№ 657
гр. София, 09.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20231000500621 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 26.01.2023 г. на ищеца „Юробанк България“ АД срещу
определението от 11.01.2023 г. по гр. д № 1450/2022 г. на Софийския градски съд, VІ-18 състав, в
частта, с която е допълнено в частта на разноските определението от 29.11.2022 г., като на осн. чл.
78, ал. 4 ГПК на ответника „ИЕМ 2020“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 2 000 лв., а на
ответника „Куолити Съпорт“ ЕООД – разноски в размер на 3 197,33 лв.
В жалбата се твърди, че неправилно СГС е присъдил посочените разноски за адвокатски
възнаграждения. Сочи се, че до прекратяването на производството с определение от 29.11.2022 г.
ответниците не са представили доказателства за уговарянето и заплащането на подобни
възнаграждения, а са представили такива след това – с молбата от 6.12.2022 г. Твърди се, че
представените договори от 10.08.2022 г. били антидатирани и съставени специално за настоящото
производство, каквито възражения ищецът бил направил своевременно в отговора на искането по
чл. 248 ГПК, поради което се желае откриване на производство по чл. 193 ГПК спрямо тези
документи. Сочи се, че присъдените разноски за прекомерни и е следвало да бъдат намалени на
осн. чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като тримата ответници са представлявани от един адвокат, който е
подал общ отговор на исковата молба, поради което следвало да се присъди само едно
възнаграждение, а не за всяко представлявано лице поотделно. Разноските следвало да бъдат
намалени до минималния размер по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй като производството е
било прекратено преди насрочване на открито заседание, поради което се дължат разноски за
адвокат само за изготвяне на отговор на исковата молба. Твърди се, че не било съобразено и
решението от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и
да отхвърли искането на ответниците за присъждане на разноски, а евентуално – да намали
същите.
Ответниците „Куолити Съпорт“ ЕООД и „ИЕМ 2020“ ЕООД в писмения отговор на
1
процесуалния си представител оспорват частната жалба. Претендират разноски за частното
производство.
Същият отговор е бил подаден и от името на ответницата А. Е. И., която обаче няма качеството
на страна в настоящото частно производство, доколкото обжалваното определение в оспорената
част не касае нея, а другите ответници.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по
частната жалба, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от 4.08.2022 г., с която
„Юробанк България“ АД е предявил срещу А. Е. И., „Куолити Съпорт“ ЕООД и „ИЕМ 2020“
ЕООД иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо ищеца на: 1) договор за покупко-
продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 152/23.04.2019 г., том І, рег. №
8156, нот. д. № 127/2019 г. на нотариус С. С., в частта, с която А. И. е продала на „Куолити
Съпорт“ ЕООД апартамент № 11 с площ от 80,43 кв. м., находящ се в гр. София, район „Витоша“,
ул. „Симеон Радев“ № 58А, ет. 5, заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и
от правото на строеж, който имот е с идентификатор № 68134.1931.47.4.11; и 2) апорт от
23.06.2020 г., с който „Куолити Съпорт“ ЕООД е апортирал в капитала на „ИЕМ 2020“ ЕООД
същия апартамент № 11. В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на А. И., като по
силата на договор за потребителски кредит № FL949572/7.11.2018 г. е предоставил такъв в размер
на 3 617,08 лв. Поради неизпълнение на задълженията на ответницата ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 26.11.2020 г. по гр. д. № 52127/2020
г. на СРС, 60 състав, за следните суми: 3 044,12 лв. – главница, заедно със законната лихва от
27.10.2020 г. до изплащането, 274,55 лв. – възнаградителна лихва за периода 7.12.2019 г. –
19.08.2020 г., 14,34 лв. – мораторна лихва за периода 7.11.2019 г. – 12.03.2020 г., 160,29 лв. –
мораторна лихва за периода 14.05.2020 г. – 20.10.2020 г., 96,50 лв. – такси, 498,99 лв. – съдебни
разноски. Твърди се, че посочените разпоредителни сделки увреждали кредитора, като били
извършени между свързани лица – управител на ответника „Куолити Съпорт“ ЕООД бил бившият
съпруг на ответницата И., а управител на ответника „ИЕМ 2020“ ЕООД бил нейният баща.
Във връзка с указания на съда исковата молба е била вписана на 21.09.2022 г.
От името на тримата ответници е бил подаден на 17.10.2022 г. отговор на исковата молба чрез
общ пълномощник – адв. В. И.. В същия, наред с другото, се оспорва допустимостта и
основателността на иска и поради това, че процесният имот е бил продаден на 21.06.2021 г. от
ответника „ИЕМ 2020“ ЕООД на третото лице М. М. А. с нотариален акт № 96/21.06.2021 г., том І,
рег. № 2363, нот. д. № 84/2021 г. на нотариус М. Г.. Към отговора са приложени 3 бр. пълномощни
без дата, с които ответницата А. И. и управителите на ответните дружества са упълномощили адв.
В. И. да ги представлява пред всички съдилища по всякакви производства. Не са приложени
договори за правна защита. В отговора е направено е искане за присъждане на направените
разноски.
С разпореждане от 18.10.2022 г. е постановено изпращане на ищеца на препис от отговора с
указания за упражняване на правата по чл. 372 ГПК в 2-седмичен срок от съобщението.
С молба от 9.11.2022 г. ищецът е заявил, че оттегля исковата си молба на осн. чл. 232 ГПК.
Молбата е подадена от адв. Х. И., която е била надлежно упълномощена – видно от допълнително
приложеното пълномощно към молба от 28.11.2022 г.
2
С определение от 29.11.2022 г. съдът е прекратил производството поради заявеното оттегляне
на исковете.
С молба от 6.12.2022 г., подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, тримата ответници са поискали
допълване на определението от 29.11.2022 г., като се присъдят следните разноски: 1) на ответника
„Куолити Съпорт“ ЕООД – сумата 8 000 лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 8.10.2022 г., 2) на ответника „ИЕМ 2020“ ЕООД – сумата 2 000 лв. за
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 8.10.2022 г., и 3) на
адвокат В. И. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответницата А. И.. Към молбата са приложени посочените договори от 8.10.2022 г., в които е
удостоверено плащане в брой на уговорените възнаграждения.
В отговора от 10.01.2023 г. на искането по чл. 248 ГПК ищецът е заявил, че претендираните
разноски не са доказани, тъй като договорите са антидатирани и не са съществували към момента
на изготвяне на отговора на исковата молба. Заявено е, че тъй като адвокатът е осъществявал една
защита за тримата ответници и е подал един общ отговор на исковата молба, то възнаграждението,
ако се полага, следва да е едно, а не за всеки ответник по отделно. Направено е и възражение за
прекомерност, като се поддържа, че тъй като защитата се е изчерпвала с подаването само на
отговор на исковата молба, то дължимото възнаграждение следвало да е 3/4 от минималното по
Наредба № 1/2004 г.
За да постанови обжалваното определение от 11.01.2023 г. СГС е приел, че представените
договори доказват уговарянето и заплащането на адвокатските възнаграждения за ответните
дружества, като не съществува основание за намаляване на възнаграждението поради това, че
защитата е осъществявана от един общ адвокат за всички ответници. Приел е за частично
основателно възражението за прекомерност спрямо претенцията на ответника „Куолити Съпорт“
ЕООД, като е намалил същото до сумата 3 197,33 лв., изчислена според минимума по чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1/2004 г. в приетата за приложима редакция преди изменението от ДВ, бр.
88/4.11.2022 г. Приет е за неприложим минимума по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за подаване
само на отговор на исковата молба в размер на 3/4 от възнаграждението за цялостно
представителство, тъй като няма данни ответниците да са предполагали, че ще последва оттегляне
на иска. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е отхвърлено
поради липсата на представен договор с ответницата А. И., в която част определението не се
обжалва.
При така установените фактически обстоятелства, въззивният съд намира от правна страна
следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество
тя е неоснователна.
Ответниците имат право на присъждане на разноски при прекратяване на делото /чл. 78, ал. 4
ГПК/, като са ирелевантни причините за прекратяването и вината на ищеца, които разноски следва
да бъдат реално направени – т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК – ВКС. В случая първото
условие не е спорно – производството е прекратено с определение от 29.11.2022 г. поради
оттегляне на иска от ищеца, извършено след подаване на отговора на исковата молба от
ответниците. Спорните въпроси са дали претендираните от ответните дружества разноски за
адвокат са доказани и дали се явяват прекомерни съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
3
Искането за присъждане на разноски е било направено от ответниците още в отговора на
исковата молба, но към същия не са били представени доказателства за такива. Те са представени
към молбата по чл. 248 ГПК, а именно – два договора за правна защита с дата 8.10.2022 г., в които
е удостоверено плащане в брой на уговорените възнаграждения. В частта за заплатените суми
договорите имат характер на разписки по чл. 77 ЗЗД, достатъчни за доказването на плащанията /т.
1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК/. Следователно, доказано е уговарянето и реалното
заплащане на уговорените в договорите суми съответно – 8000 лв. и 2000 лв. Възражението на
жалбоподателя е, че макар и да доказват уговарянето и плащането на сумите, договорите не
доказват, че това е станало преди прекратяване на производството с определението от 29.11.2022
г., тъй като били антидатирани – тяхната действителна дата не била посочената в тях /8.10.2022 г./,
а била след прекратителното определение. В тази връзка се желае откриване на производство по
чл. 193 ГПК спрямо тези документи, което процесуално искане въззивният съд намира за
неоснователно. По реда на чл. 193 ГПК се цели оборване на обвързващата доказателствена сила на
един документ – формална или материална. Частните документи /като процесните договори/ не
притежават материална доказателствена сила, а единствено формална – относно авторството на
документите, което не се оспорва в случая. Датата на частния документ не е обхваната от
доказателствената сила на документа, като посочената в него дата не е противопоставима на трети
лица /чл. 181 ГПК/, поради което при нейно оспорване е неприложима процедурата по чл. 193
ГПК. Същевременно, нито в жалбата, нито в отговора страните са заявили доказателствени
искания във връзка с въпросната дата, за да се налага провеждане на производство по събиране на
доказателства в настоящата инстанция.
Независимо от горното въззивният съд намира за ирелевантен въпроса дали действителната
дата на договорите предхожда или следва тази на прекратителното определение от 29.11.2022 г.
Това е така, защото прекратяването на настоящото производство е постановено преди ответниците
да са били уведомени за постъпилото от ищеца заявление за оттегляне на иска, като уведомяването
е извършено със самото връчване на прекратителното определение на ответниците. Ответниците
обаче са имали право да се запознаят с искането на ищеца, за което съдът е бил длъжен да им
осигури възможност /чл. 8, ал. 3 ГПК/. Едва след запознаване с това искане ответниците могат да
заяви и претенцията си за присъждане на разноски, като представят съответните доказателства.
Това е така, защото за ответниците оттеглянето на иска има неочакван характер – същите са били
уведомени единствено за предявения иск с връчването на препис от исковата молба и легитимните
им очаквания са делото да се развие по нормалния начин до произнасянето по същество на съда по
иска, като именно с тази цел са организирали защитата си чрез наемане на адвоката, подал
отговора на исковата молба. Неочакваното оттегляне на иска е довело и до неочаквано за
ответниците прекратяване на исковото производство. Следователно, в тази хипотеза за
ответниците не може да настъпи преклузия нито за самото искане за присъждане на разноски, нито
за представяне на доказателства за извършването им, преди същите да бъдат уведомени за
постъпилото оттегляне на иска, заявено от ищеца. Ако това уведомяване е извършено едва с
връчването на препис от прекратителното определение, то посочените действия на ответниците
следва да бъдат извършени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК – в срока за обжалване на това
определение. Такъв именно е и настоящия случай. В същата хипотеза и по същата причина и
самите доказателствата за претендираните разноски могат да носят дата след прекратяването на
производството, но преди изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, тъй като оправданите очаквания
на страните по договора за правна защита са да уредят финансовите си отношения до приключване
4
на съдебното дирене в съответната инстанция, каквото при прекратяване на производството не се
случва. Поради това дори и уреждането на финансовите въпроси с наетия от ответниците още в
началото на процеса адвокат, упълномощен да подаде и отговора на исковата молба, да е било
извършено след прекратителното определение от 29.11.2022 г., то тези разноски подлежат на
присъждане по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК. Друго би било положението, ако адвокатът е бил нает
едва след прекратяването на производството.
Неоснователно е и възражението за прекомерност на присъдените на ответните дружества
разноски за адвокат. Не намира опора в закона доводът, че тъй като тримата ответници са
представлявани от един адвокат, който е подал общ отговор на исковата молба, то следвало да се
присъди само едно възнаграждение, а не за всяко представлявано лице поотделно. Всеки от
ответниците има право на самостоятелна адвокатска защита, като тя остава такава дори и
ответниците да са наели общ адвокат, а не само ако всеки и наел отделен адвокат. Прекомерността
на възнаграждението се преценява за всеки ответник поотделно, дори и при общ адвокат.
Поисканите и присъдени за ответника „ЕИМ 2020“ ЕООД разноски в размер на 2 000 лв. са под
минимума по чл. 7, ал. 2 и дори под този по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Присъдените на ответника „Куолити Съпорт“ ЕООД са
редуцирани до 3 197,33 лв., което съответства на минимума по чл. 7, ал. 2 от същата наредба и то –
в предходната й редакция, която предвижда по-ниски възнаграждения спрямо актуалната редакция
на наредбата. Противно на поддържаното от ищеца в случая е неприложима разпоредбата на чл. 9,
ал. 1 от наредбата, установяваща минимални размери на възнаграждения за определени услуги
/измежду които и изготвяне на отговор на искова молба/, но само в случаите, когато услугата не
включва ангажирано процесуално представителство по делото. В конкретния казус
ангажирания от ответника адвокат е нает с цел цялостно процесуално представителност по делото,
а не само за изготвяне на отговор на исковата молба – видно от самото пълномощно, приложено
към отговора на исковата молба. Обстоятелството, че делото е прекратено преди първото редовно
заседание, е ирелевантно и извън приложното поле на чл. 9, ал. 1 от наредбата – от значение не са
реално извършените по делото процесуални действия, а волята на страните по договора за правна
помощ. Адвокатско възнаграждение е уговорено в този му размер с цел защитата по
първоинстанционното производството, за което е нормално да се очаква, че ще се развие и
приключи с постановяване на решение по съществото на спора, а не с определение за
прекратяване, което /както бе посочено/ представлява неочакван за ответника развой на
производството. По тази причина приложима за определяне на минималния размер е разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата, а не тази на чл. 9, ал. 1, както правилно е приел и СГС. Ето защо
няма основание за допълнителна редукция на присъдените на ответните дружества разноски.
С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея
определение – в сила, като правилно и законосъобразно.
Независимо от този изход на спора на ответниците не следва да се присъждат своевременно
поисканите разноски за настоящото частно производство за заплатеното адвокатско
възнаграждание по представените към отговора на частната жалба договори за правна защита.
Според трайната съдебна практика в производството по чл. 248 ГПК, вкл. и във фазата по
обжалване, не се присъждат разноски – така определение № 162/28.04.2022 г. по ч.гр.д. №
5096/2021 г., определение № 122/14.04.2021 г. по ч.гр.д. № 1269/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Настоящото въззивно определение подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 248, ал. 3
5
ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 11.01.2023 г. по гр. д № 1450/2022 г. на Софийския
градски съд, VІ-18 състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „Юробанк България“ АД за откриване
на производство по чл. 193 от ГПК спрямо посочените в частната жалба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците „Куолити Съпорт“ ЕООД и „ИЕМ 2020“
ЕООД за присъждане на разноски за настоящото частно производство.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в 1-
седмичен срок от връчването на преписи на двете страни.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6