Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр.Русе, 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седми април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове:
ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 60 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В.В.П.
***, чрез процесуалния му представител, против решение № 260089/04.02.2021 г., постановено
по АНД № 2125/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
наказателно постановление № 20-1085-003486/05.11.2020 г., издадено от началника
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление,
на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, на касатора са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца. В касационната жалба се развиват подробни
оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Като касационни основания се
сочат допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения при оценката
на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят
отново сочи, че отказал да му бъде извършена проверка за употребата на
наркотични вещества с тест, защото очаквал, че резултатът от изследването на
кръвната проба по издадения му талон за изследване ще е по – точен. По
отношение на причините за неявяването за изследване в УМБАЛ „Канев“ АД – Русе касаторът
поддържа развитата пред въззивната инстанция версия – имал желание да даде
кръвна проба за изследване, но бил лишен от възможността да се придвижи с лекия
автомобил, тъй като той бил спрян от движение от полицейските служители, не
успял да намери друг превоз, а нямал пари за такси като в рамките на определеното
му време за явяване било невъзможно да стигне пеша от кв.“Средна кула“ до
лечебното заведение. Иска се отмяна на въззивното
решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното
постановление. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – началникът
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмено възражение, в което изразява становище за
нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на
решението на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция споделя изложените от
районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща
на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Въз основа на събраните доказателства въззивната
инстанция е приела, че при извършената на 29.09.2020 г., около 01:45 часа, полицейска
проверка, касаторът, като водач на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № Р 6283 АТ,
бил поканен да бъде изследван с тест за установяване употребата на наркотични
вещества. Той решил да не дава проба за изследване с тест и това обстоятелство
било надлежно удостоверено в съставения АУАН бл. № 841590/29.09.2020 г. Поради
това и в съответствие с чл.3а, т.1 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, на последния бил
издаден талон за изследване № 073727, в който, съгласно чл.6, ал.5 от същата
наредба, бил удостоверен и отказът му да бъде изследван с тест. Касаторът отказал
да получи издадения му талон, което обстоятелство било надлежно удостоверено -
с подписа на св.П., съгласно чл.6, ал.8 от наредбата, и се потвърждава от
заявеното от него в депозираното сведение пред административнонаказващия орган,
както и от сведенията на полицейските служители И. Т. и П. С. В своите показания св.В.П. сочи, че въпреки декларирания от П. отказ, на
последния били връчени всички необходими документи, включително талона за
изследване. На основание чл.6, ал.6, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
в талона били посочени мястото и срока за явяването на касатора за извършване
на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване чрез вземане на
проби от кръв и урина, а именно в УМБАЛ „Канев“ АД в срок до 45 мин. от връчването на талона. В
същия не е посочен часът и датата на неговото връчване като е отбелязано, че П.
отказал неговото получаване. По делото няма спор, че касаторът не изпълнил
предписанието и не се явил за изследване в така определените място и време.
При тази фактическа обстановка обоснован се явява
направеният от въззивната инстанция извод, че административнонаказателната
отговорност на касатора е законосъобразно ангажирана за извършеното от него
нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Този текст, в относимите му части, предвижда,
че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване и
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.
Касационната инстанция намира, че поддържаната и в
настоящото производство защитна версия не се подкрепя от доказателствата по
делото. Същата съдържа редица вътрешни противоречия, поради което тя не може да
обоснове фактически изводи, различни от направените от въззивния съд.
Не става ясно защо, ако касаторът е изпитвал
съмнения относно точността на резултатите от изследването за употреба на наркотични
вещества с тест, подобни съмнения у него не са възникнали и относно точността
на резултатите на изследването и за употребата на алкохол чрез техническо
средство, което същият приел да му бъде извършено без възражения. Неясно остава
също и защо, щом е желаел да бъде проведено лабораторно изследване на проби от
кръв и урина, касаторът е отказал да получи талона за изследване, за да се проведе
то и да се провери твърдението му, че не е употребявал наркотични вещества.
Не се подкрепят от доказателствата по делото твърденията
на касатора, че не успял да се яви в лечебното заведение поради липса на
транспорт до същото. Дори и по отношение на управлявания от него автомобил да е
била приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“в“ от ЗДвП
„временно спиране от движение на ППС“ до сключването на задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, която мярка,
съгласно чл.172, ал.4 и ал.6 от ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение и се
изпълнява с изземването на свидетелството за регистрация на МПС, за П. е
съществувала възможността да използва таксиметров превоз или да си осигури превоз
чрез друго превозно средство. Не са извинителни посочените от него причини –
липса на пари за такси и невъзможност да намери лице, което да го закара до
лечебното заведение. След като е заявил желание да бъде изследван чрез
предоставяне на проби от кръв и урина, касаторът е следвало да направи
необходимото, за да изпълни даденото му предписание. Следва да се отбележи, че
ЗДвП и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. не уреждат задължение за полицейските
служители да го придружават до лечебното заведение за извършване на
изследването. Подобна възможност, но не и задължение, за тях съществува, само в
хипотезата, когато лицето не носи документ за самоличност у себе си и поради
това е необходимо те да потвърдят неговата самоличност пред медицинския
специалист – чл.12, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила и е приложил
правилно материалния закон като е постановил едно правилно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3
и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, ответникът по касация има право на юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство, което съдът определя в размер на
100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по
тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260089/04.02.2021 г., постановено по АНД
№ 2125 по описа за 2020 г. на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА
В.В.П., с ЕГН **********,***,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе,
бул."Генерал Скобелев" № 49, представлявана от директора Т.А.А., сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: