Определение по дело №941/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано след отменително решение № 80/25.04.2013г., постановено по гр.д. № 832/2012г. на ВКС, с което е отменено решение на въззивния съд в частта относно предоставянето на упражняването на родителските права и задължения по отношение на роденото от брака дете Г., относно режима на лични отношения и издръжката, както и в частта за разноските и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Въззивното производство е инициирано по повод депозирана жалба от М. Д. А., от гр. П., против решение № 4264/24.11.2011 год. постановено по гр.дело № 371/2011 год. на Районен съд Г. Д., с която се правят оплаквания, че обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован. Твърди се, че първостепенният съд е направил една неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалният закон. Иска се отмяна на решението в атакуваните му части и уважаване исковите претенции на жалбоподателката.

В срока по чл. 263, А. 1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба. В същия се излагат подробни доводи за неоснователност на оплакванията. Прави се искане атакуваният акт в обжалваните му части да бъде потвърден, а жалбата оставена без уважение.

Районен съд Г. Д. е сезиран иск по чл. 49, А. 1 от СК. С решението си съдът е прекратил гражданския брак между М. Д. А. и В. Г. А., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи. Предоставил е упражняването на родителските права върху детето Гергана Василева А. на бащата, а майката е осъдена да заплаща на детето си чрез нейния баща месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от влизане на решението в сила. Определи са режим на личните отношения на майката с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 17,00 ч. и 20 дена от лятната й ваканция, които да не съвпадат с годишния платен отпуск на другия родител. Семейното жилище е предоставено на ответника. Отхвърлен е иска за присъждане на издръжка за минало време. Постановено е след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име - Конгарова.

Решението в частта, за предоставянето на родителските права по отношение на роденото от брака дете Гергана Василева А. на бащата, в частта за издръжката, в частта за режима на лични отношения на майката с детето, в частта за разноските по делото е висящо и е предмет на настоящата въззивна проверка. В останалата част решението е влязло в законна сила.

Така постановеното решение на районния съд в обжалваните му части е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена от легитимирана страна в процеса, съдържа необходимите законови реквизити, спазен е срокът по чл. 259, А. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Въз основа на събраните в двете съдебни инстанции доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че на 30.11.2002г. между страните е сключен граждански брак, от който имат родено едно дете – Гергана Василева А.. Не е спорно също така, че от месец ноември 2009г. ищцата и ответника са във фактическа раздяла, като първата заедно с детето си се преместила в дома на родителите си в гр. Г. Д..

Пред районния съд е представена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на въззиваемия, от която е видно, че същият реализира доходи от търговска дейност в размер на 800 лв., месечно.

Не е спорно също така, че през м. август 2011г. ищцата, заедно с дъщеря си, се преместила да живее в гр. П., в дома на Красимир Димов.

Видно от удостоверение изх. № 947/17.09.2011г. от 45-то основно училище „Димитър Талев” П. детето Гергана А. е записана във II б клас за учебната 2011г.-2012г. в гр. П..

От представено пред настоящата съдебна инстанция копие на трудов договор № 15/15.05.2013г. се установява, че жалбоподателката А. е започнала работа в „Мистик 22” ЕООД на длъжността козметик с работно време четири часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 400 лв..

От представен трудов договор № 66/24.01.2013г. се установява, че Красимир Димов Димов /мъжа, с когото жалбоподателката и малолетната Гергана живеят понастоящем/ е приел да изпълнява длъжността „служител във финансова институция” с основано месечно трудово възнаграждение в размер на 635 лв..

От представено копие на нотариален акт № 22, том III, рег. 1460, дело 213 от 06.08.2009г. се установява, че Красимир Димов е закупил апартамент, разположен на 4 етаж със застроена площ от 64.68 кв.м., находящо се в гр. П., в което жилище към настоящия момент живеят той, Гергана и майка й.

От представена служебна бележа изх. № 321/30.05.2013г. се установява, че малолетната Гергана е посещавала курсове по английски език в училище за чужди езици „Дискавъри” гр. П. два пъти седмично през учебната 2012г.-2013г.

От представени характеристика на ученика Гергана А. изх. 355/31.05.2013г. и копие от ученическата книжка се установява, че малолетното дете е завършила успешно трети клас в ОУ „Димитър Талев” гр. П..

От представени пред настоящата съдебна инстанция разписки и вносни бележки се установява, че бащата В. А. е давал парични средства за малолетното си дете Гергана, както преди постановяване на първоинстационното решение, предмет на въззивната проверка, така и след това.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

От всички събрани по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че и двамата родители притежават необходимите морални, родителски и възпитателски качества да се грижат за детето си, имат добри битови и хигиенни условия, реализират сравнително добри доходи, които са в състояние да задоволяват потребностите на малолетната Гергана. По отношение и на двете спорещи страни се установи, че винаги са полагали необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на момичето, като останаха недоказани твърденията на ищцата, че след фактическата раздяла съпругът й е престанал да полага грижи за детето си.

От ангажираните гласни доказателства се установи, че бащата не се е дезинтересирал от детето си, включително и след раздялата с жалбоподателката, като е продължил да полага необходимите грижи, давайки му пари, купувайки му дрехи и играчки. Така в показанията си свидетелят Димитър Борумов сочи, че след като М. отишла да живее при майка си, В. давал пари на детето, купувал му дрехи и играчки. Свидетелката Стоянка А., която е майка на ответника, в показанията си пред първата инстанция също сочи, че синът й давал на детето пари, плащал детската градина, купувал дрехи и играчки. Пред настоящата съдебна инстанция същата свидетелка отново заяви, че синът й давал пари на Гергана, купувал й дрехи, редовно плащал издръжката. Свидетелката Златка Конгарова, която е майка на ищцата и е разпитана като свидетел в първата инстанция, също твърди, че след като дъщеря й се разделила с мъжа си последният е давал пари на детето, купувал е дрехи, обувки, вземал я при себе си за по няколко часа, друг път с преспиване. Свидетелят Красимир Димов, разпитан пред настоящата съдебна инстанция също заяви, че бащата давал пари за тези 2-3 години, през който Гергана е в П., като на няколко пъти я водил на почивка един път в Хисар, друг път в Гърция. Свидетелят твърди, че е виждал три или четири пъти бащата да идва в П. и да взема детето, като отделно от това е бил свидетел и на негови обаждания по телефона.

Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на посочените свидетели в тази им част, тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материА.

По делото няма данни майката също да се е дезинтересирала от дъщеря си, напротив установява се, че същата е полагала и продължава да полага всички необходими грижи за отглеждането и възпитанието й. Свидетелката Десислава Станева, разпитана пред районния съд твърди, че М. се грижи за детето, като се старае да поддържа стандарта му на живот. Свидетелката Елица Колева, разпитана пред настоящата съдебна инстанция твърди, че М. и Красимир се грижат за детето, като М. до обяд е на работа, а след това е с Гергана.

По отношение жилищно-битовите условия на живот, които са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на едно дете, също може да се направи заключение, че и двамата родители могат да предоставят добри условия за живот на малолетната Гергана. Така от социалния доклад приет пред районни съд се установява, че бащата живее в къща, с добри битови и хигиенни условия, която е собственост на неговите родители. Там, малолетната Гергана има самостоятелна и обзаведена детска стая.

От социалния доклад представен пред настоящата съдебна инстанция се установява, че жилището, в което понастоящем живее Гергана, заедно с майка си и Красимир, се намира в гр. П., състои се от две стаи и дневна с кухненски бокс, луксозно обзаведено. Посочено е, че едната спалня е детска, обзаведена с всичко необходимо за отглеждане на дете. Посочено е също така, че в комплекса където е жилището има денонощна охрана, детски кът, оградено е и е безопасно за деца. От показанията на разпитаните пред настоящата съдебна инстанция свидетели се установи също така, че училището на Гергана е в непосредствена близост до дома й, както и до местоработата на майката.

С оглед на изложеното може да се направи заключение, че е налице баланс на критериите за предоставяне упражняването на родителските права по отношение и на двамата родители, с оглед на което спорът следва да се разреши като се изхожда преди всичко от интересите на детето. Изхождайки от тези интереси и като съобрази обстоятелствата, посочени в задължителното за настоящата съдебна инстанция ППВС № 1/12.12.1974г. въззивната инстанция намира, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката.

Според съда жалбоподателката притежава необходимите морални качества, за да отглежда и възпитава детето си. По делото няма данни същата да има някакви престъпни антиобществени прояви, да страда от алкохолизъм, да осъществява развратнически действия, които по някакъв начин биха могли да й създадат отрицателен нравствен облик и едновременно с това да бъдат лош пример за детето. Следва да се отбележи също така, че моралните качества на майката по никакъв начин не са засегнати от връзката й с друг мъж, с когото тя понастоящем живее.

На следващо място съдът намира, че в конкретния случай майката е по-пригодна да възпитава и оглежда момиченце, което е на десет години. На същото му предстои да навлезе в пубертета и безспорно по-лесно би споделяло с родител от същия пол проблеми свързани с възрастта. В тази деликатна възраст момичетата имат особено силна нужда от грижите и вниманието на майката и само ако е налице доказана липса на родителски качества, каквато в случая не се доказа, искът би бил неоснователен. В този смисъл е и съдебна практика. Поради тази причина близките отношения с майката са от изключително важно значение за изграждането на детето като пълноценна личност.

