№ 17503
гр. София, 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20221110160042 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 07.02.2023 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На седми февруари две хиляди двадесет и трета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 60042 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „....” ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. .... представлявано от
изпълнителния директор Лилия Костадинова Димитрова, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение против Д. Д. Щ., с ЕГН **********, от гр.
1
....., за сумата от 500 лв. - главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта от
20.07.2005 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и Д. Д. Щ., и договор за
цесия от 04.12.2015 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и „....” ЕАД, сумата
от 396,98 лв. - договорна лихва за периода от 28.08.2005 г. до 20.11.2009 г., сумата от 301,71
лв. - лихва за забава за периода от 21.11.2009 г. до 03.12.2015 г., сумата от 341,14 лв. – лихва
за забава за периода от 04.12.2015 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 29.09.2022 г.,
законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 07.01.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 500 лв. - главница, дължима по договор за издаване на
кредитна карта от 20.07.2005 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и Д. Д.
Щ., и договор за цесия от 04.12.2015 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и
„....” ЕАД, сумата от 396,98 лв. - договорна лихва за периода от 28.08.2005 г. до 20.11.2009 г.,
сумата от 301,71 лв. - лихва за забава за периода от 21.11.2009 г. до 03.12.2015 г., законната
лихва върху главницата, считано от 03.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и за направените по делото разноски в размер на 62,90 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
341,14 лв. – лихва за забава за периода от 04.12.2015 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до
29.09.2022 г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит от 20.07.2005 г., по който длъжникът в настоящото
производство има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Новелата на чл. 7, ал. 3 от
ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да
извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят
становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до
издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното
производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят
становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има
качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския
кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. Претенцията за
присъждане на обезщетение за забава след настъпване на падежа, при липса на данни
относно размера на прехвърленото вземане, обосновава вероятна основателност на
неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.
2
410 от ГПК за посочените суми следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „....” ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ....
представлявано от изпълнителния директор Лилия Костадинова Димитрова, против Д. Д.
Щ., с ЕГН **********, от гр. ....., за сумата от 341,14 лв. /триста четиридесет и един лева и
четиринадесет стотинки/ – лихва за забава за периода от 04.12.2015 г. до 12.03.2020 г. и от
14.07.2020 г. до 29.09.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3