Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
Гр. Перник, 21.05.2019 година.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд – Перник в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Т. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 438 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни
и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на Община ***,
представлявана от кмета на Община *** против Решение № *** от 25.07.2018 година на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което на Община ***, на
основание чл. 70, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 166, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл.
162, ал. 2, т. 8 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3, във връзка с ал. 4 от Методология за
определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при
възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти,
съфинансирани от Структурните фондове (СФ), Кохезионния фонд на Европейския
съюз (КФЕС), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР), Европейския фонд за рибарството (ЕФР) и фондовете от Общата програма
„Солидарност и управление на миграционните потоци“ (приета с ПМС №
134/05.10.2010 година, обн. ДВ бр. 53/13.07.2010 година, в сила от 13.07.2010 година,
отм. с ПМС № 57/28.03.2017
година) (по – нататък Методологията), за нарушение по чл. 28, ал. 2 от Закона
за обществените поръчки (ЗОП (отм.), попадащо в категорията нарушения, посочени
в т. 9 на Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията, е наложена финансова корекция в размер на 5 (пет) % от стойността на
финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за
възлагане на обществена поръчка с предмет: „Интегриран проект за подобряване на
водоснабдителната инфраструктура на населените места в община ***, включващ: 1.
Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на ***, община ***, фаза 1 и 2; 2.
Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на с. ***, община ***, фаза 1 и 2“,
с възложител Община *** и избран изпълнител „В.“ ООД с ЕИК *****, за изпълнение на
одобрен проект с ИД по договор № ******* за
отпускане на финансова помощ, сключен между ДФЗ – РА и Община *** с УРН: *****.
Наложената с решението финансова корекция е в общ размер на 232 715,21
(двеста тридесет и две хиляди седемстотин и петнадесет лева и двадесет и една
стотинки), от които: 193 929,34 (сто деветдесет и три хиляди деветстотин
двадесет и девет лева и тридесет и четири стотинки) без ДДС, представляващи
недължимо платена финансова помощ по договор № 14/321/01295 за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги на населението и
икономиката на селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013 г. (ПРСР 2007 – 2013 г.), подкрепена от ЕЗФРСР (по-нататък
договор № 14/321/01295) и 38 785,87 (тридесет и осем хиляди седемстотин
осемдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки), представляващи недължимо
получено плащане за финансиране на разходите за ДДС, платен върху размера на
подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ по договор №
14/321/01295.
Жалбоподателят оспорва решението за
налагане на финансова корекция като твърди, че същото е незаконосъобразно и
неправилно. Пледира противоречие на решението с материалния закон и
несъответствие на същото с целта на закона. По същество излага доводи, че не е установена
„нередност“ по смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 година на
Съвета от 11 юли 2006 година, съответно чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) №
1303/2013 година на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година,
с който се отменя Регламент (ЕО) № 1083/2006 година на Съвета, поради неналичие
на всички кумулативни елементи, съставляващи „нередност“ по смисъла на
цитираните разпоредби. Жалбоподателят поддържа недоказаност на нарушението с
оглед доказателствената тежест, вменена на ДФЗ с разпоредбата на чл. 7, ал. 1
от Методологията. Пледира решението да е изцяло немотивирано, що се отнася до
съществен елемент от фактическия състав на „нередността“, а именно, изследване
и обосновка на финансовото отражение на нарушението върху средствата от европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), респективно посочване на нарушената
разпоредба на общностното право, съгласно чл. 2, § 7 от Регламент (ЕО) №
1083/2006 и чл. 72, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 10, ал. 1 от Методологията. Излага доводи и срещу
изводите на сертифициращия орган за допуснато нарушение на правилото на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.) (ред. ДВ, бр. 37 от 2006 година)
при възлагане на процесната обществена поръчка. Твърди, че законът не съдържа
ограничение за възложителя да определи субективни показатели за оценка, в
случай, че са налице ясни и конкретни условия, на които следва да отговарят
предложенията, за да се присъдят определен брой точки. В тази връзка
жалбоподателят сочи, че в конкретния случай ясно били описани показателите за
оценка – три на брой, и тяхната тежест, като са дадени указания как се формира
цената на изпълнение, което се пледира да е в пълно съответствие с изискванията
на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.) (ред. ДВ, бр.
