О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
29.04.2020г.,гр. Велинград
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в закрито
заседание на двадесет и девети април две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
като разгледа гражданско дело № 54 по описа за 2020 година, взе предвид следното.
Подадена е искова молба, вх. № 430/27.01.2020г.
от М.М.Ш. срещу А.М. ***, за заплащане
на сумата 2 500 лева, представляващи заплатените от него разходи за ремонт на
лек автомобил „Мицубиши Шогун“, рег. № РА **** ВМ,
собственост на С. Н. Д., за които ищецът отговарял по силата на сключен със
собственика на автомобила договор.
Ищецът твърди, че на 25.08.2019г., около
18,30 часа, управлявал лек автомобил „Мицубиши Шогун“, рег. № РА **** ВМ,
собственост на С. Н. Д., на главния път от с. Юндола
за гр. Якоруда. При управлението му претърпял ПТП, в резултат на внезапната
поява на пътното платно на животно-крава, собственост на ответника. Въпреки
ниската скорост на движение на автомобила /около 40 кв./ч./, не успял да
предотврати съприкосновението с животното, при което били причинени многобройни
повреди и деформации на вещта.
За произшествието бил подаден сигнал на
тел. 112, но мястото не било посещавано от служители на пътен контрол към РУ
Велинград по изразено съгласие от ищеца.
От
застрахователната компания, с която бил сключен договор за „Задължителна
застраховка на автомобилистите“ за управлявания автомобил, бил съставен опис на
щетите, които застрахователят отказал да възстанови.
Ищецът
отстранил за своя сметка щетите по автомобила по съставения от застрахователя опис,
както и на предната рейка, която също била изкривена от удара. Общата сума,
която платил за възстановяването им възлизала на 2 500 лв.
От жители на с. Юндола установил че животното
е собственост на ответника А.М.М..
Ищецът
основава субективното си право на вземане с доводи, че на 25.08.2019г.
ответникът не изпълнил задължението си да упражнява надзор над собствената му
вещ, като оставил кравата да излезе внезапно на платното за движение, в
резултат на което настъпило ПТП. От него били причинени вреди на трето лице- собственик
на управлявания от ищеца автомобил „Мицубиши
Шогун“, рег. № РА **** ВМ-С. Н.. Д., пред което трето лице ищецът отговарял по силата на сключен с него договор за
ползването на автомобила. Ищецът заплатил щетите по автомобила, собственост на
увреденото лице в размер на 2 500 лева. С това плащане за него се породило правото на
регресно вземане към ответника за причинените вреди от собствената му вещ, тъй
като не упражнявал надзор над нея.
Не се твърди ищецът и ответникът да се намират
в правоотношение помежду си, извън деликтното, при което самият фактически
състав на деликта възлага отговорността не на делинквента, а на друго лице.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва
допустимостта и основателността на иска.
Счита,
че ищецът не е процесуално легитимиран да предяви настоящия иск с доводи, че имуществените
вреди са настъпили в чужда правната сфера, поради което, като трето за деликтното
правоотношение лице не може да претендира чужди права и да завежда иск по чл.45
от ЗЗД.
Евентуално
оспорва счита иска за неоснователен и недоказан.
Възразява срещу твърденията на ищеца, че е
собственик на животното, което е станало причина за настъпване на ПТП-то. Счита,
че в тежест на ищеца е да докаже този факт и от него не били представени
надлежни доказателства.
Сочи, че не той, а неговия брат А. М.М., починал към датата на завеждане на
исковата молба, е собственик на животното, което обстоятелство било
общоизвестно в село Юндола. За настъпилото ПТП ответникът узнал от свой
съселянин. Отишъл на мястото заедно с А. . М. М.и с помощта на А. Ш. прибрали с микробуса на ответника кравата на
брат му от пътя. За времето, през което присъствали на мястото на ПТП-то, не били
виждали ищецът Ш. или други лица, нито мястото било посещавано от органите на
реда.
Счита, за недоказани от страна на ищеца
обстоятелствата, че мястото на ПТП-то е
посетено от полицейски органи, че е сигнализирано на тел. 112 и че е съставен протокол за ПТП с описание на
обстоятелствата, нарушенията и причините за настъпилото ПТП. Счита, че с
действията си по неизчакване на полицейските служители и с преместването на
лекия автомобил от мястото на ПТП-то, ищецът се е лишил сам от възможността да се
сдобие с годно доказателство-протокол за ПТП, с който е следвало да се
установят релевантни факти, а именно кой е собственикът на животното към момента
на деликта, както и настъпилите материални вреди по автомобила, вследствие на
удара с кравата.
Счита,
че представеният към исковата молба Опис от технически експерт и инспектор към
ОЗК - Застраховане АД не доказва по несъмнен начин вида и размера на причинените
вреди с оглед датата на съставянето му-45 дни след настъпилото ПТП, през който
период от време било възможно да са причинени
щети от друго ПТП, извършено при управлението на процесния лек автомобил.
Счита, че в настоящият случай не са налице
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД, обосноваващи
неговата деликтна отговорност, предвид че от представените с исковата молба
доказателства не се установява по несъмнен начин, че ответникът А.М.М. е
собственик или представлява лице под чиито надзор се е намирало домашното
животно, причинило въпросното ПТП.
