружество оспорва иска по основание и размер.Твърди се,че
произшествието е настъпило по изключителна вина на ищцата,която нарушила
задълженията си като участник в движението да съобразява поведението си с това
на другите участници и започнала да пресича пътното платно,без да се огледа
и/или внезапно и водачът на МПС не е
могъл да я възприеме своевременно и да реагира .Същите основания се поддържат и
като възражение за съпричиняване на пострадалата,с което е допринесла за
настъпване на вредоносните последици.Наведени са и подробни възражения за
несъответствие между действително претърпените вреди и размера на
претендираното обезщетение,който се явява прекомерен.Поддържа се ,че
определеното и изплатено от застрахователя обезщетение покрива всички
претърпени вреди ,което е друго основание за отхвърляне на исковете.
Съдът,като взе предвид твърденията и
възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
С одобрено от съда споразумение по
НОХД № 141/2020 год.С.А.В. е призната за виновна в това,че на 14.ІІ.2019 год.в
град Р. при управление на МПС –лек автомобил „Ланчия“,модел „Ипсилон“ с рег.№ Р
6652 АТ,нарушила правилата за движение по пътищата-чл.116,чл.20,ал.2 и
чл.119,ал.1 ЗДвП като не намалила скоростта и не спряла,в резултат на което
причинила по непредпазливост причинила средна телесна повреда на П.С.Л.,изразяваща
се в счупване на латералния кондил на дясна голямопищялна кост,наложило
остеопластика и метална остеосинтеза,счупване на дясна ключица,довели до трайно
затрудняване на движенията на десен горен и долен крайници за срок повече от 30
дни ,като деянието е извършено на пешеходна пътека-престъпление по чл.343,ал.3
пр.последно,б.“а“,пр.2 вр.ал.1,вр.чл.342,ал.1пр.3 НК.
Произшествието е станало около 19,30
часа на пешеходна пътека на ул.“Филип Станиславов“ в
град Р.,по която ищцата започнала да пресича пътното платно.От заключението на
приетата по делото без възражения от страните автотехническа експертиза ,което
съдът възприема изцяло като компетентно,обективно и пълно,се установява,че
водачът на лекия автомобил „Ланчия“при движение с включени къси светлини е имал
обективна възможност да вижда пътя напред и да възприема опасности за
движението от разстояние около и над 35 м.При скорост на движение на автомобила
40 км/ч непосредствено преди произшествието водачът, свид.В.
е имала техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара.Ищцата
също е имала възможност,преди да навлезе на пешеходната пътека,да види
светлините на приближаващия лек автомобил и и да го изчака да премине.Установено
е също,че до момента на удара ищцата е изминала по пешеходната пътека
разстояние от 10,4 м.,като е пресякла двете ленти за насрещно движение и ударът
е настъпил между третата и четвъртата лента в посоката на движение на лекия
автомобил „Ланчия“.Хоризонталната маркировка на пешеходната пътека е била видима
и въпреки слабата осветеност на участъка/както е записано в протокола за оглед
на местопроизшествието/възможността водачът на лекия автомобил да види тази
пътека е в горните граници на осветеността на фаровете на автомобила.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза и представените по делото писмени доказателства
се установява,че в резултат на катастрофата ищцата е получила травми в областта
на дясната ключица и дясната коленна става-фрактура на дясна клавикула
диафизарно;полифрагментна фрактура на латерален/външен/кондил на дясна
тибия,както и разкъсна рана на главата.На 18.ІІ.2019 год.е направена остеопластика с костен присадък,взет
от таза и метална остесинтеза с ъглова стабилна плака и интерфрагментарни
винтове.След операцията десният крак е имобилизиран в гипсова шина,по-късно
заменена с олекотена ортеза.Дясната раменна става е обездвижена с цел
неоперативно лечение на ключицата.Съгласно заключението на в.л.д-р Г.,което
съдът възприема изцяло като обективно,компетентно и даващо отговор на всички
поставени въпроси,счупването на тибията в областта на дясната коленна става спада към
т.нар.“вътреставни фрактури“,възстановяването от които е изключително трудно и
почти никога пълно,защото освен костните структури се засягат хрущяли и меки
тъкани в състава на ставата.Периодът на нетоварване на крайника е от 12 до 16
седмици,след което се провежда рехабилитационен процес,продължителността на
който е различна при всеки пациент.Поради счупването и на дясната ключица за
ищцата е било невъзможно да ползва за придвижване помощни средства за срок от
поне осем седмици.И към настоящия момент при ищцата не е настъпило пълно
възстановяване.При извършения от експерта личен преглед към м.ноември 2020
год.,е констатирано видимо накуцваща походка,флексия в коленна става до 105*,видими постоперативни цикатрикси в областта на
коленната става и подбедрица,както и в областта на таза,ограничени движения в
дясната раменна става.На ищцата предстои нова операция за отстраняване на
металната остесинтеза,което,от една страна е свързана с нови болки и
възстановителен период/макар и да се очаква да е с по-малка продължителност /,а
от друга няма да доведе до пълно възстановяване на крайника поради настъпилите
вече необратими промени.
