РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Сливница, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200557 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Б. П., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 42-0002492/28.09.2021
г., издадено от Ч.А.К. – директор на РД “Автомобилна администрация” -
София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП,
във вр. чл. 6, ал. 1, т. 5, б. “в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и
глоба от 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна- РД “Автомобилна администрация” - София,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
На 26.08.2021 г., около 10:15 часа в гр. Божурище, на бул. Европа на
около сто метра от разклона с главен път Е-80 свидетелят ЮЛ. СП. Б. и
неговия колега А.Ю. С. – инспектор при РД “АА”, изпълнявали служебните
си задължения и извършили проверка на управлявания от жалбоподателя Н.
Б. П. товарен автомобил – пътно превозно средство с четири оси с две
управляеми оси марка „Мерцедес 4141К”, модел „Актрос” с рег. № ***,
извършващ обществен превоз на товари /ломен камък/, видно от
товарителница № 0058265 от 26.08.2021 г. по маршрут с. Балша – гр.
1
Божурище, видно от пътен лист № 898510 отт 26.08.2021 г. В хода на
проверката е било констатирано превишаване на максималното допустимо
натоварване на МПС – 32 т., съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5, буква В на Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, което в случая било 46 500 кг., видно от
кантарна бележка № 513598 от 26.08.2021 г., издадена от “МДЗ Балша” АД.
Водачът не е представил на контролните органи и контролен талон към
свидетелството си за управление към МПС.
Актосъставителят преценил, че е извършено административно
нарушение и затова, в присъствието на свидетеля Ю.Б., съставил акт за
установяване на административно нарушение серия А-2021 № 295485 от
26.08.2021 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че
жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП,
във вр. чл. 6, ал. 1, т. 5, б. “в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН срещу
подпис, като в същия жалбоподателят не е направил възражения.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление № 42-
0002492 от 28.09.2021 г. В наказателното постановление
административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на
акта и е описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените
разпоредби.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетеля Ю.Б., както и от приетите
по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на
административно нарушение серия А-2021 № 295485 от 26.08.2021 г.,
товарителница № 0058265 от 26.08.2021 г., пътен лист, кантарна бележка №
513598 от 26.08.2021 г., издадена от “МДЗ Балша” АД, заповед РД-08-
30/24.02.2021 г., заповед № 589 от 31.01.2020 г., длъжностна характеристика
на актосъставителя.
Съдът извърши преценка на показанията на служителя на контролния
орган и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви,
като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги
кредитира. Свидетеля е очевидец на нарушението и пред съда излага
възприетите от него и релевантни за нарушението факти относно датата,
мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката нарушение.
Показанията на свидетеля кореспондират с писмените доказателства по
2
делото, в частност – със съставения АУАН, където са описани всички
релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените
от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът
основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото. Същите са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали
според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява
процесуално допустима.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на
издаденото НП с оглед на компетентността на лицата, които са ги съставили,
респ. издали. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица
могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в
съответните нормативни актове или определени от ръководителите на
ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено приложението или контрола по
приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай видно
от длъжностната характеристика на актосъставителят изрично е възложено
правомощието да извършва контролни проверки на пътни превозни средства
и да съставя АУАН. Ето защо се установява неговата компетентност за
издаване на процесния АУАН.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат
правомощията да налагат административни наказания. Това са
ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните
нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните
3
лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и
прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл.
47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи
органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в
съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В
настоящия случай правомощието да налага административни наказания по
ЗДвП и да издава наказателни постановления имат министъра на вътрешните
работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините,
като законът им предоставя възможността да оправомощават длъжностни
лица с тези правомощия. Видно от представените по делото заповед РД-08-
30/24.02.2021 г. и заповед № 589 от 31.01.2020 г. се установява, че издателят
на НП е имал съответната компетентност.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя,
свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен.
По съществото на нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП,
във вр. чл. 6, ал. 1, т. 5, б. “в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ:
Според чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението.
Видно от чл. 6, ал. 1, т. 6, б. в от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ, допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване за моторно превозно средство с четири оси
с две управляеми оси, каквото е било управляваното от жалбоподателя
превозно средство, е 32 тона. По делото се установи, че в момента на
проверката натоварването на пътното превозно средство с четири оси с две
управляеми оси марка „Мерцедес 4141К”, модел „Актрос” с рег. №
4
СА1097ТК, управлявано от жалбоподателя е било 46,5 тона. Ето защо съдът
намира, че се установява извършеното от жалбоподателя нарушение.
По съществото на нарушението на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е
ангажирана и за това, че е управлявал МПС без да носи контролния талон към
свидетелството си за управление.
Съгласно посочената разпоредба водачът на моторно превозно средство
е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство
от съответната категория и контролния талон към него. От събраните по
делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил
посоченото нарушение доколкото при извършената проверка не е представил
контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. Следователно
законосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и за това
нарушение.
По наказанието:
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се
определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Според приложимата санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, се
наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за
това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. При определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. В случая правилно и
законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и е
наложено предвиденото по вид административно наказание. Неговият размер
обаче според съда бил неправилно определен. По делото няма данни
жалбоподателят да е бил санкциониран за друго подобно нарушение или друг
нарушение по ЗДвП. Същият работи на трудов договор с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 650 лева. Съдът счита, че с оглед
имотното състояние на нарушителя и липсата на други нарушения от същия
вид определеното му административно наказание глоба следва да бъде
намалено до минималния размер от 500 лева.
Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда
наказание глоба от 10 лева за водач, който не носи определените документи -
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация
на управляваното моторно превозно средство. В случая правилно и
законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и е
наложено предвиденото по вид административно наказание. Неговият размер
е правилно и законосъобразно определен.
5
По изложените съображения съдът намира жалбата за частично
основателна като обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изменено в една част и потвърдено в останалата част.
.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление 42-0002492/28.09.2021 г.,
издадено от Ч.А.К. – директор на РД “Автомобилна администрация” - София,
с което на жалбоподателя Н. Б. П. е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП,
във вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. “в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, като
НАМАЛЯВА наложеното на Н. Б. П. административно наказание от глоба в
размер на 1000 лева на глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. “в” от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 42-0002492/28.09.2021 г.,
издадено от Ч.А.К. – директор на РД “Автомобилна администрация” - София,
с което на жалбоподателя Н. Б. П. е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6