37 от 2006 година), поради което не е налице закононарушение, обосноваващо извод
за „нередност“. Жалбоподателят иска от съда да отмени оспореното решение.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 22.04.2019
година жалбоподателят – Община ***, редовно призован, се представлява от
адвокат Д.Д. от АК Перник, която поддържа жалбата на посочените в същата
основания. Моли съда да отмени оспорвания административен акт. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
В проведеното съдебно заседание на
22.04.2019 г. ответникът по жалбата – изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт
*** ***, която моли съда да отхвърли жалбата. Подробни съображения развива в представените
писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник намира, че е сезиран с процесуално допустима
жалба, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 4 от
ЗУСЕСИФ, от лице, което има правен интерес от оспорването на акт, който пряко
засяга негови права и законни интереси, съответно подлежащ на съдебен контрол,
поради което се дължи разглеждането й по същество:
По
основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административен
съд – Перник в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено следното:
По фактите:
Жалбоподателят – Община *** е ползвател по договор № ***** от
27.11.2012 година, сключен с ДФЗ, за отпускане на финансова помощ по мярка 321
„Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от ПРСР 2007 –
2013, подкрепена от ЕЗФРСР (л. 17 от
делото). Съгласно раздел т. 1.1.(1) от същия договор фондът предоставя на
ползвателя безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите, посочени в
заявлението за подпомагане по проект № 14/321/01295 – „Интегриран проект за подобряване
на водоснабдителната и пътна инфраструктура на населените места в община ***, в
т.ч.: 1. Реконструкция на водопроводна мрежа на ***, общ. *** 2. Реконструкция
на водопроводна мрежа на с. ***, общ. *** 3. Рехабилитация на общински пътища №
10031 – от отклонение от път Е-79 до ***, община ***.“ Съгласно т. 1.3. фондът
изплаща помощта по т. 1.1. от договора при условие, че 1.1.1. ползвателят по
договора избере изпълнител чрез процедура за възлагане на обществена поръчка за
изпълнението на инвестиционния проект в съответствие със ЗОП и свързаните с
него подзаконови нормативни актове. Съгласно т. 2.1 от договора първоначално
одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи
по проекта е в размер на 4 460 710,00 лева. Съгласно т. 4.23. от
договора ползвателят се задължава да проведе процедура за възлагане на
обществена поръчка за изпълнението на инвестиционния проект при максимален
бюджет от 4 195 632,00 лева при условия и по ред, регламентирани в
ЗОП и свързаните с него подзаконови нормативни актове. Към този договор са
сключени следните анекси: № № 1/20.05.2013 година; 2/21.07.2014 година; 3/29.10.2014
година; 4/05.06.2015 година; 5/30.06.2015 година; 6/29.10.2015 година, съгласно
които (с изкл. на анекси № 1 и № 4) текстът на т. 2.1 от договора се изменя по
отношение одобрената безвъзмездна финансова помощ, съответно – на
4 432 291,41 лева; 4 376 878,41 лева; 4 375 436,41
лева; 4 371 966,67 лева.
В изпълнение на така сключения договор жалбоподателят
е провел процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Интегриран
проект за подобряване на водоснабдителната инфраструктура на населените места в
община ***, включващ: 1. Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на ***,
община ***, фаза 1 и 2; 2. Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на с. ***,
община ***, фаза 1 и 2“. След провеждане на процедурата жалбоподателят е
сключил договор № 12/30.01.2014 година с избрания за изпълнител „В.“ ООД на стойност 4 140 241,34
лева без ДДС (класьор № 1.1 към делото, разделител 10).
С писмо изх. № ***** от 20.06.2017 година (л. 295 от
делото) изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил Община ***, че от получен
доклад от сертифициращия орган (СО) (л. 310 и сл. от делото) е установено, че
има нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки във
връзка с възлагането на гореописаната обществена поръчка и в частност:
неспазване на разпоредбите на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.) (ред. ДВ, бр. 37 от
2006 година). Посочено за установено въз основа на цитирания доклад е, че
възложителят избрал като критерий за оценка на офертите „Икономически най – изгодната
оферта“ при показатели, съответно тежести – „финансов показател“ (А) с тежест
30 и „технически показател“ (Б) с тежест 70, с включени в „технически
показател“ (Б) подпоказатели: „технологично – строителна програма“ (Б1), „мерки
за намаляване затрудненията на населението при СМР“ (Б2) и „управление на
риска“ (Б3), е включил в описателната част на показателите за оценка понятия
като: „пълно описание“, „целесъобразност“, „прогнозна ефикасност“, „несъответстваща“,
„качествен ефект“, „адекватни детайли“, „адекватни мерки“ и пр., за които не е
посочено конкретно обяснение. В писмото е посочено, че представена по такъв
начин методиката за оценка на офертите се явява субективна и на практика не
позволява обективно третиране и оценяване на офертите на участниците, създава
възможност за интерпретация и субективно оценяване на техническите предложения
на кандидатите, възпрепятства предвидимостта при оценяването на участниците и
има възпиращ ефект по отношение на потенциалните участници. Посоченото е
възприето като попадащо в обхвата на т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от
Методологията: „Неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор и/или
показатели за комплексна оценка, посочени в обявлението за поръчката или в
документацията за участие, или в публичната покана“. В писмото е посочено, че описаното
нарушение води до налагане на финансова корекция по пропорционален метод в
размер на 5% от сумата на разходите по засегнатия от нередност договор за
възлагане на обществена поръчка, заявени за възстановяване със заявката за
междинно/окончателно плащане по договора с ДФЗ. Дадена е възможност на Община ***
в 14 – дневен срок от получаването на писмото да представи писмени възражения
по основателността и размера на публичното вземане и да представи писмено
доказателства към тях.
С писмо с вх. № ***** от 07.07.2017 година (л. 297 от
делото) Община *** се е възползвала от предоставената с писмо изх. № ***** от
20.06.2017 година възможност, като са изложени възражения срещу основателността
и размера на финансовата корекция.
Административното производство е завършило с Решение №
*****/25.07.2018 година на изпълнителния директор на ДФЗ, което е предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство. С обжалвания акт, на Община *** е
наложена финансова корекция в размер на 5% от стойността на сключения, цитиран
по – горе договор за възлагане на обществена поръчка с изпълнител „В.“ ООД, в общ размер на 232 715,21 лева. С оспореното
решение УО не приема аргументите на Община ***, изложени във възражението.