Свидетелката Т. Б. посетила ищцата
по нейна молба в болницата веднага след
произшествието.Тя била в приемно отделение,плачела от болка,имала множество
охлузвания,виждала се извадена от рамото кост,а кракът й бил в кръв.При
следващо посещение разбрала,че има счупена ключица и коляно,което трябва да се оперира и да се
постави имплант.След около 10-дневен престой била изписана от болницата.Не можела
да се движи,затова грижите за нея поела майка й.През м.април свидетелят С. Ц.,брат
на ищцата, я закарал заедно с майка им в с.Д.,В.,където живеят родителите й.Това
се наложило ,тъй като ищцата продължавала да има нужда от чужда помощ за
поддържане на хигиена,храна и др.,но за възрастната жена било трудно да остане
в град Р..Около месец и половина след произшествието започнала
рехабилитация в гр.В..През м.юни ищцата
се върнала в дома си,защото можела да се справя самостоятелно макар и с
елементарни неща,а и синът й се върнал от чужбина и й помагал.По време на
проведения курс за рехабилитация във В. свидетелят Ц. я транспортирал до
болницата и обратно,помагал й при качване и слизане от автомобила,както и при
придвижване.Споделяла с него,че упражненията са доста натоварващи.Тежало й,че натоварва
близките си с грижи,че не може да се справя самостоятелно.Споделяла пред
свидетелите,че не се чувства същия човек,който е била преди
катастрофата.Изпитвала страх,когато се движи като пешеходец,особено при
пресичане на улица,както и когато се вози като пътник в автомобил.За
преодоляване на тези психологични последици от катастрофата ищцата потърсила
помощ от психолог ,с когото провела пет психологични консултации.Споделила,че
от стреса от катастрофата и продължителното физическо възстановяване от
травмите получавала чести паник атаки,страх да пресича сама пешеходна пътека,да
излиза в тъмната част на денонощието,чувствала се неуверена и потисната.В изходящия
от провелия терапията психолог /на л.23 от делото/е посочено,че след проведените
консултации ищцата се чувства по-уверена и спокойна,но се нуждае от
допълнителна психотерапия.
Писмени
доказателства на л.24 до л.40 от делото установяват извършени разходи от ищцата
в хода на лечението и възстановяването-закупуване на метален имплант и ортеза, рентгенови
снимки,медикаменти, физиотерапевтични процедури ,психологическо консултиране,за
таксиметров транспорт.
Изложените фактически
обстоятелства,които съдът приема за установени въз основа на анализ на
събраните по делото писмени доказателства,показанията на свидетелите Б. и Ц.,ценени
съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, и заключенията на експертите,обосноват
следните правни изводи:
При задължителна
застраховка“Гражданска отговорност“на автомобилистите пораждането на
процесуалното право на иск е предпоставено от настъпването на уредената в
чл.498,ал.3 КЗ абсолютна процесуална предпоставка,а именно предявяване на
писмена застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ и
неизплащане от застрахователя на застрахователно обезщетение в срока по чл.496 КЗ,респ.отказ за изплащане или несъгласие на увреденото лице с размера на
определеното или изплатено обезщетение.В случая тази предпоставка е
налице.Ищцата е предявила пред ответното дружество писмена застрахователна
претенция по чл.380 КЗ ,което след запознаване с представените документи
определило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева и 1500
лева за неимуществени.Несъгласие с размера на определеното обезщетение ищцата
заявила с уведомление до ответника от 24.ІІІ.2020 год.През месец април по
посочената от нея банкова сметка *** лева.В този случай тя има право на иск за
обезщетение за действително претърпените неимуществени и имуществени
вреди.Следователно,предявените искове са допустими и са налице предпоставки за
разглеждането им по същество.
Искът по чл.423 КЗ е основан на
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице за нанесени от
застрахования вреди.Нормата предвижда,че увреденият,спрямо когото
застрахованият е отговорен,има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.Ищцата следва да установи,че е извършено противоправно деяние от
водач на застрахован при ответника с договор за застраховка „Гражданска отговорност“лек
автомобил,че това деяние е причинило вреди,които са в причинна връзка с
него.Наличието на изброените предпоставки е доказано в процеса.Произшествието
на 14.ІІ.2019 год. е резултат от виновното поведение на водача на лек автомобил
„Ланчия“ с рег.№ Р 6652 АТ С.А. Великова,която виновно нарушила правилата за
движение по пътищата ,в резултат на което причинила по непредпазливост средна
телесна повреда на пострадалата ищца.
