Р Е Ш
Е Н И Е
№ 85
Гр. Перник, 27.05.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание, проведено на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Е. В. и с участието на прокурор М.
Л.**, като разгледа докладваното от съдия Цветелина Гоцова КАНД № 77 по описа
на Административен съд – Перник за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/,
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „ ***“ АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. П.***, представлявано от изпълнителния
директор инж. Ч.К.С.***, против Решение № 182 от 10.03.2022 година, постановено
по АНД № ***/2021 година по описа на Районен съд П., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 217/27.08.2021 година, издадено от директор на Дирекция „
Контрол и превантивна дейност“ на Регионална инспекция по околната среда и
водите С.***, с което на „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П.***, представлявано от изпълнителния директор инж. Ч.К.С.*** е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева на
основание чл. 166, т. 3, във връзка с чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на
околната среда, за извършено нарушение на чл. 166, т. 3, във връзка чл. 14, ал.
4 от същия закон.
Касаторът твърди, че решението на районния съд е
неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, както и че административнонаказателното производство е опорочено още
при образуването му, тъй като при съставяне на АУАН, въз основа на който е
издадено и оспорваното наказателно постановление, са нарушени разпоредбите на
чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Счита, че неправилно е прието, че
наказателното постановление отговаря на условията по чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН. Навежда аргументи за нарушение на чл.27,ал.2 от ЗАНН и чл.52,ал.4 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отмени изцяло Наказателно
постановление № 217 от 27.08.2021 година на Директора на РИОСВ С.***,
алтернативно иска изменение на наложената санкция в размер до законоустановения
минимум.
В проведеното съдебно заседание на 18.05.2022 година,
касационният жалбоподател, редовно призован се представлява от юрисконсулт С. С.***,
който поддържа касационната жалба и доводите в нея. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното
постановление.
В проведеното съдебно заседание на 18.05.2022 година,
ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
В проведеното съдебно заседание на 18.05.2022 година,
Окръжна прокуратура Перник, редовно призована се представлява от прокурор М. Л.***,
която дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага да се
остави в сила решението на районния съд.
Административен съд – Перник, касационен състав, като
прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки
нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Касационната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал.
2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено
от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, като съображенията за това
са следните:
В хода на настоящото производство е установено, че на
21.12.2020 година е била извършена проверка по повод на постъпил сигнал с вх. №
С-268/21.12.2020 година на „***“ АД, за която бил издаден Констативен протокол
№ ККФОС- ГВ- 21/21.12.2020 година и е било издадено Предписание № 114/
30.12.2020 година на основание чл. 14, ал. 4 от Закона за опазване на околната
среда. С последното било указано на „ ***“ АД да предприеме технически мерки за
недопускане на неорганизирани емисии от котлен цех и от газохода, отвеждащи
димните газове от ПГ 4 и ПГ 5 в участъка преди СОИ и преди включване на ИУ 1,
като бил даден срок до 15.01.2021 година, както и второ предписание, изразяващо
се в това, че „***“ АД трябвало да представи писмена информация в РИОСВ – С.*** по изпълнение на даденото предписание по
т.1 с краен срок до 18.01.2021 година.
На 05.05.2021 година, след изтичане на посочения в
предписанието срок, е извършена отново проверка по сигнал, като същата е била
извършена от служители на РИОСВ С.*** и представители на общинската
администрация. Констатациите, след извършената проверка, били отразени в Констативен
протокол № ККФОС- ИЦ- 52/05.05.2021 година, като след проведената проверка се
установява, че на производствената площадка на ТЕЦ „***“ има неорганизирани
прахови емисии от счупени и липсващи прозорци и други нерегламентирани отвори
на помещението на димен вентилатор № 2, №3, № 4 към ПГ 4 към котлен цех.
Предвид тези констатации било установено неизпълнение на дадените задължителни
предписания № 114/30.12.2020 година на директора на РИОСВ С.***, както и че не
са били представени изискванията за предоставяне на информация до 18.01.2021
година.
Въз основа на горните данни, С.К.А.*** приела, че на
18.01.2021 година „***“ АД е извършила нарушение по чл. 166, т. 3, във връзка
чл. 14, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда, тъй като дружеството не
е изпълнило задължително предписание по т. 1 от Предписание № 114/30.12.2020
година на директора на РИОСВ С.***,
дадено на основание чл. 14, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда и
водите. С АУАН № 93/2021 година С.К.А.*** е образувала
административнонаказателно производство срещу дружеството.
С Наказателно постановление № 217/27.08.2021 година
директорът на Дирекция „ Контрол и превантивна дейност“ при РИОСВ С.***, на основание чл. 53 от
Закона за административните нарушения и наказания и чл. 166, т. 3, във връзка
чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда е наложил на „ ***“ АД
имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за извършено
административно нарушение по чл. 166, т. 3, във връзка чл. 14, ал. 4 от Закона
за опазване на околната среда.
С Решение № 182 от 10.03.2022 година, постановено по АНД № ***/2021 година по описа на
Районен съд П. е потвърдено наказателното постановление. Извършвайки цялостна
проверка за законосъобразност на производството по налагане на
административното наказание, след приобщаване на преписката и събиране на
посочените от страните доказателства, съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушени
на процесуалните правила. Съдът излага съображения, че оспореният акт е изцяло
законосъобразен, макар да посочва, че е констатирал правен проблем във връзка с
оправомощаването на лицето, което е посочено като автор на същия и въпреки това
е приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на изискванията,
и че същите са издадени от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и
при спазване на предвидените процедури, със съдържание, посочено в нормата на
чл. 57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по
безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към
същата са приложени съответните правни норми. Приел е, че касационният
жалбоподател е извършил деянието, съдържащо всички признаци от състава на
вмененото му нарушение по чл. 166, т. 3 от ЗООС, поради което правилно и
законосъобразно срещу него е образувано административнонаказателно
производство, а в последствие е била ангажирана и административнонаказателната
му отговорност и му е наложено предвиденото в закона административно наказание,
чиито размер е съобразен с критериите, предвидени в чл. 27 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник, намира че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е
валидно и допустимо, но е неправилно.
В настоящият случай, Районния съд П.** неправилно е
приел, че Наказателно постановление № 217/27.08.2021 година е издадено от
материално компетентен административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на
чл. 47, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Видно от представените по делото писмени
доказателства, обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно
постановление е издадено от Р. Б. П. – М., заемаща длъжността директор на
дирекция „Контролна и превантивна дейност“, за която се твърди, че съгласно Заповед
№ РД-115/23.10.2018 година е била упълномощена да изпълнява правомощията на
директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ С.***. В
тази връзка именно директорът на РИОСВ С.*** се явява материално компетентен да
налага административни наказания, чрез постановяване на наказателни
постановления, съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН.
Законодателят е дал възможност на тази група административнонаказващи органи да
възлагат правомощията си на наказващи органи на определени от тях длъжностни
лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на
Министерски съвет. В съответствие с това, директорът на РИОСВ С.*** е издал
Заповед № РД-115/23.10.2018 година, с която е оправомощил Р. Б. П. – М. на
основание чл. 14, ал. 2 от Закона за
опазване на околната среда и водите, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 2
от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околна
среда и водите и доклад на заместник – министъра на околната среда и водите
изх. № 95-00-4143/03.07.2018 година, утвърден от Министъра на околната среда и
водите да издава наказателни постановления и по този начин да изпълнява
правомощията, които по закон са възложени на директора на РИОСВ, но само в
случаите на отсъствие по обективни причини на директора на РИОСВ С.***. Ето
защо е било необходимо районния съд да изследва дали е било налице валидно
оправомощаване и респективно, дали така издаденото наказателно постановление и
било издадено от материално компетентен административнонаказващ орган, т.е
първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си по чл. 107, ал. 2 от НПК, във
връзка с чл. 13 и чл. 14 от НПК, а именно да събере служебно доказателства за
материалната компетентност на наказващият орган. Това обаче не следва да се
квалифицира като такова процесуално нарушение, което да обоснове необходимостта
от връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, защото макар
нарушенията да са свързани с установяването на факт, който е включен в предмета
на доказване по делото, то същото не се явява съществено процесуално нарушение,
което да ограничава правото на защита на който и да е от участниците в
производството, доколкото с Определение от 26.04.2022 година на Административен
съд – П.**е указано и е дадено отново възможност на ответникът да представи
необходимите доказателства, с които да се установи по безспорен начин
обективната невъзможност на директора на РИОСВ С.***, към момента на издаване
на наказателното постановление, а именно 27.08.2021 година да упражни своите
правомощия. В съответствие с това, пред касационната инстанция не бяха
представени доказателства, които да установят компетентността на автора на акта
към датата на издаването му. Настоящият съдебен състав следва да подчертае, че
ответникът е този, върху който лежи доказателствената тежест във връзка с факта
на обективна невъзможност на титуляря на компетентността да я упражни към
датата на постановяване на наказателното постановление, доколкото именно той
черпи права от факта на заместването. Доколкото фактическия състав на
заместването изисква не само да е налице валиден акт на заместване и самото
качество на заместник, а и обективна невъзможност за упражняване на
правомощията, т.е. на компетентността, то в случая е налице недоказаност на
един от елементите от фактическия състав на заместването, а това води до
единственият правилен и обоснован извод , че издаденото наказателното
постановление е издадено от материално некомпетентен административнонаказващ
орган, а от тук неправилни се явяват и констатациите, възприети от
първоинстанционния съд и обективирани в процесното съдебно решение.
Предвид гореизложено, настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, но несъответстващо на материалния
закон. Налице са касационни основания за отмяната му, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК същото следва да бъде отменено, като бъде
постановено друго, с което да бъде отменено и издаденото наказателно
постановление.
Относно разноските:
Предвид липсата на претенции от касационния жалбоподател
за присъждане на направени по делото разноски, съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
182/10.03.2022 година, постановено по АНД № ***/2021 година по описа на Районен
съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 217/27.08.2021 година, издадено от директора на дирекция
„Контрол и превантивна дейност“ към РИОСВ С.***, с което на основание чл. 53 от
Закона за административните нарушения и наказания и чл. 166, т. 3, във връзка с чл. 165, ал. 2 от Закона за
опазване на околната среда на „ ***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П.***,
представлявано от изпълнителния директор инж. Ч.К.С.*** е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за извършено административно
нарушение по чл. 166, т. 3, във връзка с чл. 14, ал. 4 от Закона за околната
среда и водите, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/