Същевременно се приема за установено, че е допуснато нарушение на разпоредбата
на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.) (ред. ДВ, бр. 37 от 2006 година), съставляващо нарушение
по смисъла на т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията. Мотивите на
решението са идентични с мотивите, изложени в писмо изх. № 01-0800/986 от
20.06.2017 година (л. 295 от делото). Посочено е, че възложителят не е
дефинирал използваните в Методиката за оценка на офертите понятия: „пълно
описание“, „целесъобразност“, „прогнозна ефикасност“, „несъответстваща“,
„качествен ефект“, „адекватни детайли“, „адекватни мерки“ и пр. и не е разяснил
каква е разликата между тях, което създава възможност за интерпретация и
субективно оценяване на техническите предложения на кандидатите, с което се
препятства предвидимостта в оценяване на участниците, в нарушение е на чл. 28,
ал. 2 от ЗОП (отм.) (ред. ДВ, бр. 37 от 2006 година), както и е в противоречие
с целта на ЗОП, прогласена в чл. 1 за ефективност при разходването на публични
средства. В решението, след като са взети предвид характерът и тежестта на
нарушението – броят на подадените оферти (общо 5), от които три достигат до
оценка и на финансовото предложение, и обстоятелството, че вследствие на
приложената методика за оценка максимум точки е получила втората по големина
оферта, е направен извод, че е налице основание за налагане на финансова корекция
в размер на 5% от стойността на финансовата помощ – минимално допустимият
процентен показател за този вид нарушения. Финансовата корекция е определена по
пропорционален метод поради естеството на нарушението – същото не позволява да
се установи точният размер на финансовата загуба. На посочените основания на
Община *** е наложена финансова корекция в размер на 5% от стойността на
финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за
възлагане на обществена поръчка № 276/03.07.2015 година с изпълнител „В***“ ООД,
на обща стойност 232 715,21 лева
без ДДС.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието и
неоспорено от страните заключение по извършена съдебно – икономическа
експертиза от вещото лице Я.А., от което се установява следното: Размерът на
финансовата помощ, изплатена на Община *** за заявени за възстановяване разходи
по договор за възлагане на обществена поръчка с описания по-горе предмет е общо
в размер на 4 722 460,56 лева, от които 3 432 998,62 лева
са от европейски средства, 858 249,65 лева представляват национално
участие и 431 212,29 лева съставляват ДДС. Общият размер на допустимите/одобрени
разходи, без разходите, свързани с инвестицията (непредвидени разходи,
консултантски услуги и др.), върху който е начислена санкцията е 3 878 586,89
лева без ДДС, от които 3 102 869,51 лева от ЕС и 775 717,38 лева
национално съфинансиране. Размерът на корекцията по оспорвания акт е
232 715,21 лева и съставлява 5% от стойността на финансовата помощ. Така
даденото заключение настоящия съдебен състав го кредитира като обективно и
кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.
При така установените факти настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно
чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер
с мотивирано решение на управляващия орган, одобрил проекта. По силата на § 4,
ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на селските райони функциите
на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват
от Министерството на земеделието, храните и горите и от ДФЗ – Разплащателна
агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 2, т. 1
от ПМС № 121 от 31.05.2007 година за определяне на реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмния период
2007 – 2013 договарящи органи по смисъла на постановлението са управляващите
органи на оперативните програми – при предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по оперативните програми. В случая изпълнителният директор на ДФЗ се
явява ръководител на управляващия орган, одобрил проекта, както и ръководител
на Разплащателната агенция по чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП,
поради което и на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП обжалваното решение за
налагане финансова корекция е издадено от компетентен орган, съобразно
предоставените му правомощия, поради което не е налице отменително основание по
чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на оспорения административен акт:
Оспореното решение е в законоустановената писмена
форма и има реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3
от АПО, във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Административният
акт е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му, съгласно
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В оспорения акт са посочени приетите
за установени от административния орган факти и доказателствата, въз основа на
които същите са установени. Като фактическо основание за издаване на акта е
посочено установено нарушение на законодателството в областта на обществените
поръчки във връзка с възлагането на обществена поръчка с цитирани по – горе
предмет и възложител Община ***. Решението съдържа правните норми, обосновали
издаването му. Актът е основан въз основа на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т.
9, във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ,
във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3, във връзка с ал. 4 от Методологията, във връзка
с чл. 166, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК и е издаден
за нарушение по чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.) (ред. ДВ, бр. 37 от 2006 година), попадащо
в категорията нарушения, посочени в т. 9 на Приложение към чл. 6, ал. 1 от
Методологията.
С оглед на горното следва да се приеме, че от формална
страна не е налице самостоятелно основание за отмяна на решението по смисъла на
чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно спазване на административнопроизводствените правила
при издаването на акта:
Производството за определяне на финансова корекция по
основание и размер е подчинено на специални правила, регламентирани в ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ преди издаването на решение за определяне на
финансова корекция ръководителят на управляващия орган е длъжен да осигури
възможност на бенефициента („бенефициер“ съгласно чл. 2, т. 10 от Регламент ЕС
№1303/2013) да представи в разумен срок, не по – кратък от две седмици, писмени
възражения по основателността и размета на корекцията. От доказателствата по делото
– уведомяване с писмо изх. № **** от 20.06.2017 година (л. 295 от делото) е
безспорно, че това изискване на закона е спазено, включително по отношение
предоставения за възражения срок, като жалбоподателят се е възползвал от
възможността да възрази срещу основанието и размера на наложената финансова
корекция (писмо вх. № *** от 07.07.2017 година (ДФЗ) (л. 297 от делото). Органът
се е произнесъл след срока по чл. 73,
ал. 3 от ЗУСЕСИФ, което е формално и несъществено нарушение на
административнопроизводствените правила с оглед инструктивния характер на
срока. На основание изложеното се приема, че органът не е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното
решение, поради което не е налице самостоятелно основание за отмяна на акта по чл.