в резултат на катастрофата
ищцата получила травми в областта на
дясната ключица и дясната коленна става-фрактура на дясна клавикула
диафизарно;полифрагментна фрактура на латерален/външен/кондил на дясна
тибия,както и разкъсна рана на главата.На 18.ІІ.2019 год.е направена остеопластика с костен
присадък,взет от таза и метална остесинтеза с ъглова стабилна плака и
интерфрагментарни винтове.След операцията десният крак е имобилизиран в гипсова
шина,по-късно заменена с олекотена ортеза.Дясната раменна става е обездвижена с
цел неоперативно лечение на ключицата.Ищцата претърпяла дълъг и болезнен процес
на лечение и възстановяване,предопределен както от характера на счупването на
дясната коленна става,засягащо освен костните структури и хрущяли и меки тъкани
в състава на ставата,така също и от обстоятелството,че едновременно е получила
счупване на дясното рамо,и така е била лишена от възможността поне за 8 седмици
да се придвижва ,използвайки помощни средства.Обичайният период на
възстановяване от травмата в дясното коляно е между 12 до 16 седмици,който при
нея е с продължителност в рамките на максималния срок.Като съобразява вида и
характера на получените увреждания,продължителният и болезнен период на
възстановяване,липсата на пълно възстановяване както от травмата на рамото,така
и на коляното ,продължаващите и към настоящия момент затруднения при движение, изправяне,накуцваща
походка, неблагоприятната прогноза,изключваща пълно оздравяване,съпроводени с
психологическа травма от преживения при катастрофата стрес ,изразяващи се в
чувство на неувереност,безпокойство,особено при пресичане на улица и движение в
автомобил ,съдът определя обезщетението за неимуществени вреди на 60000 лева,като
счита,че този размер съответства на реално претърпените от получените
увреждания болки и страдания и се явява справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД.Като
се приспадне полученото от застрахователя обезщетение от 15000 лева,то искът
следва да се уважи до размер на 45000 лева.
Съдът намира за неоснователно
направеното от ответното дружество
противопоставило възражение за съпричиняване,изразяващо се в поведение
на ищцата на несъобразяване с останалите участници в движението,тъй като
предприела пресичане на пътното платно ,без да се огледа,тъй като то не намира
опора в събраните по делото доказателства.Водачът на лекия автомобил е имал
обективна възможност да вижда пътя и да възприеме опасност за движението над 35
м,и при установената скорост за движение –да спре лекия автомобил преди мястото
на удара.Произшествието е станало на пешеходна пътека,при добра видимост макар
и в тъмната част на денонощието ,като ищцата е пресякла три ленти за движение,а
ударът е настъпил между 3 и 4-та лента .Независимо от обстоятелството,че и тя е
имала възможност да изчака преминаващия автомобил,съдът намира ,че
произшествието е настъпило по изключителна вина на водача на лекия автомобил,от
когото законът изисква повишено внимание към пресичащите пътното платно
пешеходци на пешеходна пътека и движение с такава скорост,която позволява
намаляване на скоростта или спиране на лекия автомобил.Очевидно водачът на лекия
автомобил е нарушил тези изисквания,не е наблюдавала непрекъснато пътната
обстановка и както сама твърди в показанията си не е забелязала пресичащата на
пешеходна пътека пострадала.
Наред с неимуществените вреди,ищцата е
претендирала обезщетение и за имуществени вреди,изразяващи се в направени
разходи за медицински консумативи,лекарства,рехабилитационни процедури,
транспортни разходи,психологически консултации.Представени са писмени
доказателства,установяващи разходи в размер на 2088,87 лева.Искът е основателен
до размер на 588,87 лева,представляваща разликата между полученото от
застрахователя обезщетение за имуществени вреди от 1500 лева до пълния им
размер.Върху тези главници ответникът дължи законна лихва,считано от 7.Х.2019
год.до окончателното й изплащане.
Ищцата е освободена от заплащане на
такси и разноски в производството.На оказалия й безплатна правна помощ адвокат С.М.
ответното дружество следва да заплати възнаграждение в размер на 1897,64 лева
на основание чл.38,ал.2 ЗА.
Ответното дружество е претендирало и
има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете,които възлизат на
690 лева при общо направени разноски в съдебното производство в размер на 1810
лева.
Ответникът дължи държавна такса
върху уважената част от исковете от 1850 лева.
Така мотивиран окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД със седалище и
адрес на управление гр.София,кв.“Възраждане“,ул.“Света София“ № 7,ет.5 ЕИК *********
да заплати на П.С.Л. ЕГН ********** ,съдебен адрес *** адвокат С.М. сумата
45000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 14.ІІ.2019 год. в град Р. , ,както и
сумата 588,87 лева, обезщетение за неимуществени вреди,представляващи разликата
между дължимото и полученото от застрахователя обезщетение за претърпените вреди, ведно със
законната лихва върху двете главници ,считано от 7.Х.2019 год.до окончателното
й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за размера над 45000 лева до 65000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД със седалище и
адрес на управление гр.София,кв.“Възраждане“,ул.“Света София“ № 7,ет.5 ЕИК *********
да заплати на адвокат С.М. *** сумата 1897,64 лева дължимо възнаграждение по
чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД със седалище и
адрес на управление гр.София,кв.“Възраждане“,ул.“Света София“ № 7,ет.5 ЕИК
********* да заплати по сметка на Р.нския окръжен съд
сумата 1850 лева държавна такса върху
уважената част от исковете в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА П.С.Л. ЕГН **********
да заплати на ЗАД“ОЗК Застраховане“АД ЕИК ********* сумата 690 лева разноски
съобразно отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: