№ 47
гр. В., 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗ. СЪСТАВ ПО МЕЖД. ПР.
СЪТР. И ЗЕЕЗА, в публично заседание на двадесет и първи март през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ
Членове:ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ
ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ
при участието на секретаря НЕЛИ ЦВ. КЮЧУКОВА
в присъствието на прокурора М. П. К.
като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно
дело № 20241300200118 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции,
изпратено от Полицейско управление Донаущат, Виена /LPD Wien, PK DONAUSTADT,
adresse- Wagramer Str. 89, 1220 Wien/ Австрия, за признаване и изпълнение на решение за
налагане на финансова санкция, респективно решение № VStV 921301038454/2021 на
Полицейско управление Донаущат, Виена /LPD Wien, PK DONAUSTADT, adresse-
Wagramer Str. 89, 1220 Wien/ Австрия, постановено на 24.09.2021г., влязло в сила на
16.10.2021г., с което на И. В. Т., роден на 10.06.1982г., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес- град В., ул. „Х.А.“ № 20, вх. В, ет.5, ап.38, е наложена финансова санкция в
размер на 105 евро.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на В.ската
окръжна прокуратура, заяви че не оспорва чуждото решение и моли да бъде признато и
допуснато неговото изпълнение.
Засегнатото лице И. В. Т. в с.з. заяви, че не оспорва чуждото решение и, че следва да бъде
признато и допуснато неговото изпълнение.
1
Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция,
визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените
по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане
на финансова санкция е на държава- член на Европейския съюз- Република Австрия и се
отнася за деяние, което представлява нарушение на разпоредбите за движение по пътищата,
по австрийския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, двойна наказуемост не се
изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи едно
или повече от следните престъпления или административни нарушения според
законодателството на издаващата държава, и в часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1
ЗПИИРКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата,
включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на
моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари“.
Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., И. В. Т., роден на 10.06.1982г., с
ЕГН **********, е с постоянен и настоящ адрес- град В., ул. „Х.А.“ № 20, вх. В, ет.5, ап.38.
Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на В.ска област
/съдебен район на Окръжния съд – В./, то Окръжният съд - В. е компетентен да разгледа
Решението - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и
не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение
визира конкретиката на решението, която се допълва и от приложеното към преписката на
издаващата държава уведомление до засегнатото лице, с което е наложена финансовата
санкция. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България
или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на
решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася
за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се
отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по
2
българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно
наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, за което е постановено
решението. Решението е влязло в сила. Видно от представеното удостоверение, решението е
постановено от несъдебен орган по отношение на действия, които се преследват като
правонарушения, съгласно законодателството на издаващата държава. Засегнатото лице е
имало възможност да отнесе делото до съд с компетентност по наказателни дела.
Производството е било писмено, като засегнатото лице е било уведомено относно правото
си да обжалва решението и за сроковете на обжалване. Решението е било връчено на
засегнатото лице на 01.10.2021. Засегнатото лице не е поискало повторно разглеждане или
обжалване в регламентирания срок. Към удостоверението е приложено уведомление до
засегнатото лице, в превод на български език, за извършеното нарушение и наложената
санкция.
Представеното удостоверение, ведно с приложението към него, е пълно и визира
конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение.
Предвид изложеното, Съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен.
Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /ЕUR/ съгласно чл. 32, ал. 1,
вр. чл. 16, ал. 6 ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в български
левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция.
Решението е постановено 24.09.2021г. Служебно известно е, че на тази дата курсът на
Българската народна банка е 1.9558 лева за 1 евро. Следователно, равностойността на 105
евро в български лева е 205,35 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр.
чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕИЕ на решение № VStV 921301038454/2021 на
Полицейско управление Донаущат, Виена /LPD Wien, PK DONAUSTADT, adresse- Wagramer
Str. 89, 1220 Wien/ Австрия, постановено на 24.09.2021г., влязло в сила на 16.10.2021г., с
което на И. В. Т., роден на 10.06.1982г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес-
град В., ул. „Х.А.“ № 20, вх. В, ет.5, ап.38, е наложена финансова санкция в размер на 105
евро, с равностойност в български лева 205,35 лева.
Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 от днес.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.
СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната
3
агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по
изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото
решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4