За да достигне до извода на кого да бъдат предоставени родителските права съдът отчете и привързаността на детето към родителите си. В представения пред настоящата съдебна инстанция социален доклад е посочено, че е налице силна емоционална връзка между детето и неговата майка. Посочено е, че без да са задавани конкретни въпроси Гергана е споделила, че иска да бъде с майка си и с нея се чувства най-добре. Освен това и самата Гергана, която бе изслушана от настоящата съдебна инстанция сподели, че не може дълго време без мама, като без тате може. Сподели, че иска да живее с мама в П., а татко да посещава от време на време, без да засяга личностово никой от двамата родители. Вярно е, че тези изявления на малолетната Гергана не представляват свидетелски показания, но все пак желанието на детето не може да бъде пренебрегнато и да не бъде взето предвид от съда. Следва да се отбележи, също така, че предпочитанието на детето не е продиктувано от удовлетворяване на капризите му от страна на майката, тъй като такива обстоятелства не бяха установени. Освен това се установи, че майката никога не е пречила на срещите между детето и бащата и не може да се приеме, че по отношение на последния е създаден някакъв отрицателен образ, който да мотивира детето да предпочете майката.

Не без значение е и обстоятелството, че след фактическата раздяла на родителите, т.е вече близо четири години, за малолетното дете ежедневни и непосредствени грижи полага само и единствено майката. При това положение едно евентуално откъсване на детето от майката, с която то е живяло винаги и е свикнало, е рисков фактор и при всички положения би рефлектирало отрицателно върху неговото емоционалното и психическото състояние.

Съдът отчете и обстоятелството, че Гергана вече от около две години живее в П., което означава, че тя е свикнала с обстановката, със социалното обкръжение, създала е свой приятелски кръг, свикнала е с училището, което посещава, т. е тя е напълно адаптирана в средата, в която живее и в нея се чувства най-добре. Това се доказва от представения пред настоящата съдебна инстанция социален доклад. В този смисъл изводите на районния съд, че в гр. П. детето не познава никого освен майка си, около него няма близки и роднини, а само хора, с които то никога не е общувало се опровергават от събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства и не отговарят на сегашното фактическо положение.

В социалния доклад е посочено също, че детето е споделило, че много добре се разбира с Краси /мъжа, с когото майката живее на съпружески начала/ и неговата дъщеря и четиримата си прекарвали много весело. По делото не е установено преместването на детето в жилището на свидетеля Красимир Димов да е създало някакъв дискомфорт или да са налице данни, че то трудно свиква с тази промяна. Напротив, Гергана и пред въззивния съд сподели, че се чувства много добре в дома на Краси. По делото не са събрани каквито и да било доказателства момичето да е в риск от това преместване и присъствието на партньора на майката да пречи и да се отразява негативно върху възпитанието на детето. От изготвения по делото социален доклад не се установяват някакви смущения в емоционалнотото състояние на детето, от които да може да се предположи, че същото има притеснения относно наличието на нов мъж в живота на майката. Посочено е, че при разпита на детето същото е било спокойно и не се наблюдавало някакво напрежение или страх.

Отделно от това по делото се установи, че свидетелят Красимир Димов също полага грижи за отглеждането на Гергана, макар и същият да няма отговорности и задължения към нея. Свидетелят заяви, че разходите по издръжката основно ги поема той, като и за в бъдеще не е проблем да издържа майката и детето. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля като не намира каквото и да било основание да се съмнява в тяхната истинност. Това, че свидетелят се грижи за Гергана се доказва и от обстоятелството, че разходите за последния й рожден ден са били поети изцяло от него, а освен това същият заяви, че е давал пари за закупуване на лекарства и очила за детето. Свидетелката Колева също зави, че Красимир се грижи за Гергана и я гледа като свое дете, като всички разходи по нея се поемат от майката и Красимир. Поради това съмненията на районния съд доколко новият мъж на майката ще приеме Гергана като свое дете са неоснователни и се опровергават от събрания доказателствен материА. Неоснователни са и притесненията на първоинстанционния съд, че майката е с новия мъж едва от 10 месеца и не се знае дали тяхната връзка би продължила и за в бъдеще. Към настоящият момент са изминали почти 2 години от преместването на Гергана и майка й в дома на Красимир, като няма данни на този етап да са налице влошени взаимоотношения, както и да има някакви индикации за предстояща раздяла. Напротив, свидетелят Димов категорично заяви, че и за в бъдеще ще продължи да се грижи за Гергана и за майка й.

