№ 1334
гр. София, 17.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110142586 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. П. СТ. срещу „=========” АД,
ЕИК ==========. Исковата молба е редовна и допустима.
Препис от исковата молба и от приложените към нея документи са връчени на
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор от ответника.
На основание чл. 140, ал.1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените от
страните доказателствени искания.
Страните са представили към исковата молба и отговора писмени доказателства, които
са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор и следва да бъдат приети.
Искането на ищеца да бъде задължен ответникът да представи документи във връзка с
договора е неоснователно, тъй като същите са приложени към отговора на исковата молба.
Не следва да се уважават доказателствените искания на ищеца за задължаване на
ответника да представи справка-извлечение за извършените от ответника плащания по
договора за кредит, тъй като редът по чл.190 ГПК не е приложим, когато се изисква от
ответника да съставя документи.
Искането на ищеца за задължаване на трето неучастващо по делото лице да представи
справка за извършени плащания и искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
с поставените в исковата молба задачи следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е
необходимо съобразно липсата на оспорване от страна на ответника на извършени
плащания от ищцата.
Поради изложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 състав:
ОПРЕДЕЛИ:
І.СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
М. П. СТ. е предявила срещу „=========” АД иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК за сумата от 142,36 лв., представляваща недължимо
платено по нищожен договор за потребителски кредит № ====== от 25.11.2016 г., ведно със
1
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.07.2021 г., до окончателното
плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 25.11.2016г. е сключил с „=========” АД
договор за потребителски кредит № ======, по силата на който ответникът е предоставил
на ищеца кредит в размер на 500 лв. при общ размер на всички плащания 517,08 лв., със
срок на договора от 30 дни, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент 41,000 % и
годишен процент на разходите 49,640 %, както и че му е начислена неустойка в размер на
125,28 лева, тъй като не е представила пред ответника в срок банкова гаранция, друг вид
обезпечение или надлежни поръчители, които да отговарят на посочени в договора условия,
като в този случай размерът на общата сума, която следва да върне ищецът, е 642,36 лева.
Сочи, че е заплатила предсрочно по договора общо сумата от 454,19 лв. за погасяване на
задълженията. Излага съображения, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10,
ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма – не е спазено
изискването да е написан по ясен и разбираем начин, както и всички елементи на договора
да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, но не по - малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Сочи, че договорът е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание - не е посочен годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, а е
посочен като процент, без да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване, а липсата на посочване на методика за формиране на ГПР по договора
противоречи на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4
от ЗПК. Заявява, че грешно е посочен размерът на ГПР, а действителният е в размер на
341,66 %, който е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че поради наличие на изначална
невъзможност ищецът в срок до следващия ден да предостави банкова гаранция или да
осигури двама поръчители, отговарящи на всички изисквания, посочени в договора,
процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД. Навежда доводи, че
договорът е с еднотипно съдържание, по отношение на което потребителят не може да
влияе. Излага, че договорът е в противоречие със съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, както и че уговорката за
неустойка е в противоречие с преследваната от директивата цел. Поддържа, че е уговорката
за неустойка накърнява преследваната от закона цел и е извън присъщите за неустойката
функции, като не е свързана с претърпени от кредитора вреди. Счита за недопустимо
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва, поради което е налице заобикаляне на
закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Поддържа, че уговорката за неустойка е
неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на
потребителите, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка, като в нарушение на императивните
разпоредби на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК ответникът не е включил в ГПР
разходите за заплащане на неустойка, която по своята същност представлява печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично. Ищецът сочи, че дължи
връщане само на чистата стойност по кредита, а именно 500 лв., като разликата до
платените от него 642,36 лв. или в размер на процесната сума от 142,36 лв. подлежат на
връщане от страна на ответника. Претендира разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че на 25.11.2016 г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит и че ищецът е заплатила на ответника сума в
размер на 642,36 лв. Оспорва иска по основание. Счита, че възражението за нищожност на
клаузата за неустойка е неоснователно, тъй като същата представлявала обезщетение за
неизпълнение на акцесорно задължение, като предоставянето на обезпечение е
допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Оспорва
2
наличието на неравноправни клаузи в договора, както и че същият е сключен в
противоречие със закона. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 и
чл. 23 от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил процесните суми в полза на ответника,
че договора за заем е нищожен, тъй като противоречи на императивни изисквания на закона,
включително, че оспорените клаузи на договора са неравноправни клаузи, което води до
нищожност на целия договор за кредит. В тежест на ответника е да докаже, че оспорените
клаузи на договора са действителни, че е налице основание за получаването на процесната
сума, съответно задържане на полученото.
Приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на
25.11.2016 г. между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ======, по
силата на който ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на 500 лв., при общ
размер на всички плащания 517,08 лв., със срок на договора от 30 дни, при уговорен
фиксиран годишен лихвен процент 41,000 % и годишен процент на разходите 49,640 %,
както и че ищецът е погасил задълженията по кредита чрез плащане на сумата от 642,36 лв.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството и ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
ІІ. По доказателствените искания:
1. ПРИЕМА документите, приложени към исковата молба и отговора, като писмени
доказателства по делото.
2. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ІII. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.03.2022 г.
от 11:10 часа, за която дата да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3