Като се запозна с обективираните в
искова молба вх. № 430 от 27.01.2020г. и молба уточнение вх. № 681 от
07.02.2020г. твърдения и с възраженията на ответника в депозирания на
24.03.2020г. отговор, съдът счита, че предявеният иск е недопустим.
Ищецът предявява иск с правно основание
чл. 54 ЗЗД, като обосновава правен интерес с настъпилото в неговата правна
сфера имуществено увреждане в резултат на заплащането на разходите за ремонт на
автомобил, собственост на трето лице, които се е задължил да репарира по силата
на сключен договор с третото лице и които разходи
произтичат от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в
неупражняването на достатъчен надзор върху животно, негова собственост, което е
оставил да излезе на пътното платно и да причини ПТП с материални щети върху
автомобила.
Съгласно
чл. 45 ЗЗД право да претендира вреди от непозволено увреждане има лицето, в
чиято правна сфера са настъпили имуществени и неимуществени вреди от деликт.
Задължен да възстанови вредите е лицето причинило деликта. В определени случаи законът
възлага отговорност за вреди от непозволено увреждане да носи лице, чието поведение
не е в причинна връзка с настъпването на деликта. Такава е отговорността лицата,
които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа- чл. 49 ЗЗД; на работодателя за причинени
на работника и служителя вреди от трудова злополука или професионална болест
при изпълнение на трудовите задължения- чл. 200, ал. 1 КТ; на държавата и
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове- чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ; на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ пред увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен- чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ. Касае се за обективна, безвиновна
гаранционно-обезпечителна отговорност, предвидена в закона. В тези случаи
законът предвижда правото на регресно вземане на заплатилия обезщетението
възложител- чл. 54 ЗЗД, работодател- чл. 202 КТ, държавен или правозащитен
орган- чл. 9 ЗОДОВ, застрахован- чл.433 КЗ, спрямо причинилия виновно вредата. Легитимиран
да предяви регресен иск е лицето, което е изпълнило своето задължение за
заплащане на вреди, произлезли от деликтното поведе на другиго. Отговорността
му е основана на правоотношението, в което се намират изплатилият обезщетение и
делинквентът, в изпълнени на задължението по което противоправно е причинена
вреда на трето лице. Така по силата на чл. 49 ЗЗД възложителят на работа
отговаря за действията на изпълнителя, с които се причинени вреди на трето лице
при или по повод изпълнението на възложената работа, работодателят за вреди причинените от лицето,
с което е в трудовоправна връзка при или по повод изпълнение на задълженията му
по трудовото правоотношение, държавата, чрез своите органи, за вредите,
причинени от лицата, на които са възложени властнически правомощия по закон и
които са включени в структурата на тези органи, застрахователят за вредите,
причинени от лицето, с което е сключил застраховка „Гражданска
отговорност“, именно защото платилият
обезщетението и причинителят на вредата се намират в определени гражданскоправни
или административни правоотношения. Съществуваща връзка между делинквент и
отговорен поражда задължение за репариране на вредите от последния и за
възникване на правото му на регресен иск спрямо причинилия увреждането. При
липсата на такава предшестваща правна връзка за заплатилият обезщетение не
възниква право на регресен иск.
В
случая не се твърди между ответника деликвент и ищеца да е налице правна връзка,
по силата на която ищецът е длъжен да изплати причинените от вещта на ответника
вреди на третото лице- собственик на автомобила, в който случай за него
възниква регресно вземане срещу делинквента и в който случай би бил процесуално
легитимиран да предяви иск по чл. 54 ЗЗД.
Не се сочи ищецът да е възложител на работа или работодател на
ответника. Същият няма качеството на застраховател или държавен или
правораздавателен орган. Обстоятелството, че между ищеца и собственика на автомобила, който е управлявал са налице договорни
правоотношения, по силата на които М.Ш.
се е задължил да отговаря за причинени от трети лице вреди по
автомобила, не е обосновава извод, че от този договор за него се поражда
регресно вземане към причинилия вредите. Договорът е непротивопоставим на
ответника, който по отношение на него е трето лице /арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД/. В
случая, ищецът е възстановил причинените на собственика на автомобила вреди, не
защото отговаря за виновното и противоправно поведение на ответника пред
увредения, в който случай би имал регресен иск против причинилия вредите, а
защото доброволно се е задължил пред собственика на автомобила да ги
поправи. Ето защо ищецът
не е процесуално легитимиран да предяви регресен иск, доколкото не се твърди от
него да са се осъществили предвидените от закона юридически факти, по силата на
които носи отговорност за чужди противоправни и виновни действия.
По тези съображения съдът счита, че искът
е недопустим поради липсата процесуална легитимация за ищеца и производството
по делото следва да се прекрати.
Водим от гореизложеното, настоящият
състав на Районен съд Велинград
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл.
130 ГПК, производството по гр. д. № 54/2020г по описа на Районен съд Велинград,
поради недопустимост на предявеният иск с правно основание 54 ЗЗД.
ВРЪЩА исковата молба на М.М.Ш..
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: