О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1612
30.08.2019 г., гр. Бургас
Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, въззивен
граждански състав, в закрито заседание на тридесети
август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова частно
гражданско дело № 1146 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 274 и сл. във връзка с чл. 220 ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. „Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори Недялко Чандъров
и Кристоф Рат, чрез юрисконсулт Атанас Петров – с пълномощно от първата
инстанция (л. 47), против Определение № 4323 от 23.05.2019 г. по гр. д. № 5068
по описа за 2018 г. на Районен съд – Бургас в частта, с която е оставено без
уважение искането на ответника-жалбоподател за конституиране на Д. Х. Х. като негов
помагач по делото.
В частната жалба се навеждат оплаквания за пълна липса на
мотиви при постановяване на обжалваното определение. Излагат се доводи, че
крайната цел на направеното искане за привличане е да обвърже подпомагащата
страна със задължителната сила на мотивите, чиито предели са от значение за
евентуален бъдещ процес. Жалбоподателят счита, че искането е направено в срок и
е мотивирано, поради което отговаря на всички законоустановени предпоставки за
уважаването му. В допълнение към частната жалба посочва, че искането не е
лишено от правен интерес, а е продиктувано от евентуалната (но не сигурна)
възможност в хода на производството да се установи наличието на предпоставки за
ангажиране на отговорността на водача Д. Х. Х. по линия на възникнало
суброгационно притезание. Счита, че подпомагащата страна има интерес от
встъпване, за да установи обстоятелства, които изключват собствената й
отговорност, да обори заявените твърдения относно настъпването на събитието,
както и да установи по-нисък размер на вредите. По тези съображения
жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи
направеното искане за привличане на Д. Х. Х. като помагач на страната на
ответника.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор
на частната жалба от въззиваемия „Форум Транс“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Меден рудник“, ул. „Ален мак“ № 27А,
представлявано от управителя Жеко Николов, чрез адвокат Красимир Мавродиев – с
пълномощно от първата инстанция (л. 39). Счита, че в искането за конституиране
на Д. Х. Х. като трето лице – помагач ответникът необосновано посочва, че за
това лице се твърди, че с поведението си е станало причина за настъпването на
ПТП и вреди по застрахованото МПС. Поддържа се, че твърденията в исковата молба
не сочат за вина на шофьора, тъй като настъпилото ПТП е в резултат на
самостоятелно поднасяне (завъртане) на товарния автомобил след навлизане в
образувала се голяма локва от вода и кал, стичащи се на пътното платно, които
водачът не е успял да избегне въпреки положените усилия. Излагат се доводи, че Д.
Х. Х. няма правен интерес решението да бъде постановено в полза на ответника
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, тъй като това трето лице не е причинител на
вредата. Поддържа се, че твърдения за вина на водача Д. Х. Х. се навеждат само
от ответника. Сочи се, че е налице разнобой в твърденията на страните досежно действията
на шофьора и за вината му, който спор изключва възможността Д. Х. Х. да бъде
конституиран като помагач на страната на ответника. Въззиваемият моли съда да
потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
Въз основа на
закона и събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Частната жалба е подадена в законовия срок, от
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по предявен
от „Форум Транс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. „Меден рудник“, ул. „Ален мак“ № 27А, представлявано от управителя
Жеко Николов, против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано
от Недялко Чандъров – председател на УС
и главен изпълнителен директор, иск за присъждане на сумата от 8978, 12 лева,
представляваща неизплатено обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за
вреди, причинени на застрахованото МПС – товарен автомобил влекач ДАФ, №
А555СМВ, в резултат от настъпило на 25.10.2017 г. ПТП. Ищецът твърди, че с
ответника са сключили застрахователен договор по условията на „Булстрад Каско
Стандарт“ – застрахователна полица № 47041717902000172 със срок от 20.06.2017
г. до 20.06.2018 г., за собствения му товарен автомобил влекач марка „ДАФ“,
модификация FT XF 105.46., с ДКН – А 5553 МВ, при
условията на „пълно каско“ и допълнителни покрития. Излагат се твърдения, че на
25.10.2017 г., около 06:00 часа, на автомагистрала „Тракия“ в района преди
двете пътни отбивки (около 500 м. преди тях), находящи се на около 15 км. преди
Карнобат, при силен дъжд и намалена видимост и нормална за пътните условия
скорост, застрахованото МПС, управлявано от водача Д. Х. Х., работещ на трудов
договор при ищеца, претърпява ПТП в резултат на самостоятелно поднасяне (завъртане)
на товарния автомобил след навлизане в образувала се голяма локва от вода и
кал, стичащи се на пътното платно, които водачът не е успял да избегне въпреки
положените усилия, и последвалия удар в земния насип/дигата, непосредствено
след канавката на магистралното платно. Поддържа се, че в резултат от
настъпилото ПТП на товарния автомобил са нанесени щети, които са предмет на
застрахователно покритие по сключения с ответника застрахователен договор. Непосредствено
след инцидента водачът Х. се обадил на националния спешен номер 112 и потърсил
помощ от КАТ. След като Х. обяснил, че няма пострадали от инцидента и че
автомобилът може да се придвижва самостоятелно на ход, от КАТ му дали входящ
номер за регистриране на инцидента чрез обаждането на тел. 112. След 3 часа,
около 09:00 часа на 25.10.2017 г., водачът Х. предал на упълномощено от
застрахователя лице записания входящ номер, като бил изготвен опис на претенция
№ 50-03000-03476/25.10.2017 г. и било подадено заявление, въз основа на което е
заведена щета № 4704171754386 (референтен 59-03000-03476/17). На база на
заведената щета бил извършен ремонт в оторизиран от застрахователя сервиз на
стойност 8978, 12 лева., които ищецът платил съобразно проформа-фактура № **********.
Ответникът обаче отказал да заплати застрахователно обезщетение в размер на
посочената сума с мотива, че не е представен удостоверителен документ, доказващ
настъпването на ПТП – протокол за ПТП в оригинал, констативен протокол за ПТП
или двустранен констативен протокол. Ищецът оспорва отказа по съображения, че е
изпълнил всички изисквания на застрахователя и че в процесния случай службите
на МВР не посещават задължително мястото на произшествието съгласно чл. 125,
ал. 1, т. 8 ЗДвП и чл. 6, ал. 1, т. 4 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г.
В писмения отговор ответникът излага възражения, че липсва
причинно-следствена връзка между заявеното събитие и щетата; че събитието не
представлява покрит застрахователен риск; че водачът на МПС е проявил груба
небрежност, като се е движил с несъобразена скорост и не е взел обичайните
предохранителни мерки; че МПС е управлявано от неправоспособен водач; че е следвало
да се издаде протокол за ПТП; че не са били спазени ограниченията за движение
по наводнени пътища. Оспорват се твърденията, че са били налице лоши пътни
условия, че на пътя е имало локви и кал, че водачът е предприел всички мерки,
за да избегне ПТП, и че е звънял на тел. 112. Оспорва се и размерът на
предявения иск.
В отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК, е направено искане за допускане на Д. Х. Х., ЕГН **********, като
подпомагаща страна на ответника с доводи, че за това лице се твърди, че с
поведението си е станало причина за настъпване на ПТП и вреди по застрахованото
МПС. Ответникът обосновава интереса си от привличането на водача Х. като
подпомагаща страна с оглед последващата възможност за реализиране на регресно
притезание спрямо него в качеството му на причинител на вредата.
Ищецът е изложил писмено становище по направеното искане
за конституиране на трето лице – помагач с твърдения, че същото е
неоснователно. Счита, че липсва правен интерес от привличането, тъй като Д. Х. Х.
няма интерес решението да бъде поставено в полза на ответника-застраховател.
За да остави без уважение искането на ответника за
конституиране на Д. Х. Х. като помагач,
първоинстанционният съд е приел, че няма правна и житейска логика водачът Х. да
помага в процеса на страната, която твърди негова вина за инцидента, а има
интерес да помага на ищеца, който е заявил, че шофьорът няма вина. Съдът е
приел, че на основание чл. 410 и чл. 411 КЗ застрахователят би имал регрес
срещу причинителя на вредата, ако бъде осъден да заплати обезщетението, но това
формално право на регрес не е достатъчно за привличането на лицето като
подпомагаща страна. Според съда наличието на разнобой в твърденията на страните
досежно действията на шофьора и вината му, който спор изключва възможността той
да бъде помагач на страната на ответника. Посочва се още, че с конституирането
на лицето като помагач би се елиминирала възможността същото да участва като
свидетел по делото.
Съгласно чл. 219, ал. 1 ГПК с отговора на исковата молба ответникът
може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да
помага. Съобразно разпоредбата на чл. 218 ГПК трето лице може да встъпи в
делото, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде
постановено в нейна полза. Наличието на такъв интерес обуславя допустимостта на
привличането и встъпването на подпомагаща страна в процеса. В искането за
привличане на трето лице помагач следва да се обоснове интересът на това лице
от постановяване на решение по делото в полза на привличащата страна с оглед обстоятелствата,
които ще бъдат установени в процеса, тъй като съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това,
което съдът ще установи с мотивите на решението ще бъде задължително за третото
лице в отношенията му със страната, която го е привлякла. При преценка за основателността
на молбата по чл. 219, ал.1 ГПК съдът е длъжен въз основа на предявения иск и
фактите, които следва да бъдат установени в мотивите на съдебното решение,
предвид тяхната обвързваща сила по отношение на третото лице и привличащата го
страна, да съобрази дали в конкретния случай е налице интерес от привличането. Третото
лице следва да има интерес да помага на привличащата страна да получи
благоприятно за нея решение на спора с оглед заявените твърдения и предявения
въз основа на тях иск срещу насрещната страна.
В процесния случай ответникът-застраховател излага
твърдения, че третото лице Д. Х. Х., който работи на трудов договор при
застрахования ищец, е проявил груба небрежност при управление на застрахованото
МПС, като се е движил с несъобразена скорост, не е взел обичайните
предохранителни мерки, не е правоспособен водач, както и че не е спазил ограниченията
за движение по наводнени пътища. Установяването на тези обстоятелства попада в
предмета на доказване по делото, доколкото същите са заявени като отрицателните
материални предпоставки, при които застрахователят обосновано да може да откаже
заплащане на уговореното застрахователно обезщетение. При така заявените в
отговора на исковата молба твърдения и характера на предявения иск съдът
намира, че третото лице Д. Х. Х. няма интерес да помага на
ответника-застраховател, който се домогва да установи негово противоправно
поведение при управлението на застрахования товарен автомобил. Поддържането на
заявените от ответника обстоятелства и оказването на процесуално съдействие за
установяването им би било в противоречие с интересите на водача Х., който има
интерес да докаже, че няма вина за настъпване на процесните щети – предмет на
застрахователно покритие, каквито са всъщност и твърденията на ищеца – негов
работодател. Нещо повече, заявените от ответника обстоятелства относно
поведението на третото лице сочат за наличието на основание за реализиране на
имуществената отговорност на работника Х. по реда на глава X, раздел II от
Кодекса на труда, което отново е в конфликт с неговите интереси. Ето защо съдът
намира, че не е налице обоснован интерес от привличането на Д. Х. Х. като
помагач на страната на ответника.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Съгласно т. 9а от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК определението на въззивния съд, с
което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира
трето лице помагач, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в
кръга определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 4323 от 23.05.2019 г. по гр. д. № 5068 по описа за 2018 г. на Районен съд –
Бургас в частта, с която е оставено без уважение искането за конституиране на Д.
Х. Х. като помагач на страната на ответника.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.