146, т. 3 от АПК.
По отношение съответствие на решението с
материалноправните разпоредби:
Съгласно чл. 70 (1) „б“ от Регламент (ЕО) № 1083/2006
на Съвета, приложим на основание чл. 152 (1) на Регламент (ЕС) 1303/2013, държавите
– членки предотвратяват, откриват и отстраняват нередности и осигуряват
възстановяването на неправомерно изплатени суми. Съгласно чл. 98 (1) от
Регламент (ЕО) № 1083/2006, приложим на основание чл. 152 (1) на Регламент (ЕС)
1303/2013, държавите – членки носят отговорност да разследват нередностите, да
действат при доказателства за голяма промяна, която засяга естеството на
условията за изпълнението или контрола на операциите или оперативните програми,
както и да извършват необходимите финансови корекции.
Основанията за извършване на финансова корекция в
националното законодателство са установени в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Съгласно
чл. 70, ал. 1, т. 9 от
ЗУСЕСИФ (ред. ДВ, бр. 74 от
20.09.2016 година) финансовата подкрепа със средствата ЕСИФ може да бъде
отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за друга
(извън конкретните хипотези по т. 1 – т. 8) нередност, съставляваща нарушение
на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство,
извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има
или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.
Съгласно чл. 2 (7) от Регламент (ЕО) 1083/2006 година,
във връзка с чл. 152
(1) от Регламент (ЕС) №1303/2013, „нередност“ е „всяко нарушение на разпоредба
на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански
субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия
бюджет на Европейския съюз, като отчете неоправдан разход в общия бюджет.“. Съгласно
чл. 2 (36) от Регламент № 1303/2013 „нередност“
означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право,
свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджета на Съюза. Следователно, за да се обоснове извод за нередност по
смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ (ред. ДВ, бр. 74 от
20.09.2016 година), във връзка с дефиницията за нередност в чл. 2 (7) на
Регламент (ЕО) 1083/2006, съответно в чл. 2 (36) от Регламент № 1303/2013,
трябва да е установено: 1. действие или
бездействие на стопански субект/икономически оператор, участващ в прилагането
на европейските структурни и инвестиционни фондове, което съставлява 2. нарушение
на разпоредба на общностното право/на правото на Съюза или на националното
право, свързано с правото на ЕС, което нарушение 3. има или би имало като
последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз/бюджета на
Съюза, чрез отчитане/начисляване на неправомерен/неоправдан разход в бюджета на
Съюза. В тежест на административния орган е да установи наличието и в кумулация
на така посочените обективни елементи на „нередността“.
Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ нередностите по т. 9
се посочват в акт на Министерския съвет. Такъв акт е Методологията, в
Приложението към чл. 6, ал. 1 от която са определени основните категории
нарушения, за които се налагат финансови корекции.
По отношение наличието на първия елемент от
съдържанието на определението за „нередност“ в процесния случай:
По делото не се спори, че жалбоподателят – Община ***,
е бенефициент по смисъла на ЗУСЕСИФ (бенефициер, съгласно чл. 2 (4) от Регламент
ЕС № 1083/2006 и чл. 2 (10) от Регламент № 1303/2013), съответно е стопански
субект по смисъла на 2 (7) от Регламент (ЕО) 1083/2006 г., икономически
оператор съгласно чл. 2 (37) от Регламент № 1303/2013, тъй като участва в
изпълнението на операциите/помощта от ЕСИФ – изпълнение на проект, финансиран
със средства от ЕСИФ, като страна по договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ. В това си качество Общината е осъществила действия по
възлагане на обществена поръчка за разходване на полученото безвъзмездно
финансиране от ЕЗФРСР.
Спорът по делото е относно това налице ли са вторият и
третият елемент от съдържанието на понятието „нередност“, посочено по – горе.
По отношение на втория елемент:
В процесния случай УО твърди че е нарушено изискването
на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.) (ред. ДВ, , бр. 37 от 2006 година), като за да
наложи финансова корекция се основал в т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от
Методологията, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ (ред. ДВ, бр. 74 от
20.09.2016 година).
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.)
(ред. ДВ, бр. 37 от 2006 година) методиката по ал. 1, т. 7 (част от
документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка,
когато критерий за оценка е икономически най – изгодната оферта) съдържа точни
указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на
комплексната оценка на офертата, включително за относителната тежест, която
възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най – изгодната
оферта. Относителната тежест на отделните показатели може да бъде изразена чрез
максимални стойности в рамките на общата оценка“. В чл. 6, ал. 1 от
Методологията (отм.) е регламентирано, че основните категории нарушения, за
които се налагат финансови корекции, както и препоръчителните процентни
показателни на финансови корекции за съответните видове нарушения, са посочени
в приложението. Съгласно т. 9 от раздел 1 на Приложението, нарушение във връзка
с обявлението за възлагане на обществена поръчка и документация за участие, за
което се налага финансова корекция, съставлява посочването в обявлението за
поръчката или документацията за участие, или в публичната покана на
неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за
комплексна оценка, с което потенциалните участници/кандидати са възпрепятствани
от участие.
С оглед съдържанието на цитираната нормативна рамка и
предвид конкретиката на настоящия спор, по делото спорен е въпросът дали има
нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.) (ред. ДВ, бр. 37 от
2006 година), извършено от настоящия жалбоподател в качеството му на стопански
субект/икономически оператор, при провеждането на обществената поръчка и
конкретно – допуснато ли е нарушение, свързано с утвърдената методика за оценка
на офертите по обявената обществена поръчка. Това нарушение, ако е осъществено,
реализира хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ (ред. ДВ, бр. 74 от
20.09.2016 година) – нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на
Европейския съюз и/или българското законодателство, свързано с правото на ЕС,
извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има
или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. В тази
връзка УО следва да установи, че е налице основанието за налагане на финансова
корекция, като на първо място следва да докаже, че възложителят, настоящ
жалбоподател, е заложил в методиката за оценка неправомерни и/или дискриминационни
критерии за подбор и/или показатели за оценка по смисъла на чл. 28, ал. 2 от
ЗОП (отм.) (ред. ДВ, бр. 37 от 2006 година).
Административният орган правилно е приел, че
използваната от възложителя методика за оценка на офертите в процесната
обществена поръчка, поради включването в описателната част на показателите за
оценка на понятия като „пълно описание“, „целесъобразност“, „прогнозна
ефикасност“, „несъответстваща“, „качествен ефект“, „адекватни детайли“, „адекватни
мерки“, без да дефинира така използваните понятия, което не позволява обективно
оценяване на участниците, тъй като създава възможности от една страна за
свободна интерпретация и субективно оценяване на техническите предложения на
кандидатите, както от друга има възпиращ ефект по отношение на потенциалните
участници в процедурата.
Съгласно използваната от жалбоподателя методика за комплексна
оценка (л. 554 и сл. от делото) икономически най – изгодната оферта се е оценявала
по два показателя: А. Финансов показател с относителна тежест в комплексната
оценка (КО) – 30%. Максималната оценка по този показател е 100 точки. Б. Технически показател с
относителна тежест в КО – 70%, който включва подпоказатели: Б1. Технологично
строителна програма. Б2. Мерки за намаляване затрудненията за местното
население при СМР. Б3. Управление на риска. Максималната оценка по този
показател също е 100 точки, които са сбор от максималните оценки по всеки от
подпоказателите, съответно за Б1 – 60 точки, за Б2 – 20 точки и за Б3 – 20
точки.
Изводите на административния орган, макар и непосочено
конкретно в мотивите на решението, видно от приложената като доказателство по
делото методика, се отнасят до изискванията, заложени в съдържанието на описателната
част към всеки от подпоказателите на показател Б, както и до съдържанието на
оценителния лист по отношение на подпоказателите за оценка, които формират
оценката по показател Б.
Подпоказател Б1. „Технологично – строителна програма“:
В обяснителната част на методиката за подпоказател Б1 е посочено, че
техническото предложение следва да съдържа обяснителна записка и линеен график.
Посочено е, че в обяснителната записка следва да се съдържа „пълно описание на
техническите преимущества“ на техническото предложение, както и „пълно описание
на начините на осигуряване на качество по време на изпълнението на договора“. В
тази част изрично е уточнено, че участник, представил техническо предложение,
което не отговаря на „горепосочените изисквания“ (за наличие на обяснителна
записка и линеен график и с посоченото съдържание), ще бъде отстраняван от
участие в процедурата. Какво представлява „пълно описание“ на техническите
преимущества на предложението и на начините за осигуряване на качество, такова,
че да не е налице основание за отстраняване на участник от процедурата, в
методиката не уточнено изрично. Преценката дали описанието е пълно е оставена
на субективните възприятия и представи на членовете на комисията, тъй като
наличието на този елемент не е обвързан с обективни критерии – конкретно и ясно
за участниците и потенциалните кандидати посочване кое техническо предложение
ще се приеме за съдържащо пълно описание на техническите преимущества на
предложението и на начините за осигуряване на качество, такова че допуснатите и
потенциалните кандидати да са сигурни, че няма да е налице основание за
отстраняването им от участие в процедурата. В оценителния лист за подпоказател
Б1 е посочено, че с максималния брой точки (60) ще бъдат оценявани оферти, които
в тази част на техническото предложение (технологична последователност на
строителните процеси) съдържат освен всеки един от задължителните елементи (обяснителна
записка и линеен график), за тях е „в сила някое от следните обстоятелства“: „предложението
има най-висок качествен ефект от прилагането на предлаганите основни
технологични параметри на материалите и съоръженията...“ Какво представлява
използваният израз „качествен ефект“ на предложението, такъв, че да е налице
обективно основание за присъждане на максимален брой точки, в методиката не е уточнено
изрично. Дали е изпълнено изискването предложението да има най – висок
„качествен ефект“ също е оставено единствено на субективната преценка на
членовете на комисията. Кога ще е изпълнено изискването не е обвързано с
обективни критерии, известни и ясни за кандидатите чрез конкретно посочване
какво представлява качествен ефект, съответно кое от техническите предложения
ще се приеме за такова – с най-висок качествен ефект от прилагането на
предлаганите основни технологични параметри на материалите и съоръженията, така
че да претендират наличие на основание за присъждане на максимален брой точки. Това
на практика както има възпиращ ефект върху потенциални участници в процедурата,
така и не дава възможност за обективно сравняване и съпоставяне на офертите на
допуснатите участници.
Подпоказател Б2. „Мерки за намаляване на затрудненията
за местното население при СМР“: Както в обяснителната записка (л. 557 от
делото), така и в оценителния лист (л. 561 от делото) за подпоказател Б2 е
посочено, че всяка една от предвидените мерки и дейности трябва да съдържа 5
елемента, от които 2. обосновка на целесъобразността й и 4. посочване на
прогнозната й ефикасност. Изрично е посочено, че участник, предложил
дейност/мярка, несъответстваща като структура и съдържание на горепосоченото (елементи
от 1 – 5), се отстранява от процедурата. Коя мярка е „целесъобразна“ и какво
включва понятието „прогнозна ефикасност“ на мерките за намаляване на
затрудненията за местното население при СМР, така че да не е налице основание
за отстраняване на допуснат участник от процедурата, в методиката не уточнено
изрично. Преценката дали съответната мярка е целесъобразна и дали включва
посочване на прогнозната й ефикасност, е оставена на субективните възприятия и
интерпретации на членовете на комисията, тъй като наличието на тези елементи не
е обвързано с обективни критерии – конкретно и ясно за участниците и
потенциалните кандидати посочване кое техническо предложение ще се приеме за
съдържащо двата задължителни елемента, така че допуснатите и потенциални
кандидати да са сигурни, че няма да е налице основание за отстраняването им от
участие в процедурата.
Подпоказател Б3 „Управление на риска“: В оценителния
лист (л. 562 от делото) за подпоказател Б3 е посочено, че с максимален брой
точки – 20, ще се оценява участник, в чието техническото предложение е включено
описание на всеки един от посочените от възложителя рискове (т. 1 до 6) и
съответните две посочени мерки, за които освен това е в сила всяко от следните
обстоятелства: 2. ...участникът е предложил адекватни дейности по отстраняване
на последиците от настъпилия риск. Какви дейности ще се приемат за „адекватни“,
така че да е налице обективно основание за присъждане на максимален брой точки
поради наличие на всички посочени обстоятелства, в методиката не е уточнено
изрично. Дали е изпълнено конкретно това изискване е оставено на субективната
преценка на членовете на комисията. Наличието му не е обвързано с обективни
критерии – известни и ясни и за кандидатите – чрез конкретно посочване кои са
адекватните дейности, съответно кое от техническите предложения ще се приеме за
такова, съдържащо посочени адекватни дейности, така че да е налице и това
обстоятелство, за да бъдат присъдени максимален брой точки на техническото
предложение. В оценителния лист за подпоказател Б3 (л. 563 от делото) е
посочено, че с 10 точки (по – нисък бр. от максималния) ще се оценява участник,
в чието техническото предложение е включено описание на всеки един от
посочените от възложителя рискове (т. 1 до 6) и съответните две посочени мерки,
но за което е в сила поне едно от следните обстоятелства – ...участникът
единствено декларира готовност на свой риск да приеме последиците при
възникването на описаните рискове, но не предлага „адекватни мерки“ за
управлението им. Кои мерки за управлението на описаните рискове ще се приемат
за „адекватни“, така че да е налице обективно основание за присъждане на
максимален брой точки, съответно непредлагането на кои конкретно мерки ще е
основание за присъждане на по – нисък брой точки, т. е. кои са неадекватни, в
методиката не е уточнено изрично. Дали е изпълнено това изискване е оставено
единствено на субективната преценка на членовете на комисията. Наличието му не
е обвързано с обективни критерии – известни и ясни и за кандидатите – чрез
конкретно посочване кои са адекватните мерки, съответно кое от техническите
предложения ще се приеме за такова, съдържащо посочени адекватни мерки, така че
същите да са уверени, че предложението им съответства на най – високите
изисквания, за да бъдат оценени максимално високо.
Изложеното обосновава извод, че заложени по такъв
начин изисквания по отношение на подпоказателите, формиращи оценката по
показател Б, съставляват неправомерни критерии за подбор по т. 9 от
Приложението. Същите освен посочени като пречка за участие, рефлектират и върху
определянето на оценката по този показател – на оценяване въобще подлежат само
кандидати, които отговарят вкл. на така субективно заложените изисквания. Поради
това методиката не отговаря на изискването на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.) - да
съдържа точно указание за определяне на оценката по съответния показател. Така
заложените изисквания на практика както имат възпиращ ефект върху потенциални
участници в процедурата, така и не дават възможност за обективно сравняване и
съпоставяне на офертите на допуснатите участници. Наличието на неясни и непълни
указания (горепосочените термини, понятия и изрази) създава предпоставки за
субективизъм от страна на комисията и води до невъзможност да се прецени
доколко обективни биха били действията на помощния орган при отстраняване на
кандидат от участие в процедурата или при определяне на точките по съответния
подпоказател, съответно показател. В случая от съществено значение за
обосноваване на извода за наличие на нарушение е обстоятелството, че използваните
понятия, част от условието за разглеждане на офертите, респ. представляващи
критерии за оценка, позволяват произволно оценяване, тъй като не е направено
разяснение какво съдържание се влага във всеки един от използваните изразите и
понятия и как същите следва да се тълкуват и прилагат от оценителната комисия,
което да е безсъмнено и за кандидатите. Този недостатък не може да бъде
преодолян дори при осигурена конкретна експертност на членовете на комисията.
Освен това, целта на всяка обществена поръчка е
определен резултат, описан в предмета на поръчката и в Техническата
спецификация, който именно е и основание за откриване на процедурата. Възложителят
е този, който избира начинът, по който да получи необходимия му резултат, в
зависимост от избрания критерий за оценка на офертите – „най – ниска цена“ или
„икономически най – изгодната оферта“. Тълкуването на разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ЗОП (ред. ДВ, бр. 33 от
27.04.2012 година), инкорпорирана впоследствие в разпоредбата на чл. 28а, ал. 1
от ЗОП (ДВ, бр. 40 от 2014 година) обосновава извод, че предмет на оценка, в
случай на избран критерий „икономически най – изгодната оферта“ следва да са качествените
характеристики на техническото предложение, техническите му преимущества, естетическите и функционални
характеристики, характеристики, свързани с опазване на околната среда,
оперативните разходи, гаранционно обслужване и техническа помощ, срок за
изпълнение и пр., а не пълнотата на описание на предложението или начинът на
представяне на информацията в същото. Посочените в процесния случай и заложени
от възложителя критерии за оценка – основание за разглеждане на предложението
въобще или показател за оценяване са обвързани с описателната част на техническото
предложение, а не с реално обосноваване на посочените характеристики,
преимущества и пр. обективни показатели за начина на постигане на целения с
поръчката резултат.
С оглед на изложеното УО правилно е приел, че така
описаното съставлява нарушение по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.), във
връзка с т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, съответно е
налице основание за налагане на финансова корекция. Ето защо по делото се
доказа наличието на втория елемент от фактическия състав на нередността –
нарушение на националното право (ЗОП (отм.) въвежда изискванията на правото на
ЕС в областта на обществените поръчки, като в тази връзка обвързаността и на
Методологията с правото на ЕС е очевидна, свързано с прилагане правото на съюза.
По отношение на третия елемент от дефиницията за
нередност:
Налице е и третият елемент от фактическия състав на
нередността. Допуснатото нарушение е основание за налагане на финансова
корекция, само ако „има или би имало за последица нанасянето на вреда на
бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза“.
Нанасянето на вреда в бюджета на Съюза, като възможна или действителна
последица от извършеното нарушение на стопанския субект/икономически оператор,
е основен елемент от понятието за нередност, изведено с чл. 2 (36) на Регламент
(ЕС) № 1303/2013. С оглед буквалното тълкуване на текста на чл. 2(36) („... би
имало“) нередност може да съществува и тогава, когато е възможно нанасянето на
вреда на общия бюджет, като не съществува изискване да се докаже наличието на
точно финансово изражение, в каквато посока е и практика на Съда на ЕС по дела,
в които се тълкува разпоредбата на чл. 2(7) от Регламент (ЕС) № 1083/2006. „Подобно
нарушение трябва да се счита за нередност, доколкото само по себе си може да
има отражение върху бюджета. За сметка на това няма изискване да се докаже
наличието на точно финансово изражение. С оглед на
изложеното следва да се приеме, че неспазването на правилата за възлагане на
обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006,
доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета
на съответния фонд (Дело С-406/14 от 14 юли
2016 година, пункт 44 и 45). Предвид това неоснователни са доводите и в тази
част на жалбата. По делото, не е необходимо да се доказва дали е имало отказали
се кандидати от участие в процесната процедура във връзка с използваните в
описателната част на показателите за оценка понятия, както и не е необходимо
изводите за нарушение да са обусловени от задаването на въпроси от страна на
участници или потенциални такива по отношение съдържанието на Методиката и пр. Обективно
не би могло да се установи, ако община *** не беше допуснала нарушение на 28, ал. 2 от ЗОП
(отм.), колко други лица биха участвали в обществената поръчка и биха
предложили оферти, както и дали тези оферти биха били по – конкурентни от
офертата на спечелилия процедурата кандидат. Самото създаване на предпоставки за
отказване от участие или за субективност при оценяване и допускане на офертите,
следва да се счита за негативно финансово отражение върху поръчката, тъй като
при наличие на ясни и обективни критерии е било възможно явяването и на
кандидати с по – ниска стойност на офертите. Нарушението „би могло“ да има
финансово отражение, което обективно не би могло да бъде установено, както
правилно е приел и административният орган. Макар да не е доказано нанасянето
на конкретна вреда на средства от ЕСИФ, то такава следва да се приеме, че би
могла да настъпи в конкретния случай. Допуснатите нарушения в обявената и използвана
методика, както правилно отбелязва в писмените бележки процесуалният
представител на ответника, обективно нарушават принципите на прозрачност,
равнопоставеност, свободна и лоялна конкуренция, от които следва да се води
всяка обществена поръчка – чл. 2 от ЗОП. С тези свои действия в нарушение на
изискванията на ЗОП възложителят е възпрепятствал неопределен потенциален кръг
заинтересовани от изпълнение на поръчката стопански субекти да представят
оферти, с което е понижена възможността за избор на по-конкурентна оферта.
По отношение размера на наложената финансова корекция:
Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗУСЕСИФ размерът на
финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови
последици на нарушението върху изразходваните средства – допустими разходи, а
когато поради естеството на нарушението не е възможно да се даде количествено
изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се
прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. (ал. 3,
изр. първо на чл. 72 от ЗУСЕСИФ).
За установеното от УО нарушение в т. 9 от
Методологията се предвижда налагането на финансова корекция в размер на 25%,
която може да бъде намалена до 10 % или 5% в зависимост от тежестта на
нарушението.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Методологията при определяне
размера на финансовите корекции се отчитат характерът и тежестта на нарушението
и финансовото му отражение. Съгласно ал. 3 на посочената правна норма размерът
на финансовите корекции се определя чрез прилагане на диференциален или на
пропорционален метод.
Съгласно чл. 9 от Методологията (отм.) размерът на финансовата
корекция се установява по пропорционалния метод в случаите, когато не е
възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение
на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора
(ал. 1), като пропорционалният метод се прилага само за отделни случаи на
установени нарушения, при които не може да бъде приложен диференциалният метод.
При прилагане на пропорционалния метод изчисляването на финансовата корекция се
извършва, като процентният показател (Приложение към чл. 6, ал. 1 от
Методологията), се отнася към сумата на засегнатите от нарушението разходи по
съответния договор, които са поискани от бенефициента за възстановяване.
В процесния случай за установеното нарушение е наложена
финансова корекция в размер на 5% върху стойността на финансовата помощ,
изплатена за заявени за възстановяване разходи по сключения договор за
възлагане на обществена поръчка с описания по – горе предмет. Предвид установеното
от УО нарушение, а именно незаконосъобразна методика, която има действие на
ограничително изискване, в решението правилно е прието, че естеството на
нарушението не позволява да се установи точната финансова загуба, поради което
се размерът на същата е установен чрез прилагането на пропорционален метод.
Наложената с оспорваното решение финансова корекция е
в общ размер на 232 715,21 (двеста тридесет и две хиляди седемстотин и
петнадесет лева и двадесет и една стотинки), от които: 193 929,34 лева без
ДДС, представляващи недължимо платена финансова помощ по договор № 14/321/01295
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги на
населението и икономиката на селските райони“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР 2007 – 2013 г.), подкрепена от
ЕЗФРСР (по-нататък договор № 14/321/01295) и 38 785,87 лева,
представляващи недължимо получено плащане за финансиране на разходите за ДДС,
платен върху размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова
помощ по договор № 14/321/01295.
Оспореният акт е законосъобразен и по отношение избрания
размер от 5% на наложената финансова корекция. При
определяне на същия е съобразена разпоредбата на чл. 7 от Методологията, като са
съобразени естеството и тежестта на извършеното нарушение с мотиви за взети
предвид брой на подадените оферти, достигането на 3 от тях до оценка на
финансовото предложение и обстоятелството, че вследствие прилагането на
методиката максимум брой точки е получила втората по големина финансова оферта,
които мотиви се възприемат от съдебния състав .
За да е законосъобразна наложената финансова корекция,
трябва правилно да е определена и основата, върху която същата се налага. Основата,
послужила като база за определяне на финансовата корекция в процесния случай е 5%
от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване
разходи по сключения договор за възлагане на обществена поръчка. В решението не е изрично посочено, каква е основата
за налагане на финансова корекция. Установява се от заключението на вещото лице
и доказателствата по делото, че сумата на наложената финансова корекция от
193 929, 34 лева, върху която в решението е начислен и 20% ДДС в размер на
38 785,87 лева, съставлява 5% от сумата от 3 878 586,89 лева.
Към датата на издаване на оспореното решение -
25.07.2018 година в ДВ бр. 85 от 24.10.2014 година са обнародвани изменения на
ЗУСЕСИФ, като в частност е изменен чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, като в изр. второ е
посочено, че за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите
национално съфинансиране. При това положение съдебният
състав, съобразно
чл. 142, ал. 1 от АПК приема, че така определената база
за определяне на финансовата корекция съответства на установеното в чл. 1, ал.
2 от ЗУСЕСИФ (доп. ДВ бр. 85 от 24.10.2017 година). Ето защо финансовата корекция законосъобразно е
наложена върху общия размер на предоставената помощ, включваща средствата от
ЕСИФ, в които се включват и средствата от националното съфинансиране.
На основание гореизложеното настоящия съдебен състав приема,
че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с приложимия материален закон досежно установената
нередност, както и в съответствие с материалноправните разпоредби относно начина,
вкл. относно основата за определяна на финансовата корекция от 5 % към датата
на издаване на оспорвания административен акт.
По изложените съображения жалбата следва да бъде
отхвърлена изцяло, като неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на
спора направеното искане от процесуалния представител на жалбподателя за
присъждане на направените съдебни разноски следва да се отхвърли като
неоснователно.
При този изход на
спора своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи. На основание
чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), във връзка с чл.
25, ал. 1, във връзка с ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателя
Община ***, следва да бъде осъдена да заплати в полза на Държавен фонд
„Земеделие“ сумата от 350.00 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд
– Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община ***, представлявана от кмета на
Община ***, против Решение за налагане на финансова корекция № **** от
25.07.2018 година на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на Община ***, на основание чл.
70, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 166, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл.
162, ал. 2, т. 8 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3, във връзка с ал. 4 от Методология за
определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при
възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти,
съфинансирани от Структурните фондове (СФ), Кохезионния фонд на Европейския
съюз (КФЕС), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР), Европейския фонд за рибарството (ЕФР) и фондовете от Общата програма
„Солидарност и управление на миграционните потоци“ е наложена финансова
корекция в размер на 232 715,21 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА Община *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“
съдебни разноски в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/