От значение за предоставяне упражняването на родителските права е и обстоятелството, че майката е с четиричасово работно време /от сутрин до обед/, което съвпада с времето, през което детето е на училище. През останалото време майката има възможност в пълен обем да упражнява родителските си права. В този смисъл неотговарящ на действителното фактическо положение е изводът на районния съд, че след като майката е трудово ангажирана и работи по осем часа на ден не би могла да се грижи за детето след приключване на учебните занятия.

По отношение на бащата В. А. се установи, че същият има собствен бизнес и е с пълно работно време – излиза сутрин и с прибира вечер, включително и в събота и не е в състояние да отдели толкова време за детето, колкото майката. Действително същият може да бъде подпомаган в отглеждането на Гергана от неговата майка – св. А., но самата тя сподели пред настоящата съдебна инстанция, че работи на смени и когато тя и сина й са на работа се налага детето да остава само. Освен това следва да се отбележи, че при преценката на кой родител да се предостави упражняването на родителските права следва да се изхожда от принципа родителят да полага основни грижи, а не членовете на неговото семейство.

С оглед на всичко гореизложено настоящата съдебна инстанция намира, че е изключително в интерес на малолетната Гергана родителските права да бъдат предоставени на майката. Като е достигнал до обратния извод районният съд е постановил един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Поради наличието на установената емоционална близост между детето и бащата и обстоятелството, че последният успява да задоволява потребностите на детето по адекватен за възрастта му начин, следва на бащата да бъде определен по-широк режим на лични отношения, а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 18,00 ч в неделя, както и да го взима за 20 дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с годишния платен отпуск на майката, както и 7 дни през зимната ваканция на детето. Така определения режим на лични контакти ще осигури възможност за пълноценно общуване на детето с другия родител, при когото не живее постоянно и това ще допринесе за правилното му развитие за в бъдеще.

Следва бащата В. А. да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100,00 лева на малолетната си дъщеря чрез жалбоподателката, като нейна майка и законна представителка, на която е предоставено упражняването на родителските права, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, като претенцията над този размер до действително претендирания следва да се отхвърли като неоснователна. При определяне размера на дължимата ежемесечна издръжка, съдът съобрази нуждите на детето от храна, облекло, учебни пособия, посещения на курсове по английски език. Според данни на родителите детето има здравословен проблем с очите, което налага периодични медицински прегледи. Съдът съобрази и материалните възможности на дължащия издръжка. Бащата В. Петров има собствен бизнес и реализира сравнително добри доходи - около 800 лв. месечно. Няма данни същият да има задължения към други низходящи, на които да дължи издръжка.

На основание чл. 63 А. 3 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати 4 % държавна такса върху тригодишните платежи на така определения размер на издръжката в полза на Окръжен съд Б. в размер на 144,00 лв.

С оглед изхода на спора следва въззиваемият да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 4264/24.11.2011 год. постановено по гр. дело № 371/2011 год. по описа на Районен съд Г. Д. В ЧАСТТА, с която е предоставено упражняването на родителските права и задължения по отношение на роденото от брака непълнолетно дете Г. В. А., ЕГН *, на бащата В. Г. А.; в ЧАСТТА, с която е определен режим на лични контакти на детето с майката М. Д. А.; в ЧАСТТА, с която майката М. Д. А. е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 80,00 лева считано от влизане на решението в сила, както и В ЧАСТТА, с която М. Д. А. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд Г. Д. държавна такса в размер на 115,20 лева върху уважения размер дължима издръжка, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права и задължения по отношение на роденото от брака дете - Г. В. А., ЕГН *, на майката М. Д. А., ЕГН *.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на Г. В. А., ЕГН *, с бащата В. Г. А., ЕГН *, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, както и 20 дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с годишния платен отпуск на майката и 7 дни през зимната ваканция на детето.

ОСЪЖДА В. Г. А., ЕГН *, да заплаща на роденото от брака непълнолетно дете Г. В. А., ЕГН *, чрез неговата майка и законна представителка М. Д. А., ЕГН *, месечна издръжка в размер на 100 /сто/ лв., считано от влизане на решението в сила, до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до 300 /триста/ лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА В. Г. А., от гр. Г. Д. ул. "С." № , ЕГН *, да заплати по сметка на Окръжен съд Б. дължимата се държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 144 /сто четиридесет и четири/ лева.

ОСЪЖДА В. Г. А., от гр. Г. Д. ул. "С." №, ЕГН *, да заплати на М. Д. А. с ЕГН * от гр. Г. Д., ул. Щ. № , Б., ап. сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща сторените разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: