Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260091
гр.***, 08.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5280 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление –
гр. ***, ул. „***” № 93, представлявано от управителя А.Г.Х., срещу Наказателно
постановление № 02-0002862/12.03.2020г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. ***, с което за нарушение на чл. 404, ал. 1 от Правилник
за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V /Правилника/ и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413,
ал. 2 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000
лева.
Първоначално по
жалбата е било образувано НАХД № 1453/2020г. по описа на РС-***, завършило с
Решение № 930/17.07.2020г., с което НП е било потвърдено изцяло и в полза на
АНО са били присъдени разноски. Решението е било атакувано от жалбоподателя,
като с Решение № 1740/14.12.2020г. по к.н.а.х.д. № 2196/2020г. на АдмС-***
въззивният съдебен акт е бил отменен и делото е било върнато за ново
разглеждане от друг състав.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че санкционният акт е
неправилен, недоказан и необоснован, а в производството са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че липсва състав на
административно нарушение, като се застъпва, че при работата на обекта са били
спазвани всички изисквания на Правилника. Оспорват се констатациите на АНО за
работа с преносими лампи, които да са с наранена защитна обвивка и снадки.
Застъпва се, че за обекта има изготвена оценка за риска и ежедневно се провежда
инструктаж на работниците. На следващо
място се застъпва, че Правилника, чието нарушение е вменено на жалбоподателя, е
неприложим за конкретния случай, доколкото нито в АУАН, нито в НП се съдържа
точно и ясно описание на извършеното нарушение, нито се съдържа твърдение за
осъществявани трудови функции. Счита се, че не е описана каква конкретно
опасност за здравето на кое точно лице е настъпила и какъв е бил безопасният
начин за извършване на работата. Счита се, че не е ясно в какво се изразява
вредоносния резултат, като описанието на нарушението е формалистично. Счита се,
че е налице разминаване между фактическата обстановка и правната квалификация,
а отделно от това се застъпва, че АНО е ангажирал отговорността на дружеството
и за нарушение на чл. 197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работно оборудване, за което е било издадено отделно НП. Твърди се, че по този
начин е нарушен основен принцип в административнонаказателното производство и
неправилно отговорността на дружеството е била ангажирана два пъти за едни и
същи факти. На последно място се застъпва, че липсват мотиви защо санкцията е
определена в завишен размер поради което и се иска отмяна на НП, а под
условията на евентуалност – неговото изменение, посредством намаляване на
наложената санкция.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Административнонаказващият орган – Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. *** се представлява от юрисконсулт Николова, която
оспорва жалбата. Заявява, че не са налице процесуални пороци, като материалният
закон е бил правилно приложен. Пледира за потвърждаване на НП и за присъждане
на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 13 от НАХД № 1453/20г. на РС-*** - НП е
връчено на представител на жалбоподателя на 02.04.2020г., а жалбата е депозирана
на 08.01.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 17.12.2019г. около
19.00 часа в Д„ИТ“-*** бил получен сигнал за настъпила трудова злополука на
строителен обект – „Сграден фонд за
Позитронно-емисионен томограф и Брахитерапия към „КОЦ-***“ ЕООД“, находящ
се в УПИ XVI, кв. 135-Б, по плана ЦГЧ-***, където
строително-монтажни дейности, като подизпълнител, извършвало
дружеството-жалбоподател. На място пристигнала св. К.Г. – началник отдел „АИПО“ в Д„ИТ“-***,
която констатирала, че него ден работниците е трябвало да положат изравнителна
замазка на последната плоча на обекта. Понеже бетоновозът се е забавил се е
наложило работниците да останат до късно, което пък е довело до необходимост те
да използват преносими лампи, включени в електрическата мрежа /220V/. При включване на една от тези лампи в таблото е
възникнал инцидент, довел до смъртта на работник, който инцидент е и причина за
извършената проверка. Св. Г. констатирала, че към момента на проверката лампите
все още са разположени на последната плоча, като те са с кабели с нарушена
защитна обвивка и снадки по тях.
Свидетелката
преценила, че с поведението си дружеството е извършило нарушение на чл. 404,
ал. 1 от Правилника, поради което и поканила негов представител да се яви в
Д„ИТ“ за съставяне на АУАН. На 20.02.2020г. в Дирекцията се явил управителят, в
чието присъствие св. Г. съставила АУАН с бл. № 0002862/20.02.2020г., в който
описала горните факти и им дала квалификация на административно нарушение по
чл. 404, ал. 1 от Правилника. Актът бил предявен на управителя на дружеството,
който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В срока
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 12.03.2020г. било издадено и атакуваното
НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата
на чл. 404, ал. 1 от Правилника,
поради което и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, наложил
на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
На същата дата спрямо дружеството било
издадено и НП № 02-0002863, с което АНО вменил на жалбоподателя нарушение по
чл. 197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, а
именно за това, че на същата дата и място е допуснал работно оборудване да не е
обезопасено срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически ток,
като е допуснал кабелите на удължителите, захранващи преносими електрически
лампи и инструменти, да са положени по земята по маршрути за движение на
работници.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съдът
не споделя доводите на жалбоподателя за недоказаност на описаните в АУАН и НП
факти. Тъкмо напротив - в съдебното
заседание пред съда показания депозира актосъставителят, като изрично потвърди,
че лично тя е възприела, че използваните електрически лампи са с нарушена
обвивка и снадки по тях. Съдът не намира причина да се усъмни в
добросъвестността на тази свидетелка, като не открива признаци на пристрастност
или заинтересованост. От друга страна жалбоподателят не е ангажирал никакви
доказателства в подкрепа на твърденията си, поради което и съдът кредитира
всичко изложено от св.Г..
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. и длъжностна характеристика. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението, вменено на жалбоподателя, е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че в АУАН и НП коректно е посочена фактическата обстановка, като не са налице разминавания между фактическите обстоятелства и правната квалификация на деянието. Не намират опора в закона твърденията на жалбоподателя, че не е описана каква конкретно опасност за здравето на кое точно лице е настъпила и какъв е бил безопасният начин за извършване на работата, както и че не е ясно в какво се изразява вредоносния резултат, а описанието на нарушението е формалистично. Тъкмо напротив. Деянието е описано по изчерпателен и разбираем начин и напълно съответства на дадената му правна квалификация. Съгласно чл. 404, ал. 1 от Правилника – „Не се допуска работа с ръчни и преносими инструменти, лампи, трансформатори с наранена защитна обвивка на фабричния захранващ кабел или със снадки по него“. Нарушение на това изискване ще е налице всякога, когато се установи, че използваните преносими инструменти (в случая лампи) са с наранена защитна обвивка на фабричния захранващ кабел или със снадки по него. За ангажиране на отговорността по въпросната разпоредба не е необходимо нито тези снадки и/или наранявания на обвивката да са представлявали конкретна опасност за точно определено лице, нито още по-малко да е налице вредоносен резултат. Законодателят е приел, че самото използване уреди/лампи в такова състояние самостоятелно представлява потенциална опасност за всички работници, чиято обществена опасност е достатъчно висока, за да се забрани такова поведение без да е необходимо да се установява във всеки конкретен случаи чий живот или здраве реално са били поставени в опасност. Именно поради това за актосъставителя и АНО не е съществувало задължение да посочват тези обстоятелства в процесуалните документи. В случая нарушението е формално и е довършено с използването на неизрядните лампи, които както стана ясно от разпита на св. Г. – не са отговаряли на изискванията на чл. 404, ал. 1 от Правилника. Ясно и в НП и в АУАН е посочено, че лампите са се използвали при осъществяване на конкретна трудова функция от страна на работниците: „при подготовка на последна плоча за изравнителна замазка“, поради което и съдът не възприема твърденията на жалбоподателя, че не се съдържа твърдение за осъществявани трудови функции, което пък се обвързва с неприложимостта на разпоредбите на Правилника към конкретния случай.
Няма отношение към спора и това дали за обекта има изготвена оценка за риска и дали ежедневно се провежда инструктаж на работниците. Това са самостоятелни задължения на работодателя, евентуалното изпълнение на които, не е в състояние да доведе до отпадане на отговорността му за други извършени нарушения.
В случая няма спор, а и от приложения договор (л. 16- 17 от НАХД № 1453/2020г. на РС-***) се установява, че именно дружеството-жалбоподател е извършвало СМР на обекта, поради което следва да се приеме, че именно то се явява работодател. От своя страна осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд е установено като общо задължение за работодателя в чл. 127, ал.1, т.3 от КТ, като за неизпълнението на това задължение е предвидена санкция в чл. 413, ал. 2 от КТ. Нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ е бланкетна, поради което признаците на състава на нарушението се извеждат посредством други разпоредби – в случая на чл. 404, ал. 1 от Правилника, в която норма се съдържат конкретните изисквания към работодателите във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за порочност на производството поради това, че за едно и също нарушение са били издадени две НП. Освен, че НП № 02-0002863/12.03.2020г. очевидно е издадено след процесното постановление (доколкото е с по-голям номер) и поради това ако някое подлежи на отмяна на това основание (чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, вр.с чл. 84 ЗАНН), то това следва да е по-късно издаденото, то и от внимателния прочит на НП № 02-0002863/12.03.2020г. се установява, че то не касае факти, идентични на процесните. Отговорността на дружеството по въпросното НП е ангажирана за това, че кабелите на удължителите, които са захранвали преносимите лампи, са били положени по земята, по маршрутите за движение на работниците, което според АНО е нарушение по чл. 197 от Наредба № 7, докато в настоящия случай отговорността е ангажира за това, че въпросните кабели са били с нарушена обвивка и със снадки. Очевидно се касае до две съвсем отделни нарушения на правилата за безопасност - едното свързано с използването на уреди с нарушена защита на кабелите, а другото с разполагане на тези кабели на неправилните места. Двете нарушения са самостоятелни и независими едно от друго, поради което и по мнение на настоящия състав принципът „non bis in idem” не е бил нарушен.
С оглед всичко
казано по-горе съдът счита, че в случая отговорността на жалбоподателя е била
правилно ангажирана, а в производството не са били допуснати съществени
нарушения. Въпреки това съдът намира, че неправилно АНО е индивидуализирал
размерът на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 413, ал. 2 КТ предвижда за конкретното
нарушение „Имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000 лв. При издаване на
наказателното постановление административният орган не е изложил никакви
мотиви, които да обосновават определения размер на имуществената санкция от
2000 лева. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования
извод, че така определеният размер на санкцията е правилен и законосъобразен,
като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на
наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. По
делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на дружеството,
което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият
съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира,
че на търговеца следва да бъде определен размер на наложената санкция към
минималния предвиден от законодателя, а именно 1500 лева, който е подходящ и
справедлив. Изрично в този смисъл е Решение
№ 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-***, постановено по
аналогичен казус.
В заключение
следва да се посочи, че извършеното нарушение не е маловажно, доколкото не се
отличава от типичните нарушения от този вид. Действително изводът за маловажност
на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира,
че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е
налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид.
С оглед всичко
казано по-горе съдът счита, че НП следва да се измени в частта относно
наложената санкция, като тя се намали от 2000 на 1500 лева.
Към момента е настъпила законодателна промяна в
разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. На настоящия състав е служебно известно, че в практиката на
съдилищата съществува разнобой относно това на кого и в какъв размер следва да
се присъдят разноски, в случите когато е изменен само размерът на наложената
санкция. Според едното виждане в този случай следва да намери приложение
принципът, важащ в гражданския процес и разноските да се присъдят съразмерно на
страните (приема се по аналогия, че за разликата от размера на наложеното
наказание/санкция, до размера, определен от съда - искът е уважен, а за
останалия размер е отхвърлен). Според другото схващане разноски се дължат само
в полза на АНО, доколкото е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото
нарушение, а какъв е окончателният размер на санкцията, определена от съда, е
без значение.
Настоящият състав възприема второто
схващане по следните съображения. В административнонаказателното производство
пред районния съд по аналогия приложение намират разпоредбите на НПК – чл. 84 ЗАНН и това не е случайно, предвид сходството между двете производства. Общото
правило по чл. 189, ал. 3 НПК гласи, че след като деецът е признат за виновен –
то той дължи сторените в производството разноски, без значение какво наказание
му е наложено и дали въобще му е наложено наказание (примерно в случаите на чл.
183, ал. 3 НК). Налага се извод, че осъждането за разноските е обвързано
единствено с установяване на противоправно поведение от страна на дееца
(престъпление по НК или административно нарушение по ЗАНН), което в крайна
сметка е станало причина за образуване на производството и съответно за
сторването на разноски от страна на съответния орган. Без значение за
произнасянето по разноските е какво наказание ще се наложи или изобщо дали
такова ще бъде наложено, доколкото основанието за възлагане на разноските не е
наложеното наказание, а извършеното престъпление (нарушение). Допълнителен
аргумент в защита на тази теза са и мотивите на Тълкувателно Решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК
на ВС, където се приема, че ако НП бъде изменено и ако в производството има
сторени разноски от страна на съда (за възнаграждения на вещи лица, свидетели и
т.н.), то те се възлагат изцяло на жалбоподателя, а не съразмерно. В този смисъл съдът счита, че с оглед
доказването на извършено нарушение от страна на жалбоподателя, то той следва да
бъде осъден да заплати изцяло сторените от АНО разноски.
В конкретния случай АНО е бил
защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в
съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в
полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна
препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява 80 лева. Доколкото АНО е бил защитаван от юрисконсулт и
в производството по НАХД №1453/20г. на РС-*** и КНАХД № 2196/2020г. на АдмС-***,
то за всяко едно от тези производства следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на от по 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.2 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 02-0002862/12.03.2020г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. ***, с което за нарушение на чл. 404, ал. 1 от
Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с
напрежение до 1000 V и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ
на „***” ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева,
като НАМАЛЯВА размера на наложената
санкция от 2000 лв. на 1500 лв. (хиляда
и петстотин) лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН „***” ЕООД с ЕИК: *** да заплати в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сумата в размер на
240 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща сторени в производството
разноски, от които – 80 лева разноски по НАХД № 1453/20г. на РС-***, 80 лева
разноски по КНАХД № 2196/2020г. на АдмС-*** и 80 лева разноски по настоящето
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.